47 replies to this topic

[Jurisprudent]

Geddy, on May 18 2011, 23:38, said:

ти не си ли там вече бре?
(отпивайки Гинес и зяпайки някой мач на МЮ )

Там съм бе, там съм, ама други неща са ми на главата и не ми е до Гинеси и мачове, а за концерта са усетих наскоро, съвсем бях забравил, че ще ходя...

[Geddy]

Jurisprudent, on May 19 2011, 00:49, said:

Там съм бе, там съм, ама други неща са ми на главата и не ми е до Гинеси и мачове, а за концерта са усетих наскоро, съвсем бях забравил, че ще ходя...

мхм, дано намериш билети (в официалния сайт като гледам май още са активни продажбите за някои градове)

[Jurisprudent]

Geddy, on May 19 2011, 00:06, said:

мхм, дано намериш билети (в официалния сайт като гледам май още са активни продажбите за някои градове)

A, билети си имам

[Geddy]

айде бай от мене, след 10-на дена (по-рано ако имам откъде да вляза в английско) ще драсна колко велика концертна банда са канадците

междувременно, време е за Гинес

[Geddy]

YEAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAHHHHHHHHHH!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
(sorry, izduhaha mi mozyka v zalata, kato go nameria shte napisha neshto smisleno)
(sorry za latinicata, angliiskite mi domakini niamat kirilica)

setlist (ako ne sym zabravil neshto):

1. The Spirit Of Radio
2. Time Stand Still
3. Presto
4. Stick It Out
5. Workin' Them Angels
6. Leave That Thing Alone
7. Faithless
8. BU2B
9. Freewill
10. Marathon
11. Subdivisions

part 2
12. Tom Sawyer
13. Red Barchetta
14. YYZ
15. Limelight
16. The Camera Eye
17. Witch Hunt
18. Vital Signs
19. Caravan
20. Drum Solo
21. Alex solo/Closer To The Heart
22. 2112 Part I: Overture
23. 2112 Part II: The Temples Of Syrinx
24. Far Cry

Encore:
25. La Villa Strangiato
26. Working Man

[Jurisprudent]

При мен беше същият.

[foreigner]

Сетлистът просто е фантастичен и поне за мен далеч по-добър от този на предното турне, когато не можах да отида и се ядосвах до миналия декември Да имаше и един Джейкъбс Ледър и Ред Сектор А, че да ми е пълно щастието...

[Jurisprudent]

foreigner, on May 23 2011, 11:35, said:

Сетлистът просто е фантастичен и поне за мен далеч по-добър от този на предното турне, когато не можах да отида и се ядосвах до миналия декември Да имаше и един Джейкъбс Ледър и Ред Сектор А, че да ми е пълно щастието...

Да. И по двете ти мнения. Аз исках повече 80-тарски неща от Grace Under Pressure....ама тоя път пък цял Moving Pictures...т'ва е положението. След някоя и друга година ако възкресят цял друг албум, може да ни се падне червения сектор. Или - Between the Wheels.

[Geddy]

what's better than a Rush gig? Two Rush gigs

Kato sa varna v BG shte razkaja povechko, i bez tova mi e mnogo neudobno da pisha s klaviaturata na laptop i to na latinica.

[foreigner]

Mamoooo...

[Jurisprudent]

[Geddy]

foreigner, on May 28 2011, 02:18, said:

Mamoooo...

нали ?

А що се отнася до сетлиста, аз не бих отказал още и Circumstances, Trees, Roll the bones, Animate, Alien shore, By-Tor and the snow dog, цялата 2112 (преди са я свирили цялата, но вече не), Digital Man, Mission, Test for echo...абе мога да продължавам дълго така и ако трябва Rush да изсвирят наистина "идеалния" сетлист, ще им трябват около 7-8 часа на концерт ...все пак говорим за група с много богата дискография, в която поне запаления фен (като мен примерно), трудно би открил слаби моменти, освен ако не е предубеден към някои периоди на групата (доста хора не харесват например "по-клавирния период" от Signals до Presto). Така че трябва да сме щастливи за това което ни представиха, още повече че сетлиста сам по себе си е доста як и дост дълъг, а пък и да не говорим че малцина от старите, а дори и от по-младите групи изкарват повече от час и половина на сцена, докато гениалните канадци го докараха над 3 часа (с около 15 мин пауза). Освен това аз лично съм много щастлив от целия Moving Pictures, който поначало е един от най-яките им неща.
а да, сетлиста е един и същ по време на цялото турне, още повече че имат специфична мултимедия, осветление и пиротехника свързани с всяка песен и е малко сложно да се разместват или вкарват нови...но тъй като има доста за споделяне (надявам се и останалите да споделят нещо като ревюта), смятам да пиша повече следващите дни, още повече че току що се завърнах и съм супер скапан от път (след Англия, пътуването по български пътища с българска автобусна компания, с изключително неучтив екипаж действа уморително и изтрезвително-връща те обратно към реалността )

[Geddy]

Такаааам, време е да се захвана с непосилната и невъзможна задача да ревюирам любимата си група, която съм издигнал на пиедестал и с ясната мисъл че мен не ме бива за журналист, а вероятно и в известна степен ще бъда субективен именно защото това е една от двете ми най-любими групи пред които се прекланям от години (другата е Manowar, по съвсем различни причини, но това е друга тема...)
Струва ми се подходящо да започна с някаква предистория, за да покажа откъде идва преклонението ми към гениалните канадци...ако на някой не му е интересно просто да мине към концертното ревю по-долу.
И така...мисля че тези неща съм ги споменавал и друг път, по други теми но...в периода 1991-1995 свирех с двама приятели/братя в първата си сериозна тинейджърска банда. В началото забивахме предимно кавъри на Мейдън, Пърпъл, Металика, но двамата братя все повече залитаха към джаз-рок и прогресив...аз обаче си циклех здраво в метъла, като за мен бандите се казваха Металика и Мейдън, а басистите Клиф Бъртън и Стив Харис, които доста буквално копирах като техника на свирене (особено втория), докато в един момент братята не започнаха да ми правят забележки че прекалено много копирам и "копая" баса по Мейдънски и имам нужда да послушам нещо по-различно. И така един ден двамата братя казаха "ето ти тази касетка, послушай нещо различно". На една 90 минутка бяха записани Grace under pressure и Power windows. Каква беше първата ми реакция ли? Ми тоя китарист нищо не прави, няма здрави рифове и метълски сола, басиста си го бива, ама тая жена с особения глас не ме кефи . Знам, доста тъпо и сбъркано, но какво друго да очакваш, тогава бях кон с капаци, хехе. Както и да е, няколко дена след това заминах извън града за Коледа и за да убия скуката взех уокмена (някой помни ли какво е това, хехе), 2 касети на Флойд, няколко с метъл (дори не помня какви, така и не ги пипнах) и въпросната касета с Rush...която скъсах от въртене и след няколко дена се бях вманиачил тотално по тази банда. Малко по-късно излезе Counterparts и по това време ме впечатли една статия в тогавашния вестник Ритъм от един млад и обещаващ журналист, който за съжаление загина по-късно в казармата (някакъв изтрещял оВенен се напил и застрелял няколко новобранеца). Журналистът (мисля че се казваше Мартин, не помня фамилия) беше озаглавил статията "Прогресив, по-прогресив, най-прогресив, Rush"...и много ме впечатли. Статията беше за новия албум, а скоро след това се оказа, че един познат го има на касета, запис от оригинален диск...естествено записах си го и...станах тотален фен на групата! И до ден днешен това си ми е един от най-любимите албуми. Разбира се с течение на времето доста бавно се сдобих с останалите албуми (които не бях слушал преди да си ги намеря) и причината е че по това време нямаше никакви официални магазини. Тоест имаше доста магазини и вериги, но те не бяха лицензирани в истинския смисъл и това което продаваха бяха копия на касетки и дискове, с копирана (някой път брутално зле) обложка и разбира се тези магазини пробутваха популярни имена като Мадона, Металика, U2 и т.н....но не и групи като Rush, които въпреки голямата си популярност навън (за която говорят всичките им двойно, тройно и не знам си какво платинени плочи) така и не успяха да станат истински популярни в страната на пенсионерите (знаете какво имам предвид...в никакъв случай не плюя Пърпъл, Снейк, Рейнбоу, ACDC и т.н. и в никакъв случай не омаловажавам музикалния им принос, но у нас май все още вървят сериозно само такива имена, за сметка на много други стари и млади групи...но както и да е, това е друга тема). Преди години нямаше и интернет, торенти и т.н....тоест имаше интернет - 3кбпс през модем вързан в аналогова телефонна линия с дуплекс...на по-младите може и нищо да не им говори това, но то означаваше че нет се ползва само нощем и то ако комшиите с които си дуплекс не са се вързали първи. Едно парче го теглиш горе-долу 2 нощи и то ако сървъра, в който е парчето не е паднал или човека който шерва парчето не си е спрял компютъра. Това ще рече че много бавно и много трудно успях да си събера всичко на Rush, даже някои неща чух за пръв път едва когато се появиха торентите и едва по-късно успях да си купя и всички официални издания (вкл и концертни), като някои станаха през магазина на Катехизис (благодаря ).
Мисля си че именно трудността с която достигнаха до мен е една от основните причини (наред с всички музикални достойнства на канадците) да стана толкова запален фен и никога нищо да не измести Rush от върха на личната ми класация, въпреки всички музикални метаморфози през които съм минал.
И така година след година все повече и повече мечтаех да си гледам любимците наживо и все повече се отчайвах защото виждах че няма начин да дойдат наблизо (най-близката дестинация мисля че е била Прага). Два пъти имах някакъв малък шанс но той висеше на косъм и така и не стана.
...докато не се запознах с един англичанин който се оказа комшия и луд фен на бандата! Досега е посетил повече от 25 концерта, срещал ги е наживо, следвал ги е на няколко турнета из Великобритания и все ме зарибява да ходим на концерти...само дето финансите...абеее, знаете как е. И един ден човека ми се обажда от Англия "Rush обявиха датите за новото турне, взех ти два билета, ще спиш у нас, идваш тук и точка!"
УААААААА!!!

RUSH TIME MACHINE TOUR 2011

Ще спестя всички останали подробности (и без това се олях в писане в предисторията , но най-после чакането завърши и на 22 май следобед бях във влак пътуващ към Бирмингам, заедно с моя приятел Шон и двама негови приятели, с които посещават заедно всички концерти на общите ни любимци (и френдовете са посетили над 25 концерта). Влакът спря в огромен комплекс, в който се намира и концертната зала и аз вече се намирах като в сън - навсякъде плакати, фенове с всякакви фанелки, значки, нашивки и какво ли още не на любимата ми банда. Обаче вместо да се засилим към залата, отидохме за бира в близкия хотел, където Ръш често отсядали преди и доста щастливци имали шанса да си откраднат автограф или снимка...е, ние нямахме този късмет, но пък бирата беше хубава, и ако се питате защо 4 трю фена си губят времето вместо да се засилят към входовете за да се набутат най-отпред пред сцената...ами отговора е много странен - няма правостоящи места пред сцената . Според думите на моите английски приятели тази практика все повече и повече се налага в Англия и то на концерти на рок групи (на които се очаква да пийнеш бира, да куфееш и скачаш пред сцената и т.н.) и причината е една - сигурност. Знам, доста тъпо, но явно смятат че по този начин ще намалят нараняванията от куфеене/пого и т.н. и същевременно ще разпръснат из залата хората които събрани заедно биха предизвикали пого и по-сериозно "движение" пред сцената. Същевременно са нараснали случаите фенове да съдят управата на залите за наранявания в мелето пред сцената и затова вече пред самата сцена има седалки, съответно има запазени места на билетите и дори да идеш в последния момент, знаеш че мястото ти се пази...защото е пълно с охрана, която проверява къде сядаш и ако не си си на мястото - учтиво, но непреклонно те изпращат до мястото ти, а ако се съпротиляваш те изхвърлят. И при всичко това, охранителните мерки на входа са смешни - никой не те пребърква и опипва, спокойно можеш да вкараш каквото си искаш, дори и професионален фотоапарат (яд ме че не знаех това на концерта в Бирмингам и не си взех апарата - тогава бях на доста добра позиция, докато в Лондон, където вече си носех апарат бях доста по назад). На практика охраната само ти проверява билета и те кара да си пресипеш бирата/водата в пластмасова чаша, ако случайно си понесъл бутилки или кенчета. Може би и затова пропускателния режим е доста бърз. Както и да е, стига съм мрънкал, исках само на кратко да разкажа за концертната организация. ВРЕМЕ Е ЗА ШОУ!!!!!! Вече стоя в залата, на мястото си (да, всички стоят прави), около мен огромна зала, пълна с народ...мечтата ми се случва...стоя на няколко метра пред сцената, на която стоят няколко странни купчини покрити с черен плат.
В този момент осветлението изгасва и на екрана започва...поредното забавно видео!
Едно от нещата които винаги страшно съм харесвал у Ръш е, че въпреки големия си успех никога не са се вземали прекалено насериозно като големи звезди и винаги си личи че страшно се забавляват, а също така постоянно си правят ташак със себе си...израз на това са и всички видеоклипчета които пускат по екраните зад сцената по време на концерт, а откриващите и закриващите са особено забавни. В този случай явно се намираме в някаква закусвалня, с главен готвач Геди (да, темата е обсъждана нашироко и тук, но името на Джедая Лий се произнася именно Геди - чул съм го многократно и от членовете на групата, от интервюиращи и от англичаните около мен). Та Геди е готвача, някаква девойка е дъщеря му, която е явно помощничка, но същевременно пише книги, Нийл е някакво сърдито ченге, което си пие бирата и мрънка, Алекс - добродушен дебелак, който си похапва наденички и явно се оказва изобретател...а на малката сцена някаква странна и некадърна банда свиреща Spirit of Radio в доста странен вариант (ами барабани, туба и акордеон )...няма да разказвам подробно видеото, то няма и смисъл, трябва да се види за да се усети, но накрая дъщерята вади от мазето The GeFilter - изобретената от Алекс машина на времето. (Геди: " ще ти подържа наденичката докато пуснеш машината", Алекс: "последния път когато някой ми държа наденичката...се наложи да се оженя" ). Изобретателя почва да ръчка нещо и групата почва да се трансформира ту в диско банда, ту в кънтри, ту в не знам какво, музикантите почват да се трансформират ту в мъже/жени, ту държащи различни инструменти, ту в членове на Ръш, като през цялото време свирят Spirit of radio в аранжимент съобразен с конкретния инструментариум и стил (диско варианта кърти ). Накрая карат Алекс да натисне червения бутон, нещо машината се ошашква, музикантите се трансформират, през това време 3 сенки се качват на истинската сцена, покривалата падат, светлините светват и истинските Ръш забиват Spirit of radio!!!!!!!!!УААААААААА
И аз в този момент започвам да плача...знам бе, не е много трю, но на кой му пука, чакал съм да ги видя 18 години, така че това си беше много емоционален момент да ги видя в плът и кръв на няколко метра от мен да забиват и то как!
С годините се сдобих с всичките им концертни DVD-та, слушал съм и много разкази на очевидци и въпреки че знам че концертните записи се манипулират и режисират по някакъв начин имах изключително високи очаквания за концертите. Оправдаха ли ми се очакванията? Амииии...не...направо бяха издухани! Всичко което видях, чух и усетих беше много над очакванията ми! Разбира се няма как да очакваш в залата да се чува като от домашната система, но все пак звука беше доста ясен и мощен, различаваше се всеки инструмент, различаваше се какво пее Геди. Комбинацията декори-осветление-пиротехника-мултимедия също беше перфектна и добре балансирана без да се прекалява с нещо. Все пак Ръш доста впечатляват с шоуто си, като същевременно наблягат и на доста богатата си и добре изпълнена музика (мда, триото са перфектни музиканти), тоест тук е избегната често срещаната комбинация - семпло осветление/шоу, музиканти стърчащи като пънове и свирещи перфектно или обратното - посредствена музика, съчетана с изключително зрелищно шоу (не визирам никой конкретно, не скачайте). Като казах перфектни музиканти - едно от нещата които адски радват са концертните версии на песните - като че ли винаги са по-добри от студийните, както заради емоцията, така и заради импровизацията, да не говорим че Гед е един уникален изрод свирещ супер раздвижен бас, в същото време държащ някаква хармония с педалите (крачна клавиатура вързана към синтовете му) и в същото време пеещ нещо в съвсем различна тоналност и ритмика.
Малко думи за визуалното шоу - тъй като темата е машината на времето (а турнето е посветено на Moving Pictures, който свирят целия), абсолютно всичко създава асоциация с...ами машина на времето и всякакви технологични глупости - барабаните на Нийл са навсякъде украсени с елементи каращи ги да изглеждат като джаджи, чинелите снимани отгоре приличат на някакви зъбчати колела. Истинските усилватели на Алекс са долу вляво от сцената и не се виждат (ако не си поставиш за цел да ги видиш), но зад него има 3 огромни джаджи с лого Hughes&Kettner (Алекс ползва тази марка от години), а по тях има всякакви лампички, стрелки, екранчета в които се вижда групата в действие или някакви забавни анимацийки. Зад чичко Лий също има някакви брутални-забавни джаджи, под тях с надпис Real Time, Half Time, Bass Time, Sausage Time (хахаха ). Повечето време на екрана се създава илюзията за няколко много стари екрана (тип кинескоп от стар телевизор) в който св виждат музикантите или други части от шоуто, също се виждат и разни измерителни уреди, копчета, части...Осветителните системи се движат насам натам, нагоре надолу и създават илюзията за някакви роботи или фантастични джаджи...абе лудница...доста играчка е паднала да ги измислят всички тези неща и в същото време не откъсват вниманието от основното-музиката!

[Geddy]

Та да си дойдем на думата - музиката.
Трудно е да се опише един концерт, особено на любима група и особено на такава група. Наред с перфектното шоу и перфектното изпълнение, това което прави концерта незабравим е емоцията - емоцията да ги видиш пред теб, да видиш как се забавлязат истински, с всички закачки и усмивки които си пускат помежду си или към публиката, закачките с публиката в определени моменти на песните (в интерес на истината голяма част от публиката беше заспала, не знам такава ли е английската публика, но рядко се забелязваха хора скачащи, викащи, куфеещи и т.н., така както го правихме с моята компания и някои групички точно пред сцената). Не на последно място е удоволствието да ги видиш как не се спират на едно място - Алекс и Геди скачаха и бягаха насам натам по сцената, Нийл правеше невероятно шоу свирейки изключително сложни неща на грамаданския си комплект и в същото време се забавляваше с акробатика (като подмятане на палките), сякаш е нещо обикновено като рязане на хляб. А да...много често по ДВД-тата Нийл е доста сериозен, чувал съм доста мнения че е темерут и не изпитва никакъв кеф, чувал съм и версии че след смъртта на първата си жена и дъщеря им (97 година) се е променил и затова е мрачен (е...нормално е да изпитва тъга, но вече от години има втора жена, щастлив брак, дъщеря...)...абе глупости на търкалета, първо нещата които свири са изключително сложни, дори да не изглеждат така и все пак трябва някаква съсредоточеност, второ това че на ДВД не се вижда често да се хили не значи че не се хили докато не го показва камерата (а е нормално камерата да показва повече Геди, все пак той пее, той изнася голяма част от шоуто и контакта с публиката на гърба си). Аз лично видях много пъти Нийл да се хили и да се бъзикат нещо с останалите. И понеже споменах за сложността на нещата които свирят (определено са сложни, с приятели сме вадили кавъри на Ръш и някои неща са адски сложни, а аз съм се изпотявал много само с бас партиите, изобщо не съм успявал да изпея каквото и да било едновременно) - една от причините толкова да уважавам канадците е че въпреки че са определено прогресив група, при тях липсва така характерната за някои прог-метъл банди показаност, като например 20 минути сола в които последователно си показват възможностите и бързината китаристи, клавиристи, басисти и т.н.... не, Ръш просто си забиват техните песнички, като отдолу обаче всичко е на много високо ниво - като композиция, аранжимент и изсвирване...който разбира-разбира както винаги Нийл прави и сола, но неговите не са някаква показност на бързина, а по скоро закачки със стилове, импровизации със схеми, звуци, малко акробатика (хехе)...
Какво още може да се каже генерално за бандата? Ами как ви се струват концерти над 3 часа? Верно, мнозина казват че е добре да е кратко и ударно, ама дори да не си признават сигурно биха били доволни любимата им банда да изсвири колкото се може повече любими композиции...все пак едно е да ти забият 14 парчета за час и половина, друго е 26 парчета за 3 часа, нали ?
В това отношение Ръш слагат в джоба си много млади и стари банди!

Конкретно за самите песни на концерта е трудно да се говори, просто трябва човек да присъства и да се наслаждава, но мисля че сетлистът е доста добре подбран, добре балансиран към различните периоди и са засегнати колкото може повече албуми (е да, винаги липсват любими песни, ама няма как...не може 7 часа да ти забиват идеалния сетлист, нали).
Много се изкефих на Presto - изключително яка песен която май отдавна не са правили наживо (по принцип наблягат на други парчета от едноименния албум).
Отново ще кажа - в Бирмингам триото беше в перфектна форма, добро изпълнение и шоу, някак по задушевно беше, може би защото публиката в LG Arena беше около 12 хиляди (за разлика от O2 arena, където около 60000).

Втората част на концерта беше посветена на Moving pictures - песните бяха изсвирени в реда в който са в албума, разбира се и тук както в повечето песни имаше ту шантави анимации, ту забавно видео - на Witch hunt отстрани на сцената изригват огньове, а на екрана едни човечета носят вили...с набучени саламчета които държат над огъня, хахаха. Впрочем огъня се усети доста силно назад, на сцената трябва да са се опърлили направо, хаха. А да, като казах втората част - последните години по средата на концерта винаги правят една пауза около 15 минути, по време на която понякога се подменят някакви неща по шоуто или декора (а публиката има възможност да презареди с бира и да източи бойлера). След паузата пак има видео - този път Алекс е дебел чичко мениджър на некадърната банда, който си играе с машината на времето, Нийл е оператор, а Геди режисьор-двамата снимат клип на бандата, ама все нещо не се получава, накрая нещо се скарват с мениджъра, той пък се провиква към сцената и на истинската сцена Ръш почват Tom Sawyer. И така нататък. Camera eye не е свирена наживо от години (ако въобще е правена) и се получи много яко, както и останалите. Имаше песнички от последния албум Snakes and Arrows (мой фаворит), както и от новия сингъл Caravan (Caravan, Brought to believe), който дава добри обещания за следващия албум!
Дръм солото ме остави зяпнал но и беше перфектно вързано с мултимедия...сега да обяснявам дръм соло няма смисъл, трябва да се гледа, но Нийл беше в перфектна форма и се забавляваше. По време на част от солото на екрана вървеше анимация с един многорък робот свирещ върху някакъв футуристичен комплект ударни инструменти (имаше и всякакви там тръби, пиано...)...а господин Пърт (а не Пеарт например ) и само с две ръце и два крака правеше чудеса!
Алекс който смени около 10(?) китари излезе с кухарката която винаги е закрепена на стойка и си поимпровизира малко докато започне Closer to the heart - много любима песен на поколения фенове и така дойде време за култа 2112! За съжаление отдавна не я свирят цялата, но и това е яко - умирам за тази песен, тук си изподрах каквото беше останало от гласните струни (после се оказа че е останало малко и за far cry, хаха) и падна голямо скачане и куфеене....и Far Cry!!! Убийствена разбиваща песен, със също така страхотен текст (изключителните текстове на Нийл Пърт май заслужават цяла отделна тема, но аз не се чувствам готов да ги анализирам), а по време на "You can almost see the circuits blowing" веригите наистина гръмват (всъщност доста впечатляваща пиротехника).
И това беше, чао

...
няма чао...има бис...има убийствена и доста променена версия на La Villa Strangiato
а след това най новата реге песен на Ръш ...мда...Working man почва като някакво реге, всички гледат втрещени, докато Гед започва да пее текста в доста странна ритмика и мелодия, хаха и така 2 куплета...и изведнъж УААААААА! песента си продължава като в оригинал - перфектен завършек на концерта, благодарности от групата, сбогуване, чао.
"а междувременно в бекстейджа"...мда, в залата е още тъмно, а на екрана се появява този надпис и изведнъж виждаме двама пича попаднали в бекстейджа с фалшив бекстейдж пас, чакат бандата за автографи, нападат сандвича на Нийл и виното на Алекс, говорят глупости, през това време бандата влиза и ...се почват глупости и майтапи ("-Вижте господин Пеарт...-Името ми е Пърт...-Сигурен ли сте?...-Сигурен ли съм?!?). Разбира се това видео е режисирано и заснето от екипа на бандата, с една идея - майтап, и майтап със звездите, майтап с феновете ("аз съм ви най-големия фен", бахти клишето), но най важното е че...те (Ръш) са просто едни най-обикновени момчета...

След този концерт ходех като насън, разпитваха ме какво мисля, но не помня какво казах, направо си бях глътнал езика.

За втория концерт (в Лондон) не мисля че има смисъл да давам подробни обяснения - същото шоу, същия сетлист, струва ми се че бяха в по-добра форма, звука беше една идея по-омазан, атмосферата беше по различна (трябва ти телескоп за да видиш хората по крайните редове, а на тях сигурно им трябват кислородни маски там горе във всокото, хаха)
Отново гледах концерта с голямо удоволствие, отново се вълнувах на определени моменти, но този път имах възможността и да обърна внимание на детайли които бях пропуснал първия път. В Лондон виждах по-лошо, бях по-назад и естествено нямаше как да мърдам, опитах се след паузата да застана зад пулта (там се виждаше и чуваше добре) ама веднага дойде един охранител да ме помоли учтиво, но непреклонно да си ида на мястото...

и така

Ръш са една от най-великите концертни банди на света и съм щастлив че успях да се убедя лично в това и то два пъти (първия път при това беше в навечерието на рождения ми ден...какъв по прекрасен подарък? )

[Jurisprudent]

Най-добрият концерт. Това е.

[Ozzy]

Geddy, on May 31 2011, 19:12, said:

Лелееееееее... Ти да не кандидатстваш за най-дълъг постинг във форума, бе?!
Обещавам утре да намеря време и да прочета всичкото това

[Geddy]

Сигурно е някаква форма на форумна логорея
Този пост го писах цял следобед между задачите които вършех на работа. Смятах да е нещо кратко, ама постоянно се сещах за още нещо, постоянно допълвах и накрая като го постнах и аз се уплаших, хаха. Даже го пуснах на 2 части че нещо не искаше да се поства...

[Geddy]

Абе я тези дето сте гледали някой от концертите споделете как беше звука при вас?
Стана ми любопитно, защото из един от чуждестранните Rush форуми доста народ се оплака от звука в London, и най-вече хора, които са стояли по страничните редове и нагоре из О2. Аз лично бях в зоната пред сцената и на двата концерта - в Бирмингам на 9 ред от сцената, точно пред Alex, а в Лондон на 12 ред, пред Geddy. Впрочем навсякъде по турнето ли е това малоумно решение да има седалки пред сцената или само в Англия (както разбрах от моите местни приятели)? Според това което ми казаха, вече се налагала тенденцията дори на рок концерти да има седалки и никакви правостоящи места точно пред сцената, което е меко казано тъпо. Разбира се можеш да стоиш прав до стола си, но не е същото. Така като гледам единствения плюс е че ако закъснееш или идеш по време на концерта за бира (или да я източиш) мястото ти винаги ще се пази, още повече че охраната следи много стриктно, аз например в Лондон се опитах да застана зад пулта в началото на втората част защото оттам се виждаше добре, но бързо ме изгониха на мястото ми. Та според това което ми казаха идеята била единствено от съображения за сигурност, както и защото имало много случаи фенове да съдят управителите на залата за телесни повреди - например еди кой си ударил леко без да иска някой друг в погото и това вече е телесна повреда...ми не се ври в погото бе, купи си билет за седалките...
както и да е...отпеснах се, думата ми беше за звука - аз лично имах по-високи очаквания най-вече от идеята че "на запад всичко е качествено", както и от посещението ми на Magic Circle Festival 2008, където въпреки ужасната мощност, всичко се чуваше ясно...е да, този фест беше на открито, докато концертите на канадците бяха в закрити зали, които май не превъзхождат кой знае колко повечето ни зали/хамбари използвани за рок концерти...поне с такива впечатления останах от ужасното кънтене и пълната липса (или незабележимост) на каквото и да било акустично третиране на залите. Но за да съм честен - това че очакванията ми за звука не се покриха (единствените ми очаквания които не се покриха), не значи че останах недоволен - там където бях все пак се чуваше достатъчно ясно всеки инструмент, всеки един детайл от музиката и дори се разбираше ясно пеенето на Geddy.

[Jurisprudent]

Geddy, on Jun 5 2011, 02:40, said:

Абе я тези дето сте гледали някой от концертите споделете как беше звука при вас?

Добър. Дали можеше да е с две идеи по-перфектен - най-вероятно. Но съм доволен. Не съм очаквал нещо повече.

Geddy, on Jun 5 2011, 02:40, said:

Според това което ми казаха, вече се налагала тенденцията дори на рок концерти да има седалки и никакви правостоящи места точно пред сцената, което е меко казано тъпо. Разбира се можеш да стоиш прав до стола си, но не е същото.

Да. Седиш на седалки все едно си в НДК.

Geddy, on Jun 5 2011, 02:40, said:

Та според това което ми казаха идеята била единствено от съображения за сигурност, както и защото имало много случаи фенове да съдят управителите на залата за телесни повреди - например еди кой си ударил леко без да иска някой друг в погото и това вече е телесна повреда...ми не се ври в погото бе, купи си билет за седалките...

Не става. Носи се отговорност. Ако някой се нарани в погото - значи не е достатъчно обезопасяването, проявена е набрежност, щом има вреди следва обезщетение. Ако пострадалият има и сериозни медицински разходи + нарушена работоспособност и загуби от това - обезщетението може да е с хиляди, много хиляди. И това никой не ще да го плаща само за да направи кефа на феновете да куфеят на свобода.

Geddy, on Jun 5 2011, 02:40, said:

"на запад всичко е качествено"

За жалост това е положението. Ни на запад, ни на изток, ни на север, ни на юг - навсякъде с кусури. Разбира се, в различна степен и в различен вид.

Като хамбар, викаш, била залата. Коя - в Бирмингам предполагам е било NEC, а в Лондон О2, коя от двете? О2 малко странно ми се струва.

[Seaborn]

В Лондон съм бил на концерти в Royal Albert Hall, Wembley Arena, Brixton Academy и O2. В последната звукът беше може би най-кристалният, който съм чувал. Концертът беше на Bon Jovi с подгряващ Kid Rock, при чийто сет си пролича най-ясно колко добро е озвучението на залата. Бях доста близо до сцената, не знам как се е чувало по-назад или нагоре, но в никакъв случай не мога да го сравня с мазнята от нашите зали. Останах разочарован от звука в Brixton Academy при концерта на Lynyrd Skynyrd, басът беше излишно увеличен и се чуваше един тътен през цялото време. Едва ли е от залата, за която съм чувал само хубави неща. Странно ми е как озвучителите на групата не са се справили при условие, че в Щатите съм слушал концерт на Skynyrd с абсолютно брилянтен звук. Друг концерт с прекрасно озвучаване беше Roger Waters в Барселона, но това се очакваше.

Като цяло най-потресаващите ми концертни преживявания откъм звук са в България - Paradise Lost (и донякъде Brazen Abbot) в з. Христо Ботев и Whitesnake на ст. Академик. Скорошен пример за това, че нещата МОГАТ да стават и у нас е великолепният концерт на Елтън Джон на Илиенци, където се чуваше всяка нотичка.