52 replies to this topic

[Нещото което вие в нощта]

Rebel, on Mar 12 2008, 23:58, said:

О, да - при всеки удобен случай гледам за пореден път "Изгубената магистрала" - не на последно място и заради убийствения саундтрак!

Аз съм така с "Мълхоланд Драйв", въпреки че и Магистралата ми е много любима.

[Hard rock fan]

Нещото което вие в нощта, on Mar 30 2008, 16:59, said:

Аз съм така с "Мълхоланд Драйв", въпреки че и Магистралата ми е много любима.

Май съм споменавала и преди, обаче Линч ми действа много скапващо на самочувствието и ми образува комплекси. След всеки негов филм се чувствам безкрайно тъпа "Мълхоланд Драйв" е ярък пример: нищичко не вдянах

[violator]

Hard rock fan, on Mar 31 2008, 15:39, said:

"Мълхоланд Драйв" е ярък пример: нищичко не вдянах

Хахаха , ами, ако беше вдянала, значи нещо не ти е наред главата!

Веднъж попаднах на някаква трактовка на историята в "Мълхолънд драйв", където авторът се беше постарал криво-ляво да "изправи" историята на филма в правилна последователност, за да извлече някаква правдоподобна фабула. Щях да падна от смях.

При Линч всичко е провокация! На срещата в Люмиер сам каза, че и той самият често не разбира това, което е заснел.

Ако Мълхолънд ти скапва самочувствието, в никакъв случай не гледай последния му филм - "Инланд Импайър". Там е нещо страшно. Само 5-10% от зрителите, които се заложиха на пангара на премиерата в Зала 1, успяха да издържат тази тричасова халюцинация. Излизайки се шегувах, че трябва да ни дадат по една ламинирана грамота, гласяща:

"Притежателят на настоящия документ е издържал линчовия "Инланд Импайър" до самия му край, с което удостоверяваме неговата изключителна психическа издръжливост и нескончаема упоритост. Да послужи при кандидатстване за работа под напрежение и при тежки условия.".

[marillion]

violator, on Mar 31 2008, 16:41, said:

При Линч всичко е провокация! На срещата в Люмиер сам каза, че и той самият често не разбира това, което е заснел.

Съвършено правилно! Но не провокацията, а честата липса на чувство за мярка у Линч ме карат да бъда резервиран към някои от творбите му. Същото чувство ме наляга понякога и гледайки творчеството на Тарантино. Аз си го обяснявам със синдрома на "оакването" при Фрип, да ме прости Кадауруса...

[violator]

marillion, on Mar 31 2008, 17:06, said:

Същото чувство ме наляга понякога и гледайки творчеството на Тарантино.

Цялостните истории на Тарантино са си винаги в права последователност. Това че са нетипични и че са разхвърляни на парчета или разказани отзад-напред, не ги прави подобни на линчовите.

При Линч, изключая най-ранните му филми, най-често има две-три /или повече/ паралелни реалности, вследствие на което персонажите, мястото на действието, та дори и самите събития се трансформират според съответното измерение. Преливат се едни в други и прочие...и от това идва обърквацията. Както и по-горе казах - задължително е да се оплетеш. Той това цели.

[cadaurus]

violator, on Mar 31 2008, 17:27, said:

При Линч, изключая най-ранните му филми, най-често има две-три /или повече/ паралелни реалности...

Eraserhead му е първият филм и в сравнение с него, Мълхоландя е плитко лесбо екшънче откъм гледаемост.

[violator]

cadaurus, on Mar 31 2008, 17:42, said:

Eraserhead му е първият филм и в сравнение с него, Мълхоландя е плитко лесбо екшънче откъм гледаемост.

Откъм гледаемост - да! Не го помня в детайли, защото не съм го преглеждал отдавна, но наистина е потресаващ във визуално отношение. В случая обаче говорим за фабулата. А "Eraserhead" си има последователна история. Както и "Човекът слон", "Дюн"...

Точката на пречупване е някъде около "Синьо Кадифе" - "Диво сърце". А "Изгубената магистрала" е златната среда.

[Rebel]

violator, on Mar 31 2008, 17:54, said:

"Изгубената магистрала" е златната среда.

Затова е и любимият ми негов филм

[foreigner]

marillion, on Mar 31 2008, 17:06, said:

Съвършено правилно! Но не провокацията, а честата липса на чувство за мярка у Линч ме карат да бъда резервиран към някои от творбите му. Същото чувство ме наляга понякога и гледайки творчеството на Тарантино. Аз си го обяснявам със синдрома на "оакването" при Фрип, да ме прости Кадауруса...

точно тази липса на мярка ме очарова при него, той може да си я позволи...ако не беше тя, нямаше да е Линч
иначе по темата: аз пък съм гледала Синьо Кадифе най-много пъти, има към десетина...

[Hard rock fan]

violator, on Mar 31 2008, 15:41, said:

Искрени благодарности както на тебе, така и на последвалите коментари.
Определено се почувствах по-добре, понеже си мислех, че само аз не разбирам...пък инак имам претенция за някаква що-годе средна интелигентност. Истината е, че макар и да не ги разбирам , някои от филмите му ги харесвам - т.е. кефи ме атмосферата, при него тя действително е култ.

Edited by Hard rock fan, 01 април 2008 - 17:50 .

[Undertow]

Стената - със сигурност мога да кажа, че стотици пъти съм го гледал.И все още си го пускам понякога...

[Nordlys]

Сещам се сега за The 13th Warrior, The Ring of the Nibelungs, Edward Scissorhands, Sleepy Hollow, TLOTR, Bram Stoker`s Dracula, Braveheart, които съм гледала най-малко по 10 пъти

[Code187]

Тринайстия войн 35 пъти. "Карибски пирати" трета част над 60 пъти и знам част от репликите наизуст (няма такова затъпяване)