0
В 4ти клас, било е около 90-та, беше Майкъл Джексън. Членувах в клуб, имах значки, плакати, знаех няколко маркови движения, а един-два пъти се събирахме в 'клуба' да гледаме Moonwalker
харесваше ми, защото ми даваше достъп до много момичета, но още не бях осъзнал, че те може и да пищят за 'майкал', но едва ли ще пищят за мен В 5ти клас се появи първата 'мятълка' - Мартина, която явно по-големите батковци бяха взели под крилото си и се подмяткаше с тениска на Слаяр. Аз по това време бях вече отявлен рапер. Зимата, лежайки болен, въртях един албум на Ту Лайф Крю, който имаше парче със заглавие Sonya. Това парче имаше и жесток китарен риф в бекграунда, а и самото то беше толкова енергично и надъхващо, че първата ми работа, когато оздравях, беше да отида при Мартина с две-три касетки и да си поискам малко 'метъл' от метълката
Получих двойния лайв Decade Of Aggression на Slayer, двете Илюзии на GnR и странния So What? на Металайка
Останалото, както върви клишето, е история. От първобитен траш, през първобитен дет метъл, през малко глем, хеви...успях да се докосна до повечето от тежките стилове за нула време. Нищо не разбирах, поглъщах жадно всичко, което е пълно с ревове, и се ебавах с лиглите от махалата, прехласващи се по Джон Бови.
В 'Музикален магазин Джумаята' в Пловдив ме бяха намразили, но пък лелята беше научила вкуса ми и ми предлагаше сама нови неща. Така открих Парадайз Лост, Горфест, Синистър, Тиамат, Болт Троуър, Интумд, MDB, Anathema, Пъджънт Стенч, Едж ъф Санити, Аморфис и още бая, а случайна грешка в подаването на касетките ме направи собственик на Awake на Дрийм Тятър...след което нищо вече не беше същото за мен. Трескаво ровейки (инфото все още беше най-вече в аналогов вид), докопах Operation Mindcrime на Queensryche и с негова помощ забих първото си женско тяло
Велин Рок Блок на Велин Станев беше моят Ватикан, а книгата му (излезла в средата на 90-те) - моя библия.Около 2000-та година, вече в Германия, депресиран от гръндж, нюметъл, алтернатив и подобни дивашки изпълнения, както и огорчен от липсата на хубава тежка музика (вижте с какво почнах, не се чудете, че съм си трашър/детър по душа), започнах да търся нещо с агресия, ритъм, устрем и адреналин.
Намерих го в брейк-бийта и дръм'ен'бейса, които два стила ме прекараха през следващите шест-седем години. Занивамах се усилено - познавах DJ, поддържах сайт с нелегални миксове, пукахме тонове масури и ядяхме шепи бонбони .... Good times
След което се върнах в БГ и започнах бачкане тук.....отново в търсене на нова музика, отегчен от комерсиализма и изпростяването на текущите ми вкусове, налазих колекцията на локалния сървър, правена от системни администратори. Повечето от вас знаят какво ще намерят в колекциите на олд-скуул системните администратори и след няма и две седмици бях започнал да наваксвам с огромна скорост пропуснатото.
Открих, че метълът се е завърнал, че има нова вълна траш банди, че стари кучета изпълзяват от дупките си и удрят отново. Научих, че Чък Шулдинър е починал, а Даймбаг е бил застрелян.
Разбрах, че ДТ сега са станали ГИГАНТСКА банда, чието присъствие ще отеква с десетилетия в музикалната сцена. Мейдън бяха пак с Брус, Ломбардо беше обратно в Слеяр, Роб Халфорд и той се беше сдушил с Джудас....беше като да съм отново на 12-13 и да откривам неща за първи път. Така и намерих Опет, например, а едно от най-приятните изненади беше, че бандата, която видях да се ражда пред очите ми (т.е. следях я от първия момент) - Pro-Pain - е все още жива и рита здраво. Към тях си имам особени чувства, затова го споменавам това.И така до днес....вече слушам повече банди от преди 20 години, мога да си позволя (и го правя) повече концерти, повече дискове, повече музика. Но...
... човек може само веднъж да открие Рока. И ако не го направи, все едно не е живял
ПС. По дяволите, колко подробни спомени имам за събития преди две дестилетия....а в същото време не мога да си спомня къде съм потурчил шибания нотариален акт за къщата....
Благодаря за тази тема, стана ми приятно да си припомня....
един грамофон и мека плоча с тази песничка. 
