ХеХе...
Първите групи, от които имам съзнателен спомен, са Helloween, Deep Purple, Rainbow, Black Sabbath и Accept. В смисъл, първите шест-седем години от живота ми са минали под звуците на музиката им. Роден съм в 1986 година, мисля, че е добре това да се уточни. Докъм шестнадесетата си година минах през почти буквално всички възможни музикални жанрове, до които можех да се докопам - разни рокове, джазове, класики, попове, рапове, метъли и т.н., от голяма част от които нищо не помня. Не преувеличавам. В пети и шести клас дори се бях запалил сериозно по чалгата. Това сериозно. Все още си харесвах първите групи, де, но въпреки това разни като Нелина, Глория и т.н. ми харесваха. Даже следях почти редовно предаването "Поп-фолк" по Нова телевизия. Всъщност, въпреки че си харесвах горните четири групи, в някакъв смисъл отричах метъла и дори хардрока. Затова имах и почти обективна причина - т.е. в очите на петокласник си беше съвсем обективна - съучениците ми, които харесваха тази музика, бяха на по петнайсет години и въпреки това имаха проблеми със завършването на пети клас. Т.е. метълът е за тъпанари. Така мислех тогава. Някъде към края на пети или началото на шести клас, обаче, реших, че
трябва да си отгледам дълга коса. Ей така, без повод. Затова и спрях да се подстригвам за доста време. Паралелно с това от някъде изкопах няколко книжки за Конан и взех, че му станах див фен. Скоро след това се преместих да живея в Айтос - а този град, както и преди съм споменавал, е Мека на чалгата. Съответно отвсякъде ме облъчваха с този жанр до толкова, че направо го намразих. В детската градина лелките приспиваха петгодишната ми сестра със "Сто патрона" на Ивана, искам да кажа. А и самият аз се промених и, съвсем наскоро, всъщност, осъзнах, че кръчмарщината, която поп-фолкът налага, изобщо не ми е по вкуса и няма как да бъде. Същевременно в училището в Айтос научих и за непоносимостта между метълите и чалгарите, а и заради вече дългата до раменете коса ми викаха "метъл" и ми показваха рогатия жест доста често. Подигравателно - в началото. После - не, и то защото половината клас мина с прилични оценки благодарение на мен. Във всеки следващ клас беше така, между другото... Както и да е, това беше започнало вече да ме накланя в съответната посока.Към петнадесетата си годишнина, вече отново в София, гостувах на един приятел. На една секция забелязах захвърлена една касетка, която ми прикова вниманието. На обложката беше КОНАН!!! Същи кимериец с все мускулите и грамаданския меч в ръка. Да, де, физиономията му беше покрита с маска, но въпреки това... КОНАН БЕ! (Години по-късно научих, че художникът на тази обложка рисува и кориците на книгите за Конан за не-помня-вече-кое-издателство.) Естествено, помолих приятеля да пусне малко да го чуя тоя Конан. И аз го чух. "Heavy Metal or no Metal at all!" После и "The Power of thy Sword". И въобще, и изобщо. Запознанството с тая група беше преломен момент в живота ми и всъщност именно то ме тласна към по-сериозно прослушване на метъла. Скоро установих, че екстремният метъл изобщо не ми влияе добре, а и голяма част от класическите хеви-метъли също не ми подействаха както трябва - т.е. Iron Maiden, Judas Priest, Saxon и т.н. Но вече бях тръгнал по пътя. Паралелно... Де да знам... Популярната музика ли се промени, аз ли, обаче както преди шест-седем години можех спокойно и уверено да заявя, че слушам всякаква музика, така и напоследък забих съвсем в рока и метъла. Е, случва се, макар и не особено често, да си пусна Клайдерман, да речем, или Китаро, или Вангелис. Не виждам какво ме спира да си харесвам една единствена песен на Slayer, да се кефя на Nightwish и Metallica едновременно, след "Master of Puppets" да си пусна нещо на Blackmore's Night или изобщо. Границите не съм си ги наложил изкуствено тъй или иначе, просто ги има. След време падат. Или не падат. Във всеки случай успях да прослушам Metallica малко по-стабилно чак през 2007 година. Дали е проблем? Легендарната, култова, придобила статут на поп-икона група, а аз, дето всички ми викат, че съм метъл, да им харесвам една песен до тогава? `ми не, не е. Насила хубост не става. Ако си ги бях наложил, щях да си направя лоша услуга. В този смисъл, не бих казал, че слушам "качествена" музика, каквото и да е това. Твърдението, че слушам само качествена музика, би било пълен абсурд по всички възможни параграфи. Отдавна съм установил, а и не само аз, че качеството не е дефинируемо, а строго субективно понятие и да убеждаваш някого, че това, което харесва, не е качествено, е абсолютна тъпотия и човекът, на когото се правиш на интелигентен, само се обижда. Дори и да си прав. От друга страна, можеш да убедиш някого, че нещо е качествено, само и единствено ако поне малко вкусовете ви се доближават. Т.е. ако някой блекар седне да ми обяснява колко са стойностни Dimmu Borgir, ще удари на камък - просто блекът не е за мен и от там нататък няма смисъл от приказки. Друг е въпросът и че елитарниченето на феновете на определени групи или жанрове просто дразни и не постига нищо друго - тук визирам, честно казано, почитателите на разни "прогресив" неща, или на джаза, или... Ясно. Уфф, `айде стига, че един час го писах това...
Edited by Тигър, 16 октомври 2009 - 14:25 .