Jump to content

Mephisto's Content

There have been 1 items by Mephisto (Search limited from 29-март 23)


By content type

See this member's

Sort by                Order  

#110971 Стихове 2

Posted by Mephisto on 12 август 2014 - 20:38 in Литература

Конникът от отвъдното


Черни облаци скриха луната,
мрак загърна и приспа земята,
всичко живо сега е замряло
и навсякъде е запустяло.

С адски грохот препуска конник черен,
на черен кон, в черна кожа облечен,
тук е да те прати в небитието,
това е Конникът от отвъдното.

Лицето му е с маска покрито,
конят му е със рог на челото.
Той идва от мрака и отива към мрака
и всичко, което срещне, ще повлече в мрака.

Касапница ще настане,
гъста кръв обилно от теб ще блика,
а Конникът ще застане
над тялото ти, което ще стъпка.

Следващата жертва си,
дъхът на смъртта вкуси.
Обречен си, не се моли,
няма много да те боли.

Погледни нагоре към небето,
виж как секира се спуска с гняв,
усети в твойта плът острието,
чуй шума на течащата кръв.

Смъртта пред теб стои и тропа,
докосни черната ù роба,
лети безмилостно меч кървав,
последен вопъл и си мъртъв.

С адски грохот препуска конник черен,
на черен кон, в черна кожа облечен,
тук е да те прати в небитието,
това е Конникът от отвъдното.


*****

Аленият прилив


Застанал пред прага на бездната
погълваща светлината,
във мрачни цветове облян,
виждам своя недостижим блян.

Отсреща ми стои странен свят,
опустошени планети се сриват,
огнени комети прелитат,
гаснещи слънца се огъват.

Пожарът в сърцето ми не стихва,
светът около мен рухва,
от пурпурен блясък огрян,
пропадам в неизбежен капан.

Облаци прах хоризонта скриват,
крилата на живота се свиват.
Чувствам се от мисли празен,
в нищото напълно изоставен.

А аленият прилив идва,
мойте нозе вече докосва,
бездната зове със сладък глас,
сам съм аз във този час.

Един живот, една посока,
една мечта, една тъга,
един устрем, един застой,
една съдба, един край.


*****

Бесният ездач


Когато слънцето се скрива
и мракът светлината покрива,
излизам на пътя по здрач,
аз съм Бесният ездач.

Яздя стоманена машина,
досега такава невиждана.
Двигателят е свръхмощен,
ръмжи като тигър нощем.

Бърз като светкавица преминавам,
асфалта напукан след мен оставям.
На шосето съм неудържим
и противник непреодолим.

Газта давам я докрай,
изпреварвам аз безкрай,
обезсърчавам всеки преследвач,
защото аз съм Бесният ездач.

За мен няма ограничение на скоростта.
На каската ми изобразена е Смъртта,
с форма е особена и неповторима
и никой не знае какво под нея има.

Всеки, който със мен е решил
да се състезава, е сгрешил.
Всички до един аз съм победил
и костите им на пътя оставил.

Когато слънцето се скрива
и мракът светлината покрива,
излизам на пътя по здрач,
аз съм Бесният ездач.



Ако тези мои стихотворения ви харасат, може да намерите още тук http://otkrovenia.co...=Mephisto&tab=2, предимно са на мрачна и хорър тематика.