50 replies to this topic

[Minstrel in the Gallery]

Приятелю, 2007 бях за 4 седмици в Париж, разгледах де що можеше, та затова мисля, че Варшава е правилната дестинация ... засега. Но ако излезне нещо по-близко или по-удобно, съм готов да го съчетая с плановете си за пролетта и лятото ... Пък и Прага по- ми хареса от Париж /за Карибите, приятелю, не споменавам, но там концерти не правят /. Но наистина, както и foreigner, съм се настроил тази година да направя всичко по силите си и да посетя концерт на АРР, дано да има повечко дати за избор ...

[duende]

На мен датата в Прага ми е по-привлекателна. Бил съм няколко пъти на концерт в чешката столица - неустоимият чар на този вълшебен град е идеалния спътник на еуфорията от Алан Парсънс Лайв...

Но лоу-кост линии до Прага преди месец май 2010 няма, а пътуването с автобус дотам е истински кошмар, просто не си заслужава.

Може би най-атрактивната дестинация наистина е Париж - единствената с Лоу Кост.

[Ясмина]

duende, on Jan 22 2010, 11:52, said:

Но лоу-кост линии до Прага преди месец май 2010 няма, а пътуването с автобус дотам е истински кошмар, просто не си заслужава.

аз в Прага вече ходя през Лондон. цените на wizzair Лондон-Прага са направо смешни, така че мож да опитате и тоз вариант, особено ако ви се намира и някой ятак из Лондонско

[marillion]

Ясмина, on Jan 22 2010, 12:24, said:

аз в Прага вече ходя през Лондон. цените на wizzair Лондон-Прага са направо смешни, така че мож да опитате и тоз вариант, особено ако ви се намира и някой ятак из Лондонско

Пътуване до "Златна Праха" през Лондон, звучи твърде екзотично, но трябва да се има предвид, че "Уиз" летят до Лутън - град отстоящ на 50 минути с влак от "Лондон Бридж". В този смисъл, едно подобно пътуване, дори и сумарно да излезе по-евтино от директен полет София - Прага, във всички случаи предполага ужасно много летателни часове, достатъчно дълги престои и малки възможности за съчетаване на полезното с приятното. Да, вярно, че "Ийзи Джет" летят от София до по-близкото до центъра на Лондон летище "Гатуик", но така или иначе пътуването до Лутън заради връзката на "Уиз" е неизбежно...

Иначе аз от години считам Лондон за най-евтин вариант за посещение на концерт в чужбина и не само защото има къде да отседна в този град...

[Ясмина]

мда, разгледах сега цени и разписания, най-удобно и евтино е през Милано. но е съчетано с пътешествие

[Minstrel in the Gallery]

Само да вметна, че си закупих билети за турнето на Alan Parson's Project за Виена, 22.03.2013г. Турнето е кръстено Greatest Hits Tour 2013 и се надявам наистина да стана свидетел на страхотен концерт. Турнето има дати в Германия и Австрия засега ...

[Minstrel in the Gallery]

И така, като естествено продължение на собствените си размисли и страсти, реших да опиша впечатленията си от концерта на Alan Parsons Live Project /както е официално името на концертиращата група на чичко Алън Парсънс/. Ще започна с леко вулгарната реплика - "Копелета, ебаси колко е яко да ходиш на турне, озаглавено Greatest Hits Tour!"

Ходенето до Виена бе планирано романтично откъсване от сивото ежедневие, което съвсем случайно съвпадна с концерт на една от Топ 5 любимите ми групи. След като цял ден бяхме обикаляли с половинката из ужасно студената Виена и си взехме от Muzeumsqvartieer запазените от ноември 2012 година билети, дойде момента да се запътим към залата с "мелодичното" име Gazometer ... Това са 4 огромни хранилища за газ, построени в края на 19-ти век и функционирали го края на 70-те години на 20-ти век, които са осъвременени и първата сграда е МОЛ отвътре, втората е концертна зала, третата е отново нещо като МОЛ, а 4-тата е офис-сграда. Концертът бе обявен за 20:00 часа и ние към 19:15 доволно се насочихме към залата. Помолиха ме най-учтиво да оставя професионалния си апарат на гардероба и влезнахме с половинката ми в залата. За наше учудване, билетите ни се оказаха за балкона /нещо, което не го пишеше нито на картата на залата, когато купувах билетите, нито на самите билети?!?!?/ и каква бе изненадата, когато се оказа, че в залата има огромна видеостена, която пречи на всички, намиращите се на балкона, да гледат концерта. След кратко уточнение с недобре говорещ английски уредник, ни бе обяснено - this will go ... offf ... Това бе достатъчно, за да ни успокои и да ни даде сили да обясним още на поне 4-ри двойк хора, че все пак видеостената с течащите по нея реклами, ще се махне за концерта. Както и стана в крайна сметка и към 20:15 часа на сцената излезе самия мистър Алън Парсънс. Залата не бе особено голяма /между 2 и 3 хиляди човека побираше/, но се пукаше по шевовете за концерта и още първите реплики на г-н Парсънс дадоха разяснение - "Привет Виена, радвам се, че сме тук за пръв път от 30 години!". След което музикантите започнаха да ни заливат с МУЗИКА! Защото за мен поне, създаденото от г-дата Алън Парсънс и Ерик Ууфсън /Мир на праха му!/ е Музика с главно "М"!

Концертът започна с инструменталната "I Robot", която зададе едно страхотно начало, гарнирано с отличен звук и приятна игра на светлините. Без да бъдат поименно обявявани, песните продължиха да се "леят" и "Damned If I Do" и "Don't Answer Me" запалиха искрата на публиката. Музикантите се представяха блестящо, а г-н Алън Парсънс демонстрираше типичото си английско чувство за хумор, което виенската публика невинаги оценяваше подобващо ... Концертът продължи със смесената версия на Breakdown & The Raven, които зададоха емоционалния заряд на случаващото се на сцената и съпричастността на публиката. Неуседно групата реши да даде почивка на ритъма и предложи на вниманието ни лиричната баладa "Time", разкващата за изгубената любов и лековитата сила на времето ... Дойде време и за демонстриране на почитта на Алън Парсънс към невероятните творби и различните творчески виждания и усет на гениалния испански архитект Антонио Гауди с композицията "La Sagrada Familia". И докато публиката си поемаше дъх от смяната на ритъма в песента, от смяната на пеещите вокалните партии P.J. Olson & Todd Cooper, от разнообразието на използваните и изсвирени музикални мотиви, групата предложи малко "по-хард" вариант на песента "I Wouldn't Want To Be Like You", като за първи път като водещ вокалист се включи Alaistar Greene. Нещо ,което лично на мен не ми хареса като идея - китариста нито притежава дълбочината на гласа на Лени Закатек, нито се приближава до тембъра му, нито дори до лиричността и чувствителността на вокала му.
След това дойде пика на вечерта - сюитата от 5 части от едноименния албум "Turn Of a Friendly Card"! Тук цялата енергия на групата се прояви в целия си блясък - 30 минути кеф, с една дума! Китарни сола и импровизации, изключително соло на саксофон на Todd Cooper, свирене на клавесин /нещо, което Алън Парсънс направи само за една песен, а инструмента стоя на сцената вечер /, изключително лирично включване на акустичната китара на Greene, различните части бяха изпети от трима различни вокалисти - Alan Parsons, P.J. Olson & Todd Cooper. Емоцията обзе малко пасивната австрийска публика и към края на сюитата главите на голяма част от публиката доволно и ритмично се поклащаха в такт с барабаните на Danny Thompson! Беше супер!
What Goes Up малко поохлади нажежените страсти, които обаче отново се разгорещиха с първоначалните музикални строфи на Luciferama. Публиката стана от седалките и се разположи пред сцената, откъдето одобрително следеше случащото се на сцената, а именно - Psyhobabble с допълнителни китарни сола, бас-партия, барабанно соло и соло на клавира от Manny Focarazzo. Don't Let It Show & Prime Time бяха изсвирени сякаш на един дъх, като отново бих искал да вметна недоволството си от избора на основен вокалист Alaistart Greene като "заместник" на Ерик Ууфсън за една от любимите ми песни, а именно Prime Time... И още докато бурните овации огласяха бившето газохранилище, светлините загаснаха и на сцената започнаха да излизат баскетболистите на Chicago Bulls , т.е. започна инструментала Sirius и веднага след него Eye In The Sky. На нея Алън Парсънс се раздаде докрай и на китарата, и на вокалите, и направи песента един от бликащите фонтани на музикалната наслада за цялата публика. Всички бяхме на крака, не всички пяха, но аз се представих достойно като вероятно единствения пеещ българин сред публиката /половинката не обича да пее заедно с групите по концертите/!
Очаквано след тази песен и неколкократно повтарящия се припев групата благодари на публиката и се прибра зад кулисите. Но Алън Парсънс и компания вече бяха запалили огъня, от който "пръстите ни щяха да изгорят" и публиката очаквано извика музикантите отново на сцената. Тогава те изпяха първия официален сингъл на Alan Parsons Project, а именно - (The System of) Doctor Tarr and Professor Fether и публиката наистина стана сякаш част от енергията на групата и емоцията остави задръжките на иначе хладните австрийци на заден план. Е, нямаше разкъсани блузи, сутиени по сцената и викове на диви тийнейджърки, но и по-добре, защото все пак средната възраст на публиката беше 50 години плюс безкрайност ...
Следващите 2 песни, с които и завърши концерта, бяха изпяти още под емоцията на (The System of) Doctor Tarr and Professor Fether и бяха един изключително достоен завършек на шоуто, продължило около 2 часа и 10 минути и предложило наистина пълната палитра от Greatest Hits на една велика група!

П.С. За край отново бих вметнал нещо съвсем лично - хич, ама хич не ми се искаше този концерт да свършва, но свъши, мамка му ... Но спомените остават, а те са страхотни!!!!

Ето и пълен сетлист от концерта:

Austria,Vienna, 22.03.2013, Gazometer 2, 20:00

1. I Robot (instrumental)
2. Damned If I Do (P.J. Olson lead vocals)
3. Don't Answer Mе (Alan Parsons lead vocals)
4. Breakdown / The Raven (Todd Cooper lead vocals)
5. Time (P.J. Olson lead vocals)
6. La Sagrada Familia (P.J. Oslon & Todd Cooper lead vocals)
7. I Wouldn't Want To Be Like You (Alastair Greene lead vocals)
8. The Turn Of A Friendly Card (Part One) (P.J. Olson lead vocals)
9. Snake Eyes (Todd Cooper lead vocals)
10.The Ace of Swords (instrumental)
11.Nothing Left to Lose (Alan Parsons lead vocals)
12.The Turn Of A Friendly Card (Part Two) (P.J. Olson lead vocals)
13.What Goes Up (Todd Cooper lead vocals)
14.Luciferama (instrumental)
15.Psychobabble (Todd Cooper lead vocals)
16.Don't Let It Show (P.J. Olson lead vocals)
17.Prime Time (Alastair Greene lead vocals)
18.Sirius (instrumental)
19.Eye in the Sky (Alan Parsons lead vocals)

Encore:
20.(The System of) Doctor Tarr and Professor Fether (Todd Cooper lead vocals)
21.Old And Wise (P.J. Olson lead vocals)
22.Games People Play (P.J. Olson lead vocals)


Като завършек на описанието, за по-голяма достоверност и съпреживяване на емоцията, пуснете си тази вечер малко Alan Parsons Project, загасете лампите и с блажена усмивка се разположете на дивана вкъщи с чаша меко уиски и 2 бучки лед в нея ...

[marillion]

Вече е късно да ти предлагам да задържиш с организацията на посещение в чужбина на този концерт, приятелю, но поне мога да те зарадвам с евентуално повторение на магията, този път на софийска земя през есента...

Повече, когато може да се говори официално...

[violator]

Страхотен сетлист!

Разбира се, бижуто в него е изпълнението на цялата сюита "The Turn of a Friendly Card", но лично за мен голяма изненада е присъствието на ето това:

Quote

20. (The System of) Doctor Tarr and Professor Fether

Ако Парсънс беше включил "Stereotomy", "Freudiana", "Some Other Time", "Amonia Avenue", "Standing On Higher Ground" и "Turn It Up"..., сетлистът щеше да е опасен за здравето.

[marillion]

violator, on 25 March 2013 - 20:28 PM, said:

"Freudiana"

Е, точно това изглежда невъзможно за включване в сетлист през 2013 г., по същия начин, по който ми изглежда невъзможно и включването на великолепната "Closer to Heaven", но знае ли човек...

Аз от своя страна бих си пожелал цялата сюита "Voyager"/"What Goes Up..."/"The Eagle Will Rise Again", а не само "What Goes Up...", но и на този сетлист съм доволен...

[Ozzy]

А аз си пожелавам съвсем скоро да ни зарадваш с тучни новини за DCD, а не да ни занимавате тука с глупости

Строфи, бижута, сюити, мюити... Аман от сноби!

[marillion]

...каза един от неколцината живи почитатели на неснобарската група DCD...

[violator]

marillion, on 26 March 2013 - 08:40 AM, said:

Е, точно това изглежда невъзможно за включване в сетлист през 2013 г., по същия начин, по който ми изглежда невъзможно и включването на великолепната "Closer to Heaven", но знае ли човек...

Що, бре,...тъкмо в знак на почит и трибют за починалата през 2009 г. половинка на Проекта. Той целият албум "Freudiana" практически е солов на Ерик Уулфсън, въпреки че излиза под името The Alan Parsons Project.

[Ozzy]

marillion, on 26 March 2013 - 09:15 AM, said:

...каза един от неколцината живи почитатели на неснобарската група DCD...

Като/ако се състоят двата концерта - накрая ще броим и публиката

И не бъркай понятията "елитарно" и "снобарско".

DCD = елитарно / за елита
Парсънся = снобарско / за снобите

[violator]

Novak Djokovic, on 26 March 2013 - 09:48 AM, said:

Парсънся = снобарско / за снобите

Парсънся ако е снобарско, какво ли са тогава Gentle Giant, Van Der Graaf Generator и Tangerine Dreаm?

[Ozzy]

Нямам представа... Ти ми кажи. Аз от снобарии не разбирам

[Minstrel in the Gallery]

И тъй като не разбираш, затова трябва да посетиш евентуално очаквания концерт на Алън Парсънс Лайв Проджект, за да промениш настройките си ...

[Ozzy]

Аз със сигурност ще го посетя, въпреки, че снобарията ми е далечна Дори и да не искам, тия двамата, дето ги четеш как се оправдават и се опитват да се разграничат от снобизма, ще ме хванат под ръчица и ще ме помъкнат към Зала 1. Няма отърване...

[violator]

Novak Djokovic, on 26 March 2013 - 10:07 AM, said:

Нямам представа... Ти ми кажи. Аз от снобарии не разбирам

Ама, защо аз да казвам!? Ти даваш квалификации, ти трябва да кажеш.
За мен гореизброеното е напълно нормална музика, която от (вече) две десетилетия слушам по естествени причини, демек - защото ми доставя удоволствие. А не за да се правя на интересен, каквото е отношението на снобите към изкуството.
Тоест, или:
- аз съм неосъзнат сноб. Което е оксиморон, защото снобарията трябва да е осъзната, за да е действителна,
- аз съм изключение.
- "снобария" е абстрактен термин, лишен от практическо съдържание. Като "душа", "грях", "късмет", "Бог", "любов" и прочие. И трябва повече да се внимава с употребата му, за да има логика в казаното.

[Ozzy]

Снобарийка си е, спор няма. Относно въпроса що си ти - даркър минималист, слушащ цялата гама между простоватия блус и върховната Пърсънсова снобарийка, кротко съзерцавайки портрет на плешив (но добър) китарист, в сумрачна стая