Mor-Rioghain, on Aug 1 2007, 11:30 AM, said:
Аз да споделя един свой проблем, тогава. Все си повтарям, че така нареченият "alternative" е сред стиловете, които слушам най-много, но досега никой не ми е дал убедително обяснение каква е тази алтернативност, на какво е алтернатива, и дали изобщо съществува такъв жанр в музиката.
Ами, нали точно това се опитах да кажа по-горе. Че "алтернатив"
не е жанр, а е
подход към жанровете и стиловете. Било блус, било рок, метъл..., а защо не и джаз. Подход, формиран от светоусещането на дадения музикант и определящ се най-вече от
изразните средства, които се използват, за да се интерпретира музиката.
Ще го кажа и по друг начин, използвайки следния пример:
Рок музикант си и ти се е избистрила някаква мелодична линия, нейната постройка и текст /най-основните компоненти на всяко рок парче/. Според това, като как ти се струва най-подходящо да оформиш тези компоненти в завършената песен, зависи нейното звучене. А то може да е различно от земята до небето:
1. Ако го спретнеш в забързан ритъм, влезеш с едно дълбоко мощно интро на орган, по-нататък наблъскаш дисторшни рифови подложки, удължиш го с едно-две пищни сола, изревеш текста мощно и епично..., ето ти хард /екстремен, метъл/ подход.
- Ако е хубаво и оригинално, ще го хареса метъл настроената публика.
2. Но ако забавиш темпото и вместо препускащо, то стане провлачено или някакъв трескав трип-хоп с индъстриъл думтежи. Ако замениш рифовете със семпла и отвлечена меланхолична китарна линия, а вместо остро-дисторшната подложката сложиш провлачено-клавирна. Ако махнеш солата и вместо тях украсиш мелодиката с някои друг електронен ефект в същата тоналност, вкараш няколко семпъла от време на време, а вокалите ги прекараш през вокодер и ги изпееш някак небрежно и неангажиращо....., ето ти алтернативен подход.
НЕТИПИЧЕН в сравнение с общоприетата представа за звученето на рок музиката към даден момент! Различен.
- И този път, ако парчето е станало хубаво и оригинално, ако са спазени всички пропорции, ще го хареса публиката с особено мнение, която си пада по по-необикновени и провокативни неща.
Напомням, че и в двата случая имаме
една и съща мелодична линия, една и съща нейна последователност и еднакъв текст.
Всичко е въпрос на изразни средства, това ми беше мисълта. Те колят и те бесят. Особено в музиката след средата на 80-те, когато вече всичко беше измислено, техниката много се разви и пазарът се пренасити! Именно и затова по-горе вързах "алтернатива" с "авангарда", определяйки го като негово естествено продължение. Просто защото алтернативният подход не е качествено ново явление.
И още нещо в допълнение - личното ми мнение е, че човек не трябва да робува на изразните средства, ако иска да разбира и усеща музиката в цялост и в повече нейни измерения. Не са толкова важни самите те, а това, като как се използват. Качествено ли са подбрани и спазени ли са пропорциите, които определят степента на тяхната адекватност.