16 replies to this topic

[duende]

Филм

The Curious Case of Benjamin Button
Frost/Nixon
Milk
The Reader
Slumdog Millionaire

Режисура

"The Curious Case of Benjamin Button" -- David Fincher
"Frost/Nixon" -- Ron Howard
"Milk" -- Gus Van Sant
"The Reader" -- Stephen Daldry
"Slumdog Millionaire" -- Danny Boyle

Актьор главна роля

"The Visitor" -- Richard Jenkins
"Frost/Nixon" -- Frank Langella
"Milk" -- Sean Penn
"The Curious Case of Benjamin Button" -- Brad Pitt
"The Wrestler" -- Mickey Rourke

Актриса главна роля

"Rachel Getting Married" -- Anne Hathaway
"Changeling" -- Angelina Jolie
"Frozen River" -- Melissa Leo
"Doubt" -- Meryl Streep
"The Reader" -- Kate Winslet

Актьор поддържаща роля

"Milk" -- Josh Brolin
"Tropic Thunder" -- Robert Downey Jr.
"Doubt" -- Philip Seymour Hoffman
"The Dark Knight" -- Heath Ledger
"Revolutionary Road" -- Michael Shannon


Актриса поддържаща роля

"Doubt" -- Amy Adams
"Vicky Cristina Barcelona" -- Penеlope Cruz
"Doubt" -- Viola Davis
"The Curious Case of Benjamin Button" -- Taraji P. Henson
"The Wrestler" -- Marisa Tomei

Оригинален сценарий

"Frozen River" -- Courtney Hunt
"Happy-Go-Lucky" -- Mike Leigh
"In Bruges" -- Martin McDonagh
"Milk" -- Dustin Lance Black
"WALL-E" -- Andrew Stanton, Jim Reardon, Pete Docter

Адаптиран сценарий

"The Curious Case of Benjamin Button" -- Eric Roth, Robin Swicord
"Doubt" -- John Patrick Shanley
"Frost/Nixon" -- Peter Morgan
"The Reader" -- David Hare
"Slumdog Millionaire" -- Simon Beaufoy


Оригинална песен:

Slumdog Millionaire (2008): A.R. Rahman, Gulzar("Jai Ho")
Slumdog Millionaire (2008): A.R. Rahman, Maya Arulpragasam("O Saya")
WALL·E (2008): Peter Gabriel, Thomas Newman("Down to Earth")

[marillion]

Ха, в раздел Оригинална песен, изненадващо песента на Bruce Springsteen The Wrestler от едноименния филм, с която той вече спечели "Златен Глобус за най-добра песен", не е сред номинациите за сметка на Down to Earth на Peter Gabriel от филма WALL·E, която пък предварително се считаше за фаворит за спечелването на "Златен Глобус за най-добра песен".

Дали пък щастието най-после няма да се усмихне на Peter и той няма да се превърне във втория музикант от семейството на Genesis с Оскар за Оригинална песен, след успеха на Phil Collins през 1999 с композицията You'll Be in My Heart към филма Tarzan.

Сега, като се замисля има логика в номинациите. The Boss вече има Оскар за Оригинална песен, спечелен през 1993 за песента Streets of Philadelphia от драмата Philadelphia. Не са много музикантите спечелили повече от един Оскар в този раздел, което може би обяснява и "забравянето" на The Wrestler в списъка с номинациите.

[whiplash159]

Гледал малка част от номинираните филми ("Changeling", "WALL·E", "The Dark Knight") по простата причина, че все още повечето от останалите не са пуснати у нас или не са минавали по кината във Варна или просто съм ги пропуснал. И въпреки това гледайки имената бих се пробвал с малко прогнози по отношение на евентуалните печеливши:

Филм
Slumdog Millionaire

Режисура
"The Curious Case of Benjamin Button" -- David Fincher

Актьор главна роля
"The Wrestler" -- Mickey Rourke

Актриса главна роля
"Doubt" -- Meryl Streep

Актьор поддържаща роля
"The Dark Knight" -- Heath Ledger

Актриса поддържаща роля
"Vicky Cristina Barcelona" -- Penеlope Cruz

Оригинален сценарий
"Milk" -- Dustin Lance Black

Адаптиран сценарий
"The Curious Case of Benjamin Button" -- Eric Roth, Robin Swicord

Доста съм ги разпределил, а като знам навиците на Академията тя със сигурност няма да стори същото. Вероятният лидер за обиране на основните наградите във важните категории ми се вижда, че ще е "Slumdog Millionaire", въпреки по отчетливото присъствие на Бенджамин Бътън в номинациите. Просто "Slumdog..." (както си говорихме и с Cadaurus) изглежда като типичен Оскаров филм.

Не бих се изненадал ако тази година Брад Пит и Дейвид Финчър бъдат удостоени със заслужени награди, но по-скоро имам усещането, че ако това стане то ще е един вид като признание за цялостното творчество на тези двамата титани, а не защото продукцията, с която кандидатстват тази година е най-качествената им. Това последното обаче ще го разбера след 20.02 когато е премиерата на "Странният случай..." у нас

[rodd1ck]

Повечето не съм ги гледал, но съм твърдо анти-Slumdog Millionaire за по-сериозните награди. Пресилена би била и най-добра роля за Рурк в тоя толкова обикновен филм.

[whiplash159]

Преди малко завърши раздаването на наградите на Академията. Явно съм средна работа в прогнозите - само 50% успеваемост

Ей ги на и победителите:

Филм
Slumdog Millionaire
The Curious Case of Benjamin Button
Frost/Nixon
Milk
The Reader


Режисура
"Slumdog Millionaire" -- Danny Boyle
"The Curious Case of Benjamin Button" -- David Fincher
"Frost/Nixon" -- Ron Howard
"Milk" -- Gus Van Sant
"The Reader" -- Stephen Daldry


Актьор главна роля
"Milk" -- Sean Penn
"The Visitor" -- Richard Jenkins
"Frost/Nixon" -- Frank Langella
"The Curious Case of Benjamin Button" -- Brad Pitt
"The Wrestler" -- Mickey Rourke


Актриса главна роля
"The Reader" -- Kate Winslet
"Rachel Getting Married" -- Anne Hathaway
"Changeling" -- Angelina Jolie
"Frozen River" -- Melissa Leo
"Doubt" -- Meryl Streep


Актьор поддържаща роля
"The Dark Knight" -- Heath Ledger
"Milk" -- Josh Brolin
"Tropic Thunder" -- Robert Downey Jr.
"Doubt" -- Philip Seymour Hoffman
"Revolutionary Road" -- Michael Shannon


Актриса поддържаща роля
"Vicky Cristina Barcelona" -- Penеlope Cruz
"Doubt" -- Amy Adams
"Doubt" -- Viola Davis
"The Curious Case of Benjamin Button" -- Taraji P. Henson
"The Wrestler" -- Marisa Tomei


Оригинален сценарий
"Milk" -- Dustin Lance Black
"Frozen River" -- Courtney Hunt
"Happy-Go-Lucky" -- Mike Leigh
"In Bruges" -- Martin McDonagh
"WALL-E" -- Andrew Stanton, Jim Reardon, Pete Docter


Адаптиран сценарий
"Slumdog Millionaire" -- Simon Beaufoy
"The Curious Case of Benjamin Button" -- Eric Roth, Robin Swicord
"Doubt" -- John Patrick Shanley
"Frost/Nixon" -- Peter Morgan
"The Reader" -- David Hare


Оригинална песен:
Slumdog Millionaire (2008): A.R. Rahman, Gulzar("Jai Ho")
Slumdog Millionaire (2008): A.R. Rahman, Maya Arulpragasam("O Saya")
WALL·E (2008): Peter Gabriel, Thomas Newman("Down to Earth")

[rodd1ck]

Мангалската одисея очаквано взе почти всичко, но след като и Финчър не даде очаквания отпор. Все пак се радвам за актьор и актриса в главните роли.

[marillion]

Жалко за Питър. Явно Академията не му прости решението да бойкотира церемонията или по-скоро решението да не изпълни само фрагмент от песента...

[Rebel]

Нищо неочаквано - беше си ясно, че Slumdog Millionaire ще обере всичко, при условие, че потокът от награди за този филм не спира от известно време насам, по навик почнаха да му ги дават

[duende]

Slumdog Millionaire


*SPOILERS*
Текстът донякъде подсказва края на филма. Ако не сте гледали Slumdog, не го четете.

Оскароносачът на 2009 е интересен опит за различен поглед върху мелодрамата и страхотно визуално упражнение по стил, но фактическите грешки и цялостната неправдоподобност го отдалечават от имиджа на „перфектния филм” който тоновете награди и хвалебствия се опитват да наложат.
Да, лентата обра всички оскари, стъпи върху всички глобуси и в момента се мъдри на 35 място в Top 250 на IMDB, но не мисля, че след като истерията отмине, филмът на бившия инди Супермен Дани Бойл ще издържи теста на времето и ще остане в историята на киното като шедьовър и класика.

Историята се развива в далечния и пъстър Мумбай - със сигурност привлекателна и екзотична дестинация за дъвчещите хамбургери американски зрители, на чиято домашна карта Индия ( а и България) се намират някъде между Нарния и Кралството на Борат. Със сигурност скандиранията на Индийското мнозинство в Англия ще заглушат скърцането на едрите британски зъби, свикнали Земята на Кърито да се показва на света единствено като декор на колонизаторските им филми.
За нас първият половин част на филма не е стряскащ – даже напомня на добре позната родна картинка.

Защо Бойл (пардон – Уорнър) е избрал тази древна Земя, известна с мизерията, неравенството и бързия си икономически растеж? Дали за да използва меките и не-толкова-скъпи килими, постлани от Вселенския Боливуд? Дали заради евтините монтажисти, асистент оператори и носачи на куфари с техника? Или за да посочи на Американските компании къде е най-изгодно да си направят кол-център в условията на финансова криза?
„Намираме се на две преки от дома ви, Госпожо! До езерото Биг Бен, в съседство с имението на Шон Конъри”

Началото на филма е задъхано и насечено, докато проследяваме един от първите (и най-ефективни) flash – backs на героя Джамал Малик. Докато е измъчван от полицията, за да си признае измамата около верните отговори на въпросите в шоуто, историята е прорязана от спомените за детството му, потънало в мизерия и насилие.
Камерата не спира с майсторските си, рисковани слаломи през мъчителни моменти от ранния живот на героя. Джамал прекосява спомените от детството си в непрестанен бяг, преследван от неизличими душевни терзания.
В първия половин час на филма под безупречното темпо и майсторската камера са най-силните му моменти.
Дигиталната разходка из обляните в светлината на залеза бедняшки колиби (които в такъв момент изглеждат почти красиви), детайл от момичешки устни, прошепващи името си през сребърните стрели на пороя - деликатен намек за разцъфващата любов, отразен в огромните, невинни очи на малкото момче. Миг след това разтърсващо събуждане от тежък шамар от полицейски капитан, крясък, връщане към реалността, където залогът е твърде голям. Парите, любовта, дори самият живот.

След силното начало, в което въпреки дребните си недостатъци историята увлича, филмът изведнъж се трансформира в ужасно типична мелодрама и едно клише, пародия на самата си тежка претенция.
Превръщането идва като обида за зрителя, като гореспоменатия полицейски шамар.
Флаш-беците, замислени да поддържат историята динамична, стават разпокъсани, с неравно и понякога досадно дълги пасажи, където логиката трудно се следи.
Самото шоу, продължило не повече от час реално време, е разхвърляно из целия филм - сякаш да послужи за скеле на повествованието, но натъпкано и разредено с толкова много истории участието в играта и бомбастичния му финал губят много от въздействието си.
В стремежа си да подредят по-ефектен пъзел, кинаджиите са килнали кулата.
Образите губят своята убедителност – братът на героя Салим (който в юношеските си години доста прилича на младия Майкъл Джексън от началото на 80-те), многократно спасява живота на брат си, след което го предава също толкова пъти с необяснима ярост, за да го спаси накрая, отново с необяснима саможертва, стилизирана комично тип Смолфиш Скарфейс.
Сложните отношения между братята така и остават неизяснени, но дори тяхната връзка изглежда по-здрава и правдоподобна в сравнение с нелепата любовна история между Джамал и Латика, която се влачи през целия филм.
Между двамата актьори няма никаква видима химия, но за сметка на това сценаристите са се постарали да ги поставят набързо в десетки филмови клишета, които включват среща на препълнена гара, сгащване от богатия притежател-съпруг, самоотвержено бягство от луксозния живот и прочее.
Оставаше само да се срещнат в Казабланка под звуците на ”As time goes by”.
Финалните минути на филма приличат на набързо събран, претъпкан куфар. Толкова много събития и чувства се борят за един предопределен хепиенд.
Джамал изведнъж е национален герой – Slumdog Milionaire, докато седи смутен на стола на богатството и с лекота отговаря на случайните въпроси, които явно са писани за него и така и не може да ни убеди за какво всъщност се бори?
Защо го прави? За любов?
Едва ли, любовта му казва, че и без пари е негова. А когато такава красавица е твоя без пари, или има нещо гнило, или това е Боливудски филм.

Толкова много се изписа за филма, толкова бе възхвалявана оригиналността му, а нито един от уважаемите критици не се осмели да посочи, че „Царят е гол”.

„Бродягата”, въпреки обещаващото си начало, вкратце е несръчен, преекспониран, изкривен образ на неубедителна любовна история и непълен социален портрет. Може би ако бяха избрали една от двете теми, щяха да се справят по-добре.

Това е един Боливудски филм за американци, направен от британец.
Накрая дори предлага Боливудски танц в пълна хореография.

Не мога да си обясня защо обра толкова награди, може би „боговете” от Академията наистина са полудели.
Настъпи епохата на абсурдите.

[Rebel]

Страхотно ревю

Точно това исках да чуя и от някой друг, за да не съм глас в пустиня по повод на този филм - както казах и преди, само слон ми липсваше накрая и щеше да е класически индийски филм

[marillion]

Това, което отличава Slumdog Millionaire от всички останали филми тази година, е различната гледна точка на един англичанин, заснел филм в екзотична страна, използвайки инструментите и парите на Холивуд. На пръв поглед тази невъзможна симбиоза буди недоумение и дразни определени зрители. Особено чувствителни са "гранични" народи като нашия, в чиято душевност са втъкани множество невидими екзотични нишки, които асоциират и допълнително преекспонират емоционално определени сантиментални епизоди по време на прожекцията.

За щастие на авторите на Slumdog Millionaire, крайната оценка на тяхното произведение, бе дадено от хора нямащи нищо общо с описаната душевност. За мен успехът на този филм е закономерен на фона на останалите претенденти заложили на казионното киноповествование. Дори финалните кадри на Slumdog Millionaire, пресъздаващи типичната картина преди надписите от всеки един индийски филм, бяха заснети и режисирани по различен начин от Дани Бойл. Slumdog Millionaire е провокативно различен - като започнем от ниското ниво на задаваните въпроси в състезанието "Стани богат", преминем през откровената подигравка с "белите" туристи, готови да повярвата на всяка една откровена измислица за световни исторически паметници и стигнем до невероятната саможертва демонстрирана от Джамал, но не тази в името на любовта, а онази в името на любимия на цял един народ киноактьор. Цялото това намигане на Бойл към световната глобализация в условията на световна финансова, а защо не и идейна криза, бе разшифровано като никога положително от иначе консервативната казионна филмова гилдия.

[foreigner]

Много се радвам, че Кейт Уинслет най-накрая взе Оскар. За Шон Пен също, но за нея особено-любимка ми е отдавна.

и да, чудесно ревю на Дуенде

Edited by foreigner, 25 февруари 2009 - 01:04 .

[duende]

Doubt

Филмът, окичен с най-много актьорски номинации тази година – “Doubt”, не успя да спечели нито една награда. Но тя и не му е нужна. Ако има състезатели сред тазгодишните номинирани, за които актьорската награда би била подценяване, то това са именно героите от „Doubt” - Филип Сиймур Хофман, Мерил Стрийп, Ейми Адамс, Виола Дейвис.

Трудно ми е да опиша в няколко думи възхищението си от драмата, пренесена на голям екран от авторската пиеса на Джон Патрик Шанли. Самият автор, утвърден сценарист на немалко големи Холивудски хита, застава зад камерата с нелеката задача да режисира едни от най-добрите актьори в модерното кино из мрачните дебри на потискаща и тягостна история за морал, власт, доблест и... педофилия.

През 1964, в малко паство, обединяващо църква и католическо училище в Бронкс, старшата сестра Елойшъс (Мерил Стрийп) и наивната й млада подчинена – учителката сестра Джеймс (Ейми Адамс) се изправят срещу младия свещеник с прогресивни виждания Флин (Филип Сиймур Хофман). Консервативната и авторитарна Старша таи сериозни подозрения, че Отецът може би е злоупотребил сексуално с малък и уязвим чернокож ученик, под претекста на „бащинска” защита срещу тормоз и расистки подмятания.

В бодливата рамка на неудобната си тема, сценарият предлага истинско бойно поле на актьорско майсторство от най-висша класа.

Активните образи във филма сред инертното и мълчаливо множество на пълната класна стая и респективно църква са четири.
Само четири карти в колодата е риск, макар че в случая подбраните карти са златна кента за киноманите.

Сестра Елойшъс е олицетворението на Праведността от черната си дреха и забрадка, до острия и осъдителен поглед на проницателните си очи. Тя мрази напредващите технологии, мрази бягството от навика, конвенцията, канона. Тя не се доверява на напредъка на мисленето и опростяването на живота, които според възгледите й ще доведат до гибелта на вярата. Всяка стъпка встрани от предначертания път за нея е грешна. Праволинейността й важи дваж повече, когато следва собствената си убеденост и интуиция, безпогрешността на изводите от житейския си опит.
Всеки от нас познава подобен образ от живота си, всеки е бил под влиянието на подобни „безгрешни” персони, чиито праведни напътствия не оставят и сянка на Съмнение, докато те ни четат уверено своята проповед. Съмнението остава след като точката е сложена, след като указанията са стоварени. След „Да, разбирам.” В нея и в нас.
Мерил Стрийп, може би най-добрата американска актриса днес, въплъщава майсторски образа на Старшата, деликатната й женственост и ранимост от ролите, които я направиха известна, сякаш потъват безследно в черния силует на тази Сестра, истински стожер на морала с неуязвима интелигентност и осанка. Едва ли друга актриса би се справила така майсторски със сложния и изискващ персонаж. С ювелирния си арсенал от глас, интонация, поглед, език на тялото и ореол Мерил Стрийп доставя истинска наслада и все пак буца в душата на зрителя с играта си.

В ролята на Отеца, Филип Сиймур Хофман за пореден път доказва, че е един от най-умелите и неповторими актьори на нашето време, с богат емоционален диапазон и дарба за превъплъщение, която оставя без дъх и съмнение.
Неговият Отец Флин е интелигентен и образован мъж с дарба за проповед, изискана реч и метафорика и обезоръжаващ чар, но все пак внушава подозрението, че под тази черупка се крие нещо нездраво и заплашително. Това е силата на Големия Актьор – нюансът на образа. Неуловимото съмнение.
Хофман е един от малкото актьори, които могат да удържат директен сценичен конфликт със Стрийп и той се справя блестящо в кулминацията. Ако не бе, то филмът би се разбил на парчета.

Сцените между двамата актьори са, колкото и несръчно да звучи, вербална фектовка между истински майстори и неповторимо удоволствие за техните фенове. Магията на театъра е пренесена изкусно на екрана от Шанли, който държи светлината приглушена и камерата статична в общ план в най-силните сцени и диалози, позволявайки на актьорите да отразят всяка искра от вниманието и емоциите ни в огъня си.

Ейми Адамс и Виола Дейвис са тихите и недоразкрити образи във филма, но не по-малко силни и важни за финалната развръзка.
Едната е свенлива и наивна сестра, която неволно предизвиква и е разкъсана между конфликта на началниците си. Нейното най-силно желание е всичко да се оправи и удобното спокойствие да се завърне, тя охотно би приела всяка красива лъжа, ако тя би отнела съмнението и би й върнала спокойния сън.

Виола Дейвис, като майката на чернокожото момче, се появява само в една сцена, но - не е изненада - нейната сцена обръща филма.

Съмнението е основната сила, която движи света напред и нагоре през прашасалите и остарели закони, през решетките на предразсъдъците, юмрукът на личните вендети, маскирани като война за Истината. Съмнението е яркото око на огъня в сърцето на изпечения въглен.
Филмът не предлага лесни решения, не предлага рязки обрати, водещи към успокояващи разкрития. Съмнението остава до самият му край и отвъд, карайки ни да се замислим за справедливостта, религията, морала, любовта и личната вяра. Все големи въпроси, чиито отговор е безумно да намерим всички заедно и изведнъж.
Съмнението, както и истината са нещо твърде лично. И това, че често остават недоизказани прави живота толкова тежък и киното толкова богато.

Doubt е чиста проба шедьовър, една от най-силните камерни драми, които някога съм гледал.

[whiplash159]

duende, on Feb 24 2009, 03:25, said:

Slumdog Millionaire

Гледах го преди десетина дни. Честно казано, филмът не ме докосна... ама грам не го усетих. През цялото време "Slumdog Millionaire" ми навяваше асоциации със "City of God" на Мейрелес основна заради средата, в която се развива действието само дето бразилското чудо не ми остави никакво място за съмнение по отношение на случващото се на екрана. Тук обаче в рамките на всичките 120 минути непрекъснато отчитах основно чисто техническите качества на лентата на Бойл (режисьорски трикове, ъгли на снимане и т.н.) без реално да се почувствам съпричастен на героите.

Защо? Не знам, трудно ми е да го обясня. Но разликата между мен и @duende е че той успява да облече усещанията си към филма в думи и в тях и аз намирам голяма част от моята си истина по отношение на Милионера.
Накратко: съгласен съм с 90% от написаното

[marillion]

Нямам никакво намерение да се превръщам в адвокат на Дани Бойл. Slumdog Millionaire е много добър филм, но не е изключителен. Все пак на фона на останалите претенденти тази година лентата изпъква, както вече подчертах с най-ценното си качество, а именно провокативност. От много години Академията не е награждавала "различен" филм, филм извън познатото холивудско клише. Не ми ли вярвате?

Нека тогава заедно да направим кратка ретроспекция на "големите победители" през последните години, като разгледаме филмите спечелили най-много Оскари:

2008 - No Country for Old Men - 8 номинации, 4 Оскара
Братя Коен, едни от любимите ми режисьори през последните двадесет години, заснеха възможно най-безличния си филм, който обаче се хареса на консервативната Академия с консервативната и абсолютно предсказуема американска фабула.

2007 - The Departed - 5 номинации, 4 Оскара
Някой все още помни ли тази тривиална мафиотска история на големия Скорсезе? Онзи Скорсезе, който засне шедьоври като Taxi Driver, Raging Bull и Goodfellas? Два часа предсказуема скука, това беше The Departed.

2006 - Memoirs of a Geisha - 6 номинации, 3 Оскара
Ако не се лъжа това беше най-слабата година за киното през последните две десетилетия. От цялата скука тази романтично-идеалистична история, базирана на спомените на една гейша, впечатли Академията. Но, различен ли беше този филм? Не, по-скоро беше екзотичен.

2005 - Million Dollar Baby - 7 номинации, 4 Оскара
Борбата беше между филма на Клинт Ийстууд и епоса The Aviator. Последният всъщност беше номиниран в общо 11 категории и спечели 5 Оскара, но давам предимство на Million Dollar Baby, най-вече заради наградата "най-добър филм на годината". И все пак и тук нищо ново. Типична американска история, нищо различно, нищо провокативно.

2004 принадлежеше на Питър Джаксън и The Lord of the Rings: The Return of the King, така че няма смисъл да говорим за тази година. Надали скоро някой друг филм ще спечели 11 Оскара от 11 възможни номинации. Говорим за друга лига...

Да се върнем на Slumdog Millionaire. Ако макар и частично приемате изложената от мен по-горе теза, тогава кажете ми какво не харесахте в този филм? Нима той не е различен? Нима не обвиняваме непрекъснато Холивуд в клишираност на идеите? Тогава защо сега не харесваме изключението от правилото?

[rodd1ck]

И Милионерът представя нещо много по-различно и провокативно?
Горните две понятия са си точно измерени, колкото да впечатлят, когото и както трябва. Може би Бойл не се е надявал на чак такъв успех, но определено го е имал наум.

[Rebel]

Гледах Doubt и отново съм съгласна с Duende - много добър филм, уникална актьорска игра! Мерил Стрийп е невероятна в тази роля! И за пореден път се убеждавам, че Оскарите са повече или по-малко политика, а не отличие за истински качествен филм. Още повече това не е филм за масите и трудно ще допадне на всеки човек.
Колкото до засегнати качества като провокативност например - тук се среща доста парливата тема за педофилията в църквата, йерархията там, властта и прочие.
Не е необходимо да повтарям вече казани неща, за мен това трябваше да е филмът на годината.