361 replies to this topic

[Karolina]

В-к "Стандарт", брой 7544/година ХХI, излязъл на 01.02.2014. Извадката е от интервю на Албена Атанасова с Джон Лоутън, със заглавие " Рокаджията: "Аз съм сврака - летя и гнездя в двойка"

Въпрос:
- Рокът синоним ли е на бунт?
Отговор:
- Не. Никога не е бил. Рокът винаги е за пари - той е професия. "Лед Цепелин", "Пърпъл", "Моторхед" - само за финикийски знаци, никаква политика. Истинският бунт го вдигат пънкарите - като "Секс Пистълс" с Джони Ротън. При тях наистина не става въпрос за това да се печелят пари, а да се демонстрира несъгласие.
Рокаджиите никога не са били наистина революционери. В ранните си години рокът беше просто музика, но без заявка за социални послания - от "Бийтълс" през всичките години до края на 70-те. Може би чак с "Ю Ту", Боно и Стинг нещата се промениха. През последните 5-10 обаче сред рокаджиите стана мода да казват "спасете планетата". Всичко започна с Live Aid на Боб Гелдоф - но това по-скоро бяха призиви за хуманна помощ. Малко е банално да се смята, че рокът е бунт.

* * * * *
Прочетох интервюто в събота, и нещо в този отговор силно ме подразни. Опитах се да обсъдя въпроса с неколцина приятели, но повечето отсичаха "Ми к`во, така си е". Да не говорим, че някои отидоха по-далеч, като твърдяха, че и при Ю Ту и Боно нещата са "малко позьорски"...
Докато чаках да излезе интервюто в електронен вариант (уви, така и не го открих, и се наложи да го препиша от добрия стар хартиен носител ), темата се спря да ме човърка...

Простичко въпросче. Съгласни ли сте с изказаното от господин Лоутън, ако да - защо, ако не - пак защо.
Обичам да чета дългите и обогатителни анализи на драгите съфорумци, и се надявам да уважите питането ми.

Edited by Karolina, 05 февруари 2014 - 20:04 .

[Ozzy]

В общи линии съм съгласен с Lawton, да. Какво казва той? Че при Zeppelin, Purple, Motorhead и подобните им групи няма бунт. Е, има ли?

Бунтът в музиката се изразява ГЛАВНО чрез текстовете. При Zeppelin всяка втора дума е "Baby!". При Purple на пръв прочит не мога да се сетя за бунтарски текстове. Бързи коли и мацки... Е, има и изключения, разбира се, но са малко. Motorhead? Купонджиски рокендрол в най-чистия му вид.

Какъв бунт има тук?

Бунт има при The Doors. Въпреки, че и там се пее от време на време за мацки. Бунт има при Nirvana и Alice In Chainse. "Highway Star", "Speed King", "Baby I'm Gonna Leave You" и "Ace of Spades" не са бунт.

[HeathenHeart]

Един еретичен въпрос - а трябва ли да има бунт?

За всеки влак си има пътници - за рок за бунт и за рок за веселба.

[Ozzy]

^
Това е ясно. Но тук, ако правилно съм разбрал, въпросът е вярно ли е казаното от Lawton. А не трябва ли да има бунт в рока или не. Що пък да трябва? Екстра си е и без бунт

[HeathenHeart]

^Lawton си е прав - дори нещо да е почнало като бунт, бързо става за пари.

[Ozzy]

Ако трябва все пак да отговоря на въпроса зададен в темата, а именно "Рокът синоним ли е на бунт?", то бих казал:
- Да. Рокът на Morrison, Cabaine, Staley е синоним на бунт. Рокът (въпреки, че го водим метъл) на Metallica в "...And Justicfor All" е синоним на бунт. Рокът в голяма част от първите четири албума на Black Sabbath е синоним на бунт.
- Не. Рокът на Whitesnake, Kiss, Def Leppard, Cinderella, Motley Crue, Kansas, Genesis (абсолютно произволно изброявам групи) не е синоним на бунт.

Тоест, зависи от конкретния случай. Но като цяло, не виждам много бунт в музиката на 70-те и 80-те години на миналия век. Има изключения разбира се, но общия случай не е такъв. Бунт в рока намирам много в средата и края на 60-те, малко в началото на 70-те и разбира се в началото на 90-те. И за всичко това си има причини.

[Змей Горянин]

Колкото по-тежък и underground става рокът, толкова по-бунтарски и по-малко комерс е Бунт срещу религията, замърсяването на планетата и войните има много в рока. Но има и много "бейби, бейби"

[Geddy]

Бунтът не е само в определени текстове със социален смисъл. Той е и в поведението, в това което казваш публично, в това което проповядваш (искрено или като поза), в примера който даваш на хората (които биха се повлияли от тебе). Много от рок групите в миналото носят този бунт, независимо дали проповядваш мир, свободна любов, справедливост, оставка, сатанизъм или каквото и да е. Всичко което е насочено срещу/разбива наложените порядки в обществото е бунт. Положителен или отрицателен - това зависи от гледната точка, всичко е бунт. И оргиите с групита и дрога са форма на бунт, доколкото са извън общоприетите морални норми в обществото.
А днес бунт като цяло няма. Музикалния бизнес се промени тотално. Независимо дали си голяма звезда или ъндърграунд артист, се налага да мислиш за много други неща свързани с оцеляването ти като музикант, продажби, концерти, PR, мениджмънт, активност в социалните мрежи...самата форма малко убива възможността за бунт - как да се бунтуваш срещу обществото, след като ползваш активно всички негови придобивки и дадености?

[Ozzy]

Geddy, on 06 февруари 2014 - 09:54 , said:

Той е и в поведението, в това което казваш публично, в това което проповядваш

В голямата си част поведението на рок звездите и това, което те показват и проповядват публично, е (или поне това е към което се стремят):
- как да си завъртят задника на сцената така, че това да се хареса на възможно повече жени в публиката;
- как да си направят такава прическа, че да се харесат на колкото се може повече жени в публиката;
- да се возят в лимузина;
- да летят с частен самолет;
- да имат имение за няколко милиона долара с 14 спални и 6 басейна;
- да имат още няколко такива имения;
- дрога и пиене. В гигантски количества;
- по 17 девственици и 14 недевственици на ден.

Това е всичко друго, но не и бунт.

Виж, с втория ти абзац съм доста съгласен и ми се иска натам да бутнем темата. Защо сега (имам предвид периода от последните десет години) няма бунт в рока? И това при положение, че предпоставките да има бунт в рока днес са в пъти повече, отколкото през 70-те и 80-те години на миналия век.

[violator]

Веднъж гостувах в едно радио предаване в качеството си на свързан с рока човек и там водещите ми зададоха точно същия въпрос.
Понеже гостувалият преди мен (Васко Катинчаров) беше казал, че за него рокът е бунт, ме запитаха "според теб рокът синоним на бунт ли е?".
Моят отговор беше "Не".
- А какво е тогава рокът? - попитаха ме.
- Еволюция! - отговорих.

Рокът е цивилизационно огледало. Функция на времето и техническо-социално-общественото развитие.

Защо не е имало рок в 17 век? Защото тогава е нямало електрически инструменти и съответното техническо обезпечение за изразните му средства. А не защото тогава е нямало бунтове.

[Ozzy]

^
Това, което казваш е и така, и не е. Защото едно е "Girls, Girls, Girls" и "You're All I Need" на Motley Crue, друго е "One", "...And Justice for All" и "Blackened" на Metallica. А всичките тези песни са правени по едно и също време.
Да, може би думата "бунт" не е най-точната. Да, може би влагаме в нея много повече, отколкото трябва. По-скоро правилният израз е "ангажираност" със заобикалящите те социални/политически/икономически и т.н. проблеми/събития. Аз лично това имам предвид. И се чудя, защо днес такова нещо няма. Или, ако го има, е в толкова малка степен, че остава незабележимо за голяма част от публиката.

[Satyr]

Самият Лоутън е обсъдил нещата много едностранчиво и, доколкото видях набързо, всички коментиращи също гледат от тази едностранчива гледна точка.

Какво имам предвид? - Обсъжда се дали музикантите, музиката им и техният стимул и поведение са бунтарски.
Дотук добре.
Но какво са музикантите без феновете си - нищо.
Т.е. по-важната гледна точка е тази на феновете. Дали за тях, към онзи момент, съответните групи и изпълнители са били бунтари и дали самите фенове са се бунтували, дали скрито у дома, или по площадите, под звуците на тяхната музика и мотивирани от тях.
Е, мисля, че това е безспорно - през 60-те, 70-те и 80-те - огромни маси хора са се бунтували явно или скрито с рок музиката като свое знаме.
И смятам, че това приключва въпроса

[Agent Orange]

За мен има много бунт в 70-те и 80-те години на миналия век. През 70-те има немалко на брой групи, които да бъдат бунтари с идеи и послания, след което идва пънкът. Благодарение на него, пък впоследствие се пръква NWOBHM, в което течение бунтът също има важно място.
А пък през 80-те вече бунтът е огромен. Дори и Motley Crue за мен са бунт. Не като музика разбира се, а като поведение, като доказателство, че това "Да правиш каквото си искаш" е възможно. После пък като реакция към много неща, включително и към поколението от банди и клонинги на Motley Crue и останалите глем герои, идва траш метъла. Това е музика, в която ако няма бунт и агресия, тя звучи стерилно. Поне за мен. Отделно през 80-те има банди като Black Flag и много други, които проправят пътеката за екстремните стилове, в част които бунтът е много важен. А пък например в грайнда, бунтът е основата на всичко.

[Ozzy]

Agent Orange, on 06 февруари 2014 - 10:48 , said:

Дори и Motley Crue за мен са бунт. Не като музика разбира се, а като поведение, като доказателство, че това "Да правиш каквото си искаш" е възможно.

Че е възможно - възможно е. Ама, какво общо има това с Motley Crue само не ми е ясно. "Да правиш каквото си искаш е възможно" са го доказали Jim Morrison и Janis Joplin по времето, когато Vince Neil още е учел азбуката. Именно затова поведението на Neil не е някаква революция или бунт, а чиста проба позьорщина. Нищо повече.

[zero_sum]

Не е ли бунтарско да идеш на раздаване на награди с тениска с череп и да покажеш среден пръст?

[Ozzy]

^
Не и когато три десетилетия преди тази случка, надрусания до козирката Jim Morrison си показва оная работа по време на концерт, след което бива арестуван и осъден, а 41 години по-късно и помилван (посмъртно)

[Satyr]

Ozzy, on 06 февруари 2014 - 10:59 , said:

^
Не и когато три десетилетия преди тази случка, надрусания до козирката Jim Morrison си показва оная работа по време на концерт, след което бива арестуван и осъден, а 41 години по-късно и помилван (посмъртно)

Това означава ли че Илинденско-преображенското въстание не е бунт, защото столетия преди това е имало други бунтове

[Ozzy]

Е, всичко е въпрос на гледна точка. Аз лично не разглеждам поведението на членовете на Motley Crue (примерно) като бунт. По-скоро го разглеждам като стрелба с капсов пистолет, с цел да се направи по-голямо впечатление на околните. В което пък, както казах по-горе, няма абсолютно нищо лошо. Просто това за мен не е бунт. Не е ангажираност с някакви социални/икономически/политически проблеми.

Не така стоят нещата с The Doors, текстовете на Morrison, ангажираността му по важни обществени проблеми (по онова време) и т.н. Примера с "оная работа" го дадох само като отговор на "средния пръст". Това изобщо не е нещото, с което Morrison ще бъде запомнен.

[zero_sum]

Във връзка с темата и наградите Грами се сетих за следното. Трент Резнър - ""The Grammys make me hate music, and certainly everyone in the ass-licking music industry. 2014 - Nine Inch Nails изпълняват "Copy of A" на Грами.

[whiplash159]

Ozzy, on 06 февруари 2014 - 10:54 , said:

Че е възможно - възможно е. Ама, какво общо има това с Motley Crue само не ми е ясно. "Да правиш каквото си искаш е възможно" са го доказали Jim Morrison и Janis Joplin по времето, когато Vince Neil още е учел азбуката. Именно затова поведението на Neil не е някаква революция или бунт, а чиста проба позьорщина. Нищо повече.

Това е тотално сбъркана логика. Обществото и времето, в което живеят изброените от теб музиканти е различно. Jim Morrison и Janis Joplin не са герои на 80-те. Те имат твърде малко допирни точки със средностатистическия слушател на глем. Духът на времето (пропит в същия този средностатистически слушател) е именно този от 80-те и за него идеите и бунта на Morrison са твърде далечни.

Всъщност това, което казваш е аналогично на това да сравняваме "Night of the Living Dead" с хорър филмите от новото хилядолетие - филмът на Ромеро днес изглежда смешен, но тогава е бил фрапиращ. Както казах по-горе - просто времето е друго.