ТагаДагаДагатаДагада ТагаДагаДагатаДагада ТагаДагаДагатаДагада УАААа УааааауууУУАААауААААААа
И така - цял Таркъс ше изтагадаткам!
Още като видях преди седмица, че има такъв концерт и като видях формацията - трябваше да отида.
Сега вече, не знам какво да пиша, след такова нещо - на човек не му остава дъх....Това за дъхът - е типично за тази музика. А изпълнението беше - още повече!...Откъде ги е намерил тези същества Палмър?....То още на рекламата на турнето, ми стана ясно - ще е главоломно! Ама не било просто реклама - пред очите и ушите ти е СТРАШНО!
Иначе - пристигнахме по план, малко са притиснихми - никой не пие бира пред залата! (май не сме за тук...). Влизаме - питам учтивата разпоредителка - "В колко ще започне концерта?" (със свито сърце, след случката в Пазарджик) , леко притеснено: "Ми ше закъснее - 5 - 10 минути"....!?
Залата - културна работа - построена за сценични изяви, подозирам, че помага за добрия звук, видимост да искаш - всъщност е със седалки, а и беше полупразна.
И се почна - зави ми се свят! Не може да се опише въздействието на Музиката, още повече на МУЗИКАТА! ...И на Музикантите....басистът Саймън Фицпатрик - младеж с коса - около метър, в стойка полу-напад - и никой да не нарича басистите "четириструнници" повече! Разбира се, се изпълни традицията докато басиста свири соло - хората тръгнаха по тоалетни и прочее (бира не продаваха...).
Едно русичко дете, утрепа идеята на Кийт Емерсън да махне китарите от рока....То на клавиши няма изсвирване тази музика, а този Пол Белатович я свири на китара!
Шефа на сцената - Карл Палър - всъщност всяка секунда от концерта, може да се използва за дръм соло на която и да е рок или джаз формация. И логично е да няма дръм соло такъв концерт. Ама имаше...Човекът показа, чи изобщо няма нужда да държиш палката - само трябва да и повелявяш да свири....(заряза я сама да си свири на чинела).
Изобщо тези нямат никакви "задръжки" - басът звучи като като аналогов синт, някой път с уа педал, китарата когато покрива вокални партии - като сакс, и на двата грифа се свирят минимум по две партии едновременно (тапинг му викали).
Имаше Таркъс.
Имаше Картини.
Имаше сичко.
Имаше Бах.
Но този изключителен концерт, имаше и връхни точки - за мен тове беше Кармина Бурана .
И не мога да разбера тази публика... - пред мен поне три реда - даже не поклащаха глава. Не го разбирам за какъвто и да е жанр музика, как може да седиш облегнат назад?... Класическата музика е изпълнена с емоции, напрежение, че и с агресия. Джазът предполага "спонтанното" участие на публиката в импровизацията. Представям си какво е било на предните два дни на Пловдивските джаз вечери...тия си спяха на столовете! Два тулупа до мен побягнаха с надеждата, че концертът най-сетне е свършил, ама пусто - тоя след минута пак излезе , че и нещо на Чайковски изсвири...
Сега съм мега доволен...
Имам си диск, имам си автографи, но най-вече чух СТРАХОТНА, ВДЪХНОВЯВАЩА МУЗИКА!
Edited by drivanov2003, 06 October 2013 - 21:04 PM.