marillion, on May 31 2011, 23:35, said:
Има обаче нещо друго, което ти няма как за знаеш. През 80-те МТВ имаше много силна конкуренция в лицето на Music Box и още няколко специализирани музикални програми.
Всичко това се случи около появата на Нирвана и смъртта на Кобейн беше нещо като дипломна работа за МТВ публицистиката...
Разбрано. Доста неща не знам, разбира се. Аз съм принципно съгласен, че МТВ има значение за феномена Нирвана, това никак не съм го отрекъл. Просто имам друго виждане за това явление и там МТВ не е с такава роля. По-долу съм написал.
Ozzy, on Jun 1 2011, 00:07, said:
Искаш да разсъждаваме върху ФАКТИ, които ти поставяш под съмнение? Нещо не те разбирам... Какво означава вметката "И да поразсъждаваме дали това е така"? Не можем да разсъждаваме дали е така, а ЗАЩО е така. Абсолютен факт е, че това е изключително влиятелен деветдесетарски албум, а за много хора, музиканти, класации, изследвания и т.н. е най-влиятелният. Това, че ти не го приемаш като такъв, не намираш послания и т.н. не променя ФАКТИТЕ.
Вчера marillion цитира Georid. Ще се опитам да го направя и аз, по спомени: "Nevermind е последния голям музикален взрив. До тогава всяко едно десетилетие има свой взрив. Понякога са дори повече от един. След Nevermind такъм няма."
Така че, дай да си разсъждаваме ЗАЩО, а не ДАЛИ, за да се придържаме до истината
Е сега, не ме изкарвай, че се опитвам да оборя обективните дадености. Нямам намерение да твърдя, че Нирвана не са влиятелна група или албумът им не е, напротив. Долу съм си написал мнението, оттам ще разбереш какво имам предвид под "дали". Повтарям, никак нямам желание да обръщам обективни факти, не съм го правил по-горе, сега също няма.
Това тук е моето мнение. Нарочно подчертавам, защото лично аз избирам като метод и критерий не да гледам просто музиката, а и вървящата с нея субкултура. Оттам следват и резултатите на моите разсъждения. Друг, който гледам само звукове и музика по начин, който аз не правя, може да стигне до друго мнение. Затова от самото начало давам метода преди разсъжденията. Второ, имам нужда от няколко свързани тези понеже, както казваше някой, днес започва от вчера. Така.
Теза 1. Не искам да обсъждам названието "гръндж", бих в друга нарочна тема. Да оставим това за момент. Считам, че между Нирвана и съвременниците им сиатълци Pearl Jam, Alice in Chains, Soundgarden съществува сериозна разлика. Не само, че като хора последните три са били близки (имат общ проект) и не са се разбирали с Кобейн, но и звукът им е много близък до възраждане и модернизиране на хард рока на 70-те (Zeppelin, Sabbath) и т.н. Няма как да сложим музикално Джери Кантрел до Кобейн, а и те самите, според мен, не бих приели това. Те имат различни бази на музиката си, подчертавам музика, спед малко ще стане въпрос защо акцентирам така. Alice in Chains са канени да подгряват за Megadeth; Кобейн е изцяло пънк ориентиран. Това е ключово. Неговата музика, Nevermind, е базирана на пънка, което сериозно го разграничава от доста други съвременници, които иначе са поставяни в едно течение.
Теза 2. Нужно е да се върнем към корените на пънка. Но не само като музика, която е елементаризиране до три китарни акорда. Като субкултура. Много често се акцентира "анти" характерът на пънка, особено като се представя като свързан с политически и социални виждания. Но корените са другаде. Две лица, Малкълм Макларън и Вивиан Уестууд виждат пънк вълната, на чийто гребен са Sex Pistols, като естетически, субкултурен бунт. Срещу установени морални разбирания, крясък в лицето на консервативната, тесногръда средна, дребнобуржоазна среда. Важно е да си груб, неприличен, крещящ. Какво крещиш - няма значение. Това е разбиване на модели в съзнанието на хората преди да има каквото и да било социално и политическо значение. В контекста на музиката това е идеята, че няма значение, че не свириш като Блекмор, че нямаш сексапилна уста като Джагър, че не знаеш кой е Бах, като Емерсън и Уейкман; важно е да имаш нещо да кажеш, изкрещиш, дори обидиш. Важно е сърцето и духът, не формата. Затова цялото поколение на пост-пънка, от The Cure и Joy Division чак до Depeche mode или Talking Heads споделя не толкова нещо от музиката на пънка, а това индивидуалистично, донякъде антиконформистко отношение, култура, етос. То казва: светът не е само за музиката на Wham или М. Jackson, на Pink Floyd или Led Zeppelin. Може да съм никой, може да съм в периферията, може да съм отрепка, но аз съм аз, аз ще творя, ако ще творчеството ми да е да руша; и няма да влизам в моделите, ако искам ще сложа синтезатори, ако искам ще дрънкам на кухарка, ако искам няма да има китарни сола, а басът ще води мелодията. И това, като вълна, се разпростира широко в субкултурата на много по този начин повлияни от пънка стилове на 80те, да не изброявам.
Теза 3. Знаем какво има на повърхността през 80-те. Синтпоп, Duran Duran, "поп"-изиран рок и метъл, hairy rock и т.н. Това е известно. Течението, което включва Нирвана, но и много други, беше отприщената вълна, която извади субкултурните тенденции, описани в теза 2, и те заляха мейнстрийма. Това е взривът. Няма нужда да си направиш женска прическа, не ти трябват кожи и мотоциклети, не ти трябват три беквокалистки и 2 синтезатора на сцената. Развлачени ризи и фланелки, абсолютна освободеност, крясък в лицето на всичко натрупано за над една декада. Експерименти. Някои играят с фънки ритъм, други смесват с рапиране или бас груув, пълно излизане от канава и скованост. И това е масово течение, от Tool и Rage Against the Machine, през Happy Mondays до Нирвана. Нирвана не е изолирана, тя е само представител на тази експлодираща субкултура. А това е особена субкултура. Тя казва, виж, аз може да съм никой, да съм забутан в далечния ъгъл на най-забутаното място на света, но ето това е музиката за мен, за моята душа, за това как аз се чувствам; не за мадами, мотори, състезания, весели дни и хубави корпоративни моменти. Ако ще има мрак и песимизъм, ето, аз намерих това за себе си. Не могат да ми го дадат имагинерните сюжети на Iron Maiden, разбитите сърца в плач под дъжда на Whitesnake. Това не съм аз. Така цяло едно поколение, отприщено покрай настъпилите социални и политически промени, подплътени с увеличаването на начините да рекламираш и предлагаш на пазара своя продукт - музиката си, води до взрив в интереса, продажбите, посещението на концерти и т.н.
Затова трябва да се гледа като течение. И Нирвана там е значимо и влиятелно име. Не коментирам музикалната страна; но от субкултурна гледна точка субкулурата на всичко това "алтернативно" течение не е породено от Нирвана. Nevermind ли е родил Facelift, Badmotorfinger, Blood Sugar Sex Magik, The Real Thing, Opiate...много емблематични примери от тази епоха и то създадени преди Nevermind. Нещо повече. Отделни податки за преобръщане на теченията от 80-те има още 1989 с локално (само за Англия и ред европейски държави) проявление е значимата поява на Stone Roses, която бележи завръщането към базисната китарна музика, изхвърлянето на синтпоп, глем и т.н. и т.н. и вдъхновява клон от именно това субкултурно течение, където пък се оформя и т.нар. бритпоп.
Изводи след тази дълга гмеж. Едно на ръка какво Nevermind е повлиял музикално. Но от гледна точка на това как цялото мощно характерно за 90те течение на гръндж, алтърнатив и т.н. се развило в социокултурната среда на времето си Nevermind не е влияещ, а експониращ, т.е. показващ обект. Символ. Това - да. В голяма степен по причини, които бяха вече споменати - смъртта на Кобейн, Мтв и т.н. Символите влияят много силно, в тях се синтезират явления и така хората ги асоциират. казват - 90-те бяха времето на Nevermind, и се сещат за тази субкултура, която описах. Без това да е толкова директно свързано със самата музика в албума на групата. Затова и казах, че въпросът е, че според мен Нирвана реално нито са толкова влиятелни, нито толкова значими, музикално и сами по себе си (оттам думичката "дали"); те не трябва да се гледат сами по себе си; влиятелна е субкултурата. По същия начин с какво е влиятелна Sex Pistols? С това, че е канал за пънк субкултурата. Но не и сами по себе си. За да дам и противоположен пример, влиятелен музикант е Боб Дилън. Да, той е част от една епоха на протести и социални вълнения, но той е дефиниращ с текстовете си фактор не само за музиката, но и за представите на 60-те. Не можеш да наредиш до него съвременниците му фолклорни музиканти. Той е много повече от символ, той е и влияещ сам по себе си, а не само в рамките на течението си. Нирвана не са създали субкултурата на своето течение, тя, както беше показано, има дълги и дълбоки корени. И затова далеч не бих нарекъл Nevermind най-влиятелен. Много влиятелен, като символ; но дотам.