0
), поне като басист да взема да пусна темичка и за кралете на дебелите струни.Впрочем предпочитам темата да се казва най-любимия и всеки да си напише кой му е любим и защо...както казах в темата за китарджиите-това не е спорт че да мерим кой е по добър (по какъв критерий)
Безспорния фаворит за мене е този чието име съм взел за ник - Геди Лий - Ръш. Уникален изрод, който няма един монотонен тон в цялата си дискография-постоянно нещо върти, постоянно вкарва всякакви пинизчета и фигурки...и не мисля че се улива-свиренето му донякъде носи баса в музиката, донякъде играе роля и на ритъм китара докато колегата му Алекс върти някакви сола или акорди...отделно дето едновременно пее и то обикновено неща дето мелодично и ритмически нямат нищо общо с баса.
Друг ненормалник и Лес Клейпул - Праймъс...също такъв хахав виртуоз
Стив Харис-за някои свиренето му може да е елементрано, но всъщност в музиката на Мейдън е една много здрава основа-и като звук и като аранжимент
Има и други, но тез тримцата ме радват най-много
А вашите кои са?
Предполагам че някой ще спомене Джоуи ДиМайо...ммм...определено човека има техника при свиренето си с баса, но при всичката ми фенщина към групата му има едно нещо което ме дразни лично мен (бидейки басист) - той просто няма звук на бас-в звука на Менуор (и наживо и в повечето албуми) липсва плътността която вкарва баскитарата-причината е и в дисторшъните и другите ефекти които ползва, както и в начина по който свири-по скоро като на ритъм китара, отколкото бас
!
