Jump to content

Коя книга прочетохте последно?да видим кой какво чете (и защо?)


630 replies to this topic

#581 nousha

    вещичка

  • Тамплиери
  • PipPipPip
  • 442 posts
  • Gender:Female

Posted 22 юли 2011 - 01:54

View PostJimmy Pop, on Jul 21 2011, 17:43, said:

На Стругацки съм се наточил много отдавна, но все минавам покрай тях. Не съм чел нищо друго тяхно освен "Пикник край пътя", но това пък е една от най-интересните книги, които съм чел наскоро и сам по себе си този атестат е достатъчен, за да събуди у мен интерес към останалите им произведения. Какво препоръчваш най-горещо?

"Трудно е да бъдеш бог", ако позволите да се намеся :rolleyes: "Бръмбар в мравуняка", "Понеделник започва в събота". "Охлюв по склона" тоже, наскоро "Инфодар" я издадоха в нов превод, който не съм чела още, старият е на Агоп Мелконян и не знам кой е по-добрият, още не съм прочела новия.
On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

#582 Roy

    архиепископ

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 705 posts
  • Gender:Male

Posted 22 юли 2011 - 10:00

За да дам някаква смътна представа за стилът на Карел Чапек оставям линк към един от любимите ми негови разкази - Смъртта на Архимед

За братя Стругацки бих казал, че са сред най-интелигентната художествена литература която съм чел. В това което съм прочел от тях има впечетляващи в своята прозорливост философски размишления за човека и обществото. Другата отличителна черта в съвместното творчество на Аркадий и Борис е невероятната атмосфера която създават. В повечето случаи е тежка, дори мрачна, но лично на мен точно това ми харесва.

От това което съм прочел от тяхните книги бих препоръчал:

1. "Трудно е да бъдеш бог"

И аз, като Гергана, бих препоръчал точно тази книга най-напред. Сюжетът и развръзката са не само интересни, а и доста смислени и съдържателни. Има разкошни размишления относно общественият строй и изграждащите го индивиди, както и за тежестта от познанието.

2. "Прогресорите и странниците"

Това е името на един от трите сборника с избрани произведения на братя Стругацки издадени в края на 80-те и началото на 90-те. Най-хубавият спрямо другите два, защото съдържа в себе си трилогията за Максим Камерер. Всъщност този сборник ми е любимата книга на братя Стругацки. Сборникът съдържа в себе си: "Обитаемият остров", "Бръмбър в мравуняка" и "Вълните усмиряват вятъра".

"Обитаемият остров" е една от най-силните антиутопии който съм чел. Бих казал дори, че е най-реалистичната.
"Бръмбар в мравуняка" е фантастичен детективки роман от типа на трилогията за Илайджа Бейли на Айзък Азимов. През цялата книга действието се развива успоредно в две линии, които накрая се сливат. Много хубав роман.
"Вълните усмиряват вятъра" също е фантастичен детективки роман, по-слаба в сравнение с предишните два романа, но пък дава идеална завършеност относно общата сюжетна линия в трите части за прогресорите и странниците.

Като цяло този сборник е разкошен и дълго време след като го прочетох за първи път съм мислил и анализирал много от идеите и ситуациите в него. Ако трябва да препоръчам само една книга от братя Стругацки ще е точно този сборник.

3. "Охлюв по склона"

Този роман ми е в челната тройка на прочетени книги от братята. За мое съжаление първо ми попадна цензурираната му версия, която е точно двойно по-малка. Изданието на "Инфодар" е пълната версия, която препоръчвам да потърсиш и прочетеш. Тази книга вече съм я споменавал като пример за художествено произведение в което сюжета е фон, а метафорите - смисъл. И тук сюжета е разделен на две основни линии. Разказва се за абсурдността и противоречията на бюрокрацията и за това как системата смачква създалите я индивиди. Много Кафка настроения и внушения има в този роман. Атмосферата е уникална.

4. "Обреченият град"

Една от най-мрачните и самобитни антиутопии които съм чел. С напредването на страниците сюжетът сякаш избледнява и особено към края имах усещането, че всичко просто се разпада, но в това аз виждам красота...

5. "Хищните вещи на века"

Още една напълно самобитна антиутопия. Разказва за третото поколение - това което е достигнало земния Рай. Ако първото се е борило да го постигне, второто го е постигнало, то третото вече живее в него. Удивителното в случея е, че братя Стругацки описват настоящето в САЩ и Западна Европа... 40 години преди да се е случило.

6. "Куца съдба"

Не я дочетох тази книга, защото ми беше попаднала дефектна бройка, а и в последствие разбрах, че е и цензурираната версия, която спестява половината от оригинала. В последствие си купих последното й пълно преиздание. Там до където бях стигнал в четенето на цензурираната версия ме остави смаян. При все, че вече бях чел книги на братя Стругацки, тази ме изуми с някои диалози, заредени с толкова смисъл, че чак болеше.

"Милиард години до свършека на света" не я препоръчвам. Атмосферата е страхотна, но смисъла нещо не ми допадна. До колкото си спомням ставаше въпрос за естественият и неизбежен характер на цикличността, но по темата по-интересни по тази тема са ми били размислите и заключенията на Макрс и Макиавели. "Понеделник започва в събота" и продължението й "Приказка за тройката" са ми казвали, че са забавни фентъзита, но тях вече не съм чел.

Вкратце - определено си заслужава човек да прочете няколко книги от братя Стругацки.

А за Филип К. Дик... не бих споменал точно тези три негови произведения във връзка с разговорът ни за антиутопии. Иначе е култов автор - забелязал съм странни пламъчета в очите на няколкото познати с които сме обсъждали или просто говорили за негови книги или разкази.

Акцентът в "Човекът във високия замък" е алтернативната история, а не в самите механизми за задържане и упражняване на властта.
В "Камерата потъмнява" има точно два елемента на антиутопия - че държавата е по-голяма от преди и че следи гражданите си, а това са доста изтъркани елементи, за да има нужда да се споменават.
Първообразът на "Блейд рънър" не съм го чел, но освен ако наистина няма нищо общо с филмът (тоест не се говори основно за душевните терзания на Декарт до колко е възможно роботите да бъдат част от човешкото общество), не бих казал, че елементите на антиутопия са достатъчни за да им се обърне внимание.
By and large, jazz has always been like the kind of a man you wouldn't want your daughter to associate with.

Duke Ellington

#583 Jurisprudent

    Joydivisionist.

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 2374 posts
  • Gender:Male
  • Location:The Land of Bittersweet Symphonies
  • Interests:- progressive rock, hardrock, heavy metal, thrash&death metal, alternative, wave/darkwave, gothic, post-punk, industrial, jazz, jazz rock, fusion, blues

Posted 22 юли 2011 - 10:23

View PostRob Roy, on Jul 22 2011, 01:00, said:

А за Филип К. Дик... не бих споменал точно тези три негови произведения във връзка с разговорът ни за антиутопии. Иначе е култов автор - забелязал съм странни пламъчета в очите на няколкото познати с които сме обсъждали или просто говорили за негови книги или разкази.

Акцентът в "Човекът във високия замък" е алтернативната история, а не в самите механизми за задържане и упражняване на властта.
В "Камерата потъмнява" има точно два елемента на антиутопия - че държавата е по-голяма от преди и че следи гражданите си, а това са доста изтъркани елементи, за да има нужда да се споменават.
Първообразът на "Блейд рънър" не съм го чел, но освен ако наистина няма нищо общо с филмът (тоест не се говори основно за душевните терзания на Декарт до колко е възможно роботите да бъдат част от човешкото общество), не бих казал, че елементите на антиутопия са достатъчни за да им се обърне внимание.

1- Интересно ми е - и полезно, същевременно, ако ми кажеш за антиутопични, по твое мнение, книги на Дик. Аз му имам "книгографията" (вече с електронните технологии така става, и писателите се намират с всичките им произведения) му на английски и ще ги прочета, та затова питам.

2 - Хм...една бележка. Кое разбираме като антиутопия - мой опит да дам мнение, литература, която дава критичен анализ на един иначе утопично изглеждащ модел на обществен живот. Утопия - идеален ред на общестевно съществуване, черпим корените му от Томас Мор и Томазо Кампанела (и не само). Антиутопия - показване на "гнилото" в този модел. Оттам смятам, че не е задължително за една антиутопия да показва това, което ти казваш - "самите механизми за задържане и упражняване на властта"

3 - Филмът Blade Runner доста се разминава с книгата. Дори някъде беше указано, че филмът е само loosely based на книгата. За мен тя е най-добрата и изчистена на Дик, горещо я препоръчвам, там наистина за мен има антиутопични неща, особено в образа на един проповедник, не си спомням името, съжалявам, и разпространяването на проповядваната парахристиянска идеология като навлизащ в психиката на човека, субективно действащ скелет на обществения ред. Както и да е, това не е много точно описание, но книжката е малка и си струва да се чете, има я в интернет. По някой неща ми напомня на определена теория на Мишел Фуко. А за пламъчетата в очите - аз лично намирам искрици Достоевски (любимия ми писател, заедно с Хемингуей, споменавам го, за да мотивирам интереса си към Дик) у много творби на Дик, въпросът е, че голяма част от книгите му не са много изпипани сюжетно и личи, че са писани набързо. Иначе се радвам, че намерих човек, който мотивирано коментира Дик, преди години търсех много автора и останах с впечатлението, че е слабо познат.
Plus Ultra.

"This world is totally fugazi."

"We will always be so much more human than we wish to be."

"From the Stars back to our Cities"


Jazz fusion audio centre

1001 albums online

#584 nousha

    вещичка

  • Тамплиери
  • PipPipPip
  • 442 posts
  • Gender:Female

Posted 22 юли 2011 - 22:29

View PostRob Roy, on Jul 22 2011, 11:00, said:

3. "Охлюв по склона"
Този роман ми е в челната тройка на прочетени книги от братята. За мое съжаление първо ми попадна цензурираната му версия, която е точно двойно по-малка. Изданието на "Инфодар" е пълната версия, която препоръчвам да потърсиш и прочетеш.

Изданието на "Офир" от 1996 г. с превода на Агоп Мелконян също претендира да е пълна нецензурирана версия, поне така е посочено на корицата. И то, и последното на Инфодар са ми точно пред очите, та проверих :drinks: Ще прочета новия превод, но Агопа определено си го биваше, мир на праха му.
On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

#585 Roy

    архиепископ

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 705 posts
  • Gender:Male

Posted 23 юли 2011 - 10:17

Не съм достатъчно запознат с творчеството на Филип К. Дик. Повече са ми разказвали и съм коментирал чутото, от колкото да съм чел негови неща. Имах "удоволствието" да познавам един човек, който му беше фанатизиран читател и докато съм му показвал къде да търси книги ми е разказвал разни романи и разкази на Дик и сме ги коментирали. Някои неща ми се сториха като антиутопични модели, но не мога да кажа кои точно са те - не си спомням имената им. Иначе за сега съм чел от него само "Човекът във високия замък" и "Камерата потъмнява". Авторът е култов.

По принцип и като цяло си прав в тълкуването си на понятието "антиутопия". Различията между нас се коренят в моята критичност и взискателност към детайлите и подробностите в антиутопиите. Защото 99.9% от фантастиката, като жанр в литературата, показват евентуални бъдещи модели на функциониране и взаймодействие на обществото или обществата. И тъй като няма как да бъде създаден идеален модел, който да е такъв за всички, във всяка една фантастична книга се разглеждат и недостатъците на властващият социален модел. Това е една от причините да отдавам водещо значение на детайлността и същността на механизмите за задържане и упражняване на власт от страна на държавния апарат.

View Postnousha, on Jul 22 2011, 23:29, said:

Изданието на "Офир" от 1996 г. с превода на Агоп Мелконян също претендира да е пълна нецензурирана версия, поне така е посочено на корицата. И то, и последното на Инфодар са ми точно пред очите, та проверих :drinks: Ще прочета новия превод, но Агопа определено си го биваше, мир на праха му.

Изданието на Офир също претендира за пълнота, както ти написа. Не го споменах защото ми се струва, че се намира по-рядко, а изданието на Инфодар е по-новo и лесно за намиране. А какво четеш сега ? Аз съм на предфондационноазимовска вълна (*смиг), но докато си чакам "Голото слънце" почнах "Едем" на Станислав Лем.
By and large, jazz has always been like the kind of a man you wouldn't want your daughter to associate with.

Duke Ellington

#586 Jurisprudent

    Joydivisionist.

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 2374 posts
  • Gender:Male
  • Location:The Land of Bittersweet Symphonies
  • Interests:- progressive rock, hardrock, heavy metal, thrash&death metal, alternative, wave/darkwave, gothic, post-punk, industrial, jazz, jazz rock, fusion, blues

Posted 23 юли 2011 - 12:16

Разбирам. Препоръчвам книгата за електроовцете, може да я намериш на места като читанка.бг, защото предполагам, че на други ще е по-трудно. Има и интересни разкази, погледни например кратичкия "Оттатък лежи Уъб".

View PostRob Roy, on Jul 23 2011, 01:17, said:

По принцип и като цяло си прав в тълкуването си на понятието "антиутопия". Различията между нас се коренят в моята критичност и взискателност към детайлите и подробностите в антиутопиите. Защото 99.9% от фантастиката, като жанр в литературата, показват евентуални бъдещи модели на функциониране и взаймодействие на обществото или обществата. И тъй като няма как да бъде създаден идеален модел, който да е такъв за всички, във всяка една фантастична книга се разглеждат и недостатъците на властващият социален модел. Това е една от причините да отдавам водещо значение на детайлността и същността на механизмите за задържане и упражняване на власт от страна на държавния апарат.
Прав си, прав си, аз от самото начало усетих какво търсиш. За фантастика няма да се изказвам, от много години не чета фантастика и не ми е особено интересен жанр. Но да отбележа, че повечето от нещата, които казваш, важат по-скоро за един по-ранен/стар тип фантастика като А. Кларк, Азимов, Дик, Стругацки, Бредбъри, Л. Дилов, която под формата на фантастичен сюжет за бъдещето праща "стрели" към настоящето, често в алегорична форма. Докато днес голяма част от фантастиката си е чист сюжет за хипотетично, фантастично бъдеще без интерес към човека или обществото, а ефектни увлекателни истории. Един приблизително близък сюжет, в крайна сметка, може да го ситуираш в човешкото минало, например Средновековие, в хипотетична средновековна среда, което прави фентазито, в настоящето, или във възможното бъдеще. Както и да е, това е малко офф, извинявам се, ако имам неточности, пак се извинявам, казах, че не се считам за знаещ в областта на фантастиката.
Plus Ultra.

"This world is totally fugazi."

"We will always be so much more human than we wish to be."

"From the Stars back to our Cities"


Jazz fusion audio centre

1001 albums online

#587 Roy

    архиепископ

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 705 posts
  • Gender:Male

Posted 23 юли 2011 - 14:42

Написал, че в "...голяма част от фантастиката си е чист сюжет за хипотетично, фантастично бъдеще без интерес към човека или обществото, а ефектни увлекателни истории." което, макар да си написал по адрес на съвременната литературна фантастика, пасва точно и за "Камерата потъмнява". Точно това се опитах да изразя в предишният си пост и аз - антиутопичните елементи в "Камерата потъмнява" и "Човекът във високият замък" (където, както вече написах се акцентира върху алтернативността, без да се агитира за достигане на идеалност, нещо типично за антиутопиите в литературата) са недостатъчни, за да биват споменавани тези две заглавия в настоящета тема за образци на антиутопия в художествената литература. И понеже ги споменаваш, предположих че имаш широки разбирания за антиутопия и написах, че така лесно бихме могли да припознаем като такива почти всички произведения на фантастиката, като литературен жанр. Независимо от сюжета, действието се развива в един предполагаем бъдещ/алтернативен модел на обществото, който отново има свойте слабости и бива критикуван. Квинтесенцията на антиутопията са обясненията на представеният "идеален" обществен ред - произходът, функционирането и същността на механизмите на държавния апарат. Без подобна част би било по-удачно да се споменава, че има антиутопични елементи, но те от своя страна в 99.9% представляват силно централизиране на властта и незачитане на личното пространство - не заслужават особено внимание. Точно такива са и елементите на антиутопия в "Камерата потъмнява", заради което беше и първият ми коментар.

Кои литературни антиутопии ти харесват ? Ще ми бъде интересно ако напишеш няколко заглавия и с по няколко думи да напишеш защо точно те ти харесват.
By and large, jazz has always been like the kind of a man you wouldn't want your daughter to associate with.

Duke Ellington

#588 Jurisprudent

    Joydivisionist.

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 2374 posts
  • Gender:Male
  • Location:The Land of Bittersweet Symphonies
  • Interests:- progressive rock, hardrock, heavy metal, thrash&death metal, alternative, wave/darkwave, gothic, post-punk, industrial, jazz, jazz rock, fusion, blues

Posted 23 юли 2011 - 17:00

"Камера потъмнява" е най-вече книга за въздействието на халюценогенните наркотици и след това за други неща. Иначе аз съм съгласен с твоето мнение и виждане за антиутопиите, аз не оспорвам, да не останеш с грешно впечатление. По-скоро дадох едно по-широко виждане за антиутопия като сюжет за човешки опит за идеално устройство на социална група, и разпадането на такъв опит, което може да се покаже по различен начин. Затова и малко по-рано бях писал за елементи на антиутопия в "Плажът". Но твоето разбиране за антиутопия е най-близо до класическото и общоприето такова.
По твоя въпрос - никога не съм имал специализиран интерес към антиутопичната литература, макар да харесвам такава, и съм чел главно дежурните "1984" и "Животинската ферма" на Оруел, "Прекрасен нов свят", "451 градуса по Фаренхайт' също включвам. От времето, когато съм ги чел, са минали близо десетина години и така или иначе за толкова време не съм се насочвал да търся още антиутопии. Защо - едната причина е, че в последните 3-4 години чета главно професионално ориентирана литература и не ми е оставало много време за друга, включително антиутопии. Друга причина е, че антиутопии тип "тоталитарен режим" моделирани като фашисткото/социалистическо общество (тип "1984") не са ми толкова интересни вече, защото те са особено актуални за втората половина на 20 век, a и аз започнах да предпочитам чисто научна историческа/политoлогична/социологическа литература за упражняването на властта, ако взема твоя израз - например книгата на Хана Аренд за тоталитаризма, a не художествени произведения. Докато днес повече ми е интересна антиутопия за дехуманизирането в едно хипотетично уредено в административно, технологично и подобни отношения общество, което би изглеждало идеално, но е гнило по различни причини; важна характеристика - не става въпрос за този директен натиск над индивида, за контрол над мисълта, за тоталитарна идеология...Ако се сещаш за подобни сюжети, препоръчай ми, с радост ще се зачета; макар това вероятно се разминава, както казах по-горе, с класическото виждане за антиутопичната литература. Прочетох за Замятин в дискусията ти с Jimmy Pop - ето какво е хубаво при форумите - и вече си я набавих, така че ще я чета скоро с интерес.

ПС. Поздрави с една нова песен на една група, която с теб коментирахме.

Edited by Jurisprudent, 23 юли 2011 - 17:09 .

Plus Ultra.

"This world is totally fugazi."

"We will always be so much more human than we wish to be."

"From the Stars back to our Cities"


Jazz fusion audio centre

1001 albums online

#589 Roy

    архиепископ

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 705 posts
  • Gender:Male

Posted 24 юли 2011 - 09:25

По-често срещано е именно по-широкото тълкуване на понятието антиутопия. Аз подхождам критично спрямо антиутопиите. За мен много от произведенията в литературата или киното които са представяни като антиутопии в действителност не са такива. Антиутопичните елементи са твърде малко и недостатъчно развити за да се приемат насериозно. Да речем романът "Дългата разходка" на Стивън Кинг. Книгата е разкошна и много ми харесва, но определено не съм съгласен с определението, че е антиутопия. Причината е, че както написах по-горе, не са развити елементите на антиутопия и не се акцентира върху тях. Отново става въпрос за централизирана власт и наблюдение на индивидите, ако приемем че състезанието е умален модел на обществото. Радвам се, че достигнахме до съгласие относно "Камерата потъмнява", но за "Плажът" не мога да се съглася с теб и да съм искрен. Вече писах по темата защо "Плажът" не е антиутопия и няма антиутопични елементи. Разбира се, не задължавам теб или който и да е да се съгласява с размишленията и изводите ми.

"Ние" на Евгени Замятин е хубава книга. Аз познавам още един човек който я е чел и той също остана много очарован от прочетеното и прозренията на другаря Замятин. Въпреки достоинствата й, лично за мен, най-въздействащите антиутопии си остават тези на Франц Кафка. "Процесът", "Замъкът" и някои негови разкази, като например "В наказателната колония". В антиутопиите на Кафка няма елементи на фантастика (освен до някъде в разказът "В наказателната колония) и именно това им придава по-силен реализъм. Човекът е създал Системата в стремеж да организира взаймоотношенията в обществото, но впоследствие Системата смазва Човекът в своето безразличие и парадоксалност. И въпреки това Човекът има нужда от Системата. И вместо да я промени се опитва да се нагажда. Кафка е страховит автор, нищо че наглед е бил слабо момче.

Братя Стругацки казват в едно свое интервю, че най-студената и плашеща антиутопия според тях е "Краят на вечността" от Айзък Азимов. Лично аз бих казал, че братята имат много по-плашещи със своята прозорливост и студенина антиутопии - "Обитаемият остров" и "Хищните вещи на века". Последната от своя страна е чудесен пример за развиване на темата за наркотиците и тяхната роля и значение в обществото, под формата на антиутопичен роман.

Катехизис, за разлика от Про-Рок, не отразиха в края на миналия месец за премиерата на видеоклипа към новата песен на Coldplay. Лично аз останах със смесени чувства. Сложили са повече електроника от преди, което отново ме кара да мисля, че пръстите на Brian Eno са пипали повечко. Иначе предстоящият им албум е едно от чаканите от мен заглавия от алтернативната сцена за тази година.
By and large, jazz has always been like the kind of a man you wouldn't want your daughter to associate with.

Duke Ellington

#590 Jurisprudent

    Joydivisionist.

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 2374 posts
  • Gender:Male
  • Location:The Land of Bittersweet Symphonies
  • Interests:- progressive rock, hardrock, heavy metal, thrash&death metal, alternative, wave/darkwave, gothic, post-punk, industrial, jazz, jazz rock, fusion, blues

Posted 24 юли 2011 - 10:01

View PostRob Roy, on Jul 24 2011, 00:25, said:

По-често срещано е именно по-широкото тълкуване на понятието антиутопия. Аз подхождам критично спрямо антиутопиите. За мен много от произведенията в литературата или киното които са представяни като антиутопии в действителност не са такива. Антиутопичните елементи са твърде малко и недостатъчно развити за да се приемат насериозно.
Съгласен.

View PostRob Roy, on Jul 24 2011, 00:25, said:

Човекът е създал Системата в стремеж да организира взаймоотношенията в обществото, но впоследствие Системата смазва Човекът в своето безразличие и парадоксалност. И въпреки това Човекът има нужда от Системата. И вместо да я промени се опитва да се нагажда. Кафка е страховит автор, нищо че наглед е бил слабо момче.
М/у другото, ако ти се чете такава литература, погледни Мишел Фуко. Той изгражда цялостна теория за субективизирането на властта. Според него традиционното разбиране за властта е вертикално т.е. властваща личност/класа и т.н. с/у масата народ, който е управляван, главно чрез явна принуда. Но за Фуко от около 18 век, с появата на затвора, болницата, казармата, фабриката, училището в съвременния им вид, като система с ред, порядък, стандарти на поведение, които се очакват от индивидите, вертикалната структура на властта се е разпаднала и е станала хоризонтална - това е характерно за съвременната демократична власт, когато властта е вътрешнопсихологическо преживяване, редът не се налага с външна принуда, а цялата обществена система е така изградена, построена в определен административен вид, да добавя аз, че човекът трябва да намира сам нишата, в която да бъде, и оставането му в тези граници не зависи от външната принуда, той вече, чрез цялостната система на обществен живот, е "кодиран" как да се държи и какво да прави. Оттам Фуко прави игра на думи, че от government имаме днес governmentality, субективизиране на системата на упражняване на власт. Може би си запознат с Фуко, пиша това, ако има други четящи темата и са любопитни.

View PostRob Roy, on Jul 24 2011, 00:25, said:

Катехизис, за разлика от Про-Рок, не отразиха в края на миналия месец за премиерата на видеоклипа към новата песен на Coldplay. Лично аз останах със смесени чувства. Сложили са повече електроника от преди, което отново ме кара да мисля, че пръстите на Brian Eno са пипали повечко. Иначе предстоящият им албум е едно от чаканите от мен заглавия от алтернативната сцена за тази година.
Наистина новата песен не беше отразена, но те уверявам, че новия албум ще бъде - казвам го, защото аз го чакам и ще пиша ревю за него, така че ще се появи на Катехизис. За електрониката си прав; на мен ми харесва, но аз и по приницп имам вкус към тези неща. За Ино не знам, като излезе албумът ще проверя как стоят нещата, ако и той е набъркан - ще се спомене с особена важност.
Plus Ultra.

"This world is totally fugazi."

"We will always be so much more human than we wish to be."

"From the Stars back to our Cities"


Jazz fusion audio centre

1001 albums online

#591 Jimmy Pop

    пишман-естет

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1122 posts
  • Gender:Male

Posted 26 август 2011 - 16:22

Още като видях в книжарницата "Сърп и... пук!" на британския журналист с еврейски произход от BBC Бен Луис, реших твърдо, че книгата ще ми хареса. Подзаглавието "Историята на комунизма, разказана с анекдоти" и интересната карикатура на корицата привлякоха вниманието ми веднага. Само че останах изненадан, и то доста приятно! Очаквах смешна и саркастична книжка, изпълнена с шеги, вицове и общо взето художествена карикатура на комунизма в проза. Това, което открих вътре обаче беше едно съвсем сериозно и доста любопитно социологическо изследване на комунистическия анекдот и на хумора в страните от соцлагера като цяло. Бен Луис зпочва изследването си от самото зараждане на комунистическата идеология - гражданската война в Русия - следвайки развитието на режима и настроенията в лагера чак до наши дни. Разказвайки паралелно реалната история, но опирайки я на своето проучване, чиято главна цел е да разбере дали хуморът в социалистическите страни е спомогнал за рухването на режима, или просто е бил отдушник на безгласния народ. Най-интересното е, че докато кръстосва бившите соц. страни, среща се с участници в исторически събития и потайни разказвачи на анекдоти и пише книгата си, Бен Луис споделя леглото си със своята източногерманска приятелка - модернистична художничка и прокомунистическа носталгичка, с която постоянно се хапят по теамата на творбата му. Много интелигентно, стилно и увлекателно написана книга, в която разбира се има и достатъчно количество превъзходни примери на "нежна" антикомунистическа съпротива, облечена в дрехите на нелегално разказвани вицове и анекдоти, за които разказвачите им са лежали по лагерите и дори са заплащали с живота си.

Ето два от анекдотите, които ми се запечатаха в съзнанието:

Един човек приключил земния си път и попаднал в ада, но трябвало да избира между капиталистическия ад и комунистическия ад. Решил първо да поразпита за какво става дума, за да може по-лесно да реши. Пред портите на капиталистическия ад седяло едно малко дяволче, което приличало на Роналд Рейгън. Човекът попитал как е вътре и получил следния отговор:
- В капиталистическия ад първо ви дерем жив, след това ви пържим с олио в казана и накрая с един голям нож ви нарязваме на малки парчета.

Стреснал се човекът и помислил, че в комунистическия ад няма как да е по-зле. Запътил се натам. Като приближил видял, че пред портите му има огромна опашка от хора. Наредил се на опашката и зачакал. След няколко часа стигнал портата и видял... там малко дяволче, приличащо на Сталин. Питал го как е вътре, а дяволът му отвърнал:
- В комунистическия ад първо ви дерем жив, след това ви пържим с олио в казана и накрая с един голям нож ви нарязваме на малки парчета.

- Добре, де - казал човекът - в капиталистическия ад е абсолютно същото. Защот тогава пред комунистическия има такава голяма опашка?

- Ами защото тук от време на време няма олио, често спира тока, а и ножове трудно се намират...


...

Руснакът г-н Зимпсонович решава да емигрира в Ню Йорк със цялото си семейство. Служител от имиграционната служба го интервюира:

- Разкажете ми за политическото положение в страната ви.
- О, не мога да се оплача.
- Добре – объркано казва служителят, – разкажете ми какво е положението с гражданските права.
- Честно казано, не мога да се оплача.
- Хубаво. Ами икономическото положение?
- Наистина не мога да се оплача. – повтаря отново и отново Зимспонович.
- Тогава защо искате да напуснете Съветския съюз? – отчаяно пита служителят.
- Защото не мога да се оплача! – казва Зимпсонович.


Posted Image

................................................................................
.............................

По някакво случайност, следващата книга, която прочетох пък беше свързана с годините след падането на комунизма - последното десетилетие от миналото хилядолетие в сръбската столица - "Милениум в Белград". Босненският сърбин Владимир Пищало описва живота на сънародниците си в години на постоянни войни и размирици в бивша Югославия, проследявайки житейските съдби на няколко младежа през погледа на историка Милан Джорджевич - син на емигрирал в Париж белградски художник. Общо взето единствено войните и падащите бомби са различията от това, което познаваме от нашата посткомунистическа действителност, изпълнена с мутри, отмъщения, мизерия, безизходица и масова емиграция. Доста прочувствена, вгъбена и филосфски тъжна книга за балканската действителност от края на миналото хилядолетие, а и стилът, в който е написана определено ми допадна.

Posted Image

Edited by Jimmy Pop, 26 август 2011 - 16:24 .


#592 Jimmy Pop

    пишман-естет

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1122 posts
  • Gender:Male

Posted 03 септември 2011 - 02:50

View PostRob Roy, on Jul 22 2011, 11:00, said:

3. "Охлюв по склона"

Тъкмо привърших книгата. Покъртителна! В момента само това мога да кажа. :yes:

Добре, не само това.

Не бих посмял да твърдя, че разбрах всичко в нея. Мисля, че ще се наложи препрочитане. Прекрасни метафори има - да. И още по-прекрасното е как те са представени в полуокултна и митично-мистична форма в началото и постепенно и плавно придобиват реални и обясними очертания. Поне тези в Гората. Там всъщност нещата ми станаха по-ясни. В Управлението някои неща ми избягаха и в момента трескаво разсъждавам върху тях, вместо да спя. :no: Специално последната глава (може би и предната) от раздела на Перец никак не си я обяснявам (по-скоро сюжетно-логически, бюрократската идея я схванах). Имам се за що-годе интелигентен читател с някакъв опит, но сега се чувствам леко неловко...

Както и да е. Няколко думи и за художествените достойнства на творбата, които аз съзрях.
Изключително увлекателен стил на повествование от братята Стругаци - само затвърдих впечатлението си от "Пикник карй пътя" в това отношение. Макар и, както казваш, сюжетът да е по-скоро фон тук - ефати сюжета! :rolleyes: Такива фонови сюжети само да има! Бих направил незибежния паралел с Вонегът, но дори и той да е неоспорим факт по това направление, двата подхода за изтласкване на сюжета на задна линия са коренно различни и уникални сами за себе си, затова ще оставя тази част само като задължителна вметка. Приятно се изненадах и от наличието на свеж хумор тук-там, макар като цяло той да не подхождаше на атмосферата. Като казах атмосферта, позволи ми да възкликна - егати атмосфетара! <_< Поглъщаща. Изграждането на образите и света, който обитават пък изглежда като детска игра, въпреки не особено големия обем. Начинът на изразяване и словесният "омагьосан кръг", в който се въртят всички жители на Гората в опитите си да общуват, ме впечатли много, косми на носа! :D

Иска ми се да избълвам някакви по-дълбоки разсъждения, но в момента не съм в състояние, затова само ще завърша със следното:

На рафта сега чака и "Обитаемият остров". :D

...

Освен това напоследък се позабавлявах доста и с "Музика на душата" на Тери Пратчет. Най-добрата художествена литература на рок тематика, която съм чел. Всъщност...хм...единствената. Страхотно свежа книжка. "Музиката с камъни" в един свят, пълен с магьосници, феи, тролове, джуджета и вещици. Actually just where it belongs! <_<

За следобедна закуска си сервирах "За мишките и хората" на Стайнбек. Толкова малко книжле, а толкова голямо! Без излишни коментари.

#593 Roy

    архиепископ

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 705 posts
  • Gender:Male

Posted 06 септември 2011 - 10:51

Щом ти хареса "охлюва", препоръчвам ти да намериш и прочетеш и "Обреченият град". Като замисъл и реализация се доближава много до "Охлюв по склона", но бих казал, че атмосферата е много по-мрачна. В "Обреченият град" е и най-покъртителната сцена на това колко дълбоко вкоренена е жестокостта в човешката природа, която съм чел в художествената литература. Ще ми бъде интересно да споделиш впечатленията си от "Обитаемият остров", когато я прочетеш. Това определено е най-четивната книга на братя Стругацки която съм чел. Освен увлекателният сюжет и интересните размишления и констатации, особено внимание заслужава и финалът, който е особено актуален.

И аз бих се изказал ласкаво за Джон Стайнбек, макар да не ми е сред любимите писатели. От неговите книги съм чел само "На изток от Рая" и "Улица Консервна" (+ продължението й, "Благодатният четвъртък") и макар да не ми харесаха особено, не бих могъл да отрека колко стилно са написани (ако приемем, че преводачът не се е изкушил да добави "нещо от себе си"). Стайнбек е бил умен и сладкодумен човек. Бих го оприличил като нещо средно между Джек Лондон и Рей Бредбъри. "За мишките и хората" са ми я препоръчвали, но съм се въздържал да я прочета, но и коментарът на човек с литературен вкус, като твоя, е повече от красноречив.

Наскоро преоткрих 'Параграф 22" и във връзка с това искам да споделя един от най-силните моменти в тази книга:

"Старецът го наблюдаваше с победоносна веселост, разположен в старомодното си синьо кресло, подобен на някакво сатанинско и хедонистично божество, седнало на престол, и бе обвил вретенообразните си крака с откраднато американско военно одеяло, за да се предварди от настинка. Той се смееше спокойно и хлътналите му хитри очи святкаха схватливо с израз на безсрамна, развратна наслада. Старецът беше вече пил много. Щом го зърна, Нейтли настръхна, изпълнен с враждебност към този зъл, безпътен и непатриотичен старец, който беше достатъчно стар, за да му напомни за баща му, и който правеше непочтителни шеги за Америка.

— Америка каза той — ще загуби войната. А Италия ще я спечели.

— Америка е най-силната и най-процъфтяващата нация на света осведоми го Нейтли с възвишен плам и достойнство. И американският войник не е по-долу от войника на която и да е друга страна.

— Точно така — съгласи се любезно старецът с едва доловима насмешлива веселост. — А Италия пък е най-малко процъфтяващата нация на света. И италианският войник е вероятно най-лошият войник на света. И именно затова нашата страна е толкова добре и вашата страна е толкова зле. Нейтли прихна да се смее от изненада и след това се изчерви, обхванат от желание да се извини за неучтивостта си.

— Извинете, че се изсмях — каза той искрено и продължи с тон на почтителна снизходителност: — Но Италия беше окупирана от германците, а сега е окупирана от нас. Няма да кажете, че това е много добре за Италия, нали?

— Разбира се, че е добре — възкликна бързо и весело старецът. — Вие изтиквате германците, а ние сме си все тук. След няколко години и вие ще си отидете, а ние ще бъдем тук. Виждате ли, Италия е наистина много бедна и слаба страна и това именно ни прави толкова силни. Италиански войници вече не умират, а американски и германски войници още умират. Аз намирам, че това е извънредно добре за Италия. Да, напълно съм сигурен, че Италия ще преживее войната и ще съществува дълго след като вашата страна бъде унищожена.

Нейтли едва вярваше на ушите си. Никога преди не бе чувал такова възмутително светотатство и с някаква инстинктивна логика се питаше защо не идват войници да арестуват този предател.

— Америка няма да бъде унищожена! — извика той със страст.

— Никога ли? — подразни го леко старецът.

— Е… — запъна се Нейтли.

Старецът се изсмя снизходително, като сдържаше своята по-дълбока, по-бурна наслада. Закачките му оставаха леки.

— Рим е бил унищожен, Гърция е била унищожена, Персия е била унищожена, Испания е била унищожена. Всички велики държави са били унищожени. Защо не и вашата страна? Колко дълго наистина смятате, че ще трае вашата страна? Вечно ли? Не забравяйте, че и Земята един ден ще бъде унищожена от Слънцето след около двадесет и пет милиона години.

Нейтли, объркан, се размърда неловко.

— Е, вечно е май голяма дума.

— Един милион години? — настояваше присмехулно старецът със страстно, садистично увлечение. — Половин милион години? Жабите съществуват от почти петстотин милиона години. Можете ли наистина да кажете с някаква сигурност, че Америка с цялата си сила и благосъстояние, със своя войник, който не отстъпва на никой друг войник, и със своето жизнено равнище, което е най-високото на света, ще трае… колкото жабите?


***

— Няма нищо абсурдно в това да рискуваш живота си за родината! — заяви той.

— Няма ли? — запита старецът. — Какво е родината? Къс земя, заграден от всички страни с граници, обикновено неестествени. Англичани умират за Англия, американци умират за Америка, германци умират за Германия, руснаци умират за Русия. Сега петдесет-шестдесет страни участвуват във войната. Сигурно всички тия страни не заслужават да се умре за тях.

— Ако си заслужава да живееш за едно нещо, заслужава си и да умреш за него — каза Нейтли.

— Ако си заслужава да умреш за едно нещо — отговори кощунствуващият старец, — сигурно си заслужава да живееш за него. Знаете ли, вие сте такъв чист и наивен младеж, че почти ми е жал за вас. На колко години сте? Двадесет и пет? Двадесет и шест?

— Деветнадесет — каза Нейтли. — През януари ще стана на двадесет.

— Ако останете жив дотогава. — Старецът поклати глава и на лицето му за миг се появи същият обидчив, замислен, намръщен израз, който имаше лицето на раздразнителната и недоволна стара жена. — Ще ви убият, ако не внимавате, и аз отсега виждам, че няма да внимавате. Защо не вложите малко здрав разум и не се опитате да бъдете като мен? Може и вие да стигнете до сто и седем години.

— Защото е по-добре да умреш прав, отколкото да живееш на колене — отвърна Нейтли с тържествуваща и възвишена убеденост. — Предполагам, че сте чували тази поговорка.

— Да, разбира се, чувал съм я — разсъждаваше на глас коварният старец, като пак се усмихна. — Но май сте я запомнили наопаки. По-добре е да живееш прав, отколкото да умреш на колене. Такава е поговорката.

— Сигурен ли сте? — запита Нейтли сериозен и смутен. — Струва ми се, че има повече смисъл, както аз я казах.

— Не, има повече смисъл, както аз я казах.


***

И макар, че все още считам Кафка и Камю за по-интересни автори, що се касае до описването на абсурдността и противоречията в бюрокрацията, а романът за приключенията на Швейк - за най-любима военна сатира, то мнението ми за "Параграф 22" се промени от първоначалното и смятам, че това е една забележителна книга която си струва да бъде (пре)прочетена.
By and large, jazz has always been like the kind of a man you wouldn't want your daughter to associate with.

Duke Ellington

#594 Jurisprudent

    Joydivisionist.

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 2374 posts
  • Gender:Male
  • Location:The Land of Bittersweet Symphonies
  • Interests:- progressive rock, hardrock, heavy metal, thrash&death metal, alternative, wave/darkwave, gothic, post-punk, industrial, jazz, jazz rock, fusion, blues

Posted 06 септември 2011 - 11:05

View PostRob Roy, on Sep 6 2011, 01:51, said:

И аз бих се изказал ласкаво за Джон Стайнбек, макар да не ми е сред любимите писатели. От неговите книги съм чел само "На изток от Рая" и "Улица Консервна" (+ продължението й, "Благодатният четвъртък") и макар да не ми харесаха особено, не бих могъл да отрека колко стилно са написани (ако приемем, че преводачът не се е изкушил да добави "нещо от себе си"). Стайнбек е бил умен и сладкодумен човек. Бих го оприличил като нещо средно между Джек Лондон и Рей Бредбъри. "За мишките и хората" са ми я препоръчвали, но съм се въздържал да я прочета, но и коментарът на човек с литературен вкус, като твоя, е повече от красноречив.
Макар и на мен Стайнбек да не ми е сред големите любимци, аз бих препоръчал "Гроздовете на гнева", известна още като "Гневът на мравките". Най-социалната от книгите му по мое мнение, без елементите на притча и мъдрост, които ги има на места из "На изток от рая" и "За мишките и хората", но доста остра и впечатляваща.
Plus Ultra.

"This world is totally fugazi."

"We will always be so much more human than we wish to be."

"From the Stars back to our Cities"


Jazz fusion audio centre

1001 albums online

#595 Ozzy

    All England Lawn Tennis Club Single Handed Champion of the World

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 9471 posts
  • Gender:Male

Posted 08 септември 2011 - 09:05

Преди няколко седмици имах невероятното удоволствие да бъда в сърцето на Родопите. Бях на място, до което се стига след като час и половина се кара по тесен асфалтов път, след това около 40 минути по черен път, а накрая колите се зарязват насред гората и се ходи 45 минути пеша. Коли до мястото на което бях не стигат. Няма ток. Няма вода. Четири каменни къщи (заедно с плевни) кацнали на супер стръмен склон. В едната живее човек на над 80 години. Във втората живеят мъж и жена с 30 годишният си син. Гледат 150 кози и овце, няколко крави и едно изключително своенравно магаре. Третата къща е необитаема, а четвъртата е на човека, който ни покани там.
Направихме си боб в гърне, жената от къща номер 2 ни донесе домашно кисело мляко и най-страхотната питка на земята. На следващата сутрин ни беше приготвила мекици за закуска. Видяхме уникално пълнолуние, сърни, които си играят една с друга на отсрещния баир, слезнахме до река и се къпахме във водите на падащия водопад. Невероятна история. Но най-невероятното нещо бяха хората. Имам предвид 30 годишния човек заедно с родителите си. Не знаех, че такива хора все още съществуват. Те са напълно откъснати от света и живеят в някакъв свят, който останалите хора не познават от доста десетилетия. Имат джиесем, но той почти не хваща там. За питейна вода ходят с магарето един час надолу по течението на реката до някакви кладенци. От съвсем скоро имат телевизор с "Булсатком" (благодарение на моя приятел), който е на соларни батерии. Цял ден зарежда от слънцето, а вечер могат да гледат телевизия за около час-час и половина.
Седнахме да вечеряме и жената казва: "Дойде пролетта, и зимата вече започва да ни липсва. Дойде есента - иска ни се да е лято". Казвам й: "А, не, при мен не е така. Аз искам винаги да е лято. Другите сезони изобщо не ми липсват когато ги няма". Сестра ми, която от няколко години живее и работи в Малайзия се намеси: "При мен е точно така. Аз живея на място, на което през цялата година е 28 градуса и има само един сезон - лято." Настъпи няколко минутно мълчание, в което жената се опитваше да разбере точно какво се казва. След което някак си съвсем естествено попита сестра ми: "Щом при вас е непрекъснато лято, вие кога сеете и жънете? Ние тук си знаем - пролетта се сее, есента се жъне. Вие как се оправяте?" Сестра ми (която освен всичко друго никога през живота си нищо не е сяла или жънала), се опита да обясни: "Ами, там растат други видове култури. Хората гледат ориз и той има по три реколти годишно. Жито и пшеница няма." Тук вече се намеси сина на жената: "Щом нямате жито и пшеница, значи хляба си го внасяте от чужбина."

Най-близкото село е на 5 километра пеша. В него за известно време лесничей е бил Николай Хайтов. "Диви разкази" са написани точно за тази част на Родопите. Изключително впечатлен от мястото и хората, още щом се върнах в София си купих книгата и я прочетох. Признавам си, че никога не бях чел всичките разкази. Само онези, които преди много години бяха част от програмата в училище.
Няма такъв кеф!!! Няма такава книга!!! Чете се на един дъх, а историите вътре са изключителни! Няма да казван нищо за начина, по който Хайтов ги е описал. Поклон! :lol:

Ако никога не сте чели "Диви разкази" - направете го. Ще отидете на място и ще се срещнете с хора, нрави, отношения, изказ и разбирания за живота, каквито отдавна вече не съществуват.
I don't know how I managed it...

#596 cliffburton

    Високо в небесата

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 534 posts
  • Gender:Male

Posted 24 септември 2011 - 10:50

"Магьосникът", четвъртата книга от поредицата "Тъмната кула" на Стивън Кинг. Много е добра поне за мен. Лошото е, че прочетох, че следващите книги от Кулата са доста по-слаби и разводнени. :harhar:

Posted Image
Когато си на дъното на пъкъла,когато си най-тъжен и най-злочест от парещите въглени на мъката
си направи стълба и излез.
САМО ЛЕВСКИ, ОБИЧАМЕ ТЕ!



#597 nousha

    вещичка

  • Тамплиери
  • PipPipPip
  • 442 posts
  • Gender:Female

Posted 24 септември 2011 - 14:31

Въпрос на мнение - лично аз много ги харесах, всичките. В никакъв случай не бих казала, че са по-слаби и разводнени :harhar:
On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

#598 Jurisprudent

    Joydivisionist.

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 2374 posts
  • Gender:Male
  • Location:The Land of Bittersweet Symphonies
  • Interests:- progressive rock, hardrock, heavy metal, thrash&death metal, alternative, wave/darkwave, gothic, post-punk, industrial, jazz, jazz rock, fusion, blues

Posted 24 септември 2011 - 15:16

View PostOzzy, on Sep 8 2011, 07:05, said:

Странно защо съм пропуснал това мнение отпреди половин месец, но като го четох, си спомних и аз за някои неща от Родопите, както и за книгата на Хайтов. Но особено искам да обърна внимание на

View PostOzzy, on Sep 8 2011, 08:05, said:

Ако никога не сте чели "Диви разкази" - направете го. Ще отидете на място и ще се срещнете с хора, нрави, отношения, изказ и разбирания за живота, каквито отдавна вече не съществуват.
Все повече си мисля, че днес малко хора, дори при най-добро желание, биха схванали много от нещата в разказите на Хайтов. За деца и ученици да не говорим. Светът изключително бързо и радикално се мени.
Иначе качествата на книгата няма нужда да бъдат коментирани. Макар че аз лично винаги съм свързвал Родопите с "Време разделно", книгата, която винаги е имала много силно въздействие върху мен.
Plus Ultra.

"This world is totally fugazi."

"We will always be so much more human than we wish to be."

"From the Stars back to our Cities"


Jazz fusion audio centre

1001 albums online

#599 Тигър

    кардинал

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 1987 posts
  • Gender:Male

Posted 25 септември 2011 - 19:57

В момента проклинам издателите, които са решили да разцепят "То" на три части. Прочетох първия том за има-няма три дни и съм в ням потрес... Никога не съм си представял, че напълно комерсиален автор като Стивън Кинг ще успее да разгледа детската психика в такава дълбочина... За нещастие вторият и третият том ще са ми под ръка най-рано утре. А до тогава???

А, да, взех си нов подпис от там. Просто да споделя.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”

#600 Roy

    архиепископ

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 705 posts
  • Gender:Male

Posted 26 септември 2011 - 09:07

View PostТигър, on Sep 25 2011, 20:57, said:

В момента проклинам издателите, които са решили да разцепят "То" на три части. Прочетох първия том за има-няма три дни и съм в ням потрес... Никога не съм си представял, че напълно комерсиален автор като Стивън Кинг ще успее да разгледа детската психика в такава дълбочина... За нещастие вторият и третият том ще са ми под ръка най-рано утре. А до тогава???

А, да, взех си нов подпис от там. Просто да споделя.

Ако не ме лъже паметта "То" е било издавано три пъти на български език - първото издание е двутомника на "Плеяда" с хубавите корици, второто е тритомно (издателството не го помня, но и аз имам точно тази версия на романа) и последното преиздание на "Бард", което е отново в два тома. Лично аз предпочитам тритомното издание, понеже така се намалява вероятността някое от томчетата да се скъса, за разлика от това на "Плеяда". Така че в случая си направил най-добрият възможен избор. Чел ли си Стивън Кинг преди ? Защото той по принцип е известен именно със способността си да създава и разквира в дълбочина характерите на литературните си герои. Тази зима планирам и аз да почета малко Кинг, но само класики, които не съм чел преди. В библиотеката си нямам негови книги издадени след "Всичко е съдбовно. 14 мистерии"
By and large, jazz has always been like the kind of a man you wouldn't want your daughter to associate with.

Duke Ellington





2 user(s) are reading this topic

0 members, 2 guests, 0 anonymous users