Minstrel in the Gallery, on Sep 3 2009, 14:21, said:
Не е имало.
Няма.
...няма и да има по-забавен комедиен сериал от The Simpsons.
Анимацията за възрастни никога не е била популярен жанр у нас и твърде много потенциални фенове - хора с тънко и цинично чувство за хумор, губят страшно много, режейки го по презумпция от телевизионното си меню с довода "ама това не е ли детско?". Не, не е. Точно обратното.
Моята мания по този жълтурчест конгломерат на абсурда отдавна е преминала границите на разумното. Вече съм нещо като изследовател на Спрингфийлдските потайности. Гледал съм всичките сезони поне по два пъти, а някой култови серии ги знам наизуст. Най-много ми харесват тези, в които са пародирани действителни лица, места, филми, книги и събития. Сещам се за едно хелоуинско издание, в което беше преиграно "Сиянието" на Кубрик. В друго едно пък жълтата кожа беше надяната от самия Стивън Кинг. В трето - анимационен Джим Джармъш даваше акъл на Лиса как се снима независимо кино. Разкош!
Очевидно сценаристите са рок фенове, защото много често присъстват анимационни проекции на знаменитости от музикалните среди. Има серии, в които като главни герои се появяват Ramones, Nirvana, U2, The Beatles, Rolling Stones, Metallica, The Who, Lenny Kravitz и много, мноооого други.
Няколкото актьори, озвучаващи героите /които съвсем не са малко - освен семейството има около 20 основни и още толкова второстепенни/, им изписват толкова характерни гласови профили, че често ми е кеф само да ги слушам как дърдорят. Затова препоръчвам да се гледа в оригинал - без български дублаж.
Особено се бях вманиачил по епизода с пародията на Майкъл Джексън, която е продуцирана от самия Джако. Той дори озвучава със собствения си глас анимационния персонаж. Въпросната серия е толкова интересна, защото е сплит от шаржове на музиканта и "Полет над кукувиче гнездо". Черешката на тортата е брилянтното решение на сценаристите Майкъл да не бъде представен с действителния си образ, а да влезе в кожата на обсебен от мания за величие психично болен, който няма нищо общо с физическото и артистичното му амплоа. Но дотолкова се е вживял в измисленото си звездно "аз", че дори е започнал да говори, танцува, пее и да се държи като Лунния пътешественик. И сблъсъкът му с Хоумър, който е толкова натурално-примитивен, че няма никаква представа кой е Майкъл Джексън, е титаничен.