За да дам някаква смътна представа за стилът на Карел Чапек оставям линк към един от любимите ми негови разкази -
Смъртта на Архимед
За братя Стругацки бих казал, че са сред най-интелигентната художествена литература която съм чел. В това което съм прочел от тях има впечетляващи в своята прозорливост философски размишления за човека и обществото. Другата отличителна черта в съвместното творчество на Аркадий и Борис е невероятната атмосфера която създават. В повечето случаи е тежка, дори мрачна, но лично на мен точно това ми харесва.
От това което съм прочел от тяхните книги бих препоръчал:
1. "Трудно е да бъдеш бог"
И аз, като Гергана, бих препоръчал точно тази книга най-напред. Сюжетът и развръзката са не само интересни, а и доста смислени и съдържателни. Има разкошни размишления относно общественият строй и изграждащите го индивиди, както и за тежестта от познанието.
2. "Прогресорите и странниците"
Това е името на един от трите сборника с избрани произведения на братя Стругацки издадени в края на 80-те и началото на 90-те. Най-хубавият спрямо другите два, защото съдържа в себе си трилогията за Максим Камерер. Всъщност този сборник ми е любимата книга на братя Стругацки. Сборникът съдържа в себе си: "Обитаемият остров", "Бръмбър в мравуняка" и "Вълните усмиряват вятъра".
"Обитаемият остров" е една от най-силните антиутопии който съм чел. Бих казал дори, че е най-реалистичната.
"Бръмбар в мравуняка" е фантастичен детективки роман от типа на трилогията за Илайджа Бейли на Айзък Азимов. През цялата книга действието се развива успоредно в две линии, които накрая се сливат. Много хубав роман.
"Вълните усмиряват вятъра" също е фантастичен детективки роман, по-слаба в сравнение с предишните два романа, но пък дава идеална завършеност относно общата сюжетна линия в трите части за прогресорите и странниците.
Като цяло този сборник е разкошен и дълго време след като го прочетох за първи път съм мислил и анализирал много от идеите и ситуациите в него. Ако трябва да препоръчам само една книга от братя Стругацки ще е точно този сборник.
3. "Охлюв по склона"
Този роман ми е в челната тройка на прочетени книги от братята. За мое съжаление първо ми попадна цензурираната му версия, която е точно двойно по-малка. Изданието на "Инфодар" е пълната версия, която препоръчвам да потърсиш и прочетеш. Тази книга вече съм я споменавал като пример за художествено произведение в което сюжета е фон, а метафорите - смисъл. И тук сюжета е разделен на две основни линии. Разказва се за абсурдността и противоречията на бюрокрацията и за това как системата смачква създалите я индивиди. Много Кафка настроения и внушения има в този роман. Атмосферата е уникална.
4. "Обреченият град"
Една от най-мрачните и самобитни антиутопии които съм чел. С напредването на страниците сюжетът сякаш избледнява и особено към края имах усещането, че всичко просто се разпада, но в това аз виждам красота...
5. "Хищните вещи на века"
Още една напълно самобитна антиутопия. Разказва за третото поколение - това което е достигнало земния Рай. Ако първото се е борило да го постигне, второто го е постигнало, то третото вече живее в него. Удивителното в случея е, че братя Стругацки описват настоящето в САЩ и Западна Европа... 40 години преди да се е случило.
6. "Куца съдба"
Не я дочетох тази книга, защото ми беше попаднала дефектна бройка, а и в последствие разбрах, че е и цензурираната версия, която спестява половината от оригинала. В последствие си купих последното й пълно преиздание. Там до където бях стигнал в четенето на цензурираната версия ме остави смаян. При все, че вече бях чел книги на братя Стругацки, тази ме изуми с някои диалози, заредени с толкова смисъл, че чак болеше.
"Милиард години до свършека на света" не я препоръчвам. Атмосферата е страхотна, но смисъла нещо не ми допадна. До колкото си спомням ставаше въпрос за естественият и неизбежен характер на цикличността, но по темата по-интересни по тази тема са ми били размислите и заключенията на Макрс и Макиавели. "Понеделник започва в събота" и продължението й "Приказка за тройката" са ми казвали, че са забавни фентъзита, но тях вече не съм чел.
Вкратце - определено си заслужава човек да прочете няколко книги от братя Стругацки.
А за Филип К. Дик... не бих споменал точно тези три негови произведения във връзка с разговорът ни за антиутопии. Иначе е култов автор - забелязал съм странни пламъчета в очите на няколкото познати с които сме обсъждали или просто говорили за негови книги или разкази.
Акцентът в "Човекът във високия замък" е алтернативната история, а не в самите механизми за задържане и упражняване на властта.
В "Камерата потъмнява" има точно два елемента на антиутопия - че държавата е по-голяма от преди и че следи гражданите си, а това са доста изтъркани елементи, за да има нужда да се споменават.
Първообразът на "Блейд рънър" не съм го чел, но освен ако наистина няма нищо общо с филмът (тоест не се говори основно за душевните терзания на Декарт до колко е възможно роботите да бъдат част от човешкото общество), не бих казал, че елементите на антиутопия са достатъчни за да им се обърне внимание.
By and large, jazz has always been like the kind of a man you wouldn't want your daughter to associate with.
Duke Ellington