1.
Steven Wilson –
Grace For Drowning
И с първия самостоятелен албум, лицето SW подсказа, че има основателна причина да "извади" тази музика от основните си проекти и да я издаде от свое име. Тук вече става дума за албум, за който тепърва ще се говори и албум, който тепърва ще се оценява от позиция на времето. Да не ми е името Асенчо, ако след време
Grace For Drowning не се превърне в класически албум от категорията на най-великите в жанра. Повече за първото място в класацията ми
тук...
2.
Pendragon –
Passion
Поредна доза модерен прогресив рок от вдъхновения Nick Barrett. Повече за тази страст
тук...
3.
Steve Hackett –
Beyond The Shrouded Horizon
Когато Hackett издава албум, любителите на барока, джаза, прога и рока, получават серия неконтролируеми оргазми. А, когато Hackett е влюбен и издаде албум, тогава се получава
Beyond The Shrouded Horizon...
4.
Peter Gabriel –
New Blood
По повод горните коментари, за да не стават грешки - ТОВА не е нито концертен, нито сборен албум! ТОВА Е съвършено нова музикална форма, която САМО И ЕДИНСТВЕНО за целите на ЕКСПЕРИМЕНТА, използва за основа, вече създадени музикални произведения. Повече за този мултиарт
тук...
5.
Blackfield –
Welcome To My DNA
Една крачка назад от първите два албума, но все така завладяващ коктейл от меланхолични настроения, този път с основен герой Aviv Geffen...
6.
Radiohead –
The King of Limbs
Втори пореден албум на академиците в правилна посока, вярата ми в тях се завръща с пълна сила...
7.
CREDO –
Against Reason
Имам лични сантименти към тази група, но дори и без тях, този албум заслужава място в годишния ми Топ 10...
8.
Phideaux –
Snowtorch
Прекрасен, както винаги...
9.
Coldplay –
Mylo Xyloto
За тях дори не си струва да говоря, само ще си позволя да изложа предположение, че с инкорпорирането на малки частици от чужди произведения в композиции от новия си албум,
Coldplay откриха нова страница в рок музиката и съвсем скоро ще намерят последователи. Това, което Боно и Ко. правят по концерти от години,
Coldplay решиха да направят в студиото...
10.
Magenta –
Chameleon
Тина все още притежава великолепен глас, а Роб все още е гениален композитор...
11.
Airbag –
All Rights Removed
След великолепния дебют, имах по-големи очаквания към този албум, но почитателите на Флойд отново имат повод за радост...
12.
Opeth –
Heritage
За първи път харесвам албум на тази група, знаете как се нарича причината...
13.
Pain Of Salvation –
Road Salt Two
За втори (пореден) път харесвам албум на тази група, тук няма специална причина...
14.
Glass Hammer –
Cor Cordium
По-добрите
Yes в последните години...
15.
Anathema –
Falling Deeper
За първи път мога да слушам част от първите неща на групата, без да ме болят ушите...
16.
Magnum –
The Visitation
Ами, обичам ги, а този албум е чудовищно добър...
17.
The Watch –
Timeless
Италиански епигони на Genesis, които по един прекрасен начин преработват части от класически произведения на вдъхновителите си, след което ги смесват със собствени идеи. Вокалистът на групата е абсолютно копие на ранния Питър Гейбриъл от гледна точка на гласови данни, горещо препоръчвам на почитателите на Genesis...
18.
Knight Area –
Nine Paths
Леко съм разочарован от любимата си холандска група...
19.
Neal Morse –
Testimony 2
Доброто старо клише никога няма да излезе от мода, а Преподобния Морз ги разбира тези неща...
20.
Arena –
The Seventh Degree Of Separation
Моето лично разочарование на годината. След толкова години чакане, накрая се е получило едно голямо нищо...