475 replies to this topic

[Yanni]

Трудно се говори за шедьовър като този!

[violator]

Yanni, on Nov 6 2007, 18:55, said:

Трудно се говори за шедьовър като този!

Туй не е концерт! Туй е спиритичен сеанс.

От стотиците филмирани концерти, които съм гледал, само P.U.L.S.E на Pink Floyd и "Zoo TV" на U2 се доближават до шедьовъра на Корбийн. И то - по отношение на технически качества. По отношение на общата внушителност и магично сливане на картина, звук и изпълнение - не мисля че някога ще бъде създадено нещо по-добро.

Още навремето, когато форматът му беше VHS, на когото съм го пуснал - накрая гледа така -->

Без значение - фенове, не-фенове...всичко примира.

[Svil]

Dream Theater - Official Bootleg
Bucharest, Romania
7/4/02

DVD 1
Bucharest, Romania
7/4/02

DVD 2
Bonus Tracks from Mexico City - March 2002
Bulgarian TV Documentary - July 2002
9 Degrees of Backstage Turbulence - November 2002

[Kristin]

PLACEBO - Soulmates Never Die

Просто велик, то Париж, то французи, то... заряд...

[tRash]

All That Remains Live

животни

[no way]

Гео , обясни ми какво се случи с рок'н'рола ?

Edited by no way, 01 December 2007 - 14:15 PM.

[Kristin]

Pain Of Salvation / BE

[marillion]

Какво се получава тогава, когато изявени музиканти от популярни групи решат да се съберат за един концерт? Някой ще каже шедьовър, но ако този концерт се повтори няколко пъти, а импровизираната сборна формация вземе, че се превърне в група със собствено име и реши да гастролира... Тогава? На всичкото отгоре, дебютира на американска сцена по време на фестивал без предварителна шумна реклама, но с достатъчно сериозни имена в състава си. И за капак, същата тази сборна формация със собствено име, изпълнява собствени кавъри. И какво излиза, нова супергрупа, която каварира собствените си членове?

Ето такива мисли ми се въртяха в главата зареждайки току-що полученото благодарение на любимия форумен магазин DVD

NEO
Broadcast



Нека да започнем с отговор на въпроса, кои са всъщност NEO:

- John Jowitt / bass guitar, vocals
Джон е достатъчно известно име в света на музиката, но най-популярните групи, в които участва са IQ, Arena и Jadis
- Mark Westwood / guitar
Марк е студиен музикант с основно участие в The Martin Orford Band
- Clive Nolan / keyboards, vocals
Клайв е отговорен за толкова много проекти, че ако трябва да ги изброявам няма да ми стигне мястото. Разбира се, най-важните от тях са Pendragon, Arena и Shadowland
- Andy Edwards / drums
Анди нашумя с работата си в миналогодишния суперуспешен проект FROST*, а след напускането на Пол Кук, зае неговото място зад барабаните в IQ
- Alan Reed / vocals
Вокалист на легендарната шотландска банда Pallas
- Nick Barrett / guitar, vocals
Сърцето и душата на Pendragon
- John Barnfield / keyboards
Джон е оригиналния клавирист на Pendragon, който напуска още преди да излезе дебютния албум на групата

И така, след като се запознахме с тези симпатяги, нека в разстояние на час и половина да се разходим из дебрите на NEO-прогресив рокът, който ни предлагат те. Както се полага, началото е с Overture - инструментална композиция от нашумелия албум на IQ от 1997 Субтерения. Следващата композиция е отново от репертоара на IQ и е озаглавена Erosion. И тук настъпва първата изненада за вечерта. На сцената излиза вокалистът на Pallas Алън Рийд и превръща песента в песен на...........Палас. Странно, но наистина тази версия изпълнена по този начин от Алън звучи така. За да покаже, че все пак неговата слабост е Палас, Рийд изпълнява последователно три класически за групата парчета. Първото е For the Greater Glory от предпоследния албум на групата, последвано от рокаджийското Hide and Seek от реформаторския албум Beat the Drum. За накрая е оставен деликатеса Crown of Thorns, която си остава най-великата композиция на легендарните шотландци за всички времена, според мен. Следващият номер в програмата е от репертоара на Arena и се нарича The Hanging Tree от албума The Visitor. Винаги съм харесвал този албум. Никога обаче не съм харесвал особено, който и да е от вокалистите на Арина през годините. Сега най-после нещата си дойдоха на мястото. Алън Рийд превръща тази пиеса в истински шедьовър и показва как трябва да се изпълнява вокално тази толкова красива музика. Залепена за The Hanging Tree е последната част от The Enemy Smacks - епосът от дебютния албум на IQ. След този грандиозен финал Алън напусна сцената, а Клайв направи три крачки напред, взе микрофона и изпя по уникален начин своята собствена композиция Mindgames, включена във втория по ред албума на групата Shadowland. Накрая Клайв изрече думи, които вдигнаха залата на крака, а те бяха: "Моля, посрещнете на сцената, моят най-добър приятел и един от най-добрите музиканти в света, г-н Ник Барет" За моя огромна изненада сета на Ник започна с прекрасната пиеса на IQ озаглавена Outer Limits. Аз харесвам тази композиция прекалено много и може би затова не харесах изпълнението на Ник. Мисля си, че неговите ограничени гласови данни не предполагат това изпълнение, въпреки че не съм особен фен и на оригиналния вокалист на IQ Пийт Никълъс. Залепена за Outer Limits се оказа Shadows of Fate - авторска песен на Нолан от втория му проект с Оливър Уейкман The Hound of the Baskervilles. Ами, за мое огромно съжаление, Ник не се справи и с тази задача, кой знае колко успешно. Може би всичко това е режисирано предварително, защото финалните три композиции отвяха всичко живо в залата и заличиха изцяло всяка прашинка от горчивката преди това. Това, което сборната формация изпълни накрая, всъщност бяха три класически произведения на изкуството с марка Пендрагън. Paintbox положи началото, като първата полуакустична част бе изцяло доминирана от великолепния бас на Джон Джовит, докато втората част си е все същата неостаряваща запазена марка Ник Барет. Казвал ли съм някога, че според мен това е най-недооценения китарист и композитор в съвременната музика? Ако не съм, или пък ако някой от вас не ми вярва, нека чуе пълната версия на класиката Masters of Illusion поставена, като финал на този концерт. Да, казах поставена, защото този диамант може само да бъде поставян на сцена, защото той не просто се изпълнява, той е необходимо да бъде изстрадан от всички в залата. Един наистина прекрасен завършек на вечерта, но тя няма да бъде пълна без заслужения бис Nostradamus, по време на който на сцената се завърна и Алън Рийд, който заедно с Ник накара операторите да се чудят кого всъщност да снимат - публиката или групата...

Ако на някого не му е стигнало съдържанието дотук, това DVD съдържа още един час с бонус материали разделени на две части - интервю с Клайв и Джон Джовит, както и половин час със заснети кадри от репетицията на групата преди дебютното им изпълнение на фестивала ROSfest през 2006. По време на саундчека Ник Барет, с неповторим шотландски акцент, представя следващата песен по следния начин: "Дъ некзт зонг ис фром ауър фърст рекърд Скрипт фор а джестър тиър анд итс кол Хи кноуззз, Ю кноузззз" За съжаление, всъщност не следва Хи кноуззз, Ю кноузззз, а Outer Limits...

Всичко на всичко, това е поредното DVD, заснето в познатата от предишни такива прояви на Пендрагън и Арина зала в Катовице. И пак да попитам: Защо пак в Катовице, а не в София?

P.S.: Много силно препоръчвам това DVD на следните форумци: Шурето, Дуенде, Свил и Яни, но знам, че ще се хареса и на други...

[no way]

Yello - Essential

[Svil]

marillion, on Dec 6 2007, 01:23, said:

P.S.: Много силно препоръчвам това DVD на следните форумци: Шурето, Дуенде, Свил и Яни, но знам, че ще се хареса и на други...

Ще го потърся непременно

[Yanni]

PSYCHOTIC WALTZ - A Social Grace (bonus DVD)
Live at SOMA, San Diego (Bootleg 1991)


Много много ценен запис!
Качеството на звука и картината смуче, но не мисля, че това е съществено. Момчетата забива стегнат 28 минутен сет, с което заявяват претенциите си да станат една от култовите групи на прогресив метъла Невероятна е трансформацията на тогава необуздания Buddy Lackey в улегналия, помъдрял проповедник Devon Graves 10 години по-късно


Безценна находка

[QueenOfTheRyche]

Страхотна работа нама такъв концерт!

[Satyr]

QueenOfTheRyche, on Dec 13 2007, 14:29, said:

Страхотна работа нама такъв концерт!

В тези теми не бива да се прикрепят файлове

[Dio]

Candlemass - Live in Stockholm (2003)

[marillion]

Трудно се пише рецензия за любима група.
Трудно се описва концерт на любима група.
Трудно се резюмира онова, което е останало от концерта, след едитването и миксирането му в завършен продукт с формат DVD.
Още по-трудно е тогава, когато си присъствал на този концерт.
А, ако си бил на първия ред, точно пред вокалиста на групата и образът ти се мярка доста често и на лентата, тогава вече трудното се превръща в субективно...

Именно поради субективността, за която стана дума, Ви моля, да възприемете следващите редове обективно...

Marillion
Somewhere in London



За да заснемат и по-късно издадат на DVD шоуто от тазгодишния Somewhere Else Tour групата и мениджмънта и избра за място на действието зала Форум, намираща се в лондонския Кентиш Таун. Там на 15 и 16 юни 2007 Marillion изнесе два солд-аут гига пред родна публика. Настоящото DVD е двойно, като първата част представлява почти двучасов сетлист микс от двете вечери, а на второто наред с екстрите, за които ще стане реч по-долу, са включени и всички онези композиции не попаднали в основното DVD, но изпълнени през една от тези две вечери.

Откриващата Splintering Heart е сякаш създадена за оупънинг трак. Приглушеното начало, последователното появяване на сцената на Стив Хогарт стенещ "there's a hot hard hurt
burning under her skin...", магьосникът с пръсти като кебапчета отпреди девети Стивън Родъри, гологлавият безумец Марк Кели, "момчето за всичко", както навремето го нарече Фиш, Пийт Трювайвас и накрая, но не и на последно място Ел Президенте, празнуващ своя пореден рожден ден тази вечер и познат на обществеността под името Иън Моусли. Всичко това, акустиката и добрата работа на тон-инженера зад пулта създаде у мен усещането, че земята аха ще се отвори и ще ме погълне завинаги там насред залата. Това усещане, макар и притъпено, е все таки живо и на записа от събитието представен на това DVD. The Other Half опроверга скептиците на тема Somewhere Else - четиринадесетия поред студиен албум на групата, защото и то, както и всички останали парчета от албума, звучат превъзходно на живо, подправени с онези специфични и пазени не само като стара балканска тайна подправки, умело дозирани и поднесени деликатно от Marillion. You're Gone пък, накара публиката да възприеме концерта, като юбилейна сбирка на един задружен клас след двадесет годишна раздяла, в резултат на което не остана човек в залата, който да не пее и подскача в такт с музиката. No Such Thing е наистина въздействащо парче, особено подсъзнателното внушение, което Ейч подхвърля небрежно с текст и глас създава усещане за взаимност и интимност. Яхнали гребена на сантимента, групата продължи с полуакустичното Faith и новия хит Thankyou Whoever You Are. Тогава, когато ми се искаше да си поема малко дъх и да си почина от видяното обаче, ме връхлетя един от най-красивите бисери създавани в музиката изобщо:

It's always a struggle
To let somebody go
It's a natural desire
To own your lover, I know

Когато чуя тези думи кожата по тялото ми настръхва и аз тялом и духом се пренасям там в сърцето на Fantastic Place, където болката и недоверието изчезват. Тази композиция, създадена чрез наслагване и градиране на музикалните линии, достига кулминационния си пик във възможно най-подходящия момент, за да може слушателят да се опита да осмисли преживяното и продължи напред. Шедьовър!! The Wound, A Voice from the Past и Somewhere Else довършиха започнатото с The Other Half и достойно представиха новия албум на жадната и податлива към омагьосване лондонска публика. Като добре познаващ нрава на аудиторията си шоумен, Стив Хогарт не пропусна да подкани залата към допълнителна доза съпричастност в класически купонджийската Man of a Thousand Faces, последвана от гръмотевичната Between You and Me. За тази композиция бях чувал, че на живо звучи по абсолютно различен начин и от едно обикновено парче в тоналността на U2, момчетата от Marillion създават потенциален лайф фаворит. Няма как да се опише видяното и чутото, но по време на Between You and Me залата заприлича на врящ котел, а осемте камери не спират да предават всевъзможни гледки от обезумели от възторг хора. Финалът всъщност е началото на King, а там, както познавачите добре знаят "няма лабаво". Звуковата вълна създадена от Пийт, Иън и Марк във финалните акорди е достойна за холивудски фентъзи екшън с много FX. По време на всеки тур Marillion изненадват почитателите си с композиция извадена дълбоко от нафталина, но този път те надскочиха себе си, защото в тази роля по време на Somewhere Else Tour се превъплъти The Release. Познавачите знаят добре, че това е би-сайд песен от един от първите сингли на групата със Стив Хогарт. Нещо повече, това е композиция наполовина написана още докато Фиш беше част от митичната банда, но това е друга тема. Определят публиката на Marillion за еталон на преданост към една идея, някои я наричат семейство, други армия. Гледайки реакцията на всички тези хора в залата, които възторжено приеха за първи бис на този концерт, не някоя от класическите композиция на групата, а би-сайда The Release, аз проумях защо са всички тези определения. Няма такава публика или поне аз не съм срещал друга, като нея. Невероятно! А вторият бис бе Neverland. Там вече думите са излишни, защото:

At times like these
Any fool can see
Your love inside me

След дванадесет минути на опиянение в плен на извънземния Стивън Родъри, аз се върнах в изходна позиция - чакащ земята да се отвори пред нозете ми и да ме погълне...

Вторият диск съдържа още седем композиции изпълнени през двата последователни дни във Форум. Началото е с епоса Ocean Cloud в своя чисто нов аранжимент, допълващ флойдистките реминисценции. Afraid of Sunlight и Beautiful припомнят за един от най-обичаните албуми на Marillion в новата им история, докато Most Toys е най-голямата загадка за всички от групата. Това хеви/пънк рок парче, стоящо като кръпка в новия албум, бе пожелано най-настойчиво от залата и изпято за кеф на групата почти изцяло от същата тази зала. Estonia винаги ми е напомняла меланхоличния образ на Ейч, с който аз съм свикнал да го свързвам, така е и тук в това изпълнение. За десерт са оставени две балади изпълнени, благодарение на прозорливостта на Хогарт, почти изцяло от публиката и те се наричат Sugar Mice и Easter. Мисля, че каквото и да е допълнение към тях ще бъде безсмислено...

Първият бонус към този втори диск е четиридесет минутен филм съдържащ репетиция на групата в собственото им студио Racket Club. Тази репетиция всъщност е един частен гиг за десетината щастливци спечелили наградата да посетят студиото и послушат Marillion на живо.

Вторият бонус е съраунд микс на четири от композициите от последния албум на групата. Определено със звук 5.1 The Wound, A Voice from the Past, No Such Thing и Somewhere Else звучат величествено. Дано това е само началото и най-после видят бял свят официални съраунд миксове на останалите студийни албуми на групата, както и новия задаващ се M 15.

Две думи за качеството на картината. За разлика от Boom Boom Boys, които стояха зад досегашните DVD релийзи на Marillion този нов продукт е прощапулник за Toward Infinity. Още в залата ми направи впечатление професионалната работа на екипа по време на саундчека. Специално изработените тениски на чиито гръб пишеше: "Ние сме тук, за да филмираме Somewhere Else Tour" освен закачката подсказваха и прогресивно мислене. Не бяха напразни големите ми очаквания. Без съмнение това е най-добре изглеждащото DVD излизало с марката Marillion до този момент.

И за звукът... 5.1 съраунд микс, добре балансиран между каналите, но далеч от съвършенството на DTS. Може би някога и Marillion ще могат да си позволят този стандарт, но засега това е твърде скъпа технология за тях. Все пак това DVD е снабдено с доста по-добър съраунд микс сравнен с предшественика Marbles On The Road.

Не съм по оценките, но този продукт наистина заслужава най-високата такава.
И субективно.
И обективно.

Официални шотове от DVD-то:

Somewhere Else

Faith

[sodom]

SCORPIONS - Live in Kavarna 2005

[Geddy]

Iron Maiden - Dance of the Death
ТРЕПАЧ

малее..направо ме хваща яд като гледам какво правят и на това ДВД и на други, а на концерта в София това лято...някакви халтураджии бяха излезли на сцената вместо тях

[Svil]

Helloween - Live in Koln 1992
Много добро. Киске пее като змей, а Вейкат е много далеч от флегмата, която виждаме последните години в България. Човека дивее и свири с хъс, а не като стара баба, уморена от живота. Концерта е внякаква малка зала, пред публика не повече от 100-150 човека. Обаче групата се раздава яко

[Yanni]

SAVATAGE - Japan Live (1994)


В годината, в която Пеневата чета вършееше по световните футболни терени, легендарната група от Tampa, Florida записва едно шоу в Tokyo, което е самото съвършенство! Новите попълнения Alex Skolnick (ex-Testament) - китара; и Jeff Plate (ex-Metal Church) - барабани, в компанията на титулярите Jon Oliva - , Zachary Stevens и басистът с каубойско име Johnny Lee Middleton изнасят спиращ дъха концерт, за който думата "перфектен" може да се използва неограничен брой пъти!
Must-have за всеки уважаващ себе си фен на музиката изобщо!

[whiplash159]

Yanni, on Jan 4 2008, 11:53, said:

SAVATAGE - Japan Live (1994)

Хмммм, това на времето е било издавано на видео касета, но на ДВД мисля, че не е излизало официално. Или бъркам...?