1
Коя книга прочетохте последно?да видим кой какво чете (и защо?)
Started by Nosferatu, юли 23 2007 19:02
630 replies to this topic
#621
Posted 22 юни 2013 - 12:07
"За свободата" на Стефан Дичев .. не ми хареса стила ( писана е през погледа на комунистическата призма )
World is not enough
#622
Posted 23 юни 2013 - 11:58
moonlit knight, on 22 юни 2013 - 12:07 , said:
"За свободата" на Стефан Дичев .. не ми хареса стила ( писана е през погледа на комунистическата призма )
Plus Ultra.
"This world is totally fugazi."
"We will always be so much more human than we wish to be."
"From the Stars back to our Cities"
Jazz fusion audio centre
1001 albums online
"This world is totally fugazi."
"We will always be so much more human than we wish to be."
"From the Stars back to our Cities"
Jazz fusion audio centre
1001 albums online
#623
Posted 29 юни 2013 - 13:13
избрани романи на Греъм Грийн - "Същността на нещата", "Краят на любовната история", "Тихият американец", "Нашият човек в Хавана". католическото е досадно на моменти и макар в първите две да е най-силно застъпено, точно те се отличават.
#624
Posted 01 юли 2013 - 21:04
Прочети още и "Комедиантите" и "Човешкия фактор" на Г. Грийн. Много любим писател, за мен лично.
Plus Ultra.
"This world is totally fugazi."
"We will always be so much more human than we wish to be."
"From the Stars back to our Cities"
Jazz fusion audio centre
1001 albums online
"This world is totally fugazi."
"We will always be so much more human than we wish to be."
"From the Stars back to our Cities"
Jazz fusion audio centre
1001 albums online
#625
Posted 03 юли 2013 - 09:47
Послдната книга която прочетох беше "Естествен роман" от Г. Господинов. Не съм очаровам, не очаквах точно това. Сега за оправяне на настроението захващам Чудомир.
#626
Posted 03 юли 2013 - 15:20
Прочетох "Ритматистът" на Брандън Сандерсън. Много яка книжка, всъщност. Поздравления на "Artline Studios" за чудесното издание, бтв - твърди корици, илюстрации, прекрасно оформена подвързия с релефни надписи, да не говорим, че на български излезе, преди да се появи по англоезичните пазари. Рядко се вижда такова, хм, отношение към чисто комерсиално фентъзи в България. На "Бард" книгите твърде бързо заприличват на мекици в ръцете ми, а за Пратчетките, издадени от "Вузев", направо не ми се говори - в момента колекцията ми истории за Диска изглежда все едно съм я извадил наскоро от пералнята. Браво на "Artline Studios", значи.
Ако сте чели "Мъглороден", може и да имате някаква представа какво да очаквате - а именно нещо непретенциозно, но завладяващо написано, с уникална магия и следващите от нея зрелищни битки, и така нататък. Няма го епичния, светопроменящ мащаб на "Мъглороден", а и книгата е доста по-детска, но пък читателят гълта всичките триста и шейсет страници за три-четири часа и после иска още. В действителност ми е малко трудно да опиша книгата както трябва. Новата магическа система този път е ритматиката - изкуството, използвано от ритматистите, да чертаят тебеширени линии и да им вдъхват живот, с помощта на което те се очаква да се пазят от и да защитят останалия свят от дивите тебеширчета в Небраск, срещу които до преди появяването на това изкуство единственото оръжие е била кофа киселина... Светът е интересен, макар да нямаме почти никакъв поглед върху него. Вместо САЩ имаме Съединени Американски Острови, Мексико все още е под владението на ацтеките, а Европа е колонизирана от азиатската империя ДжоСеун... Има стиймпънк-елементи, например механични коне, и дори влаковете се задвижват от мощни пружини. Зъбните колелца и часовниковите механизми са навсякъде, дори в монетите, които хората използват.
Някои от най-добрите ученици ритматисти на колежа "Армедиус" изчезват и в центъра на търсенето се озовават Джоел, който знае всичко, което един тийнейджър може да знае за ритматиката, и владее чертаенето на сложни защитни и нападателни линии до съвършенство, но не е ритматист и не може да им вдъхне живот, и Мелъди, която пък е ритматист, но заради пълния си провал като такъв бива наказана с, както сама я нарича, слугинска работа. Готиното е, че този път, макар действието да се развива в училище, авторът изобщо не се е опитвал да ни отегчава с истории за училищни побойници, а класовите разделения не са повод за тормоз - всички са най-малкото вежливи един към друг, макар ритматистите да се движат общо взето отделно от останалите, а богатите ученици в колежа още от тийнейджърската възраст да се стараят да си изградят контакти със себеподобни, които да са им полезни в бъдеще. Няма и любовни лиготии, което е прекрасно. Детективската история е увличаща и интересна, и не е особено клиширана. Финалът е отворен за продължение, но няма да се чувствате предадени от него. На ритматиката е отделено адски много внимание, а битките, свързани с нея, са точно това, което човек би очаквал от автора - зрелище и още зрелище. Главните герои не са нещо изключително, но са достатъчно симпатични и поддържащи интереса...
Като минус бих споменал факта, че от света ни е показано твърде малко, въпреки че има заявка за нещо изключително. Има и някаква схематичност в писането на Сандерсън и, в крайна сметка, стилът му с нищо не се запомня - което, всъщност, не е непременно лошо, но вие си решете.
На мен книгата ми хареса много и когато излезе продължението, ще го прочета с удоволствие.
Ако сте чели "Мъглороден", може и да имате някаква представа какво да очаквате - а именно нещо непретенциозно, но завладяващо написано, с уникална магия и следващите от нея зрелищни битки, и така нататък. Няма го епичния, светопроменящ мащаб на "Мъглороден", а и книгата е доста по-детска, но пък читателят гълта всичките триста и шейсет страници за три-четири часа и после иска още. В действителност ми е малко трудно да опиша книгата както трябва. Новата магическа система този път е ритматиката - изкуството, използвано от ритматистите, да чертаят тебеширени линии и да им вдъхват живот, с помощта на което те се очаква да се пазят от и да защитят останалия свят от дивите тебеширчета в Небраск, срещу които до преди появяването на това изкуство единственото оръжие е била кофа киселина... Светът е интересен, макар да нямаме почти никакъв поглед върху него. Вместо САЩ имаме Съединени Американски Острови, Мексико все още е под владението на ацтеките, а Европа е колонизирана от азиатската империя ДжоСеун... Има стиймпънк-елементи, например механични коне, и дори влаковете се задвижват от мощни пружини. Зъбните колелца и часовниковите механизми са навсякъде, дори в монетите, които хората използват.
Някои от най-добрите ученици ритматисти на колежа "Армедиус" изчезват и в центъра на търсенето се озовават Джоел, който знае всичко, което един тийнейджър може да знае за ритматиката, и владее чертаенето на сложни защитни и нападателни линии до съвършенство, но не е ритматист и не може да им вдъхне живот, и Мелъди, която пък е ритматист, но заради пълния си провал като такъв бива наказана с, както сама я нарича, слугинска работа. Готиното е, че този път, макар действието да се развива в училище, авторът изобщо не се е опитвал да ни отегчава с истории за училищни побойници, а класовите разделения не са повод за тормоз - всички са най-малкото вежливи един към друг, макар ритматистите да се движат общо взето отделно от останалите, а богатите ученици в колежа още от тийнейджърската възраст да се стараят да си изградят контакти със себеподобни, които да са им полезни в бъдеще. Няма и любовни лиготии, което е прекрасно. Детективската история е увличаща и интересна, и не е особено клиширана. Финалът е отворен за продължение, но няма да се чувствате предадени от него. На ритматиката е отделено адски много внимание, а битките, свързани с нея, са точно това, което човек би очаквал от автора - зрелище и още зрелище. Главните герои не са нещо изключително, но са достатъчно симпатични и поддържащи интереса...
Като минус бих споменал факта, че от света ни е показано твърде малко, въпреки че има заявка за нещо изключително. Има и някаква схематичност в писането на Сандерсън и, в крайна сметка, стилът му с нищо не се запомня - което, всъщност, не е непременно лошо, но вие си решете.
На мен книгата ми хареса много и когато излезе продължението, ще го прочета с удоволствие.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
#627
Posted 03 юли 2013 - 17:04
Jurisprudent, on 01 юли 2013 - 21:04 , said:
Прочети още и "Комедиантите" и "Човешкия фактор" на Г. Грийн. Много любим писател, за мен лично.
"Човешкият фактор" го прочетох преди време и ми се стори муден, но достатъчно добре написан, че да прочета още от автора, а някои моменти са ми се запечатили и съвсем ясно ги свързвам с романа.
#628
Posted 04 юли 2013 - 21:02
rodd1ck, on 03 юли 2013 - 17:04 , said:
"Човешкият фактор" го прочетох преди време и ми се стори муден, но достатъчно добре написан, че да прочета още от автора, а някои моменти са ми се запечатили и съвсем ясно ги свързвам с романа.
Не изпускай и "Силата и славата" (ако не си я чел)...
Plus Ultra.
"This world is totally fugazi."
"We will always be so much more human than we wish to be."
"From the Stars back to our Cities"
Jazz fusion audio centre
1001 albums online
"This world is totally fugazi."
"We will always be so much more human than we wish to be."
"From the Stars back to our Cities"
Jazz fusion audio centre
1001 albums online
#629
Posted 24 август 2015 - 16:44
Я да вдигнем темата...
Прочетох наскоро "Създания от светлина и мрак" на Роджър Зелазни. Беше си усилие, всъщност. За доста хора това е най-добрият му роман. За мен... Знам ли? Върза ми мозъка на фльонга. Припомних си онази твърде неприятна сутрин от преди повече от десет години, когато заради най-ужасяващия зъбобол, който човек може да си представи, се нагълтах с обезболяващи до такава степен, че виждах звуци и чувах миризми. През цялото време имах чувството, че Зелазни е писал тази книга под въздействието на халюциногенни гъби. Трябваше доста често да се връщам назад, за да съм сигурен, че съм прочел каквото съм прочел правилно.
Харесах книгата, и то много, но не съм сигурен дали съм я разбрал.
Прочетох наскоро "Създания от светлина и мрак" на Роджър Зелазни. Беше си усилие, всъщност. За доста хора това е най-добрият му роман. За мен... Знам ли? Върза ми мозъка на фльонга. Припомних си онази твърде неприятна сутрин от преди повече от десет години, когато заради най-ужасяващия зъбобол, който човек може да си представи, се нагълтах с обезболяващи до такава степен, че виждах звуци и чувах миризми. През цялото време имах чувството, че Зелазни е писал тази книга под въздействието на халюциногенни гъби. Трябваше доста често да се връщам назад, за да съм сигурен, че съм прочел каквото съм прочел правилно.
Харесах книгата, и то много, но не съм сигурен дали съм я разбрал.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
#630
Posted 03 септември 2015 - 13:36
Ричард Кадри - "Sandman Slim".
При все че си падам фентъзи гийк, ърбан фентъзито ми е тотално непозната територия - преди тази книга от жанра бях чел май само "Буреносен фронт" - първата книга за Хари Дрезден. (Много приятна книжка, между другото.)
Та...
"Sandman Slim" кърти, мачка, чисти, извозва и каквото там се сетите. Деветнайсетгодишният магьосник Старк бива продаден от магьосническата си група на дяволите в Ада. Единайсет години по-късно се връща на Земята, за да си отмъсти... И идва просто безумен екшън, хумор, магия и, разбира се, задължителната за такава история гавра с религията... Доста е яко.
При все че си падам фентъзи гийк, ърбан фентъзито ми е тотално непозната територия - преди тази книга от жанра бях чел май само "Буреносен фронт" - първата книга за Хари Дрезден. (Много приятна книжка, между другото.)
Та...
"Sandman Slim" кърти, мачка, чисти, извозва и каквото там се сетите. Деветнайсетгодишният магьосник Старк бива продаден от магьосническата си група на дяволите в Ада. Единайсет години по-късно се връща на Земята, за да си отмъсти... И идва просто безумен екшън, хумор, магия и, разбира се, задължителната за такава история гавра с религията... Доста е яко.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
#631
Posted 31 май 2017 - 16:33
Нийл Геймън - "Скандинавска митология". Много яко нещо, впрочем. Историите са разказани като приказки и, макар че могат да бъдат четени от деца, на моменти с много грубо чувство за хумор, а описанието на Рагнарьок накрая е - без майтап - едно от най-епичните неща, които съм чел в последно време.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
5 user(s) are reading this topic
0 members, 5 guests, 0 anonymous users