49 replies to this topic

[marillion]

Като гледам поляризацията на мненията ви, оставам с впечатлението, че сте гледали един спорен филм. Това, както и да го погледнеш си е добра новина за мен. Спорните филми обикновено са стойностни филми. Въпрос на гледна точка, предварителна настройка и вътрешна убеденост за разбиране на видяното...

Макар, че аналогията сигурно не е подходяща, все пак да попитам за връзка между този филм и стоуновия Доорс. На премиерата в НДК на времето доста хора ръкопляскаха, а други негодуваха. Аз бях от вторите, защото не възприемам представянето на Джим, като идол за пищящи тинейджърки, дебнещи го на всеки ъгъл, като някакъв бийътълс едва ли не. С което искам да кажа, че всеки биографичен филм за известна личност в изкуството въобще е спорен. Винаги има харесали го и недоволни от видяното...

[duende]

Аз съм голям фен на Антон и на гранулирания му монохромен стил и с удоволствие ще гледам филма му (попуснах злощастно прожекцията в събота).

Като гледам разнородните мнения даже се радвам. Аз самият обичам да има противоречиви и различни мнения за един филм. Харесвам различния поглед както от страна на твореца, така и от страна на зрителя и далеч не смятам, че "Що е Антон, то е злато." Провокиран от дискусията ви, с още по-голямо нетърпение очаквам да видя филма.

Благодаря и че не слагате директни спойлери.


Само че това:

mabon, on Nov 12 2007, 10:52, said:

Ако моят тавариш Сатир не е разбрал пак нещо от горенаписаното - съм готов да му преведа отново всичко на турски, унгарски, гръцки или синдарин. Но поне очаквам, ако реши пак да трие, да ми прати бележка... може и на китайски.

не ми харесва. Личните дрязги и нападки - не в този форум, моля.

[violator]

mabon, on Nov 12 2007, 12:25, said:

Какво ново разбра за Йън?? Разбра ли как е мислил, как е усещал?? Или по-скоро разбра как жена му си го е представяла, докато е седяла в къщи с бебето си.

Да, разбрах как е мислил и какво е усещал. Не съм съгласен с това, че историята е представена предимно от гледната точка на Дебора. Дори и да е така, не ми се стори натрапчиво.

Йън е имал изключително кратък жизнен и творчески път. И намирам за нормално историята за него да е до някаква степен свита и недоразказана.

Разбрах също, че не е успял да оползотвори почти нищо от таланта си. Жалко, но факт.

Не мисля че съм необективен. Още повече пък, когато става въпрос за дело на творец /Корбийн/, когото обичам. В началото написах:

".....трябва да призная, че имах леки опасения по отношение на гмурването му в дълбоките води на голямото сериозно кино.
Това не е като да правиш снимки и видеоклипове..., това е работа далеч по комплексна, сложна и тежка. Още повече пък когато става въпрос за биографичен филм....

...Дори след като наградиха "Контрол" на фестивала в Кан, опасенията ми не се изпариха. Винаги съм бил на принципа - око да види, ръка да пипне. Не вярвам на нищо, освен на себе си..., а собствените ми критерии са единствените, които никога не са ме подвеждали. Особено пък съм предирчив по отношение на неща, които приемам лично."

Филмът ме въодушеви. Това почувствах - това казвам. Когато Корбийн направи последната обложка за Депеш /за някакъв бест/, с ръка на сърцето заявих - "Това е най-слабата обложка на тази група, правена някога".

Реалист съм и в случая.

Edited by violator, 12 ноември 2007 - 13:00 .

[dave]

violator, on Nov 12 2007, 12:59, said:

Да, разбрах как е мислил и какво е усещал. Не съм съгласен с това, че историята е представена предимно от гледната точка на Дебора. Дори и да е така, не ми се стори натрапчиво.

Аз не знаех нищо за книгата на Дебора. Не мисля, че във филма е представена нейната гледна точка.
Не разбрах каква беше гледната точка, всъщност.

Quote

Йън е имал изключително кратък жизнен и творчески път. И намирам за нормално историята за него да е до някаква степен свита и недоразказана.

Верно - изключително кратък жизнен и творчески път. За сметка на това, откъм творчество - крайъгълен камък в съвременната музиката. Това пък изобщо не се усети по никакъв начин.
За човека Йън - аз не успях да го усетя. Не успях да усетя и 1/99-та от това, което усещам, когато го слушам. Радвам се, че ти си успял.

Quote

Разбрах също, че не е успял да оползотвори почти нищо от таланта си. Жалко, но факт.

Нещо, с което изобщо не съм съгласен. Но това е тема на един друг разговор, който няма отношение към филма.

[mabon]

duende, on Nov 12 2007, 12:45, said:

Само че това:
не ми харесва. Личните дрязги и нападки - не в този форум, моля.

Не, не, не е дрязга, нито пък нападка. Просто ми отне доста време да напиша горното и ако той реши да го изтрие, ми се иска да ме предупреди някак. Съжалявам, ако е прозвучало като дрязга - не се занимавам с такива работи.

Quote

Разбрах също, че не е успял да оползотвори почти нищо от таланта си. Жалко, но факт.

Аз също не съм съгласен с казаното от теб. Но това е друга бира - мноооого голяма и пенлива, затова не ми се подхваща. Бих казал само - слава богу, че е имал 4 години, за да оползотвори това, което е успял да оползотвори от таланта си!!!
Въобще ми се струва, че го подценяваш малко, което ако е така - не е хубаво. Много хубави неща от съвременната музика имат корените си в Джой Дивижън - да не кажа "повечето".

Quote

Не мисля че съм необективен. Още повече пък, когато става въпрос за дело на творец /Корбийн/, когото обичам.

Тука май си противоречиш, да ти кажа. Аз за себе си съм абсолютно убеден, че не съм обективен за нещата, които обичам и харесвам. Напротив - абсолютно субективен съм. ) И така трябва.

Филмът трябва да се гледа от хора, които обичат да гледат изпипани визуално филми. Или клипове на Антон.
Аз бях отишъл с по-различна нагласа, и очаквах друго. Може би затова и не ме въодушеви.

[violator]

dave, on Nov 12 2007, 13:28, said:

Не разбрах каква беше гледната точка, всъщност.

Беше безпристрастна.

Рядко срещам такава в биографичен филм за мъртви хора на изкустото. И ми допадна много. В гореспоменатия "The Doors" не е такава. В "Walk the line" - тоже, в "Рей" - още повече. И нямаше да е подходящо да са безпристрастни, защото и Джим Морисън, и Рей Чарлз, и Джони Кеш са били легенди приживе. Доказани, ултрапопулярни, бляскави личности. Личности познали възходи и падение..., изстрадали успеха. Докато Йън не е получил признанието си приживе. Очевидно не е бил и кой знае колко силен характер /щом е свършил така и поради точно тези причини/....
Той си е един спорен ъндърграунд герой. И филмът му подхожда с тази си втренченост и безпристрастност.

Edited by violator, 12 ноември 2007 - 16:25 .

[violator]

mabon, on Nov 12 2007, 14:30, said:

Quote

Не мисля че съм необективен. Още повече пък, когато става въпрос за дело на творец /Корбийн/, когото обичам.

Тука май си противоречиш, да ти кажа. Аз за себе си съм абсолютно убеден, че не съм обективен за нещата, които обичам и харесвам. Напротив - абсолютно субективен съм. ) И така трябва.

Щом го казвам, значи е така! Най-взискателен и обективен съм именно към нещата, които обичам.

Пък и съм устроен така, че няма как да обичам неща, в които не съм сигурен. Тоест - не е толкова трудно да съм взискателен към тях.
Загуби ли някой /нещо/ доверието ми, не само че не съм взискателен, ами изобщо не ми дреме за него. И обратното.

Това че при теб не е по същия начин, не значи че си противореча.

[mabon]

Quote

Най-взискателен и обективен съм именно към нещата, които обичам.

Страхувам се, че навлизаме в други води, но явно отново не съм бил разбран, защото ни се разминават понятията. По дифолт - няма как да си обективен за нещо, което обичаш. ) Не може да си едновременно и обекта, и субекта. А точно това изисква, която и да е любов. Затова са измислили огледалата.

Objectivity: The state of being objective, just, unbiased and not influenced by emotions or personal prejudices

Та затова ти писах в горния си пост, че единственото, което мога дапредложа е моето субективно мнение за нещата, които харесвам.

В случая - аз съм субективен за музиката на Джой Дивижън, но твърдя, че съм обективен за филма, и за работата на Антон.
С теб - е обратното.
Истината е някъде по средата. )

[cadaurus]

Ми освен и аз да се включа и да заформим карето белот. Гарантирам, че не са ми давали пари и други облаги, за да се включа, както и че съм напълно субективен във всичко, което казвам.

Няма да обяснявам с надути изрази либофта си възвишена към Корбейн, Джой Дивижън и онова, което гледах в събота. Само искам да кажа на хейтърите , че филмът е ценен именно със своята баналност. Защото легендарният образ на Йън Къртис е предостатъчно въртян в последните 27 години. Онова, което Джой са направили за музиката и онова, което представлява ореолът на Йън, е нещо, което не заслужава специален филм. То вече е изказано в песните на Джой и в многобройните книги, анализи, интервюта и так дале, посветени тям. Провокативната, авторска гледна точка към проблема Къртис изисква да погледнем условията, при които тази личност се появява от нищото в индустриална Англия.

Щем не щем, тези условия са банални. Йън Къртис не е самовглъбен екзистенциалист, който наблюдава упадъка на пост-викторианския социум и го бичува с мощната си десница. И т.н. Йън Къртис е неориентиран и незрял пънкар, достигнал до невероятните си прозрения заради същата тази чувствителност, която бе в центъра на филма. Аз също бих предпочел да гледам как един от идолите ми е бил мерило за поведение и е минал през триста интелектуални процеси, за да стане онзи идол, когото познавам. Само че това няма да е редно, защото просто не е така. И няма да е особено полезно, защото прекрасно знам какво означават Джой за мене. Джой са следствието, а не причината. Причината е напълно битова: жените и епилепсията. Това е причината, за да се превърне Йън в Йън. Йън не е екзистенциалист, а уъркинг клас хироу с изострена чувствителност.

Един реалистичен, банален Йън лично за мен представлява много по-голям интерес. Защото вокалът на Джой Дивижън Йън Къртис е невъзможен без баналния Йън. И освен това Джой винаги мога да си ги пусна и да усетя вторичния Йън. Докато филмът ми даде нова гледна точка.

Edited by cadaurus, 12 ноември 2007 - 17:48 .

[dave]

cadaurus, on Nov 12 2007, 17:47, said:

Провокативната, авторска гледна точка към проблема Къртис изисква да погледнем условията, при които тази личност се появява от нищото в индустриална Англия.

Ако беше провокативна, щеше да я усетя.
Гледната точка беше фотографска. Нищо повече.

[cadaurus]

dave, on Nov 12 2007, 18:03, said:

Ако беше провокативна, щеше да я усетя.
Гледната точка беше фотографска. Нищо повече.

Фотографската стилистика беше средството, което Корбейн е избрал. Защото разбира от фотография и защото фотографската стилистика отива на цялостния му поглед към Йън и средата, в която той израства.

Доказателство, че гледната му точка беше провокативна, сте точно вие с Манимала, като казвате, че сте очаквали да гледате Йън Къртис, както го познавате от текстовете и музиката на Джой. Докато филмът се съсредоточи върху човека Йън Къртис и пътя му преди да изкове музиката на Джой. Това е. Филмът не е музикален, а щом филм за известен музикант не е музикален, това за мен е знак за провокация.

Edited by cadaurus, 12 ноември 2007 - 18:09 .

[mabon]

Quote

Филмът не е музикален, а щом филм за известен музикант не е музикален, това за мен е знак за провокация.

Каква провокация, бре човек???? Къде я видя тази провокация???
Само не ми казвай как липсата на провокация е самата провокация, щото това е вече тъпо.

И не е проблем, че филмът не е музикален - проблема е, че е ТОТАЛНО НЕУБЕДИТЕЛЕН.

Quote

Докато филмът се съсредоточи върху човека Йън Къртис и пътя му преди да изкове музиката на Джой.

Ахааа, изглежда че си пропуснал втората половина на филма и или си задрямал, или си си излязъл - браво, умен човек. И аз трябваше, ама.... пусто любопитство.

Филмът толкова се опитва да е "неспециален", че чак сам се оплита в своята неспециалност. Банално е как е представено всичко. НЕ е проблема, че "условията и социума" са банални...

Quote

Йън Къртис е неориентиран и незрял пънкар, достигнал до невероятните си прозрения заради същата тази чувствителност, която бе в центъра на филма.

Каква чувствителност????? Абе човек - да не си гледал друг филм??
В този имаше чувствителност толкова, колкото в умряла гугутка.
Имаше неубедителен опит да бъде ПРЕДСТАВЕНА чувствителност, както явно някой си мисли, че хората я възприемат - но то повече приличаше на "чувствителност" тип Селин Дион пее за Титаник, а не за нещо истинско.

Quote

Йън Къртис не е самовглъбен екзистенциалист, който наблюдава упадъка на пост-викторианския социум и го бичува с мощната си десница.

С това изречение изкърти мифките околовръс, и ме метна право в златните времена на ДКМС-то...

Не е. Той е Мазохистично-Нихилистичен Изолационалист, който наблюдава възхода на Прото-пънкарския либерализъм от висотата на кухненския си таван, държейки брадва в мощната си левица...

И каква "гледна точка"???

Аз единственото, което осъзнах от тази гледна точка е, че Дебора, милата, никак не е разбирала супруга си (и още не го разбира явно)... Той за нея е бил направо от Сириус, както изглежда.

И ако позволиш на един "хейтър" да обобщи предното ти мнение:

Филмът е банален, но ценен със своята баналност! )

Слава богу, още не съм прегърнал баналното като ценност... Има време до пенсия.

Edited by mabon, 12 ноември 2007 - 19:05 .

[dave]

Продължавам се, щото нямах много време преди това

cadaurus, on Nov 12 2007, 17:47, said:

Онова, което Джой са направили за музиката и онова, което представлява ореолът на Йън, е нещо, което не заслужава специален филм. То вече е изказано в песните на Джой и в многобройните книги, анализи, интервюта и так дале, посветени тям.

Много хубава нишка за продължението на спора!

Залагам си телешката физиономия (ако трябва, ще прибавя едро нарязани картофи и целина), че 50% от хората пишещи тук само са чували за Joy Division. Също, слагам и черен пипер за това, че 50% от тези 50% са чували името на Къртис.

На теб може да ти е достатъчно, но ако си незапознат с предметната област човек, познай какво ще видиш от екрана.

Ще видиш един млад, болен човек, който се жени, прави дете, между другото се среща с някакви странни, сякаш непознати отрепки и отвреме навреме пее на някакви смърдящи места с тях.
Не става ясно нито какви са тези хора около него, нито какво е това дето го правят.
Запознават се с още по-странни хора, които им говорят, че са много велики. Защо обаче им говорят това, хич не е ясно.
Става ясно, че даже искат да издадат плоча, покрай която се споменават някакви финансови проблеми.
Финансовите проблеми бързо биват забравени с появата на скимтящо бебе и на добре изглеждаща, гледаща загадъчно белгийка. Всъщност най-много информация се поднася именно за белгийката - даже се разбира, че работи в белгийското посолство!

После бебето скимти, жената и тя и младият, болен човек се обесва.
Защо точно се обесва? Казва ли ти някой?

И какво стана ясно за Йън Къртис => че май е издал плоча, познавал една белгийка от посолството и се обесил, щото му скимтяло детето/жената.

Изключително провокативно и зашеметително...
Но ако се сблъскваш за пръв път с името Йън Къртис и името Joy Division ти говори нещо смътно, цялата тази провокация те кара да кажеш "карай - поне изглежаше като на снимка".

Викаш, фокуса бил върху човека Йън...
Сещам се за един друг подобен филм - "Сид и Нанси". Филм, в който нямаше ни осанна, ни разпни го към личноста на абсолютния мизерник Сид Вишъс. Но филм, който те сграбчваше за гърлото и те караше да влезеш в кожата на хората на екрана. И да усещаш нещата през тях. Това е фокус върху човека. В Контрол това го няма. Ама хич.

И да се хвана за думата "хейтъри".
Би ли ми обяснил, кой тук е хейтър и на какво?

[Ясмина]

violator, on Nov 11 2007, 21:18, said:

който иска повече музика - да си пусне мюзикъл.

понеже още след прожекцията казах, че ми липсваше музика, се сещам, че това си го адресирал към мен. та...кой мюзикъл да си пусна?

[Ясмина]

а сега да кажа и аз какво мисля за филма "Контрол".
добро заглавие. двусмислено. перфектен фоторепортаж. бебешката количка беше запечатана в стоиедин различни кадъра. и не се учудвам - и аз бих я снимала добездъх, беше много колоритен персонаж. особено много й отиваше черно-бялото.

инак - на мен наистина ми липсваше музиката, някак очаквах все пак да има доста повече музикален, отколкото мляскащ или дишащ или скърцащ от английски тип о(без)звучен -трак. та така...прекалено малко музика и прекалено голямо взиране в женките. и онези клишета, да, абсолютно не разбирам защо корбийн е вкарал в живота на героите си толкова много ученически клишоци, а в същото време поезията на песните изведнъж втрещява, ...сякаш едното с другото нямат общо.

бих казала - филмът беше хубав като клип. но като филм вече го забравих почти.

[cadaurus]

Мисля, че ползваш много препинателни знаци.

Сериозно, защо си се морил да повториш онова, което вече си казал? Твоето мнение го разбрахме, моето и на Виолатора явно не мож промени, значи какво? Платили са ти да плюеш по Корбейн ли? Не вярвам.

Чудесно е, че си фен на Джой, чудесно е и че си дал седем лева и подпомагаш фестивала. Чудесно е, че имаш и мнение, което защитаваш упорито. Но оттам нататък е безсмислено да се убеждаваме, особено с размяна на епитети. Така де, какъв е смисълът аз да кажа, че филмът е такъв и такъв, ти да кажеш, че е онакъв и пр.? Да говорим факти, а не епитети. Аз се опитах да обясня факта, че филмът е суров и на мен това ми харесва, например. Стремя се да се пазя от гръмки фрази, например.

Филмът не ти е харесал. Значи имаме разминаване между онова, което си видял и онова, което си очаквал. И за това не е виновен нито филмът, нито очакванията ти. Просто магията не се е случила. И в това няма нищо лошо. Пъзелът не се нарежда винаги.

Магията, както и разминаването не са свойства на филма. Те са продукт на контакта зрител-филм. Та щом не си видял своя Йън Къртис, значи просто филмът се занимава с друг Йън Къртис. И толкоз. Няма убедителен, неубедителен.

Само да те питам: какво по-различно щеше да стане, ако вместо да очакваш йънкъртиса, когото очакваше, беше отишъл на Джой Дивижън парти, на което пускат Джой Дивижън, говорят колко велики са Джой Дивижън и т.н.?

Quote

Само не ми казвай как липсата на провокация е самата провокация, щото това е вече тъпо.

Това, че е тъпо, не го прави по-малко вярно.

Липсата на провокация е самата провокация. Когато очакваш да видиш един митологизиран мъченик, виждаш пишлеме, болно от епилепсия. И ако не си тръгнал да гледаш мюзикъл за Джой, ще оцениш, че това е далеч по-редно. Първо, защото е вярно и второ, защото е далеч от клишето за музикална звезда, налагано във филмите за Джим Морисън или Джони Кеш, ту нейм а фю. Това е провокацията. Да погледнеш отвъд идола, когото познаваш и да видиш човека от плът и кръв. И да оцениш, че човекът от плът и кръв е в основата на идола. Залезът на Боговете!

Quote

Каква чувствителност????? Абе човек - да не си гледал друг филм??

Ясно. Значи ти използваш някакъв хай-фай уред на име чувствителнометър. Би ли ми казал откъде си го взел, защото аз съм старомоден тип и все още ползвам архаичния, субективен вкус, за да преценя кое е чувствително и кое - не? Ма щом чувствителността е станала обективна категория, бързо ще влезна в крак с модата.

Quote

С това изречение изкърти мифките околовръс, и ме метна право в златните времена на ДКМС-то...

Заповядай.

Quote

И ако позволиш на един "хейтър" да обобщи предното ти мнение:

Филмът е банален, но ценен със своята баналност! )

Цялата магия на света е в неговата баналност. Няма нищо извън ежедневния живот, което да си струва заснемането. Хубаво е да има филми, които да ни го напомнят. Хубаво е да има филми, които да помниш не заради еднорози и принцеси, а заради кухненски простори.

Баналността не е банална.

[cadaurus]

dave, on Nov 12 2007, 19:46, said:

На теб може да ти е достатъчно, но ако си незапознат с предметната област човек, познай какво ще видиш от екрана.

"Контрол" е замислен и изпълнен като инди филм. Което е още едно негово достойнство. Филм за Йън Къртис следва да бъде инди, за да отива на философията на Джой и Йън.

Учудвам се, че точно ти, вечният закрилник на ъндърграунда, мрънкаш, че филмът не бил достатъчно... комерсиален?! Това е филм, предназначен за запознати с материята. Ако човек не е слушал Джой, няма как да го схване. И това е чудесно. Снобарско ли е? Безспорно. И така и трябва да бъде. Един биографичен филм за известен музикант може да си позволи някаква академична ерудираност и линейност, но филм за Йън Къртис трябва да бъде авангарден. Всичко друго е безпринципност.

И най-важното, това е филм за личността Йън Къртис. Не е за музиканта Йън Къртис. Не е за групата Джой Дивижън. За човека е. И така предпочитам аз. Ако предпочитах ваЩо, по-добре да си бях пуснал Closer. Във всеки случай не може да упрекваш Корбейн, защото той никъде не е обещавал да говори колко велики и влиятелни за рока са Джой Дивижън. И така предпочитам аз. И се разберете дали е отделено твърде малко или твърде много място за Аник, защото и двете мнения ги срещнах из темата.

Quote

И какво стана ясно за Йън Къртис => че май е издал плоча, познавал една белгийка от посолството и се обесил, щото му скимтяло детето/жената.

Това се случи на екрана, да. За да разбереш какво му е значението, трябва да го осмислиш. Лично аз като видя суров "пейзаж" с блестящ мизансцен и привидно безсмислен диалог, това ми е достатъчно, за да разбера посланието. Ако ще само заради концептуалната визия, филмът си заслужава. Няма по-добро оформление за подобна история. А оформлението на мене ми говори.

Пък не знам какво трябва да се случи, за да останеш доволен. Ако искаш да кажеш, че не ти е станало ясно кой е Йън и откъде това величие у него, то ще ми е интересно да разбера какво ти липсва. Всички станахме свидетели и на проблемите му, и на неспособността му да се справи с тях, и с постепенното разяждане, до което го довежда тази неспособност. Кое точно ти липсваше?

Quote

И да се хвана за думата "хейтъри".
Би ли ми обяснил, кой тук е хейтър и на какво?

А ти откога се взимаш насериозно? Или не допускаш, че може да се шегувам, дори ако вкарам емотиконки?

Edited by cadaurus, 13 ноември 2007 - 00:41 .

[dave]

Нищо не разбрах от това с инди филмите и комерса...

Ти май наистина не разбираш какво казвам.
Контрол е авангарден филм от гледна точка на визия.
От гледна точка на съдържание е празен.
Искаш да кажеш, че авангарда и ъндърграунда са празни ли?
Пак се повтарям.
В този филм личността на Йън я нямаше. Въобще нямаше личности, въпреки великолепната актьорска игра.

cadaurus, on Nov 13 2007, 00:23, said:

Това се случи на екрана, да. За да разбереш какво му е значението, трябва да го осмислиш. Лично аз като видя суров "пейзаж" с блестящ мизансцен и привидно безсмислен диалог, това ми е достатъчно, за да разбера посланието. Ако ще само заради концептуалната визия, филмът си заслужава. Няма по-добро оформление за подобна история. А оформлението на мене ми говори.

По отношение на оформлението сме на едно мнение.
По отношение на това, дали то прави филма - не.

Quote

Пък не знам какво трябва да се случи, за да останеш доволен. Ако искаш да кажеш, че не ти е станало ясно кой е Йън и откъде това величие у него, то ще ми е интересно да разбера какво ти липсва. Всички станахме свидетели и на проблемите му, и на неспособността му да се справи с тях, и с постепенното разяждане, до което го довежда тази неспособност. Кое точно ти липсваше?

Вече няколко пъти писах какво ми липсваше.
Не ми липсваха проблемите на Иъй. Не ми липсваше величието му.
Липсваше ми Йън.
Имаше проблеми, нямаше хора. Туй то.

Edited by dave, 13 ноември 2007 - 09:18 .

[mabon]

А ти използваш твърде много безсмислени поредици от думи, които наричаш твърдения. Но във вторник сутрин не е най-подходящото време да чета пълни безсмислици.

cadaurus, on Nov 13 2007, 00:01, said:

Липсата на провокация е самата провокация.

Глупости. Липсата на провокация е липса на провокация. Това как ти искаш да го изкараш е лично твоя работа.

cadaurus, on Nov 13 2007, 00:01, said:

Баналността не е банална.

Още една глупост. Ако искаш да оправдаеш баналността около теб придавайки и някаква отвъдбанален смисъл, който само ти виждаш - това пак е само твой проблем. На никой друг, а най-малко мой.
Не ме убеждавай само, моля, колко прекрасен и небанален е баналния свят - това е жалко. А не искам да стигам дотам, че да те обиждам със съжалението си.

Горното показва, че и 100 пъти да прочетеш какво съм написал - няма да го разбереш, защото предварително си си навил нещо на пръстта.
Нямам нищо против БАНАЛНАТА АНГЛИЙСКА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, пресъздадена във филма. Имам много против БАНАЛНИЯ И ПЛОСЪК НАЧИН, по който е пресъздадена.

Ако пак не си разбрал - отказвам се. Повтаряй си колко е небанална баналността и колко провокативен е конформизма! Всеки сам избира как да възприема света. Ако това е твоя начин да се справяш - ОК.

Quote

Когато очакваш да видиш един митологизиран мъченик, виждаш пишлеме, болно от епилепсия.

Не ми казвай какво съм очаквал да видя. ОЧаквах да видя всичко друго, но не безкрайни безсмислици.

Quote

И да оцениш, че човекът от плът и кръв е в основата на идола. Залезът на Боговете!

Абсолютно - залезът на Антон като режисьор на филми видях. И потвърждението колко е добър като режисьор на клипове.

Не ми излизай , моля - с профански изказвания как аз и Петьо сме толкова втренчени в идола Къртис, че мислим, че ходи по вода и ака злато, а като отвори уста - мед се лее. И двамата отдавна не сме тийнейджъри, отдавна сме демитологизирали всичко, което някога може да сме митологизирали - което ни е отнело години усърден труд - отдавна сме срутили всичко, което може да срутва като идоли и предубеждения лични - така че не ни изкарвай идиотчета.

В случая се замисли доколко твоето мнение е обективно, и дали предварително не си бил настроен да хвалиш и възхваляваш.

Аз казах и преди филма, че очаквам нещо хубаво (щото противно на казаното от violator се видяхме преди, а не след филма) - е, не стана. Не се получи.
При теб явно се е получило. Браво.
Но не се оплитай в безсмислени постройки на алогизми, за да ми докажеш нещо, което аз така или иначе съм видял с очите си.

Quote

Няма нищо извън ежедневния живот, което да си струва заснемането.

Напротив - има толкова много неща извън ежедневния живот, които си струват заснемането. Проблемът е да се намери точния човек с точното усещане, за да разкаже точната история. Това винаги е проблема.

Quote

Стремя се да се пазя от гръмки фрази, например.

Трябва да се стремиш по-усърдно.
Няма да ти цитирам фразите, които постоянно редиш с менторски тон от това или предното мнение - които са пълни безсмислици. Оставам сам да си ги откриеш.
Започни за екзистенциалист с мощната десница и премини към колко небанална е баналността. Да не пропуснем "Залезът на боговете!"

Разбирам защо си харесал филма. Защото и той беше поредица от безсмислени клишета.
Не очаквай всички да сме така, моля.

[violator]

mabon, on Nov 13 2007, 09:41, said:

Видимо излизаш от рамките на добрия тон. Вече за втори-трети път. Без никакъв повод. Това не ти помага, освен че показва несигурност и психическа нестабилност!