Поправката, която нанесох - грешно преброих, че албумите са 6 и два от тях бяха под номер "3".

За албумите по няколко думи:
7. Killswitch Engage - Disarm The Descent Много се радвам, че Jesse Leach се върна, за да мога отново да харесвам тази група. Отпаднаха от играта, но това не е фактор за мен.
6. Alter Bridge - Fortress Който им се кефи, знае - пускаш си AB и няма шанс да те разочароват.
5. Terror - Live By The Codе Същото.
4. Chimaira - Crown Of Phantoms Всеки техен албум може да е последен, в това число и този. Обаче какъв край, а?
3. Korn - The Paradigm Shift Очаквах по-stripped down албум, заради връщането на Head, но както винаги ме изненадаха. Ако ще използват електорники от тук нататък, могат да се поучат от групите около тях в класацията ми.
2. Rotting Christ - Κατά Τον Δαίμονα Ἐαυτοὗ Съкрушителен. Каква атмосфера.
1. Bring Me The Horizon - Sempiternal Това е Follow The Leader-а на днешните хлапета или поне така ми се иска да мисля. Разбира се, в никаква степен в същия мащаб, но ме накара да се чувствам по същия начин както през 99-та. Не търся и обяснение защо.

1. Bring Me The Horizon - Sempiternal
2. Rotting Christ - Κατά Τον Δαίμονα Ἐαυτοὗ
3. Korn - The Paradigm Shift
4. Chimaira - Crown Of Phantoms
5. Terror - Live By The Codе
6. Alter Bridge - Fortress
7. Killswitch Engage - Disarm The Descent

Хич не ми е скучно, даже ми е доста динамично и намирам време да слушам, специално "тази" музика, само сутрин, като тренирам. Прибявям факта, че от доста време не се беше случвало нови издания да ме развълнуват до степен, да вляза във форума, за да споделя впечатлението и възхищението си от тях - не излизат от mp3-то в последно време. Нуждата от оптималност, във всеки аспект от живота ми, явно намира за мен албуми, в които получавам накуп, всичко което нямам време да чуя обстойно. Което е супер, всъщност:



Bring Me The Horizon - Sempiternal (2013) Намерих, за себе си, тази група преди няма и месец покрай негативни коментари вече-не-помня-къде. Хаха, явно карам криза на (пред)средната възраст и слушам това, което днес 17-годишните слушат. Покрай този албум, разбира се, си набавих и нещата назад - там тепърва ще се запознавам.



Rotting Christ - Kata Ton Daimona Eaytoy (2013) За тази група знам, още от преди 12-13 години, но блек метъл никога не съм слушал, а и определено никога не съм бил ангажиран религиозно, в която и да е от двете посоки, и продължава да е така (ако, разбира се, приемем, че да харесваш група с подобно име, е ангажиращо по какъвто и да е начин, било то и религиозно). Но в този албум, който чух за пръв път преди няколко дни, ситуацията е чудовищна. Не мога да опиша точно какво ми харесва, свързано е с тестостерона, в това съм сигурен. Слушах и предния им - Aealo, но него тепърва ще откривам като достойнства. Не смятам да се впускам назад в дискографията им. Единственият минус от двата албума сякаш, за мен - имам нужда от мааалко повече мощ в китарите сякаш, но не е фатално.



Korn - The Paradigm Shift (2013) Албумът ми харесва и е интересно в каква посока ще поемат след този.

Поздрави, агенти!