630 replies to this topic

[Нещото което вие в нощта]

duende, on May 1 2011, 22:18, said:

Мерси за препоръката и добре дошъл отново.

Добре заварил!

[Нещото което вие в нощта]

Александър Дюма - Граф Монте Кристо

Понякога се радвам, че паметта ми не е особено добра, което ми позволява да забравям дори и любими книги. Такъв е случаят и с "Граф Монте Кристо", който като юноша бледен ме беше впечатлил изключително много, но от който по-скоро беше останал само смътен спомен с изключение на няколко сцени, които се бяха врязали в съзнанието ми. И така докато преди десетина дни нещо ме подтикна да го прочета отново. Съвсем нормално имах колебания как ще го възприема след толкова години, но се убедих, че това е роман, който не е подвластен на времето и възрастта. С изключение на една линия на сюжета, която ми идва твърде мелодраматична всичко останало ми достави голямо удоволствие и нито за миг не съжалих, че се спрях на него, вместо да се захвана с "по-сериозна" литература. Със сигурност това е един от романите в които идеята за отмъщението е развита по най-завладяващ начин. По моето изключително субективно мнение, другият такъв роман е "Джек от Сенките" на Роджър Зелазни. Какво би могло да достави по-голямо удоволствие от това да станеш свидетел на въздаването на възмездие и всекиму да бъде платено според заслугите?

[Carlsberg]

Джордж Р. Р. Мартин-Игра на тронове

Направих грешката,първо да гледам сериала,а после да прочета книгата.Филма е много добър,но книгата е 100 пъти по-доба

[Carlsberg]

Джордж Р. Р. Мартин-Сблъсък на Крале

Тази книга също е много добра.Държи в напрежение,незнаеш какво следа.Определено е хубава,но историите за Бран са меко казано психиращи.По това отношение се сещам само за Стивън Кинг.Но наистина е попрекалил с психариите.Не съм малко момче,но започнах да се оглеждам в тъмното докато прекосявам апартамента .И за капак живея сам...а доколкото четох коментари,четвъртата книга е за психика,психарии и всякакви подобни неща....май ще се наложи да отида при родителите ми на гости когато стигна до нея.

Edited by Carlsberg, 30 May 2011 - 03:31 AM.

[Jurisprudent]

Ървин Уелш - "Порно"

От няколко години все се каня да се гмурна в творчеството на Ървин Уелш, след като научих кажи-речи наизуст репликите в "Трейнспотинг" в не знам вече колко гледания. Та, за разнообразие, почнах с "Порно". Брутална книга. Брутална и в смисъл на език, образност и т.н., но и брутална в смисъл на въздействие, внушение, т.н. Изключителна книга, а Уелш е перфектен, перфектен стилист, което не е малко лично за вкуса ми. Да, книгата е, ако мога така да се изразя, фронтална, всичко, за което някой би използвал евфемизъм, там е казано и натъртено директно. Но образното богатство и лекотата на разказа и сюжета са забележителни. Нарочно не коментирам нищо по същество, може някой да иска да я чете. А и не желея да я коментирам по същество, тя е твърде добра. Препоръчвам я, ако някой има интерес към такива четива.

[Digger]

Jurisprudent, on Jun 18 2011, 23:28, said:

Ървин Уелш - "Порно"

От няколко години все се каня да се гмурна в творчеството на Ървин Уелш, след като научих кажи-речи наизуст репликите в "Трейнспотинг" в не знам вече колко гледания. Та, за разнообразие, почнах с "Порно". Брутална книга. Брутална и в смисъл на език, образност и т.н., но и брутална в смисъл на въздействие, внушение, т.н. Изключителна книга, а Уелш е перфектен, перфектен стилист, което не е малко лично за вкуса ми. Да, книгата е, ако мога така да се изразя, фронтална, всичко, за което някой би използвал евфемизъм, там е казано и натъртено директно. Но образното богатство и лекотата на разказа и сюжета са забележителни. Нарочно не коментирам нищо по същество, може някой да иска да я чете. А и не желея да я коментирам по същество, тя е твърде добра. Препоръчвам я, ако някой има интерес към такива четива.

След "Порно" Уелш продължава сюжета с още една, но сега не мога да се сетя за заглавието й.

Иначе последните две седмици се отчетох с Робърт М. Пърсиг: "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет", на Тери Пратчет "Туп" и "Вавилонски хронки" на Станислав Стратиев - едно цитатче от нея: "Днес си Айнщайн, утре - амеба"!

Имаше и още много преди това, но не ми се изброяват. Може би само ще сромена "Джонатан Ливингстън . Чайката" на Ричард Бах. Страхотно книжле. За това и сега съм подкарал "Илюзии". И Тери Пратчет отново )))

Edited by Digger, 22 June 2011 - 12:08 PM.

[slartibartfast]

Карл Сейгън - Свят, населен с демони.
Интересна гледна точка към някои актуални теми.

[Jurisprudent]

Алекс Гарланд - "Плажът"

Много добра книга, по мое мнение, с много добър, но отклоняващ се от книгата, филм по нея. Лично харесвам книгата повече. Няма да правя спойлери, току-виж някой се позаинтересувал от нея, но лично аз я намирам, идейно, като форма на продължение на линията на "Повелителят на мухите" и "Апокалипсис сега" ("Сърцето на мрака") - в смисъл, че представя отново сюжет тип "край на цивилизацията". Или не точно край на цивилизацията, а разглобяване на знаците на цивилизацията у човека (в конкретната книга - конвенционалните разбирания на западния свят) и връщането му към идеалното и утопично естествено състояние, до което е най-близко символът на плажа, острова и т.н. И докато и в "Повелителят", и в "Апокалипсис" ужасът, мракът, страхът са изнесени на преден план, за да се усети антиутопичността от самото начало, в "Плажът" антиутопията се наслагва постепенно до заключението дали такъв плаж, абстрактно казано, би могъл да съществува. Та така. Хубава книжка, препоръчвам, ако има заинтересувани.

[Roy]

Не съм чел "Плажът", но съм гледал екранизацията възоснова на книгата и не ми се струва антиутопична. Предполагам, че каквито и да са разликите между филмът и литературния оригинал все пак сюжета е еднакъв. Или може би и той е променен ? "Повелителят на мухите" също бих казал че е под въпрос до колко е антиутопия. Докато я четях си мислех колко изчистени са образите на отделните типажи, като класически модели във всеки един социум.

Днес видях, че издателство Фама са издали "Прекрасният нов свят". Никак не ми харесват тяхните издания, а да не говорим за цените им, но пак добре че тази книга бива издавана за втори път на български език.

Някой чел ли е "Атлас изправи рамене" от Айн Ранд ?

[Jurisprudent]

Rob Roy, on Jul 4 2011, 01:01, said:

Не съм чел "Плажът", но съм гледал екранизацията възоснова на книгата и не ми се струва антиутопична. Предполагам, че каквито и да са разликите между филмът и литературния оригинал все пак сюжета е еднакъв. Или може би и той е променен ? "Повелителят на мухите" също бих казал че е под въпрос до колко е антиутопия. Докато я четях си мислех колко изчистени са образите на отделните типажи, като класически модели във всеки един социум.

Днес видях, че издателство Фама са издали "Прекрасният нов свят". Никак не ми харесват тяхните издания, а да не говорим за цените им, но пак добре че тази книга бива издавана за втори път на български език.

Някой чел ли е "Атлас изправи рамене" от Айн Ранд ?

По двете ти точки в поста:

1. Да, аз не искам да кажа, че "Плажът" е този вид антиутопия, който е "1984". Но в книгата, повече отколкото във филма, е акцентирано на един процес, при който от търсене на идеалния топос, който се символизира от скрития и незнаен за комерсиализиращата се цивилизация плаж, където хората са в едно равнопоставено положение един към друг, без йерархия и т.н., е налице превръщането на това малко общество в затворена, консервирана, изхвърляща ненужните, неспособните, по-слабите общност. С други думи отново се организира моделът: търсене на идеален човешки обществен ред, който се оказва израждане в една уродлива, анти форма. Това е доста непълно обяснение, не искам да навлизам, за да не става спойлер. Книгата изрично стъпва много силно в/у "Сърцето на мрака" и "Апокалипсис сега", с директни заемки, иначе аз направих аналогията с "Повелителят на мухите"

(M/у другото, ако ти е интересно, може да ти метна линк към електронна версия на книгата на английски)

2. Пред две години си взех книгата на Айн Ранд на английски и почнах да я чета, но понеже е масивничка, а имах много неща на главата, трябваше да я оставя. Скоро ще я почвам пак. Беше ми доста интересна до около 100-ната страница, после трябваше да спра. Но иначе е култова книга. Заслужава си, според мен.
Аз пък на Хъксли, понеже ти му спомена едната известна книга, му търся Doors of Perception.

Edited by Jurisprudent, 04 July 2011 - 10:22 AM.

[Roy]

Книгата не мога да я коментирам, понеже както споменах не съм я чел. Явно и при нея, както и в екранизацията й, става въпрос за едно комунално общество, а в това не виждам антиутопичното. Ако икономиката на това общество не се основаваше на това което беше показано във филмът, съвсем спокойно биха могли да се запазят във времето. Но има и нещо друго - антиутопията я разбирам като всеобхватна, а не географски ограничена. С един приятел водихме спор на тази тема преди няколко дни, до колко обитателите на острова (Исландия ?) където изолираха инакомислещите в "Прекрасният нов свят"* не представлява една своеобразна антиутопия. Не стигнахме до единомислие по въпроса. А "Двeрите на възприятието" наистина е другата много известна книга на Хъксли, но като че ли в България не е толкова известна. Чел съм малки части от нея - струва ми се четивна и интересна, но й липсва научната тежест. Трудовете на Карл Юнг са много по-подходящи при интерес към неосъзнатото, но същевременно с това са и по-трудни за четене. Иначе към днешна дата ако искаш да намериш "Дверите..." на български език ще трябва да търсиш из антикварните книжарници и кашоните за книги втора ръка. Гледам, че тиражът й е изчерпан, а на няколко места се е продава(ла) за по 20 лева, при положение, че коричната цена е била 3,80 лева.

И за да съм по темата - днес дочетох "Параграф 22" от Джоузеф Хелър. Действието в този роман се развива по време на втората световна война в база на военновъздушните сили на САЩ, разположена на неназован остров до Италия. Сюжета се развива в нехронологически ред, което първоначално е леко объркващо, но потъне ли веднъж читателя в света на романа тази особеност придава особен чар. От една страна романът е сатира на войната, докато от друга страна описва противоречията в бюрокрацията, от където заглавието на книгата е придобило идиоматично значение. Има интересни размишления, но като цяло не ми хареса особено тази книга. "Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война" на Ярослав Хашек ми се струва много по-добра сатира на войната (макар и на първата световна) заради по-голямата си реалистичност. В "Параграф 22" понякога абсурдните ситуации напомнят за стила на Кърт Вонегът. Противоречието и тромавостта на бюрокрацията пък намирам за много по-стилно описани от Франц Кафка в редица негови произведения, 40-50 години преди Хелър. Всъщност като цяло бих казал, че "Параграф 22" е хубав роман, но лично на мен не ми харесаха особено достойнствата му.

---

* - всъщност "Прекрасният нов свят" е бил издаван на български три пъти - Фама са го издали през 2006 и сега, през 2011. Първото издание, като част от библютека "Галактика", с усмихнатата физиономия на Джони с примка около шията си остава най-култово обаче.

[Jurisprudent]

Съгласен съм с теб по принцип, но казах какво имам предвид като антиутопично в "Плажът".

"Дверите на възприятието" трудно ще я намеря, затова търся английския текст, това може да се окаже по-лесно. Иначе за "Параграф 22" си прав. Аз я четох доооста отдавна и не ми направи особено впечатление. Заприлича ми донякъде на Вонегът, което и ти са забелязъл. За Кафка също си прав, в "Параграфа" изобщо липсва неговата потискаща безизходица. При него бюрокрацията е не просто иронизирана, там цялата атмосфера носи параноично, маниакално удещане за обреченост във всякакъв опит да пробиеш орез администрацията. В тази връзка има един негов разказ (на Кафка), само че не му помня името, където един човек иска да влезе и да се срещне със Закона и един пазач го спира години наред, докато човекът умираше или нещо такова, може и да бъркам в нещо от сюжета. Но при Хелър нещата са по-лековати. Има една книга на Хелър, "Бог знае" мисля, че беше името, много повече ми хареса от "Парграф 22", много по-забавна и интересна.

ПС. Да добавя, вече намерих "Дверите" като е-книга.

Edited by Jurisprudent, 05 July 2011 - 13:05 PM.

[Roy]

До колкото си спомням в екранизацията по "Плажът" имаше водач сред "плажуващите". Имаше и някаква йерархия. Невъзможно е да се създаде общество без йерархия. Предполагам, че в книгата също има водач. И йерархия. А в търсенията на идеален обществен ред няма нищо утопично или антиутопично - те винаги са съпътствали човешката история. Здравословно е да ги има. За това писах, че антиутопичността на "Плажът" ми изглежда условна и спорна. Но това са размишления само върху филмът, а не книгата.

Разказът на Кафка за когото споменаваш се казва "Пред закона" и в последствие бива включен като част от "Процеса". Ако не ме лъже паметта беше разказан на К. от някакъв свещенник към края на книгата. Франц Кафка ми е сред любимите писатели, макар че в момента имам само един сборник с негови писма към близките му, а другите му книги които имах ги подарих с образователна цел.

"Четох аз Сартр, Камю и Бодлер,
с Кафка си лягах и, и ставах с Волтер.
Ницше даже попитах, но не разбрах
Защо от смъртта така ме е страх."

[Jurisprudent]

Вярно, че така се казваше разказът, забравил му бях името, благодаря. И да, ти ми припомни, че се появява накрая на "Процесът"

[Roy]

Нямам навикът да пиша често тук относно това какво съм прочел, но специално днес ще направя изключение. Тази сутрин, точно с изгревът дочетох "Майстора и Маргарита" от Михайл Булгаков. Това беше книгата която не съм чел, но съм слушал най-много хвалебствия. Колкото и безпристрастно да подхождам при наличието на множество положителни мнения, конкретно към този роман нямаше как да нямам очаквания за нещо разкошно. Защото освен многото хубави думи (срещал съм само положителни отзиви) винаги чувах и четях как въпросната книга е и сред най-любимите произведения на художествената литература на лицето чийто впечетления научавах. Разбира се, невъзможно е дадено произведение на изкуството да предизвиква еднакви реакции у всички, но с оглед на многото мнения на хора със сходен литературен вкус на моят, очаквах че и аз ще говоря въудошавено за най-известният роман на Булгаков. Може би заради това след като прочетох книгата леко се изненадах. Защото не ми хареса.

Сюжета в "Майстора и Маргарита" е оригинален - дяволът, заедно със своята свита, пристигат в човешки образи в Москва през 30-те години на миналият век а с това и се случват редица странни неща. Успоредно с това се говори и за романът на Майстора, посветен на Пилат Понтийски и осъждането на Христос. Звучи интересно, но лично на мен не ми хареса реализацията. Прилича ми на детска книжка - нещо от сорта на "Алиса в страната на чудесата". Имаше много абсурдни и откровенно весели моменти, което не ми хареса особено. Най-интересното нещо в произведението е образът на дявола - едва ли някъде из художествената литература е бил описван толкова одухотворен и снизходителен. Както пише в предговора Николай Звезданов: "Булгаковият Воланд е рожба на августианското разбиране за дявола (повлияло от неоплатониците), според което "злото не е нищо друго, освен умаляване на доброто до неготото пълно изчезване"."

[Jurisprudent]

Rob Roy, on Jul 10 2011, 01:01, said:

Защото не ми хареса.

Не си единствен. Същото се отнася и за мен. Не ми допадна. И аз имах изключително високи очаквания. Вярно, четох я преди има 5-6 години, но и сега вероятно няма да ми хареса. Говорил съм с по-възрастни хора какво толкова намират в нея и получих някои обяснения, но те не са такива, че да са валидни по отношение на вкуса на човек от моето (предполагам и твоето) поколение, а по-скоро свързани с времето и средата, където тази книга е създадена и четена.

[Jimmy Pop]

Най-сетне прочетох и "Прекрасният нов свят". Определено един от върховете в антиутопичната литература. Изключително много ми хареса, с изключение до някъде на края, но той се очакваше. Друго обаче ми направи силно впечатление. В цялата сюжетна линия на романа на Хъксли има покъртителни сходства с "Ние" на Евгений Замятин. Много ми е любопитно дали това са съвпадения или англичанинът е взаимствал идеи с пълни шепи от руснака. Признавам, че не изглежда чак толкова трудно двама автори, независимо един от друг, в началото на 20-ти век, да достигнат до подобни теории, занимавайки се с разгръщане на антиутопичен свят от "съветски" тертип, но все пак сходствата са наистина много. В същността си "Прекрасният нов свят" изглежда като ъпгрейдната версия на "Ние", доразвивайки и навлизайки в детайлите на идеи, които са само загатнати от Замятин. Разбира се има и напълно оригинални хрумвания от страна на британския писател, в никакъв случай не омаловажавам труда му.

Четох дори, че Оруел е обвинил публично Хъксли в кражба на идеи от Замятин, на което Хъксли отговаря с тезата, че по време на написването на "Прекрасният нов свят" въобще не бил и чувал за "Ние" и Замятин. Оруел от своя страна заявява, че Хъксли лъже. Anti-utopian wars, направо.

Независимо от всичко аз намирам и двете книги за страхотни, с леко предимство на "Ние".

[Roy]

Чудесен избор на книга. "Прекрасният нов свят" е една от книгите които бих препоръчал да прочете всеки буден ум. Всъщност винаги съм казвал и препоръчвал да бъде прочетена след "1984", за да се направят сравнения между двата нагледно диаметрални социални модела. "1984" я препоръчвам преди "Прекрасният нов свят", защото най-напред е добре да бъде прочетена "Животинската ферма", където се показва зараждането на тоталитарния строй, а в "1984" - механизмите за задържането му. А ако човек е прочел и "1984" и "Прекрасният нов свят" ще останови с ужас, че именно книгата на Хъксли описва по-зловещ евентуален сценарии за бъдещето. Впрочем, кое не ти хареса в "Прекрасният нов свят" - споменаваш, че нещо в края на ти е харесало ? Иначе, едва ли някога ще знаем със сигурност дали (или до колко) Хъксли е бил повлиян от Замятин. От авторите на антиутопии които съм чел, единствено Вонегът си признава за своето 'Механично пиано", че е повлияно от Хъксли. Всички други претендират за уникалност, но аз оставам скептичен в това отношение. "Ние", "Прекрасният нов свят" и "1984" си приличат по това, че показват какво е жертвало човечеството в името на едно общо щастие и как любовта е достатъчен стимул за борба срещу системата. Лично на мен "Ние" ми харесва по-малко от колкото другите две книги, защото в нея не са обяснени достатъчно добре и изчерпателно механизмите на обществото.

Ако не си чел, искренно ти препоръчвам "Фабрика за абсолют" и "Войната със саламандрите" от Карел Чапек. Това са две от най-интересните антиутопии които съм чел. Всъщност Карел Чапек като цяло заслужава внимание - освен фантастично-утопичните му произведения предполагам че сборникът "Колекция разкази" би представлявал интерес за теб. Единствено Кърт Вонегът съчетава хумор и интелект по такъв начин.

След Замятин и Хъксли предполагам, че скоро ще пишеш за братя Стругацки - чел ли си нещо тяхно освен "Пикник край пътя" ?

[Jurisprudent]

Само да вметна, че по мое лично впечатлемие, "Прекрасен нов свят" е антиутопията, която е най-близко до нашия (съвременен, европоцентричен/западноевропейски) свят, стил на живот, проблематика, т.н. Оруеловите книги са антиутопии на човек съвременник на фашизма и комунизма (не, че Хъксли не е) и разочаровал се от развитието на мечтата, модела за социалистическо общество, но във време, когато това социалистическо тоталитарно общество е съществувало рамо до рамо със света, в който е живял и Оруел. Докато книгата на Хъксли гледа повече към онова бъдеще, в което сме ние днес и е релевантна към нас. Лично мнение.
М/у другото, това ми напомня да спомена титулувания като фантаст автор Филип К. Дик, който за мен е доста повече антиутопист. Ако не сте го чели или не знаете за него, погледнете негови книги като "Мъжът във високия замък", "Камера потъмняла", "Сънуват ли андроидите елетрически овце" (особено последната, по която уж е правен филма Blade Runner, но аз препоръчвам книгата). Там има интересни антиутопични нишки.

[Jimmy Pop]

Rob Roy, on Jul 21 2011, 11:09, said:

Впрочем, кое не ти хареса в "Прекрасният нов свят" - споменаваш, че нещо в края на ти е харесало ?

Всъщност няма момент, който да не ми харесва. Написах горното по-скоро подтикнат от коментара на самия Хъксли към новото издание на книгата, в който размишлява върху възможностите за избор пред Дивака и съжалява, че не му е дал повече такива (които според него би трябвало да са на лице в подобна ситуация), вместо да увисне на въжето.

Quote

Лично на мен "Ние" ми харесва по-малко от колкото другите две книги, защото в нея не са обяснени достатъчно добре и изчерпателно механизмите на обществото.

На мен пък "Ние" ми допадна повече заради далеч по безнадеждия, безименен, студен и подчинен на строг часови режим свят, от който буквално ме побиха тръпки (в "Прекрасният нов свят" има много повече място за свободна мисъл, макар и тя да е доста изкривена по начало, както и много по-свободни междучовешки отношения). И заради начина, по-който е разказана историята - чрез дневника на една от безличните единици, част от целия обществен организъм. Дори и заради покъртителната идея за разпространяване на режима и идеологията в космоса чрез Интеграла. Да, там много от механизмите са само загатнати, но пък това от своя страна ни оставя повече пространство да развихрим въображението си. Пак казвам, че и двете книги намирам за много силни, но по горезиброените причини за мен "Ние" е половин гърди напред.

Quote

Ако не си чел, искренно ти препоръчвам "Фабрика за абсолют" и "Войната със саламандрите" от Карел Чапек. Това са две от най-интересните антиутопии които съм чел. Всъщност Карел Чапек като цяло заслужава внимание - освен фантастично-утопичните му произведения предполагам че сборникът "Колекция разкази" би представлявал интерес за теб. Единствено Кърт Вонегът съчетава хумор и интелект по такъв начин.

Звучи много обещаващо, непременно ще потърся.

Quote

След Замятин и Хъксли предполагам, че скоро ще пишеш за братя Стругацки - чел ли си нещо тяхно освен "Пикник край пътя" ?

На Стругацки съм се наточил много отдавна, но все минавам покрай тях. Не съм чел нищо друго тяхно освен "Пикник край пътя", но това пък е една от най-интересните книги, които съм чел наскоро и сам по себе си този атестат е достатъчен, за да събуди у мен интерес към останалите им произведения. Какво препоръчваш най-горещо?