278 replies to this topic

[Ozzy]

Мисля, че не е нужно да изчакваме още едно денонощие. 24 часа би трябвало да са ни достатъчни и да сме си спестили прибързаните първи 10 - 15 коментара /били те положителни или отрицателни/.
Надявам се, че хората, които ще пишат тук, ще са чули албума поне 2 пъти. Може и да се повтарям, но се надявам, че няма да има и коментари от половин/едно изречение от сорта на:
- е*ати страхотния албум, копеле, Metallica са най-големите!!!
- е*ати тъпия албум, копеле, Metallica са пълен шит!!!
Мнения като тези може и да не са против правилата на форума, но съгласете се, че и ползата от тях е нулева.

И още нещо... Някой може да каже: "Ееееееееее, какво пък толкова?! Някакъв си нов албум на някаква си група /пък била тя и Metallica/." И сигурно ще е прав. Но не е за пренебрегване факта, че в 7 годишната история на този форум до сега не е имало случай тема за нов албум на група да достигне 20 /!!!/ страници преди да е излязла дори и една песен от албума и общо 26 /!!!/ страници преди албума да "изтече" в интернет. Без значение коя е групата.

[Javor]

Тъкмо сътворих малко "мъдрости" относно първоначалното ми впечатление от албума в един друг форум, защото тук имаше наложено вето върху разговорите по темата и сега като погледнах - забраната е вдигната Нека аз първи да се изкажа (изакам), копирайки мнението си от там:

Засега Broken, Beat & Scarred май най-много ми се набива в главата. All Nightmare Long, The Judas Kiss, That Was Just Your Life, My Apocalypse също са много яки парчета. The End Of The Line подобно на Cyanide след първите слушания ми се струва малко изкуствено сглобена, но като и свикна може да открия тайният замисъл (Cyanide вече може да се каже, че дори ми харесва) The Day That Never Comes малко бледнее на фона на предните песни - странен избор за сингъл, но все пак и песента и тематиката на клипа ще се котират много при хамериканците, които напоследък си падат по драми с военен привкус явно Инструменталът Suicide & Redemption е готин, но за него трябва още доста слушане от CD, за да се вникне повече. Като цяло единствената песен, която малко или много ме подразва е Unforgiven III Но все пак щеше да е твърде идеален албумът ако нямаше една такава лека бозичка. Цялостното ми усещане засега е за албум, по-харесващ ми от Load(в който има бая пълнеж), което си е адски добро постижение, предвид St.Anger С класиките до 91ва година никога не бих се опитал да сравня нито този албум, нито който и да е метъл албум въобще.

[Blacky]

Мнението ми донякъде се припокрива с това на Явор, само отделните песни не се наемам да коментирам, тъй като ми трябва още слушане определено. Но цялостното ми чувство е доста положително. Като цяло паралелът ми е с Load, но с като че ли по-добро пеене от страна на Джеймс и определено по-добри рифове. Както и за концерта, така и за албума, очакванията ми бяха крайно негативни, затова и концерта, и албума ми харесаха много

[Ozzy]

Нещата, които мога да кажа след 5 слушания са горе-долу следните:

- страхотно откриващо парче! That Was Just Your Life е наистина песента, която трябва да е първа в албума. Влиза мощно, а вокалите на Hetfield те заковават за стената;
- за мен най-добрата песен в албума ще си остане The Day That Never Comes. Не само заради многократното слушане. Това е песента, която най-много ми напомня за Metallica до 1988-ма. И като структура и като звучене. Не е случаен и факта, че точно нея са избрали и за сингъл и за клип. Страхотна песен, изключително много я харесвам;
- Cyanide май ще си остане за мен най-слабата песен в албума. Въпреки, че с нея вече съм на синдрома "многократно чутата песен" и започва да ми харесва. Най-еднообразна ми е. И най-скучновата;
- The Unforgiven III за мен е най-добрия The Unforgiven /тук усещам, че ще има най-много несъгласни с мен/. За това може би си има и причина – аз органически не мога да понасям първия The Unforgiven. За мен това винаги е била най-излишната песен на Metallica. За разлика примерно от Nothing Else Matters, която и до днес за мен си остава една от най-добрите балади изобщо. Втория The Unforgiven ми е досаден. Този, третия, най ми харесва. Единственото, което ме дразни в тази песен е името и. Заради него се навяват асоциации с първите две песни със същото име и оттам задължително следват сравненията. Трябваше да я кръстят по друг начин, а не да търсят комерсиалния ефект, защото безспорно първия The Unforgiven е една от най-известните им песни.
- силен и тежък инструментал. Още не мога напълно да го усетя, може би защото е доста дълъг. Но определено имам усещането, че е едно от добрите неща в албума. Олекотената част в средата ми харесва много и ми напомня за средата на Orion. Разбира се, не правя сравнение между двете парчета – онова от 86-та отдавна се е превърнало в класика;
- My Apocalypse – това е Damage, Inc. или Dyears Eve на този албум. Истинска, безкомпромисна, бърза траш тресня. Един от фаворитите ми в Death Magnetic.

Страхотни рифове на Hetfield. Прекрасни и дълги сола на Hammet /явно си е взел бележка от миналия албум/. В Death Magnetic има сигурно повече сола от всичките албуми на Metallica до 1988-ма взети заедно!
На моменти свиренето на Lars ме дразни. Ясно е защо – причината е в соло барабана. Вчера, докато обсъждахме албума с Violator, той каза: „Lars не разбра ли, че той е единственият, който се кефи на този звук?!” Аз пък му отговорих: „Като се сетя за тенджерите от St. Anger, звука тука си е направо чуден!” Явно истината е някъде по средата. Но определено на моменти леко ме дразни този звук.
Най-силното нещо в албума за мен са вокалите на Hetfield. Наистина, в този албум като пеене е страхотен! Нищо общо с предишния. Но пък и разчупените дълги песни, с постоянно сменящи се мелодия и ритъм му дават възможността да се изяви в пъти по-добре от St. Anger – там нещатна са изключително еднообразни в сравнение с Death Magnetic. Да не забравяме и съвсем не маловажния факт, че ВСИЧКИ текстове в новия албум са си писани от него.

За мен това е най-доброто нещо сътворявано от Metallica след 1991-ва. Ако трябва да му давам оценка, бих дал ПОНЕ 8 по десетобалната система. Чудесен албум. Истинска Metallica. Или ако трябва с други думи да го кажа: очаквах да получа 50, а получих 100.
И още нещо - тези ми впечатления са след като съм видял/прочел текста на ЕДВА 3 от 10-те песни.

За сега – толкоз...

[cygnusx86]

Песните които не ми харесаха са Cyanide и сигурно най-слабата песен която някога Металика са правили - The End Of The Line.Плюс това звучи като песен от St.Anger/Load.А и Unforgiven-a сякаш не ми харесва колкото първите два.Другите песни са чудесни.Чух албума само два пъти,може би след време ще ми хареса повече,но засега съм разочарован.Да,най-добрия им албум след черния и какво от това...

7.5/10.

[STINGLOVER]

Ами след 91 това е най-добрият албум на Металика и според мен.

[Nosferatu]

STINGLOVER, on Sep 4 2008, 11:31, said:

Ами след 91 това е най-добрият албум на Металика и според мен.

+1
Давам му поне 8/10
По принцип не съм фен на Металика от много отдавна (преди Load даже, просто започнаха да ми писват).
Лично според мен Хетфийлд е сравнително скромен от към вокални възможности, но все пак албума е стъпка в правилната посока. Добри трашарийки, яки сола, разнообразни мотиви.

[the_mess]

Хм значи любими песни:
-That Was Just Your Life
-All Nightmare Long
-Cyanide(да кефи ме!Проблем?)
-The Judas Kiss
-My Apocalypse
Дето не ми правят впечатление и все пак си ги бива:
-The End of the Line
-Broken, Beat & Scarred
-The Day That Never Comes
Дето йч не ме кефят:
-The Unforgiven III

Оценка:8,5/10

Бръъъъййй до последно бях скептик за тоя албумец въпреки че бях прослушал Cyanide и My Apocalypse на които и в момета се разбивам...и все пак Металика се възроди от пепелта...Невероятно но факт...

[Sailing Ships]

Metallica винаги е била по-особена тема за мен. Това е една от групите, с които прослушах Rock и Metal въобще. Рядко си позволявам да коментирам James & co., защото мненията са най-различни, а и не обичам излишните спорове и чесането на език.

Обичани или мразени, подценявани или възхвалявани, момчетата от бандата са отново тук. 25 години след дебюта си с "Kill 'Em All", след много възходи и падения, след похвали и критики. Както "St. Anger", очаквах и "Death Magnetic" с нетърпение. Мисля, че донякъде получих това, което исках.

След няколко прослушвания на новия албум мога да кажа, че след тоталния провал (в моите очи изглежда така) на "St. Anger" и размиването на името Metallica с "Load" и "Reload", групата се завърна най-после към корените си, там, откъдето започна всичко. И съм доволен от това.

Личните ми фаворити са "The Day That Never Comes", "That Was Just Your Life", "The End Of The Line", "The Unforgiven III".

След годините на лутане и проблеми новата продукция е глътка напълно свеж въздух. Нормално е отзивите на всички тук да са положителни и даже повече от това.

Но има нещо, което ме човърка отвътре и затова употребих по-горе, че съм получил донякъде желаното от албума. Това е, че ако го сравнявам с тези до "черния", "Death Magnetic" не блести особено. От друга страна през 2008 г. феновете ще бъдем доволни. Най-после.

Metallica започна изграждането на нещо недовършено преди 15-20 г. Може би. Така или иначе, изказвам много добрите си впечатления от чутото.

[spiritt1974]

Мисля, че това е липсващия албум между Джъстиса и Черния.

[deluxworld]

Металика - името, което предизвиква както положителни така и отрицателни възгласи, но въппреки това пълнят стадионите по целия свят, концертите им са "солд аут", феновете им са фанатични . . . вече толкова години!Само името им звучи гигантски огромно и харизматично!Още когато се заговори за новия албум си представях нещо такова, нещо което ще накара нас феновете на Металика отново да избеснеем след леко алтернативните Лоуд и Рилоуд, "завоя" Сейнт Енгър!Обложката на самата тава изглежда меко казано странна, но онова лого. . .Помня когато за първи път чух The Day That Never Comes, хареса ми от първия път тази песен последва вторият сингъл наречен My Apocalypse, точно тази песен ми отвя тиквата, както преди 12 години ме отвяваха с Dyers Eve,Damage Inc,Whiplash!Тази песен звучи толкова убедително и размаващо все едно е бонус парче от 88 Тези двете песни ме накараха да си задам въпроса "Как по дяволите ще звучи албума?"Сега вече мога да кажа, звучи размазващо и не преувеличавам сами ще можете да се убедите как Металика идват и влизат през едното ти ухо, минават през цялата ти глава, и когато си мислиш, че бурята е утихнала виждаш "Своя Апокалипсис" Наистина смея да твърдя, че това наистина е албум който си заслужава да се чуе, дори и от онези който "вече не са им фенове" или са били до определен период от време, който ни е до болка познат, но въпреки това са имали незабравим допир с тях Лични Фаворити:My Apocalypse,The Day That Never Comes,The End Of The Line,The Judas Kiss,Cyanide,Broken,Beat&Scared!

[Джуджето_GIMLY]

Моето мнение клони между "добър" и "не лош". В почти всяка песен има по нещо, което да ми допадне обаче май само първите 2 песни като цяло ми правят по-голямо впечатление.
Може и да е най-добрия им албум след 91-ва, а може и да не е важното, е че е по-добър от St.Anger.

[Lan]

Както и казах в другата тема, независимо от всичко Металика си остават боговете който са и една бърза хубава тава би ме задоволила
Е да кажем, че това ме презадоволи, над средните ми очакванията ми беше.
Има бързи, има тежки, има хапливи, балада, инструментал и всичко на ниво

Брутално хипнотизиращо разбиващи:
- All Nightmare Long
- My Apocalypse
- The Day that never comes
Доволно добри:
- That was just your life
- The Judas Kiss
- The End of the line
Просто добри:
- Broken, ...
- Suicide&Redemption
Странна:
- The Unforgiven 3 - Не може да се сравнява с предците си. Нямам точно мнение - странна е по гаден начин, гласа на Джеймс е прекалено хилав и лириките не са нищо специално за добра балада, но като се заслушам повече време и не е лоша а на концерт с по-грапав глас от вокала може и да стане екстра.
Провал:
- Cyanide - Не знам дори какво трябва да е - гаден стил, гаден звук, скучна песен, не за тях


9/10

))

[Rebel]

Джуджето_GIMLY, on Sep 4 2008, 21:00, said:

Моето мнение клони между "добър" и "не лош".

И моето. Определено е някакво завръщане и по-добър от тези от последните години, но и в никакъв случай не е шедьовър като албумите до '91.
Лично аз смятам, че ще ми омръзне много бързо, защото какъвто и напредък да е за самата група, лично мен не успя да ме грабне кой знае колко.

[cygnusx86]

Щеше да е хубаво да бяха сложили още едно яко хеви като Suicide&Redemption на мястото на The End Of The Line.

[foreigner]

След 6 или 7 прослушвания, този албум още не ме грабва. Всъщност Лоуд май ме кефи повече... Има сола, има инструментал, има баладка, звучи "трю"...но не влиза. Честно казано, ако не беше на Металика, отдавна да е в кошчето. Ще го послушам още, въпреки че не съм фен на "насилственото" тъпкане на главата с музика. Не е лош разбира се, по-добър и разнообразен от Енгъра, но дотам. Третият Unforgiven изобщо не ми харесва колкото първите (всъщност не ми харесва изобщо), мисля, че е грешка да го кръстят така, след като единственото общо с предните два е фактът, че е балада.
Не съм разочарована, не съм и очарована...Снощи го слушах 3 или 4 пъти последователно преди лягане, като се събудих не помнех нищо. Cyanide ми харесва обаче
Като цяло: Новият на Destruction е в пъти по-добър, без да има и една шийсета от хайпа или истерията по този.

[NEVERMORE]

foreigner, on Sep 6 2008, 04:26, said:

След 6 или 7 прослушвания, този албум още не ме грабва. Всъщност Лоуд май ме кефи повече... Има сола, има инструментал, има баладка, звучи "трю"...но не влиза. Честно казано, ако не беше на Металика, отдавна да е в кошчето. Ще го послушам още, въпреки че не съм фен на "насилственото" тъпкане на главата с музика. Не е лош разбира се, по-добър и разнообразен от Енгъра, но дотам. Третият Unforgiven изобщо не ми харесва колкото първите (всъщност не ми харесва изобщо), мисля, че е грешка да го кръстят така, след като единственото общо с предните два е фактът, че е балада.

Точно!
Иначе дразнещ звук на барабанчето, умишлено или не сериозно клатене на моменти от страна на Ларс.
На мен лично тази творба ми идва отегчителна още на петата минута от първа песен. Като цяло и добре и не. Вместо час и половина съвсем спокойно можеше да е 30 мин. със същия успех. Като звук единствено баса ми харесва.

[Odin]

Определено е добър, доста по добър от всичко след 91 и е може би е и най-доброто, което могат сега. Има някой слейърски моменти на места, твърд звук, Джеймс пее нормално, за разлика от предните рок албуми, има сола, динамика, мелодия в китарите. Ае много си е хубав.

[Hard rock fan]

foreigner, on Sep 6 2008, 04:26, said:

Има сола, има инструментал, има баладка, звучи "трю"...но не влиза. Честно казано, ако не беше на Металика, отдавна да е в кошчето. Ще го послушам още, въпреки че не съм фен на "насилственото" тъпкане на главата с музика. Не е лош разбира се, по-добър и разнообразен от Енгъра, но дотам. Третият Unforgiven изобщо не ми харесва колкото първите (всъщност не ми харесва изобщо), мисля, че е грешка да го кръстят така, след като единственото общо с предните два е фактът, че е балада.
Не съм разочарована, не съм и очарована...Снощи го слушах 3 или 4 пъти последователно преди лягане, като се събудих не помнех нищо. Cyanide ми харесва обаче

+ 1.
Почти 1:1 ми е мнението.
С изключение на Unforgiven III - много повече ми харесва от прежните.
А да: The day that never comes е за мен най-добрата песен в албума. Както и My Apocalypse.
Но...дотам.

Е, да: след 91-ва може би е най-добрият албум...ма то това не е кой знае какво постижение.
Звукът е ужасително дразнещ.

[Blackiel]

Ммммтъй. На всички да е ясно че аз съм от феновете на Manowar които смятат че Metallica си врътнаха гъза още при Черния албум, защото въпреки Сандмена и Nothing Else Matters този албум утрепа Metallica. Както вече писах съм запознат много добре с творчеството на групата, защото като бях малък баща ми въртеше творчеството нон-стоп и не мога да ви опиша разочарованието му при Лоуда. Та на Metallica имам по една-две любими песни от всеки албум до 91, останалото не ме грабва просто. Песните са - Seek & Destroy, Fight Fire with Fire, Fade To Black, Battery, One и Enter Sandman.
Та да кажа за настоящия албум... Ами това излиза да ми е любимия албум на групата май, защото има всичко мамка му. Чух албума 3 пъти. Продуцирането - опасенията от бас останаха напразни, но Джеймс въпреки че е сраб вокал е трябвало да бъде по-усилен
За песните:
That Was Just Your Life - Силно начало, което подсказва че групата се е осъзнала. Все си мисля че Tom Araya би я изпял по-яко.
The End Of The Line - разчупено, приятно, една идея по-добре от всичко в Лоуд
Broken, Beat & Scared - Дееба пак ми бие на Лоуд
The Day That Never Comes - Много ми харесва, май най-добрата в албума. Звучи ми като One meets Fade to Black meets The Unforgiven
All Nightmare Long - Звучи ми като излязло между Justice-а и Черния, приятна е но не е шедьовър
Cyanide - Припев ли бридж ли е не мога да го разбера много ми харесва ама в средата с баса където е много Мъстейнско ми звучи.
Unforgive III - Много обещаващо започна ама после изведнъж магията се загуби, все пак повече ми харесва от двойката.
The Judas Kiss - Много завна ми звучи въпреки набивките в началото
Suicide and Redemption - В началото много пантерско започна има интересни сола, но само това
My Apocalypse - Силен и ударен край не блести особено, ама не е лош
Лична оценка - 8
Сега вече не могат да се правят каквито и да било прогнози за следващия албум на групата.