Jump to content

Вълкът МоцартЕдна потресаваща житейска история!


4 replies to this topic

#1 СОК

    послушник

  • Енориаши
  • Pip
  • 1 posts

Posted 13 юни 2009 - 10:41

Вълкът Моцарт


Беше прохладна октомврийска вечер. Крещящите неонови надписи и мазните ориенталски ритми достигаха и най – потулените кътчета в Студентски град и не даваха дори минута покой на алиенираните и малобройни представители на днешната младеж, които вместо да се забавляват, както си му е редът, предпочитаха да се отдадат на самосъжаление и летаргична незаинтересованост от обкръжаващата ги реалност, под съпровода на дисхармонична и еднообразна музика. Вече почти месец симпатичната първокурсница Гробянка се прибираше всяка вечер в малкото си, противно стайче в скапания Студентски град, сядаше на изтърбушеното, мръсно легълце, слагаше си пършивите слушалчици и си пускаше така писналите и вече два диска с упадъчна музика. Изслушваше отдавна наизустеното им съдържание и си лягаше. Липсваше й топлината на семейното огнище ( в Ботевград до ден днешен не познават парното. Отопляват се посредством огън, стъкмен в малкото домашно огнище чрез сухи съчки и кремък. Често се събират около огъня и танцуват в кръг, извършвайки причудливи движения, съпътствани от нечленоразделни звуци). Противната й розоводрешеста съквартирантка я вбесяваше само с присъствието си, а на където и да завъртеше глава, мъртвешкият поглед на Гроби попадаше върху някой от многобройните лигави артикули, с които оная фуста беше “декорирала” стайчето, узорпирайки всеки микрометър свободно място (скапаните играчки и панделчици бяха урината, чрез която тая човешка котка маркираше територията си).
Гроби вече не издържаше. На всичкото от горе, в тази петъчна вечер панелните стени на мравуняка за селяни, в който беше настанена, се тресяха под ударите на бясната чалгоза, кънтяща от отсрещния бардак, имащ претенциите да притежава статус на питейно заведение. Дълго бе отлагала този момент, но сега вече нямаше къде да се скрие от неизбежното – трябваше да се изправи смело пред големия град и да се гмурне в кипящите му от нови предизвикателства води. Беше чувала за бастиона на различните в Студентски град, за малкото островче всред фолк – океана, където наблъскани като в консерва младежи втора ръка получават това, от което имат нужда, а именно гадна, суперсилна музика, скъп алкохол, поднесен от противен персонал, смрад на пот и цигари и отвратителна охрана, нетолерираща наличието на танцуващи субекти в заведението. Гроби надяна огромните си червени очила, огледа се (вече не толкова кьорава ) в мръсното огледало и решително закрачи към “Грабежа”. Игнорира звуково – визуалната инвазия, която многобройните поп – фолк пунктове упражняваха върху улиците на селското гето и с лека усмивка на уста ( и метално топче в нея ( не в усмивката, а в устата)) прекоси невредима фешън територията. Неусетно се озова пред дверите на прословутия в ъндърграунд средите бар “Грабежа”. Пое си дълбоко дъх (вътре това не би и се отдало така лесно) и влезе.
Същата вечер на лов бе тръгнал най – опасният градски хищник, стожерът на българската алтернативна музика, откривателят на барабаните, изобретателят на нотите, Онзи, който вместо ключовете от колата, носи в джоба си ключовете Сол и Фа – Вълкът Моцарт. Той се прокрадваше измежду множеството си потенциални жертви и подбираше тазвечершната плячка със стръвния си поглед. Изведнъж нещо прикова вниманието му. Да, точно така – там, до вратата се беше появила млада червена очиларка. Червените очиларки бяха любимата вечеря на Моци. Отличаваха се с червените си очила. Тази също така имаше по около килограм стомана, прикрепен към всяко ухо, прави, бели зъби и провинциален произход. Моци ловко преодоля няколкото метра, делящи го от плячката и се хвърли в устремна атака с патентованата си реплика – убиец :
- К’во ста’а, мацка... – придружена от половинчата усмивка, цигара в ъгъла на устата, ръка на кръста, подпрян с другата на стената, кръстосани крака и за капак – повдигната вежда.
Тук трябва да отбележим, че разчитайки на огромния си опит в лова на невинни млади студентки, Вълкът Моцко отдавна беше спрял да актуализира сваляческите си подходи, проверявайки кои са последните новости във ФЗДБ (Форум на Загорелите Дърти Барабанисти). Затова напоследък все по – често изпадаше в нелепи ситуации като тази.
Потресена от комичната атака, която Моцката предприе, съобразителната Гроби веднага си припомни думите, с които майка й я бе изпроводила преди месец на Ботевградската гара : “ ‘Фани си някой, да е от София и да има кола!” Не знаеше, че Моцунката не е от София, нито, че няма кола, но пък и не бе тръгнала да си го “ ‘фаща”. Просто щеше да се възползва от портфейла му тази вечер. Наумила си този лукав план, Гроби предостави на Моцарелката възможността да й пуска лафчета – зарибявки и дори на два пъти го удостои с палаво – лъстив поглед, отправен над леко смъкнатите червени очила. След около час, обаче, потокът безплатни текили, които Гроби жадно изливаше в устата си, внезапно секна. Въпреки лекото си замайване, предизвикано от солено – кисело – спиртния коктейл, заформил се в стомаха й, червенала очиларка забеляза обратнопропорционалната зависимост между опразващото се Моцково портмоне и все по – настъпателните действия на музикалния гений. За това, без миг колебание, Гроби излъга нагло – нагло : “ Отивам до тоалетната да се освежа и идвам веднага.” Всъщност, тя наистина отиде до тоалетната и издрайфа слузеста смес от стомашен, лимонов и текилов сок, защото се опасяваше от евентуално утрешно главоболие, точно както някои женички повръщат сперма през путките си, под страх от деветмесечно главоболие. След като разбрахме, че текилата е просто безцветна сперма, е време да се завърнем към действието в този приятен малък разказ, което в момента се случваше в кенефа на бара - а именно – трескаво търсене на отговор на въпроса : “ Как да се измъкнем от “Грабежа” без Моцозата да ни сгащи?”
Прозрението осени Гроби без предупреждение – както си стоеше пред огледалото, тя свали огромните си червени очила и самодоволно се усмихна. Така дегизирана, тя мина безпроблемно покрай чакащия Моцезар, преплува през телесната гмеж, обсебила входа на заведението и излезе навън. Застана на четири крака и се изтръска от гнусните потно – слюнчести секрети, покрили тялото й на излизане от бара, сякаш беше куче.
После с леко заплетена, но бърза крачка се отправи към квартирката си. Когато застана пред вратата на моментния си дом, обаче, червената очиларка се разколеба. Беше решила да се забавлява тази вечер, нямаше да се прибере и да си легне само заради нянакъв си велик композитор – вълк, наумил си да я изяде. Така Гроби реши да отиде на гости на своите приятели Ники Рая и Живков, които живееха в съседната ней кибритена кутийка.
Колкото до тях, Ники Рая беше спретнат в духа на осемдесетарския Rock’N’Roll красавец – второстепенен член на двучленната банда Кучи Син. Като втори по важност в групата, на Ники се падаха досадните задължения да пише музиката и текстовете на парчетата, да свири водещата китара, да пее и да бъде привлекателният пич на сцената. Истински важният в бандата беше Лил Ивановият на родния рок – Visious Bustur, известен още като Дядото. Той изпълняваше неясната функция на шеф в Кучи Син и си падаше по дванадесетгодишни девственици.
Живков пък, беше управлявал нашата мила родина в продължение на четиресет години, но се беше оттеглил и, след като инсценира смъртта си, се отдаде на спокойно и лежерно живуркане, далеч от светската суета и камерите. Обичаше да си преживя чипс, разплувайки се в креслото си и да си бърка безцелно в носа.
Колкото и безскрупулно да бе изцедила финансовите залежи от портмонето на Моцето, Гроби се посвени да се изцепи на другарите си без какъвто и да било армаган и просто да им изпие шльокавицата. Тъкмо влизаше в квартирата си за да вземе нещо за хапване, когато се присети, че има в себе си (буквално) две анални наденички. Къткала ги бе цяла вечер в своята чревна кошничка, при това, със завидно стеснение (ха – ха – ха – ха – ха).
Така нашата червена очиларка навести любимите си авери и тримата се забавляваха безгрижно, както само те си знаят ( ядейки лайна и лочейки урина). Изведнъж вратата на мизерното помещение, което обитаваха Ники Рая и Живков, се разтресе от мощен удар.
- Козленца, отворете, аз съм ваш’та майка – избоботи вълкът Моцчо, залагайки на друга своя ретро – реплика. Този път сработи – безрасъдният Рай се върза и го пусна в занемарената дупка, без да се замисля.
А като видя кой влиза, Гроби изпадна в тих ужас. Въобразяваше си, че се е измъкнала, но хищният Моц не беше вчерашен. Щом се изнерви да я чака на бара, той отиде до кенефа да й каже да побърза с отстраняването на негъра и представете си колко изумен беше, когато не намери никого в сервизното помещение на “Грабежа”. За всеки случай провери и в мъжкия – к’во пък, нямаше нищо против някоя и друга гей – преживелица, стига да не се прекалява. Нъцки. Беше офейкала. Дейба! В този момент в съзнанието на про – Моци изплува следната картина : странно познато момиче с нещо огромно полустъклено – получервно, метнато през рамо, минава покрай бара и се отправя към изхода на заведението. Когато осъзна как глупаво е бил изигран, Моцини се ядоса. Ама много се яроса, направо откачи! Но той беше опитен ловец. Когато последните лъчи на залязващото слънце се стопят над хоризонта и мрак се спусне по улиците на бетонната джунгла – дошло е времето на Моцарт. С безшумни стъпки той се измъкна от бара, подложи свръхсензитивния си нос на лекия повей на вятъра и веднага подуши следата на червената очиларка. Проследи дирята до общежитието и се вмъкна през открехнатата входна врата. Портиерът, който се опита да възпрепятства Моцомир, бе намерен на сутринта, обесен от терасата на третия етаж, с изкормен и в последствие заврян в устата му скротум. Когато се качи на етажа на червената очиларка, Кумчо Моцчо дочу веселата глъчка, разнасяща се от килията на Рая и Живков и се облиза лакомо.
След като проникна с хитрост в малката стаичка, Вълкът предприе стремителна атака към червената очиларка, като след серия от отърквания и пощипвания, премина към отчаяна серенада, извършена чрез Райската китара. Изпадналата в безизходица Гроби отчаяно запелтечи фалшив немски, обръщайки се към Рая : “Du hast keine Lust, Mutter.” Ники разбра идеята и отвърна със завидно произношение : “ Ich will Rosenrot ohne dich.” Вълкът Моцарт се почувства крайно изолиран и пренебрегнат, пое си дъх и изкрещя право в лицето на червената очиларка : “ ИСКАМ ДА ТЕ ЧУКАМ, КУРВОООО!!!” В този момент героичната искрица пламна в сърцето на Ники и той с ритници изхвърли натрапника, избавяйки своята посестрима. Така Рая пое функцията на ловеца – спасител, а Живков неволно се превърна в една своеобразна ( а по – късно и в омразна ) баба, която най – правдоподобно и безучастно се излежаваше на фона на развихрилата се олелия.
От тогава на сетне червената очиларка внимава доста повече при среднощните си разходки и често се буди нощем, потна и уплашена от милионите преследващи я дърти барабанисти, които, за щастие, вече са само в съня й. Моцослав, пък, повече не го видяха нито в “Грабежа, нито където и да било другаде. Злите езици говорят, че опозорен и низвергнат, той се отделил от света в малка тенекиена обител, обкръжена от тор, в ужасно циганско гето. Там се бил отдал на безконечната си омраза към хората, особено към по – известните от него музиканти. И до ден днешен често се случва замръкнали скитници да твърдят, че след полунощ, от купчините лайна се разнасяли странни виещи звуци, съпроводени от нещо като барабанен тропот. Толкова страшен били тези звуци, че още никой не е дръзвал да се приближи към говната и да види кой, аджеба, шуми така противно. Всеки бърза да се отдалечи от това място и е спокоен, чак когато дръпне резето на вратата си, захлопне кепенците и се завие през глава, с тапи, втъкнати в ушите си.

Автор: КумЬо Лизан и редколегия

Всяка прилика с действителни лица и личности е умишлена!!!


Купуването и продаването на гласове е престъпление!
Ако ви хванат!

#2 Змей Горянин

    стъписващо зъл

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 892 posts
  • Gender:Male
  • Location:София

Posted 15 юни 2009 - 15:44

Моля някой по-доверчив от мен и с повече свободно време да прочете туй чудо и да ми каже струва ли си да го чета :blink:
... Through dreams I influence mankind...

#3 Джуджето_GIMLY

    анонимен човеколюбец

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1378 posts
  • Gender:Male

Posted 16 юни 2009 - 20:12

Не :no:
Кироо, бегай оттука, оти че те изпапурчим с копачо!

#4 Тигър

    кардинал

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 1959 posts
  • Gender:Male

Posted 17 юни 2009 - 11:03

Взех, че го прочетох. Ако някой ми каже защо това нещо е публикувано в "Хумор и забава", ще съм твърде благодарен. Нито е хумористично, нито е забавно. Не виждам и особена литературна стойност, но да кажем, че не разбирам... Просто някаква, хм, *цензурирано* с претенции за реалистичност и литературност. Не знам защо си загубих времето.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „Green Book“/“Зелената книга“

#5 Файона

    addicted to chaos

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 212 posts
  • Gender:Female

Posted 17 юни 2009 - 20:39

Quote

Не знам защо си загубих времето
Защото не слушаш Гимли. :metal:
Omnia mea mecum porto





1 user(s) are reading this topic

0 members, 1 guests, 0 anonymous users