3 replies to this topic

[Jurisprudent]

Като оглеждах този раздел на форума, забелязах, че е имало теми за лична поезия (или поне ми се стори, че става въпрос за предимно авторска поезия), както и тема за текстове на песни и т.н., но не видях да има тема за споделяне на откъси от любима за съфорумниците поезия. А дори тук-там да е имало, е било преди доста време. Така че ми се струва уместно да направя едно местенце за такива цели.

Понеже сме поначало музикален форум, естествено е да има много предложения за стихове взети от текстовете на любимите ни групи. Но аз предлагам тази тема да я посветим на поезията извън музиката. Освен това, да обменяме списъци на любими поети според мен няма нужда. Затова предложението ми е да постваме тук откъси (или цели) от поетически творби, които са ни направили най-значимо впечатление. Без да имам предвид да правим класации и т.н., нито да се мъчим да определим две, три, десет най-любими неща.

А, и да добавя, според мен нма нужда да се ограничаваме само до текстове на български.

Edited by Jurisprudent, 30 юни 2011 - 16:36 .

[reader]

ХРИСТО ФОТЕВ напоследък, влюбих се.

"....аз ще целувам твоя смях,
облечен в червена рокля и седефен страх..."

(Предчувствие)

Гениален.

[Jurisprudent]

reader, on Jun 30 2011, 07:11, said:

Благодаря ти, че "повлече" крак и активизира темата; мислех си, че ще остане самотна.

Аз да се отчета с две любими неща:

Франсоа Вийон

Бaлада за конкурса в Блоа

Край извора от жажда ще загина,
край огъня треперя вкочанен,
в родината си сякаш съм в чужбина,
като във пещ пламтя и съм студен.
Съвсем съм гол и царски пременен,
усмихнат плача, чакам без отрада,
посрещам мъката като награда,
могъщ и слаб в един и същи час,
от радостта не чувствувам аз наслада,
добре приет и нежелан съм аз.

Не вниквам в очевидната картина,
а спорното е сигурно за мен,
в незнаен път с доверие ще мина,
в случайността съм твърдо убеден.
Печеля, но от загуби сломен,
в зори усещам нощната прохлада,
лежа, а пък пръстта под мен пропада,
без пукнат грош съм по-богат от вас,
наследник съм, но дял не ми се пада,
добре приет и нежелан съм аз.

Безгрижен съм, ала като мнозина
от тежка участ съм сломен,
гневът ми е възторг наполовина,
от откровеността съм оскърбен.
Ще тръгна с онзи, който някой ден
посочи лебед стар за врана млада,
щади ме този, който ме напада,
лъжата с истината смесва глас
и спомням си забравена досада -
добре приет и нежелан съм аз.

Сбрах, господи, от знания грамада,
а сред невежество душата ми пропадa,
пристрастен, искам равенство за нас.
Залог ли търся? Чакам ли пощада?
Добре приет и нежелан съм аз.

Другото нещо ми е на английски. Има си български превод, но не го харесвам, а собственият ми превод, който правих отдавна, според мен не успява да предаде добре текста, т.е. и той е слаб. Затова давам оригинала:

T.S. Eliot

The Hollow Men

We are the hollow men
We are the stuffed men
Leaning together
Headpiece filled with straw. Alas!
Our dried voices, when
We whisper together
Are quiet and meaningless
As wind in dry grass
Or rats’ feet over broken glass
In our dry cellar

Shape without form, shade without colour,
Paralysed force, gesture without motion;

Those who have crossed
With direct eyes, to death’s other Kingdom
Remember us—if at all—not as lost
Violent souls, but only
As the hollow men
The stuffed men.

*

This is the way the world ends
This is the way the world ends
This is the way the world ends
Not with a bang but a whimper.

[Flagellum_Dei]

Вапцаров,Смирненски,Шандор Петьофи,Буковски ... Далчев! Общо взето-колкото по-мрачно,толкова по-добре.