Jump to content

Reviews


258 replies to this topic

#241 stormbringer

    архиепископ

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 535 posts
  • Gender:Male

Posted 23 май 2011 - 14:20

View Postman on a mission, on Apr 16 2011, 09:05, said:

Как да започнеш да пишеш ревю за Whitesnake? Единственото, което мидва наум е че когато David Coverdale запее и боговете мълчат.
Доста добро ревю. Не съм сългасен с едно две неща ... и разбира се бих добавил някой свои наблюдения, но иначе до голяма степен имаме сходни виждания за повечето парчета ... между другото понеже спомена на няколко пъти GTBB, трябва да отбележа, че покрай Forevermore започнах да слушам и него отново и съм изключително приятно изненадан .. явно преди не съл го "слушал достатъчно добре" ... някой наскоро спомена в една друга тема нещо от типа на това, че когато навремето човек е разполагал с примерно 100 албума и ще-неще слуша каквото има отново ... а като сега имаме безкраен избор от музика и след първо/второ слушане заклеймяваме нещо или изтриваме цели дискографии, просто защото не сме им дали шанс и очакваме от първият път да грабнат, а това трудно може да стане ... напълно споделям това мнение и държа да отбележа, че въпреки през 2008 казах, че GTTB е албум само с пълнеж ... сега мисля, че е много добър албум
Don't let yourself get attached to anything you are not willing to walk out on in 30 seconds flat if you feel the heat around the corner.

#242 Thrasheer

    Call me Ванката ;D

  • Енориаши
  • PipPip
  • 99 posts
  • Gender:Male

Posted 20 юли 2011 - 23:33

Иии да ... той се завръща.Как сте people? След голямата почивка която си дадох, мисля да започна отново да пиша ревюта.Наскоро започнах да слушам адски много групата Death.Стилът им се определя като техничен дет, което е точно по мой вкус - бързо,тежко и мелодично. Човека допринесъл най-много за групата, разбира се е Чък Шулдинър. Въпреки, че е починал от рак, всеки запознат със стила или групата го помни като един невероятен творец, с добро сърце ! Това което ми е направило голямо впечатление в сценичното поведение на Чък е, че не преобладават псувните от рода на - motherfuckers, fuck, shit, fuckin god и т.н. Бил е скромен и възпитан тип със страхотен усед за музика. Албума за който ще ви пиша е от 1998 година и се казва The Sound Of Perseverance. Това е и изобщо последния албум на групата. Както в повечето песни на Death, в тях има разнообразни сола и рифове с променливо темпо, и най-вече барабани. Scavenger Of Human Sorrow започва точно с едно бързо соло на барабани, последвано от кратко китарно соло и тежки рифове, след което Чък започва да пее. Вокалите на Чък не са сложни, но начина по който пее ме кара да се чувствам, ту величествено, ту странно ... Death е може би единствената ( или просто аз не съм чувал) дет група, която не свири само брутална блъсканица с pig вокали. В тях има нещо особено което ги прави уникални. Чрез музиката си успяват да създадат едновременно, и мрачна и изпълваща те с живот атмосфера. Bite the Pain има своите бързи части, но е главно песен с насечени рифове и по-бавни барабани от обикновенното. Spirit Crusher ми е безпорен фаворит редом с Flesh And The Power It Holds. Spirit Crusher е живото доказателство, че е възможно бас партиите да са разнообразни и мелодични, а не обикновенното 0-0-0-0-0-0-0-1-1-1-1-1-1, което се използва при повечето групи с подобен стил. Тази песен всъщност ме плени с един бърз риф, някъде към средата на песента. Трябва просто да се чуе за да се схване цялата концепция. В Flesh And The Power It Holds имаме страхотно начало с едно насечено соло, последвано от невероятно и бавно интро и точно то ме кара да се чувствам величествено. Въпреки, че видимо Чък не влага много чувства при свиренето на живо, може да се усети всичко в самата музика. Той говори чрез нея .. НЕВЕРОЯТНО ! To Forgive Us To Suffer започва подобно на Scavenger Of Human Sorrow, но по натам песента става много мелодична, с кратки сола, след които следват тежки насечени рифове. Такива преобладават и в Story To Tell. Конструкцията й е подобнa на Bite The Pain. Започва бавно, след което се включват бързи насечени рофве, последвани от бързи рифове и барабани.Към края на песните преобладават отново насечени рифове, тук там "окрасени" с някой по-мелодичен риф. Story To Tell също така има и невероятно соло. Дойде редът на Voice Of The Soul. Това е песен направено с много чувство и точно на нея ми става тъжно. Повтарящи се акустични акорди, с сола от ел.китара - бавни и бързи.Липсват барабани и вокали. Страхотни мелодии ... думата която описва песента най - добре е красота. Последната песен от албума е A Moment Of Clarity. В началото преобладава един страннен риф и типични бързи барабани за повечето метъл стилове. Това което правят Чък и остатъка от групата е просто изкуство. Подобни сола не съм чувал никъде. Те са единствени по рода си .. предполагам. Защо Death са уникални ? Никъде другаде няма толкова технична група с подобен стил, влагаща такива чувства, разнообразие и красота в музиката си. Има и още една 9-а песен, кавър на Judas Priest на култувата Painkiller. Сравнително добро изпълнение, вокалите са много близки до оригиналните, музиката си е същата. Няма кой знае какво да се коментира по тази песен.

10/10 R.I.P Chuck !

#243 wolfy

    кардинал

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1086 posts
  • Gender:Male
  • Interests:Mother Nature

Posted 27 юли 2011 - 13:52

Браво, Ванка! Попрочетох някои от твоите ревюта. Харесва ми ентусиазмът, с който изливаш музиката на любимите си банди във вид на букви и поразбъркани изречения :lol: Има лек хаос в писанията ти и не лек проблем с правописа, но с последното си ревю дърпаш напред - дали с чужда помощ, дали не - поне повечето запетайки са си на мястото :D Някои от критиките тук могат да ти бъдат наистина полезни, ако им обърнеш сериозно внимание, други са жлъчни и заядливи, но и без тях не може <_< Стилът ти ще се намести с времето, сега е по-скоро сбор от много желание и по-малко умение, но и това се постига. Има достатъчно прекрасни ревюта в сайта, които предполагам вече си прочел. Не ги копирай, но някои от тях могат да ти дадат насока - ти сам ще почувастваш кои... Желая ти успех и ще очаквам следващото ти ревю с интерес! :harhar:
Non Nobis Domine, Non Nobis... Sed Nomini Tuo Da Gloriam!

#244 marillion

    I'm a Marquee veteran...

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 6135 posts
  • Gender:Male
  • Interests:Progressive Rock

Posted 06 август 2011 - 08:17

Ревюто на месеца... :D

"What's the world coming to when Jon Anderson can get sampled on last year's Kanye West album – but he's not on the new Yes album? Ah, well – as he used to sing, "Silly human race."

Amen for that... :lol:
18.06.2017 - Phil Collins
19.06.2017 - Phil Collins
15.07.2017 - U2
13.10.2017 - marillion

#245 Jurisprudent

    Joydivisionist.

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 2374 posts
  • Gender:Male
  • Location:The Land of Bittersweet Symphonies
  • Interests:- progressive rock, hardrock, heavy metal, thrash&death metal, alternative, wave/darkwave, gothic, post-punk, industrial, jazz, jazz rock, fusion, blues

Posted 06 август 2011 - 08:27

View Postmarillion, on Aug 6 2011, 00:17, said:

Ревюто на месеца... :D

"What's the world coming to when Jon Anderson can get sampled on last year's Kanye West album – but he's not on the new Yes album? Ah, well – as he used to sing, "Silly human race."

Amen for that... :lol:

Тия 4 изречения ли са ревю...Тогаз к'во се пъна аз да пълня не знам си колко текст за моите...То само коментарите под "ревюто" са далеч по-съдържателни от самото "ревю."
Plus Ultra.

"This world is totally fugazi."

"We will always be so much more human than we wish to be."

"From the Stars back to our Cities"


Jazz fusion audio centre

1001 albums online

#246 marillion

    I'm a Marquee veteran...

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 6135 posts
  • Gender:Male
  • Interests:Progressive Rock

Posted 06 август 2011 - 09:28

View PostJurisprudent, on Aug 6 2011, 09:27, said:

Тия 4 изречения ли са ревю...Тогаз к'во се пъна аз да пълня не знам си колко текст за моите...То само коментарите под "ревюто" са далеч по-съдържателни от самото "ревю."

В конкретния случай и четири изречения са много, ако питаш мен... ;)
18.06.2017 - Phil Collins
19.06.2017 - Phil Collins
15.07.2017 - U2
13.10.2017 - marillion

#247 Jurisprudent

    Joydivisionist.

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 2374 posts
  • Gender:Male
  • Location:The Land of Bittersweet Symphonies
  • Interests:- progressive rock, hardrock, heavy metal, thrash&death metal, alternative, wave/darkwave, gothic, post-punk, industrial, jazz, jazz rock, fusion, blues

Posted 06 август 2011 - 10:15

View Postmarillion, on Aug 6 2011, 00:28, said:

В конкретния случай и четири изречения са много, ако питаш мен... :crazy:
Аз затова пък му отделих 5 абзаца. ;)
Plus Ultra.

"This world is totally fugazi."

"We will always be so much more human than we wish to be."

"From the Stars back to our Cities"


Jazz fusion audio centre

1001 albums online

#248 Тигър

    кардинал

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 1987 posts
  • Gender:Male

Posted 26 април 2012 - 13:51

Когато беше обявен конкурсът за автори, по молба на сестра ми и аз изпратих две ревюта.
То не беше молба, а направо настояване, де... Не ме одобриха, обаче рекох, все пак, да ги постна тук. Дано се харесат на хората, които имат нервите да ги изтърпят.

Astral Doors – Jerusalem


Оригиналност. Това е единственото, което не достига в творчеството на Astral Doors. Влиянието на знайни и незнайни хардрок и хеви метъл изпълнители от 80-те години на миналия век се чува във всеки риф на шведите. Особено силно се усеща влиянието на групите с участието на великия Ronnie James Dio.
Знаете за какво става дума – винаги, когато се заговори за Astral Doors или Lion’s Share, неизбежно ще се спомене фактът, че вокалистът на тези групи – Nils Patrick Johansson – е взел наистина много от човека, обагрил с гласа си класики като “Heaven and Hell”, “Holy Diver”, “Long Live Rock ‘n’ Roll”. Как може този никому неизвестен швед да бъде такова жалко подобие на великия Dio?
Как може?
Спор няма, влиянието на Dio върху Johansson е огромно, но да се говори по подобен начин е неуважително и за двамата. Dio не е певец, който може да бъде имитиран лесно. Комбинацията от техника, тембър, диапазон и сила на гласа – това го превърна във величието, което е и винаги ще бъде. Ако някой успее да се доближи дори малко до това, не може и не бива да бъде окачествяван като жалко подобие на когото и да е.
А Johansson не е просто имитатор. Не, той е завършен певец със собствен почерк и собствена сила, която демонстрира в последния албум на групата си.
“Jerusalem”. Албум, издържан в стилистиката на класическия хеви метъл от 80-те, който би допаднал на всеки фен на жанра.
Да, не е оригинален, каквото и да означава това, но в днешно време какво ли е?
Просто як, надъхващ, праволинеен хеви метъл, чийто създатели са знаели какво целят и как да го постигнат. Всичките песни носят в себе си енергия, достойна дори за “Best of”-албум на Black Sabbath. Темпото е или средно, или високо. Балади няма. Възможност слушателят да се отпусне и да спре да куфее няма.
Среднотемповият убиец “Seventh Crusade” поставя ударното начало на албума. Слушателят клати глава ритмично, припява, радва се и вече е напълно наясно какво му предстои. Следва “With a Stranger’s Eye” – доста по-бързо парче с увличащ припев и запомнящ се риф.
След него е една от най-добрите песни в албума – “Child of Rock ‘n’ Roll”. Не случайно именно по нея беше заснет видеоклип. Енергията на тази песен може да събуди дори труп. Слушателят вече не клати глава ритмично, а куфее като за последно, и не припява, а крещи всяка сричка с пълен глас.
С “Pearl Harbor” идва моментът слушателят да се поуспокои. Темпото е високо, рифовете са запомнящи се и мелодията увлича, но не грабва като предишната песен.
Следва “My Lost Crucifix” – една от по-бавните песни в албума, но и една от по-добрите. Тежест и мрак в духа на Black Sabbath се стоварват върху слушателя и му припомнят как го смачка шедьовърът “The Sign of the Southern Cross” навремето. Основният риф ще се върти в главата ви седмици, след като сте чули песента за пръв път.
Мястото на “Babylon Rise” е точно след тази песен. Темпото е по-високо, а тонът далеч не е толкова мрачен. Слушателят си поема дъх и се подготвя за следващата песен – “The Suicide Rime” – най-жизненото парче в албума. Надъхваща среднотемпова резачка в маршов ритъм, чийто хоров припев ще ви накара да запеете с пълен глас.
“The Battle of Jacob’s Ford” е може би най-разчупената в музикално отношение песен в “Jerusalem”. Тежки рифове се редуват с баладични куплети и припев, който връхлита слушателя като ураган, а резките смени на темпото не оставят човек да се успокои дори за миг. Един от истинските шедьоври в албума.
“The Day After Yesterday” e поредният бисер. Умело вплетената в мелодията акустична китара не е за подценяване.
Финалът е “Jerusalem” – песен, буквално събрала в себе си епиката на средновековната европейска история. Каквото и да се каже за нея, малко ще е. Тежка, надъхваща, силна... Не може да се опише.
Дали “Jerusalem” е перфектен албум? Не, не е. Нищо не е перфектно. Но е нещо, от което отдавна имахме нужда – нов албум в стила на 80-те, който не звучи мухлясало, а носи енергията и жизнеността на онова време.

Оценка: 10/10.




**********************************


Nightwish – Imaginerum


Когато емблематичният вокалист на някоя известна група бъде заменен от нов и неизвестен певец, много от феновете приемат това прекалено тежко. Знаете, че е така. Примерите са неизброимо много. Judas Priest, Helloween, Accept, Iron Maiden… Няма значение колко добър е новият, винаги ще се намерят хора да го мразят само защото е дошъл на мястото на музикант, когото са смятали за незаменим.
Това се случи и с Nightwish, когато Anette Olzon зае мястото на Tarja Turunen в групата. Дори днес, повече от четири години след излизането на “Dark Passion Play”, много от феновете все още отказват да приемат новата вокалистка. Фактът, че стилът й на пеене е напълно различен от оперните вокали на Tarja, допринася много за това.
Оказва се, обаче, че вокалите са последният проблем на “Imaginerum”… Ако изобщо може да се каже, че са проблем, всъщност, понеже певческите изпълнения на Anette и Marco Hietala са, меко казано, впечатляващи.
Много по-сериозен проблем е цялостното звучене на албума. Слушателят остава с впечатлението, че лидерът и клавирист на групата, Tuomas Holopainen, се е вживял в ролята на Danny Elfman. За тези, които не знаят, Elfman е композиторът, без когото повечето филми на великия режисьор Tim Burton нямаше да са това, което са. Характерните за него елементи се усещат навсякъде в албума. Има зловещи детски хорчета, мрачно-водевилна театралност, дуети, извадени сякаш от Бродуейски мюзикъл, инструментална композиция, писана като че ли за готически филм на ужасите. Твърде често се появява усещането, че слушате не симфо-метъл албум, а саундтрак на дарк фентъзи. Подобни забежки съвсем не са нетипични за групата – всички помнят кавъра на известната песен от мюзикъла “Фантомът от операта”, изпят от Tarja и Marco за албума “Century Child”, но далеч не е само това. Въпросът е, че театралното звучене никога досега не беше доминирало така тотално над музиката в цял албум на финландците. Това, естествено, няма да ви попречи да се насладите на музиката, но – може би – ще ви се види странно.
Другият проблем на “Imaginerum” е разнообразието. По-точно това, че Tuomas леко... Прекалил е. Сякаш е вкарал всичко, което му е повлияло в музикално отношение, без да се замисли доколко различните елементи си подхождат. В резултат получаваме нежна джаз-музика редом до дет-метъл-грухтене, разредено от вече споменатите детски хорчета, келтски мотиви и какво ли не още... Имаме динамичен пауър-метъл-дует, последван от епична песен, изпълнена с хорове, бомбастичен клавир, Anette, пееща дрезгаво като вещица, и Marco, звучащ като изваден от Бродуейски спектакъл. Чуваме песен на фински и инструментал със заглавие “Arabesque”. Дали всичките тези привидно несвързани елементи си пасват добре може да реши единствено слушателят.
Горните думи може би звучат по-критично от необходимото. Всъщност “Imaginerum” е един наистина добър албум, който няма как да разочарова почитателите на групата. Да, по-разнообразен и по-театрален е от необходимото, но е добре балансиран и слаби песни практически няма.
Единственото сериозно разочарование се оказва “Song of Myself”. Когато човек види продължителността на тази песен, очаква нещо грандиозно... Епично, може би като “The Keeper of the Seven Keys” на Helloween. За нещастие голяма част от песента е дразнещо и досадно говорене, което просто няма място в музикален албум.
За сметка на това практически всичко останало е на повече от добро ниво. Специално споменаване заслужават “Ghost River” с изригващите сякаш от Ада грухтящи мъжки вокали, контрастиращи рязко с пеенето на Anette, джазираната “Slow, Love, Slow”, където вокалното изпълнение е просто брилянтно, и инструменталът “Arabesque”, чийто ритъм въвлича слушателя в един истински неповторим огнен танц. “I Want My Tears Back” – песента с гореспоменатите келтски мотиви – и епичната “Scaretale” също не са за подценяване.
В заключение – ако харесвате Nightwish поне малко, чуйте новия им албум. Ще ви хареса.

Оценка: 8/10

**********************************



В ревюто на албума на Nightwish, както се оказа, бях допуснал една огромна и твърде досадна грешка, за която, за нещастие, разбрах едва след като го изпратих. Тук я оправих, но...
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”

#249 HeathenHeart

    The Art of Lore

  • Тамплиeри
  • PipPipPipPipPip
  • 2134 posts
  • Gender:Female

Posted 26 април 2012 - 15:04

За ревюто на Найтуиш съм съгласна с мнението - различни интересни идеи на Туомас, но като нахвърляни в един котел и каквото се получи. Анет мяука (като котката на вещицата :lol2: ), въпреки, че са се опитали да нагодят песните към гласа й повече отколкото в предния албум. На упражнението по английски, за някои доста непосилно, в “Song of Myself” и аз не му разбрах смисъла. То почти всеки чужденец говори "his own English", но все пак...
Hedniska Blod

#250 Digger

    епископ

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 430 posts

Posted 27 април 2012 - 07:56

Абе, пичове, къде се дяна Ванката?

#251 Nespithe

    кюре

  • Енориаши
  • PipPip
  • 147 posts
  • Gender:Male

Posted 28 април 2012 - 10:06

Тигър, екипът на Катехизис е отворен, а на теб малко не ти достига. Ако наистина имаш желание да пишеш, развивай се, прати след няколко месеца материали и се остави на преценката на Главния. :)

#252 Roy

    архиепископ

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 705 posts
  • Gender:Male

Posted 28 април 2012 - 15:52

Тигър, как би оценил собствените си ревюта, ако приемеш, че не ти си им автора? Похвално е, че имаш желание да се занимаваш с авторско писане - дано моментният отказ не те обезкуражава. Какво точно ти харесва в едно ревю за музикален албум?
By and large, jazz has always been like the kind of a man you wouldn't want your daughter to associate with.

Duke Ellington

#253 Тигър

    кардинал

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 1987 posts
  • Gender:Male

Posted 28 април 2012 - 16:59

Принципно ми е доста трудно да се дистанцирам от нещо, което съм писал. Знам, че не само аз съм така - в крайна сметка именно поради тази причина всеки писател има нужда от редактор.

Не че аз съм писател, де, а и при писане силата ми е другаде.

В случая сега, два месеца след написването на ревютата, установявам, че това на Astral Doors ми се е получило доста по-дървено, отколкото ми се искаше по начало. На Nightwish по-скоро ми харесва как се е получило. Помня, че имах намерение да сравня Туомас с още филмови композитори - основно с Алън Силвестри, който пък работи със Стивън Зомърс и е автор на музиката на "Ван Хелсинг" - но не го направих заради ограничения от конкурса обем.
Принципно съм забелязал, че ми е доста по-лесно да критикувам или директно да плюя, отколкото да пиша похвали, но пък ми се щеше да се представя с нещо позитивно.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”

#254 Satyr

    Администратор

  • Велики Магистри
  • PipPipPipPipPip
  • 7521 posts

Posted 05 май 2012 - 16:10

Малко след като приобщихме в екипа Shub-Niggurath с изненада разбрах, че това е човек, който преди 3-4 години по свое желание бе пращал ревюта, които тогава "не бяха на нужното ниво". И, макар и за по-дълго, се е променил до неузнаваемост и в много положителна насока. Просто защото не е загубил кураж. А на теб в случая наистина малко не достигна и точно ревюто на Астрал Доорс наклони везната в обратна посока.
Не те карам да пробваш да пратиш нови ревюта веднага, защото чисто психологически моментът е неподходящ. Но ако имаш желание - след известно време пробвай отново, не е нужно да има конкурс.

Екипът наистина е винаги отворен :)
WeRock.bg - сайт за Праведна музика

#255 Тигър

    кардинал

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 1987 posts
  • Gender:Male

Posted 06 май 2012 - 10:05

Благодаря.
Ще пробвам пак, когато излезе някой албум, който да искам да ревюирам.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”

#256 satanicart

    епископ

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 420 posts

Posted 08 май 2012 - 19:28

Да споделя и аз личното си виждане за написаните от Тигъра две ревюта. Няма да се спирам върху положителните страни. Ще отбележа само 1-2 неща, които не ми допадат - не с цел да оплюя автора на ревютата, а просто за да покажа какво лично аз не харесвам когато чета статии/ревюта/наречете-ги-както-искате. Това може да бъде насока за мислене на "критикувания" и така той да се замисли дали случайно не е склонен да се съгласи с мен и ако да - респективно да промени малко стила на писане и да го направи по-приемлив (макар и само за 1 човек, хаха).

Първо - в ревюто на Astral Doors е направена най-голямата в моите очи грешка, а именно всички песни са разгледани една след друга. Това винаги ме е отблъсквало изключително много. Аз никога не съм търсил в едно ревю дисекция на всяка отделна песен, винаги ме е интересувала общата картина. Склонен съм да простя споменаване на отделни песни само когато те наистина в голяма степен излизат извън общите рамки на даден албум. Дори ако има няколко (повече от 1-2) отличителни разлики, които да заслужават да бъдат споменати, аз бих предпочел това да бъде направено в едно изречение, което да бъде накрая на ревюто, след общото описание на албума (повтарям) като цяло. В това отношение определено мога да кажа, че ревюто на Nightwish за мен има предимство.

Второ - когато става въпрос за група с дълга история, винаги съм харесвал опитите в ревюто на новия албум да бъде направена една цялостна оценка на този албум не просто от гледна точка на това какъв е той сам по себе си, а как той се вписва в дискографията на групата, в звученето й до момента на излизането му, в разликите/приликите с предходните албуми, в насоката (или липсата на такава) към която групата отива с този нов албум. Нещо като времева и пространствена оценка на цялостното развитие на групата, като въпросният албум е само част от общата концепция (или отново липса на такава, хаха), а не някакво извънредно явление, което сякаш няма връзка с миналото и бъдещето. Такъв опит липсва и в двете ревюта. Липсата му не е задължително негативно нещо, пак повтарям - изразявам само личното си виждане.

Трето - дължината на двете ревюта за мен е твърде голяма. Бих предпочел те да са с около да кажем 20 % по-къси. От един момент нататък твърде дългите текстове неминуемо предизвикват отегчение. Все пак това са ревюта - не романи.

И последно - за мен няма нищо по-погрешно от това пишещият да се стреми да се дистанцира от работата си. Точно обратното - именно това е ценното на изразяването на личните виждания, строго индивидуалният подход и изразяването на строго индивидуално виждане.

Липсата на успех в дадено начинание в никакъв случай не трябва да обезкуражава предприелия го, особено в случай, че той има желание да се занимава с това и има усещането, че не е много далеч от постигането на целта. В зависимост от конкретния човек, натрупването на опит може да доведе до много положителна промяна. Така че - дерзай.

Edited by satanicart, 08 май 2012 - 19:32 .


#257 Тигър

    кардинал

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 1987 posts
  • Gender:Male

Posted 16 май 2012 - 10:48

Чак сега забелязах горния коментар...

Само да кажа, че благодаря много.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”

#258 Mor-Rioghain

    bean sídhe

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 451 posts
  • Gender:Female
  • Location:Shallow Grave

Posted 28 август 2012 - 17:57

С ваше позволение, ...

Katatonia – Dead End Kings


От издаването на Discouraged Ones досега, Katatonia развиват стила си с всеки следващ албум, като експериментите им са толкова успешни, че лесно биха могли да останат незабелязани. Резултатите са, че деветото студийно, дългосвирещо късче мрак, което ни предлагат, не съдържа нищо, което отдадените им почитатели да не могат да възприемат, и излъчва такава увереност, каквато групата не е демонстрирала никога преди.
Началото, старателно озаглавено "The Parting", е невъзможно красиво, дори в контекста на творчеството на шведите, а Jonas Renkse пее с лекотата, която винаги съм се надявала да доловя в гласа му. Неочаквано успокояващото звучене на вокалите се оказва характерна черта на целия албум и, във второто парче – "The One You Are Looking For Is Not Here", съвършено се преплита с участието на норвежката Silje Wergeland, която замести Anneke Van Giersbergen в The Gathering (бих казала, съвсем успешно).
Първата половина на Dead End Kings дава основания да се предположи, че за петимата от Стокхолм е настъпил период на забележимо по-праволинейни похвати при композирането. Смазващите, насечени рифове, изобилстващи във всяко произведение на Katatonia, тук се откриват единствено в "Buildings", с която завършва поредицата от пет песни.
Необичайните явления, вероятно, биха могли да се обяснят с напускането на братята Norrman, чиито функции в момента се поемат от Niklas Sandin и Per Eriksson, съответно – на бас и втора китара. Радостният факт е, че основата на групата остава непроменена от самото ù създаване преди повече от двадесет години, т.е. Renkse и главният китарист, композитор и продуцент Anders Nyström, а новите попълнения изглеждат и свирят така, сякаш винаги са съставлявали част от бандата, в което вече имахме възможност да се убедим на живо.
Оставащите минути до края на албума, до наистина силния финал "Dead Letters", безпроблемно биха могли да се включат в което и да било издание на групата след Brave Murder Day, въпреки по-изчистеното им звучене, а музиката на Katatonia, както винаги, успява да създаде онова усещане за нереалност, в което слушателят се потапя със страх, но което прави връщането към обречеността на битието дори по-трудно. Текстовете на Jonas остават все така болезнени, но разказват някак по-директно, а цялостният ефект далеч не е толкова вледеняващ, колкото ни подсказват името "Katatonia" и изкривеният артуърк, дело, разбира се, на Travis Smith, и очевидно препращащ към обложката на споменатия Brave Murder Day.
Макар и емоциите в настоящия албум да не притежават остротата на предходните, завладяват със задълбоченост, която издига групата на ново равнище. В Dead End Kings, шведите не могат да бъдат сравнявани с никого другиго, и достигат повратна точка в търсенето на себе си, започнато толкова отдавна. С все по-отдалечаващи се изразни средства, пресъздават истинската дуум атмосфера на ранните си шедьоври и, даже да не можем да бъдем сигурни, че са постигнали вътрешен мир и спокойствие, са толкова талантливи в извикването на тези чувства у всеки, осмелил се да ги потърси в тяхното изкуство.
Don't mistake lack of talent for genius.

#259 wolfy

    кардинал

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1086 posts
  • Gender:Male
  • Interests:Mother Nature

Posted 28 август 2012 - 21:43

Ревюто е написано от позицията на изключително запознат с творчеството на групата човек и е насочено в този си вид към "себеподобните" му. Не, или малко запознат с бандата читател, би се залутал отчаяно сред възторжените слова на автора, търсейки нещо просто и близко, за което да се хване. Аз съм такъв и това ревю по-скоро ме обърка и отдалечи от въпросния албум, отколкото обратното. Естествено, че знам кои са Katatonia, послушвал съм едно-друго, много ме кефи My Twin, но всъщност с това се изчерпват познанията ми за тях. Въпросното ревю ми показа, че групата се е извисила до немай къде и пускайки албума трябва да бъда подготвен и залят с океан от звуци и чувства на намерилите след дълго търсене себе си, музиканти. Авторът определено е фен на групата! И то какъв! Всеки с подобни детайлни познания за Katatonia би си проправил път в това ревю с лекота. Аз не можах и именно затова написаното от мен е първосигналното ми впечатление, като не-фен, но отворен за всякаква музика човек. Мor-Rioghain изобщо не се е опитала да "покаже" групата на някой незапознат, думите и са насочени към съвсем друг кръг хора, това е била целта и (предполагам), а аз използвах правото си да дам мнение от позицията на малко запознат. Умее да пише и сериозно се е постарала да замести звуците с букви, за да разберем и ние какво чува и усеща тя. Поздравления. Даже в момента слушам The Parting, преди това ударих едно ухо и на още 2-3 песни, като Dead Letters най-много ми допадна.
Да напишеш ревю на албум не е проста работа. Уважение към всеки, нагърбвал се с подобна задача. Защото не е достатъчно само да се изразяваш добре, нужна е магията на твореца, с която да вплетеш музиката в думи, така че четящият да чува звуците в главата си без още да е слушал албума. В този форум има хора, които го умеят. Умее го още един човек, който за съжаление никога не е писал тук. Sarcana. Нейните ревюта ме направиха фен на групи, които дори не бях чувал. Тя владееше изкуството да ти показва музиката до съвършенство.

Поздравления за ревюто, Mor-Rioghain!

Edited by wolfy, 28 август 2012 - 21:47 .

Non Nobis Domine, Non Nobis... Sed Nomini Tuo Da Gloriam!





1 user(s) are reading this topic

0 members, 1 guests, 0 anonymous users