87 replies to this topic

[marillion]

Svil, on Jan 10 2010, 09:10, said:

Моите не знам кога ще ги измисля. Още не ми е останало ред да се замисля върху годишната си класация. 2010-та започна с такова натоварване и толкова проблеми, че всичко останало ми е на заден план.

Не звучи добре, но все пак дано по-бързо загърбиш проблемите...

Иначе за цифрите Роб Рой много хубаво го е казал и си личи, че е вникнал в идеята ми. Само ще добавя, че откакто се помня, когато някой каже 90-те години, първата ми мисъл е за поредица от години в която неизменно присъства числото деветдесет или деветдесет и еди-колко си, същата работа и с 80-те - присъствие на числото осемдесет или осемдесет и..., 70-те - присъствие на числото седемдесет или седемдесет и...

Дай сега твоите десет...

[cygnusx86]

1. Dimmu Borgir - Death Cult Armageddon (2003)
2. Dark Tranquility - Fiction (2007)
3. Iron Maiden - Brave New World (2000)
4. Nightwish - Wishmaster (2000)
5. In Flames - Clayman (2000)
6. Immortal - Sons Of Northern Darkness (2002)
7. Warlord - Rising Out Of The Ashes (2002)
8. Mastodon - Crack The Skye
9. Judas Priest - Nostradamus (2008)
10. Deicide - Scars Of The Crucifix (2004)

[violator]

marillion, on Jan 9 2010, 18:47, said:

обаче правилата са си правила и затова ще те помоля, ако ще и на уше, да ми прошепнеш с кои от прекрасните си приятелчета би се разделил, за да редуцираме бройката до санитарните 10?

За да е по-безболезнена "раздялата" реших да се облегна на възможно най-простичкия и същевременно с това най-субективния критерий. Оставих в десятката албумите, които знам наизуст от първото до последното звуче. Това донякъде притъпява представителността, но пък е най-честно.

Те, на:

01. Radiohead – ”Kid A” /2000/
02. Dream Theater – ”Six Degrees Of Inner Turbulence” /2002/
03. Anathema – ”A Natural Disaster” /2003/
04. Marillion – ”Marbles” /2004/
05. Riverside – ”Out Of Myself” /2004/
06. Pain Of Salvation – ”Remedy Lane” /2004/
07. Depeche Mode – ”Playing The Angel” /2005/
08. Tool – ”10 000 Days” /2006/
09. David Gilmour – ”On An Island” /2006/
10. Eddie Vedder – Music For The Motion Picture ”Into The Wild” /2007/

[Джуджето_GIMLY]

1. Kreator - Violent Revolution (2001)
2. Kreator - Enemy Of God (2005)
3. Sabaton - The Art Of War (2008)
4. Kreator - Hordes Of Chaos (2009)
5. Rhapsody - Dawn Of Victory (2000)
6. Wintersun - Wintersun (2004)
7. Cage - Hell Destroyer (2007)
8. Iced Earth - The Glorious Burden (2003)
9. HammerFall - Crimson Thunder (2002)
10. Dark Tranquillity - Character (2004)

[Stavrogin]

Pain of Salvation - The Perfect Element /part 1/


Pain of salvation - Remedy Lane
Nevermore - dead heart in a dead world
Riverside - second life syndrome
Fates Warning - disconnected
Оutworld - Outworld
Porcupine tree - In absentia
Ark - Burn the Sun
Subsignal - beautiful & monstrous
Pagan's mind - Gods Equation

[deluxworld]

HIM - Razorblade Romance
Manowar - Warriors of the world
Children Of Bodom - Follow The Ripper
Iron Maiden - Brave New World
Helloween - The Dark Ride
Metallica - Death Magnetic
In Flames - A Sense Of Purpose
Edguy - Hellfire Club
Kreator - Enemy Of God
Benediction - Killing Music

[drivanov2003]

Сигурно няма да ги докарам до 10...

System Of A Down - Toxicity

System Of A Down - Mezmerize/Hypnotize
Систем ми върнаха надеждата за рок музиката изобщо!

Iron Maiden - Rock In Rio - това не е албум просто завръщането на Мейдън беше важна част от музиката която слушах последните 10 години.

Dream Theater - Six Degrees Of Inner Turbolence - до Октавариума - всеки албум съм го въртял до разчастване!

Iommy - 2000 - много здрав и пълен с любими изпълнители. Без да го вкарвам в класацията, тъй като сигурно не е пример за музика от 21ви век, но с удоволствие слушам Tommy Iommy & Glenn Hughes - Fused.

Amorphis - Silent Waters

In Flames - COME CLARITY

Evanescence - Fallen

Ayreon - 01011001

Blind Guardian - A Twist In The Myth 2006

Еми станаха 10, и след малко сигурно ше се сетя за някои други. Изобщо като се правят такива равносметки - по-новите неща винаги са с предимство, ето - Евънесънс ги бях забравил, но по едно време много ги слушах. Не съм споменал на Дио албумите - до един жестоки, Нострадамуса на Джудъс , още не мога да преценя Heaven And Hell , чух и доста нови групи , стилове, и зад всичко това се оказа, че стои компютърът, интернет , и в крайна сметка - METALKATEHIZIS

[Envy]

marillion, on Jan 8 2010, 17:18, said:

10 албума с които ще запомни периода от 2000г. до 2009г.

Ще запомня периода с доста (пъти) повече албуми, но за статистиката - ето 10 (по азбучен ред и според степента им на "запомняемост" по една или друга субективна причина - в никакъв случай не най-добрите 10 за периода):
[indent]Antimatter - "Saviour" (2001)
Apocalyptica - "Cult" (2000)
Cigaretta - "14 songS" (2003)
Исихия - "Исихия" (2001)
Korn - "Untouchables" (2002)
Massive Attack - "100th Window" (2003)
Muse - "Origin of Symmetry" (2001)
Rammstein - "Mutter" (2001)
Type O Negative - "Life Is Killing Me" (2003)
Ulver - "Perdition City" (2000)[/indent]

[stormbringer]

David Coverdale - Into The Light
Masterplan - Masterplan
Metallica - Death Magnetic
Trivium - The Crusade
DIO - Killing The Dragon
Scorpions - Humanity: Hour I
Judas Priest - Angel Of Retribution
Iron Maiden - Brave New World
Axel Rudi Pell - The Masquerade Ball
Helloween - Keeper of the Seven Keys: The Legacy


не са подредени в определен ред ... може и да пропускам важни неща, но в основни линии това са 10те
аблума излязли през последните 10 години, които или най-много са ме впечатлили, или ако не са ми отворили очите за определени банди, повечето от групите които обожавам не са издали нещо впечетляващо през изминалата деката .. колебах се доста дали да не вкл. Black Ice и A Matter Of Life And Death, но в крайна сметка мисля че тези 10те заслужават мястото си

[Ozzy]

Десетте години, които се разглеждат в тази тема отново принадлежат на............... динозаврите. За кой ли път. С малки изключения и за съжаление нещата стоят точно така. Нищо кой знае какво не се е случило в последната декада що се отнася до новите групи. Пълна музикална деградация. Добре, че са групите от старото поколение, та да измият срама на некадърните сополанковци.

1. U2 – All That You Can Leave Behind’00
Това е последния (за сега) албум на групата, в който няма слаба песен. Нещо повече – няма слаб момент. Този албум е съвършен във всяко едно отношение. И да, съгласен съм с Marillion, че тук Боно прави чудеса.

2. Metallica – Death Magnetic’08
Вече бях изгубил надежда, че една от най-влиятелните метъл групи през 80-те и 90-те ще направи нещо, което наистина да се докосва до ”Master of Puppets” и ”…And Justice for All”. Е, направиха го – още го могат!

3. Sting – Sacred Love’03
Тук положението е като по точка едно – съвършенство от началото до края. Ама то при този човек така се получава (почти) винаги.

4. Iron Maiden – Dance of Death’03
Тръгвам по дискографията на групата от 2003-та надолу търсейки нещо по-добро. Намирам го чак в 1986-та година. Тръгвам от 2003-та нагоре със същата цел. Не намирам нищо.

5. Rammstein – Mutter’01
Едва ли някога тази група ще достигне отново до такова високо ниво. За жалост.

6. Peter Gabriel – Up’02
Ако някой музикант не знае как точно се прави завръщане на сцената след 10 годишна пауза, ще го разбере в мига, в който си пусне ”Up”.

7. Bob Dylan – Modern Times’06
Който си го може – може си го. Дори и на 65. Лебедовата песен на Bob Dylan. Засега де, защото той дава всички възможни признаци на човек, който е безсмъртен.

8. Tool – Lateralus’03
Ако трябва да се посочи един албум на Tool (защото те всичките са изключителни), то това определено е този. Трябва да се изучава в учебниците по музика.

9. Red Hot Chili Peppers – Stadium Arcadium’06
Да издадеш албум, който е изключително добър е трудно. Да издадеш двоен такъв е почти невъзможно. Не и за Red Hot.

10. Fates Warning – Disconnected’00
Това е истинската прогресив метъл група. А не Dream Theater или Queensryche. За разлика от първите, Fates Warning правят музиката си с душа и сърце, а не се опитват да поставят световен рекорд по безсмислие (изсвирване на 4 357 тона в рамките на една секунда). За разлика от вторите, не лежат на славата на един единствен албум. Що се отнася до ”Disconnected”, каквото и да напиша ще е малко. Жалко наистина, че след 2004-та спряха да записват.


И един въпрос: тази тема какво точно представлява? Място, на което просто си изброяваме някакви албуми или накрая ще се прави някаква обща класация?

[marillion]

Ozzy, on Jan 11 2010, 14:05, said:

И един въпрос: тази тема какво точно представлява? Място, на което просто си изброяваме някакви албуми или накрая ще се прави някаква обща класация?

Темата е равносметка. Форумна дъвка. Не мисля да правя каквито и да е било класации, това противоречи на първоначалния замисъл. Всяко класиране е субективно, затова реших да попитам всеки от вас, за онези 10 албума с които ще запомните отминалото десетилетие. Това също е субективно, но накрая няма да има сърдити и недоволни...

Утре мисля да пусна и своите 10 DVD-та с които лично аз ще запомня декадата 2000 - 2009. После може би ще сглобя подобни десятки и за 90-те, 80-те, 70-те и 60-те. Всеки да се чувства свободен да го направи, все пак нали трябва да се забавляваме с нещо. Бих се радвал също така, ако всеки пише по няколко думи за избраните си творби, иначе темата се превръща в безсмислено изреждане на албуми, което изглежда доста скучно...

[incarnate]

Radiohead Kid A (2000) – с това влязох в Radiohead и останах там.
U2 All That You Can’t Leave Behind (2000) – още знам всяка песен наизуст. Следващите албуми…самоубеждавам се, че ми харесват
Tool Lateralus (2001) – с това влязох в Tool и още съм там.
Opeth Blackwater Park (2001) – с това пък влязох в Opeth. Окерфелд е гениален.
Porcupine Тree In Absentia (2002) – Епохално
Peter Gabriel Up (2002) – вече съм стар и циничен, но тук точната дума е “благоговение”
Riverside Out Оf Myself (2003) – Съвсем ново усещане през ’03 година – вечер го пускаш и се качваш на лодката.
Ayreon The Human Equation (2004) – схемата на Ариен работеща най-добре. Много различно като тема и много класи над всичко негово.
Depeche Mode – Playing The Angel (2005) – повече от десетилетие чаках такъв албум от триото, още ми държи влага.
Muse Black Holes And Revelations (2006) – в момент, в който “мейстрийм” за мен беше мръсна дума, излезе това чудо.
Lady Gaga – The Fame Monster (2009)

[Mor-Rioghain]

1. Type O Negative - "Life Is Killing Me" (2003)



Това, изглежда, е най-подценяваният им албум, но съдържа няколко от любимите ми песни; бих казала, че всеки звук в него е точно на мястото си. С това издание групата бележи върха в експериментите си и в създаването на многопластова атмосфера.


2. Tiamat - "Amanethes" (2008)



Синтез на всичко, записано от Tiamat, и доказателство, че талантът на Johan Edlund не може да бъде ограничен в рамките на един жанр. Всяка следваща песен в "Amanethes" ми харесва все повече от предходната, завършвайки с неописуемо красивия женски глас в Circles и мрачната тежест на Amanes.


3. Paradise Lost - "Paradise Lost" (2005)



Това е начинът, по който бих искала да звучат Paradise Lost, но, за мое съжаление, те едва ли повече ще си позволят подобна независимост. За мен това е най-балансираният им албум.


4. HIM - "Deep Shadows and Brilliant Highlights" (2001)



Остана в сянката на предшественика си, въпреки че въздействието му е значително по-дълбоко и цялостно. Бавните и богати композиции са посоката, в която можеха се развият най-пълноценно.


5. Linkin Park - "Meteora" (2003)



Ето и още един "комерсиален" избор, който се налага да защитавам. Наистина не намирам подобни вокали и нови звуци никъде другаде, и не мога да пренебрегна тази впечатляваща смесица от стилове.
С "Meteora" Linkin Park се опитват да разчупят синтетичната формула на дебюта си с много приятни резултати.


6. My Dying Bride - "A Line of Deathless Kings" (2006)



Красотата може да смазва по начин, който My Dying Bride познават по-добре от всеки друг.


7. Satyricon - "The Age of Nero" (2008)



Блек метълът на третото хилядолетие е това - мощен, епичен и разчупен. A гласът на Satyr разрязва все по-надълбоко.


8. Lake of Tears - "The Neonai" (2002)



Прекрасен пример за готик метъл в цялото му разнообразие.


9. Darkthrone - "Sardonic Wrath" (2004)



Най-култовата група в историята с най-прецизно изработения си албум. Ненавистта и неконформизмът са задължителни.

10. Beseech - "Souls Highway" (2002)



Един от най-очарователните албуми, които съм чувала. Създава у мен несравнимо успокояващо усещане, за което допринасят идеално премерени дамски и привлекателни мъжки вокали.


В резюме, през настоящото десетилетие не открих нито една нова група, която да може да се нареди сред тези от `90-те. За сметка на това, повечето от любимите ми групи започнаха да издават все по-добри албуми.

1991-2000

1. Type O Negative - "World Coming Down" (1999)
2. Tiamat - "A Deeper Kind of Slumber" (1997)
3. Linkin Park - "Hybrid Theory" (2000)
4. My Dying Bride - "The Angel and the Dark River" (1995)
5. U2 - "All That You Can't Leave Behind" (2000)
6. HIM - "Razorblade Romance" (1999)
7. Paradise Lost - "One Second" (1997)
8. Crematory - "Awake" (1997)
9. Amorphis - "Tales from the Thousand Lakes" (1994)
10. Pain - "Pain" (1997)

[duende]

01. Anathema – ”A Natural Disaster” /2003/

Заради вопъла на чайките в началото на "Are you there"


02. U2 - "All that you can`t leave behind"

Последният наистина значим албум на артистите. Оттам нататък - преразказ и секси ботушки.


03. Pain Of Salvation – ”Remedy Lane” /2004/

Сключените стоманени пръсти (като решетки) на юмруците This Heart of mine и Undertow дефинираха болката. И открих албума точно след тежка раздяла.


04. Peter Gabriel – Up (2002)


05. Perfect Circle - Mer de Noms (2000)

За мен и досега това е перфектният албум. Всяка песен е изящна, аранжиментът, подборът на инструменти и настроения са гениални. Нито последвалите два албума на Съркъл, нито работата на Мейнърд в Туул (сякаш нарочно свръх-агресивна), не успя да роди таква смразяваща красота.


06. David Gilmour – ”On An Island” /2006/


07. Eddie Vedder – Music For The Motion Picture ”Into The Wild” /2007/

Да. О, да. Дерз а биг....


08. Pendragon - Not of this world. (2001)

Най-разгърнатият като музикални теми албум, същевременно най-концентриран като чувство. След като чуеш откриващите акорди на "If I were the wind", ако не си се предал, по-добре да не слушаш тази група.
Душата полита над бурни океани към светла надежда - Пендрагон се представят в пълния си блясък в този изискан албум, силен емоционално, но и зареден с неповторим оптимизъм. Малко жанрови групи могат това.
Не мога да разбера как след силния Believe Ник Барет и компания сътвориха свръхскучния Pure. Явно всяко креативно начало си има край.


09.Robert Plant "Dreamland" 2002

Това може да не е най-добрият албум на Златокосия, но е ужасно увлекателен и убедителен и ганджа-хипарливо-шантав. Изслушах го в много подходящо време и място и за първи път съжалих, че не попушвам травка...

10. Fish - Felini Days (2001)

Може би последната значима творба на най-великия поет сред пиячите и най-големият пияч сред поетите. Много разбирачи плюят по този запис, наричайки го претенциозен, но "The clock moves sideways" и особено "Our smile" са сред последните искрящи записи в тетрадката на Шута.

[Svil]

duende, on Jan 11 2010, 18:18, said:

[b]
Не мога да разбера как след силния Believe Ник Барет и компания сътвориха свръхскучния Pure. Явно всяко креативно начало си има край.

Изобщо не мога да се съглася с това. Pure е брилянтен албум. Разбира се, всичко опира до личен вкус, не мога да те накарам да го харесаш, но и не мога да се съглася с теб.

[marillion]

Svil, on Jan 11 2010, 21:14, said:

Pure е брилянтен албум.

Да, така е. Pure е брилянтен албум. Доказателства колкото щеш - от призовите места в миналогодишните класации на повечето прог рок медии, до възторжените отзиви на фенове от всички краища на света. Pure е чист, неподправен екстракт от безграничния музикален талант на Ник Барет. Но нека не забравяме, че без Believe нямаше да има Pure. Believe легитимира Pendragon на новата прогресив рок сцена, раздели Ник с нео-прог клишетата в които творчеството му беше зациклило от години и даде нов тласък на групата. Разбира се, както сам казваш, всичко е въпрос на вкус...

Ето и обещаната десятка от DVD-та с които ще запомня декадата 2000 - 2009. Лично аз съм голям фен на този формат и колекцията ми е наистина внушителна. Когато аудио-визуалното представяне на рок музиката (и особено прогресив рок музиката!), е на нужното високо техническо ниво и е съчетано с добра техника за възпроизвеждане, човек наистина има чувството, че присъства физически в залата (или на стадиона) по време на шоуто. Само едно кратко уточнение. В десетте мои предложения липсват концерти проведени преди 2000 година, независимо от датата на издаване на DVD-то. По този начин в десятката не фигурират заглавия като Pulse на Pink Floyd...

1. Roger Waters - In the Flesh '2000
Винаги съм твърдял, че решението на Роджърс да промени почти до неузнаваемост аранжименти (дори и с леко водевилен оттенък) на знакови композиции от творчеството на Флойд, беше правилен, адекватен подход за времето в което това се случи и донесе на “Вселената” Пинк Флойд нова вълна почитатели...

Mother


2. Yes - Symphonic Live '2002
Музиката на Yes придобива съвсем друго звучене, когато се изпълнява с помощта на симфоничен оркестър. От самото начало се превърнах в голям фен на този концерт от Амстердам и дори и днес не спирам да го гледам отвреме-навреме...

Close To The Edge (Part Two)


3. Peter Gabriel - Growing Up Live '2003
Концертните турнета са истинската арена на която Питър разкрива необятния си артистичен потенциал и всяко едно негово DVD се превръща в еталон за качество, към което се стремят останалите, а всеки път предложените от него технически иновации смайват, провокират въображението и печелят фенове на Гейбриъл от всички поколения...

Downside Up


4. TransAtlantic - Live in Europe '2003
В този концерт няма ефекти, няма и невероятно сценично поведение, но за сметка на това има изумителна музика, а черешката на тортата безспорно е...

Suite Charlotte Pike Medley (Part One)
Suite Charlotte Pike Medley (Part Two)
Suite Charlotte Pike Medley (Part Three)
Suite Charlotte Pike Medley (Part Four)


5. Bruce Springsteen - Live In Barcelona '2003
Този концерт е еманация на живата връзка, съществуваща между изпълнител и публика - изключителен, емоционален, взаимен, експлозивен, лиричен, изтощителен...

Badlands


6. The Rolling Stones - Four Flicks '2003
Ако някой ме попита за мнение, кое от всички концертни DVD-та на Стоунс си заслужава парите, аз без съмнение ще посоча Four Flicks. Тази колекция от четири диска съдържа три концерта на групата от Licks World Tour и документален филм за самото турне. Трите концерта са снимани на различни места - голяма концертна зала (Madison Square Garden, New York), стадион (Twickenham Rugby Ground, London) и театрална зала (Olympia Theater, Paris). Интересно е, че групата променя сетлиста за всеки един от концертите, според спецификата на мястото, като по този начин е пресъздадена различна атмосфера от концерти на The Rolling Stones...

Midnight Rambler


7. David Gilmour - Remember That Night '2007
Дейв заслужи честта да бъде сред избраните да запишат DVD в меката на рок музиката Royal Albert Hall и се възползва от тази възможност по подобаващ начин, а Рик Райт посвири на боговете за последен път, преди да се присъедини към тях...

Echoes (Part Two)


8. Marillion - Somewhere In London '2007
Тук нещата са изцяло субективни. Все пак не всеки ден мога да се видя в центъра на първи ред в официално DVD на любима група...

Faith


9. Genesis - When In Rome '2008
Те ги могат тези неща, когато решат да се съберат се случват чудеса, а 500 000 зрители не вярват на очите и ушите си на Circus Maximus...

Medley


10. Pendragon - Concerto Maximo '2009
Страхотно DVD! Пресъздава по един уникален начин високата класа на групата, а барабаните на Скоти са просто убийствени. Това момче внесе толкова много динамика в музиката на Pendragon, че дори и Ник Барет не може да му насмогне на темпото...

Eraserhead

[Javor]

Iron Maiden - Brave New World
Rammstein - Mutter
Godsmack - Faceless
Metallica - Death Magnetic
Machine Head - The Blackening
Nightwish - Once
Trivium - Acendancy
Disturbed - Ten Thousand Fists
Wintersun - Wintersun
In Flames - Clayman

[stormbringer]

Интересна идея с DVDта, чудя се дали и аз да не пусна тези които наистина са ме впечатлили, проблемът тук е че в днешно време всички вече изключително много "барват" тези издания и реално погледнато почти винаги ще са със убийствени картина, звук, екстри, ако щеш и визуални ефекти, поради което си мисля че най-добри са тези които най-реално се доближават до истински концерт на групата, тези които някак си като гледаш и поне малко се чувстваш като на концерт ... което автоматично оставя само групите на чиито концерти съм присъствал и мисля че са добре отразени в изданието ... хм .. ще видим как да го направя ...
със сигурност мога да каже едно от което съм разочарован - Helloween - Live on 3 Continents ... даже не съм убеден че го издържах до края ... не знам дали в мен е грешката, но определено влиза като DVD което ще запомня .. но с нищо добро ... не, кадрите от София не променят мнението ми

Edited by stormbringer, 14 януари 2010 - 10:37 .

[marillion]

Разбирам за какво говориш и съм напълно съгласен с теб. Днес звукозаписната техника е достатъчно добра, за да превърне дори и каталога на Бийтълс в съвършено нов продукт. От друга страна не бива и да се оплакваме от високото качество, все пак гледането на концерт е не само визуално, но и звуково изживяване. За чист, неподправен аудио звук от концерт, те съветвам да се обърнеш към изданията от типа "live mixing desk", които стават все по-популярни. Става дума за концерти на групи, записани директно на пулта и предлагани за платен даунлоъд или на физически носител, при които липсва каквато и да е било пост-продукционна намеса...

[cliffburton]

Iron Maiden - Dance of death
Metallica - Death Magnetic
Megadeth - United Abonimations
Kreator - Violent Revolution
System of a down - Toxicity
Nightwish - Once
Scorpions - Humanity. Hour1
Crematory - Pray
Trivium - The crusade
Sodom - M-16