Jump to content

Любим концептуален албумза какво се разправя в него


53 replies to this topic

#1 Blackiel

    Bastard

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 755 posts
  • Gender:Male
  • Location:Düsseldorf, DE

Posted 27 December 2007 - 22:13 PM

Кой е любимият ви концептуален албум и за какво се разправя в него? Става въпрос за албум зад чийто текстове се крие някаква история или пък са обединени от обща някаква идея(за теи които не знаят :) ).

За мен това е The Crimson Idol на WASP и по специално на Blackie Lawless.
Албумът е много добър както на текстово така и на музикално ниво, въпреки че има мааалко краднато от The Who. Става въпрос за това че ти набива депресията веднага :blush: .
Историята е доста семпла. С две думи става въпрос за момче, което става рок звезда и търси любов и признание, които не получава дори от собствените си родители. Накрая се самоубива по много култов начин като се беси на струните на китарата си.
Ето цялата история http://www.waspnation.com/story.html
\m/

#2 Methodius

    послушник

  • Отлъчени
  • Pip
  • 40 posts

Posted 28 December 2007 - 12:24 PM

Последният (засега) на King Diamond - Give Me Your Soul Please. Концепцията е съвършено постигната и на музикално-композиционно равнище. И едва с този албум KD най-сетне ни предложи музикално-драматичното единение, към което се стремеше от началото на кариерата си.

А що се отнася до либретата му (всички до едно) - смятам ги за уникално за рока стилистическо постижение: напрегнато действие, в което в крайна сметка нищо не се случва (чистата континуалност на действието, без фрагментация по случки: събитията, без какъвто и да било логически порядък, изплуват и потъват в действието). Пък поетиката е заменена със сардонични подмятания... Но изот изконните хълм, къща, гробища и духове Копенхагенският страшник сковава просто рамка (както рамка за картина)... Никакви социални внушения, освен в "Окото" - най-слабото от всички либрето, ала компенсирано с най-хармонично и мелодически издържаната продукция!

И - особено съществено: усетът на Анди към илюстративния детайл и адекватната на повествованието музикална атмосфера и виртуозитетът, с който ги постига!... Та тъкмо с помощта на Анди текстът се претопява в действие! Амбумите на Diamond не се нуждаят от картина, за да се видят.

Edited by Methodius, 28 December 2007 - 12:29 PM.


#3 Rebel

    Dein Negativ

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 745 posts
  • Gender:Female

Posted 28 December 2007 - 12:35 PM

Толкова обичания във форума "Paradise Lost" на Symphony X - по книгата на Милтън "Paradise Lost", е първият, за който се сещам. Историята е преразказана последователно, като текстовете са страхотни, музиката също е великолепна и засилва настроенията и внушенията на текстовете, изобщо - повече от добре свършена работа!

Edited by Rebel, 28 December 2007 - 12:35 PM.

The mind is its own place, and in itself
Can make a Heav'n of Hell, a Hell of Heav'n
What matter where, if I be still the same?

#4 wolfy

    кардинал

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1086 posts
  • Gender:Male
  • Interests:Mother Nature

Posted 28 December 2007 - 12:41 PM

Когато стане дума за концептуален албум, KING DIAMOND е името за мен! Кралят просто няма равен.

Най-любима история - The Eye. Светата инквизиция, изгаряне на вещици, религизона лудост и една главна героиня - Маделин. Участниците всъщност са истински персонажи от историята. Обожавам всяка секунда от този албум!

The story starts off with an unnamed character finding a necklace called The Eye that allows her to see the events the necklace was witness for in the past. She sees a witch named Jeanne Dibasson being tortured and burned, then witnesses the corruption, sexual abuse, rape and imprisonment of Madeleine Bavent.

The main parts of the stories told on this album are true, and took place during the French Inquisition, 1450-1670. All of the following characters are real and from that period of time. Nicholas de la Reymie: Head investigator of the Christian Burning Court (Chambre Ardante), in Paris, France. Jeanne Dibasson: Suppossed witch Madeleine Bavent: 18 year old French nun who entered the convent at Louviers in 1625, after having been seduced by a priest. Died in 1647 in prison. Father Pierre David: Chaplain of the convent at Louviers till his death in 1628 Father Mathurin Picard: Chaplain of the convent at Louviers from 1628 to his death in 1642. Among his deeds he managed to rape Madeleine Bavent.

Posted Image
Non Nobis Domine, Non Nobis... Sed Nomini Tuo Da Gloriam!

#5 Methodius

    послушник

  • Отлъчени
  • Pip
  • 40 posts

Posted 28 December 2007 - 12:42 PM

Към Rebel. - О, да, нашият герой си върши винаги превъзходно работата: почитам ГО.

Edited by Methodius, 28 December 2007 - 12:44 PM.


#6 marillion

    I'm a Marquee veteran...

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 6135 posts
  • Gender:Male
  • Interests:Progressive Rock

Posted 28 December 2007 - 13:31 PM

Голяма част от любимите ми албуми всъщност са концептуални, както лирически, таки и музикално. Ще се опитам да кажа по няколко думи за някои от тях...

Напук на предположенията, че ще започна с флойдиските видения на Пинки, първото място в моите представи за концептуален албум заема The Lamb Lies Down on Broadway на Genesis. Трудно е да се опише с две думи концепцията на този албум, а още по-малко пък странните съновидения на двадесет и четири годишния по онова време Питър Гейбриъл. Това най-общо казано е сюреалистичната история на един пуерториканец на име Раел попаднал в ъндърграунда на Ню Йорк. Фабулата се върти около евентуалното спасявене Джон, брат на Раел, но към края на историята слушателят разбира, че всъщност Джон не е самостоятелен герой, а част от въображаемия свят на Раел. Препоръчвам тази история на всеки любител на сюреализма и символизма.

На второ място действително бих посочил епоса на Pink Floyd The Wall. Нямам представа как ще ви прозвучи това, но този албум винаги съм го разглеждал неделимо от филмираната версия на Алън Паркър, както и заедно с историческото му продължение The Final Cut. Според моите разбирания това е най-прекия път към повествованието поднесено ни от "Лудия Родж". Говорил съм с много хора - от най-големите фенове на флойд до кинокритици и рок музиканти. Всеки дава свое обяснение за концепцията на албума, всеки разбира историята по свой собствен начин и това действително я прави още по-пленителна. Според мен, това е автобиографична повест за детството и живота на един объркан и емоционално нестабилен човек, поставен в условията на динамично развиващ се меркантилен свят, погален свише и дарен със слава, която се оказва твърде тежка за плещите му.

Ще завърша с концептуалния албум на Marillion Misplaced Childhood. Въпреки, че тук концепцията е по-силна от музикална гледна точка, аз не познавам човек, който да е прочел текстовете от този албум и да не е открил част от себе си някъде там. Невероятна смес от лични преживявания на Фиш, любов, предателство, болка, тежко историческо наследство, политически и социални наслагвания и какво ли още не...

За да не досаждам повече, само ще спомена с по едно изречение, още няколко концептуални албума без които темата би била непълна според мен.

Marillion - Brave
История по истински случай за младо момиче намерено на безлюден мост, което не си спомня нищо от миналото си. Филмираната версия на албума е крайно любопитна с абстрактната си визия.

Styx - Paradise Theater
Разказва историята на едноименния театър в Чикаго и опита на групата да го спаси от разрушаване.

Yes - Tales from Topographic Oceans
Един от първите опити на Джон Андерсън да претвори в музика будистките послания от прочетените от него книги по темата.
18.06.2017 - Phil Collins
19.06.2017 - Phil Collins
15.07.2017 - U2
13.10.2017 - marillion

#7 Roy

    архиепископ

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 705 posts
  • Gender:Male

Posted 28 December 2007 - 14:03 PM

Бях сигурен,че точно тези три албума ще посочи marillion :metal:
Или ако има още,то поне гореспоменатите ще бъдат на първите три места :yes:

Иначе аз си падам предимно по инструментална музика :metal: :rolleyes:

но все пак ето моя фаворит:

Posted Image

<_<
By and large, jazz has always been like the kind of a man you wouldn't want your daughter to associate with.

Duke Ellington

#8 Yanni

    I Am Colossus

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 1816 posts
  • Gender:Male
  • Location:The Discordant System

Posted 28 December 2007 - 14:55 PM

SAVATAGE - Streets: A Rock Opera (1991) Разказва за един сипатяга - D.T. Jesus, който захвърля наркотиците, за да започне нормален живот, отдавайки се на музиката и по-специално на шестструнната прелъстителка. След постигането на мечтата си, героят бива пратен обратно в мизерия и нищета, където го очаква тъжният му край... Историята е взета от книга на Paul O'Neal - продуцент на Savatage, написана през 1979.

SAVATAGE - Dead Winter Dead (1995) Годината е 1990, Европа току що се е освободила от комунизма, а младият сърбин Serdjan е във възторг от настъпилите промени и необятните възможности, които се откриват пред него. Всичко е повече от прекрасно, до момента, в който започва братоубийствената война, разцепваща Югославия и пораждаща омраза между хора, до вчера борили се за общи каузи. Мобилизиран и изпртен да воюва в Сараво, Serdjan става пряк свидетел на всички гнусотии на войната - политическите игри на властолюбиви изруди, изтребването на невинни дечица, както и на разбиването на пух и прах на мечтаното с десетилетия и изглеждащо толкова близко по-светло бъдеще. В Сараево той среща Katrina - местно момиче от мюсюлмански произход, водеща партизански живот и на практика негов противник. Двамата обаче осъзнават безумието на случващото се около тях и заедно се оттеглят от бойното поле и от войната изобщо, но вече като съюзници.
Албумът е истинско музикално и литературно съвършенство :yes:

SAVATAGE - The Wake Of Magellan (1997) Само 2 години след шедьовъра DWD Savatage ни поднасят разтърсващата история на стар испански моряк, потомък на великия мореплавател Fernando Magellan. Водещ усамотен и тъжен живот, лишен от близки и семейство Hector обмисля да сложи край на всичко там, където е пракарал по-голямата част от живота си - в пргръдките на Атлантика. Разхождайки се по плажа той вижда една възрастна дама и разпознава в нея красивото младо момиче, избягало от града преди много години, за да стане актриса. Смачкана от действителността, сега тя е седнала сама на една маса, отпивайки от поредната чаша вино... Малко по-надолу Hector намира трупа на младо момче, повалено от смъртоносната хероинова инжекция...

Ще спра до тук с историята на албума, която в края претърпява неочаквана развръзка и горещо препоръчвам на незапознатите с творчеството на Savatage да си го намерят обезателно, както и гореспоменатите два брилянта B) В The Wake Of Magellan всъщност са отразени 2 реално случили се разтърсващи събития, които обаче аз няма да издам :)



Сещам се за още няколко зашеметяващи концептуални творби, но за сега ще се огранича само със споменаването им, по-натам може да спретна някое писание и за тях :) Та:


QUEENSRYCHE - Operation: Mincrime (1988) :rolleyes:

FATES WARNING - A Pleasant Shade Of Grey (1997) <_<

DREAM THEATER - Scenes From A Memory (1999) :metal:

Както и всички албуми на шведите PAIN OF SALVATION :metal:
A new level reached, where the absence of air lets me breathe...

#9 Kristin

    (баш) философ

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 628 posts

Posted 28 December 2007 - 16:43 PM

View PostYanni, on Dec 28 2007, 14:55, said:

SAVATAGE - Streets: A Rock Opera (1991) Разказва за един сипатяга - D.T. Jesus, който захвърля наркотиците, за да започне нормален живот, отдавайки се на музиката и по-специално на шестструнната прелъстителка. След постигането на мечтата си, героят бива пратен обратно в мизерия и нищета, където го очаква тъжният му край... Историята е взета от книга на Paul O'Neal - продуцент на Savatage, написана през 1979.
Както и всички албуми на шведите PAIN OF SALVATION :rolleyes:

Бих добавила и Opeth - Damnation и списъка ми май е пълен...

Edited by Kristin, 28 December 2007 - 16:46 PM.

Aз конструирам всеобщото като избирам себе си!

#10 Yanni

    I Am Colossus

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 1816 posts
  • Gender:Male
  • Location:The Discordant System

Posted 28 December 2007 - 18:26 PM

View PostKristin, on Dec 28 2007, 16:43, said:

Бих добавила и Opeth - Damnation и списъка ми май е пълен...
Мисля, че си в грешка - Damnation не е концептуален :yes:
Доколкото ми е известно единствените концептуални албуми на прелюбимите ми Opeth са My Arms, Your Hearse (1998) и Still Life (1999). В Wikipediа са представени в резюме историите и на двата B)


А как можах да забравя концептуалния бисер на 2007:
DEVIN TOWNSEND - ... presents ZILTOID The Omniscient
:rolleyes: <_< :metal:
Невероятно забавна история за четиримерният най-добър китарист във Вселената :metal:
Голям купон :)
A new level reached, where the absence of air lets me breathe...

#11 Ilith

    Pale Enchantress

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 275 posts
  • Interests:sadness and hate

Posted 28 December 2007 - 21:26 PM

Като за начало...

Ayreon - 01011001

Водната раса 'Forever', живееща на планетата Y. Строят/създават (?) машини, които след време завладяват целият им свят и не допускат дори слъчевата светлина да освети лицата им. Forever осъзнават, че са станали зависими от тях и без да се усетят вече дори нямат нужда да чувстват. Искат да предотвратят това самоунищожение, търсят начин да спасят расата си по някакъв начин. Бинарният код е единственият останал начин за контакт и за търсене на помощ (в Age of Shadows, това което се чува от Анеке е точно такъв код, който означава 'help' ). Лошото е, че няма начин да обърнат историята и да върнат чистите и неопетнени води на Y и да заживеят старият си живот без планове за бъдещето, и където са се борели за живот. В Земята виждат надежда и ново място, където биха могли да продължат на чисто. Изпращат ДНК клетките си чрез комета, която се разбива там. Първоначално от реакцията се зараждат динозаврите, а след милиони години идват и хората. Само че те повтарят грешките им и бавно вървят по пътя на Forever (всъщност точно това ми беше най - любопитно... защо по дяволите расата се казва така) . Дали са на хората мъдрост, самозащита, всякакви умения, а те ги използват срещу себе си. Войни, болка, смърт, ужас.
Сега те трябва да намерят начин да освободят човешката раса от самоубийството им, но нищо не се знае...
Трябва да решат the human equation. (=

Текстовете са невероятни и стават още по, изпълнени от тези велики гласове...
Това е начина, по който аз разбирам историята зад музиката. Исках да обменя мнение с вас, в темата за албума, нооо.. имаше само коментари за него като цяло. :rolleyes:

#12 cadaurus

    мелоФройд

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 494 posts
  • Location:A Sceptic's Universe

Posted 28 December 2007 - 22:37 PM

Някои пропуски:

Jethro Tull - Thick As A Brick
Монти-пайтънски шедьовър за надарения Джералд Босток. Логичният преход към "Стената".

Rush - 2112 (1975)
2062. Червената звезда покорява всички планети в галактиката и налага своя начин на живот. Докато един човек не открива китарата... Star Wars meets 1984.

Nevermore - Dreaming Neon Black (1999)
Обяснение в любов или по-точно какво става, когато гаджето те зареже...
Горе-долу B.O.A.T.S.

The Mars Volta - De-Loused in the Comatorium (2003)
Свръхдоза -> халюцинации -> кома -> халюцинации -> озарение -> самоубийство
B.O.A.T.S.

Sylvan - Posthumous Silence
За бягството като единствен шанс за свобода. Невъзможен, уви...

И много други, разбира се.
violator: Моите категории са абсолютно обективни. Това е факт.

#13 Satyr

    Администратор

  • Велики Магистри
  • PipPipPipPipPip
  • 7521 posts

Posted 28 December 2007 - 22:40 PM

Savatage - "Dead Winter Dead"
Savatage - "The Wake of Magellan"
Queensryche - "Operation: Mindcrime"
Pink Floyd - "The Wall"
Епизод - "Свети Патриарх Евтимий" :wub:
WeRock.bg - сайт за Праведна музика

#14 marillion

    I'm a Marquee veteran...

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 6135 posts
  • Gender:Male
  • Interests:Progressive Rock

Posted 28 December 2007 - 22:41 PM

View Postcadaurus, on Dec 28 2007, 22:37, said:

Някои пропуски:

Jethro Tull - Thick As A Brick
Монти-пайтънски шедьовър за надарения Джералд Босток. Логичният преход към "Стената".


:wub:

Това пък какво означава?

View Postcadaurus, on Dec 28 2007, 22:37, said:


Sylvan - Posthumous Silence

За бягството като единствен шанс за свобода. Невъзможен, уви...


Бях убеден, че ще го споменеш. Един от най-ярките примери за истински концептуален албум през последните години. Но, има и още много...
18.06.2017 - Phil Collins
19.06.2017 - Phil Collins
15.07.2017 - U2
13.10.2017 - marillion

#15 the_mess

    епископ

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 228 posts
  • Interests:Metal,Computer Games,Art!

Posted 28 December 2007 - 23:02 PM

King Diamond - Give me your soul...please!-Някой вече разказа надълго и нашироко за него...
Don't try to tell us
What is right for us
We don't give a fuck anyway
Don't try to steal
Imagination from us
Things we believe
We will never betray!!!

#16 marillion

    I'm a Marquee veteran...

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 6135 posts
  • Gender:Male
  • Interests:Progressive Rock

Posted 28 December 2007 - 23:26 PM

И докато чакам Кадаурус евентуално да отговори на въпроса ми, каква е връзката между Thick As A Brick и The Wall, нека споделя с Вас мнението си за последния концептуален албум на една норвежка група, която критиците нарекоха 'the most unsignable band in the world'. Групата се нарича Gazpacho, а техния четвърти поред студиен албум Night се превърна в един от шедьоврите на отминаващата 2007 година в стила.

За да го създадат господата Jan Henrik Ohme (вокали), Jon Vilbo (китари), Thomas Andersen (клавишни) and Mikael Krømer (цигулка), по подобие на една друга група с име от библията, превръщат една хижа в дълбокия норвежки лес в свой роден дом за няколко месеца. От гората те се завръщат в студиото подивели и с помощта на Robert Johansen (барабани) и Kristian Torp (бас) записват демото на новия албум. Между това демо и окончателния вариант на Night има значителна разлика, но това е тема на друг разговор. Тук ще говорим за концепцията на Night. Идеята е съсредоточена върху въпросът, къде започват и къде завършват сънищата на човек. Посредством лирическия герой Gazpacho ни повеждат за ръка в едно странно и причудливо пътуване в изпълнените със спомени сънища на различни хора. Така от гледна точка на "приемникът" е пресъздаден светът през очите на убиеца на Джон Ленън във финалната композиция Massive Illusion или пък специфичната гледна точка на Анди Уорхол в Valerie's Friend. Всичко това е поднесено на фона на една цялостна музикална сюита разделена условно на пет части сляти помежду си с прекрасни интерлюдии.

Ако случайно съм заинтригувал някого с тези мои писания за тази сравнително неизвестна група в България, бих искал да напомня, че все още можете да чуете албума напълно безплатно ЕТО ТУК!
18.06.2017 - Phil Collins
19.06.2017 - Phil Collins
15.07.2017 - U2
13.10.2017 - marillion

#17 Geddy

    Спасителя в RUSH-та

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1053 posts
  • Gender:Male
  • Interests:Progressive Rock, Progressive Metal, Heavy Metal, Hard Rock, Jazz, Jazz-Rock, Prog-Folk, Folk-Rock...

Posted 28 December 2007 - 23:31 PM

Абсолютно невъзможно е да се посочи само един любим...особено сред музиката която слушам. Без да правя класация първо ще отбележа вече споменатите по-горе любими концептуални щедьоври:

View Postmarillion, on Dec 28 2007, 13:31, said:

Pink Floyd - The Wall
Marillion - Misplaced Childhood

View PostYanni, on Dec 28 2007, 14:55, said:

QUEENSRYCHE - Operation: Mincrime
FATES WARNING - A Pleasant Shade Of Grey
DREAM THEATER - Scenes From A Memory (1999)
DEVIN TOWNSEND - ... presents ZILTOID The Omniscient

View Postcadaurus, on Dec 28 2007, 22:37, said:

Rush - 2112

View PostIlith, on Dec 28 2007, 21:26, said:

Ayreon - 01011001
Първо една забележка :wub: : 2112 на Rush е издаден февруари 1976 година и не е точно концептуален албум, а съдържа концептуалната творба 2112 (над 20 минути), докато втората страна на плочата съдържа отделни песни, които не са концептуално свързани...но се приема за концептуален от феновете
Освен това добавям към любимите:
Rush - A Farewell To Kings и Hemispheres - също като 2112 не са цели концептуални албуми, но съдържат концептуални композиции в няколко части.
Ayreon - Universal Migrator и Into The Electric Castle, мога да изброявам още...
...но айде стига толкова че...

View PostHeathenHeart, on 28 January 2013 - 13:29 PM, said:

Бира, водка и прогресив са вредни за здравето. В най-добрия случай водят до тенис. :harhar:

#18 violator

    Malloy

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 2234 posts
  • Gender:Male
  • Location:Brickleberry

Posted 29 December 2007 - 00:56 AM

View PostBlackiel, on Dec 27 2007, 22:13, said:

Кой е любимият ви концептуален албум и за какво се разправя в него?

Десетки са, да не кажа стотици. Но ще се спра само на един, защото така или иначе повечето важни вече са споменати:

Pink Floyd --> "Animals"

Posted Image

Това не само ми е любимият концептуален албум. Това ми е и любимият албум изобщо! Защо ли? Най-простичкото обяснение е следното - защото ме смазва! Защото след като го изслушам, се чувствам като изваден от пералня, преминала през програма с неколкократно центрофугиране.

За какво се разказва ли? Ами за това, че ние - хората, макар и здраво да сме обкрачили пиадестали като интелект, разум, чувства, емоции и прочие...., винаги сме се въргаляли и ще продължаваме да се въргаляме в своята животинска същност. За обрисуване на кочинката Роджър Уотърс е почерпил вдъхновение най-вече от книгата на Джордж Оруел "Animal Farm".

С неподражаемите си изразни средства поетът с китара е оприличил хората на няколко вида животни. Картините /и музикалните, и сюжетните/ са контрастни и наситено-емоционални, но посланието е минималистично --> животът е безсмислен. :) Пейте и се смейте, смейте се и пейте! :wub:
-----------------------------------------
Слушай силно!

#19 mutant

    кюре

  • Енориаши
  • PipPip
  • 71 posts

Posted 30 December 2007 - 13:59 PM

grave digger - tunes of war

#20 Ilith

    Pale Enchantress

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 275 posts
  • Interests:sadness and hate

Posted 31 December 2007 - 14:14 PM

Аз продължавам...

Amorphis - Silent Waters
Оригиналните поеми, писани по финския национален епос "Калевала" са творение на на Pekka Kainulainen и са преведени на английски от Erkki Virta.
Лириката разказва за съдбата на героя Леминкайнен...

Evergrey - In Search of The Truth
Героят се среща със същества, които го наблюдават, мъчат и т.н. В крайна сметка всеки си го тълкува по свой собствен начин - дали съществата са халюцинация, дали са реални, дали е нещо средно...
Изключителен албум, а текстовете са просто покъртващи!

Leaves' Eyes - Vinland Saga
Албумът разказва за пътешествието на Leif Erikson и откриването на Vinland (дн. Newfoundland в Канада, ако не се лъжа...)

Edited by Ilith, 31 December 2007 - 14:17 PM.






1 user(s) are reading this topic

0 members, 1 guests, 0 anonymous users