27 replies to this topic

[Ilith]

Alternative или Alternative Rock...
Тоест, банди като...
Radiohead, Muse, Oasis, Incubus, Red Hot Chili Peppers, Coldplay, etc...
Харесвате ли ги, не ги ли...
Какво ви харесва, какво ви дразни...
Кои групи ви радват, кои не...
Мненийца за стила като цяло...
Айде, със здраве

[Satyr]

А като има "Рок" в заглавието защо в този форум, бе?
И тази тема отива при наште

[marillion]

Ще се въздържа да коментирам стиловата квалификация, но от изброените от теб групи съм голям фен на Radiohead, Muse и Coldplay. Като казвам голям фен, значи притежавам цялата им дискография и следя творчеството им от време оно. Към тях бих добавил Suede и Kula Shaker, а ако се върнем години назад и Cockney Rebel. Сигурно по-късно ще се включа и с други имена. Но пак казвам, според мен точно този тип музика е толкова преплетен в стиловете, че е трудно да се класифицира като Alternative Rock...

[Mo6no]

Ами стил любим. Добавям и Аланис Морисет. Няма как да говорим за алтернатив без да споменем "Jagged Little Pill".

От българските ще спомена P.I.F. и може би Стефан Вълдобрев, въпреки че той не е точно такъв стил.


бтв Аз много неща си ги определям като алтернотив без изобщо да са такива, но това е друг въпрос.

[Satyr]

То, ако шси говорите за такива групи, да я връщам в другия форум.

Тъкмо разучавам някои особености при местенето на теми

[violator]

Ilith, on Jul 31 2007, 09:22 PM, said:

Алтернатив

Една от най-любимите ми украси. Наблягам на думата "украса", защото "алтернатив", по моему, не е стил.

Това е нетипичен подход, прочит, отношение към конвенционалните жанрове и стилове. Без значение дали става въпрос за блус, рокендрол, метъл, електроника, джаз...
Подобно на прогресива, но далеч по-непретенциозно и натурално.

Алтернативът е естественото продължение на феномена "авангард". Но докато авангардът се развива и дава плодове в края на 60-те и началото на 70-те, алтернативът се развихря в края на 80-те и началото на 90-те. Във всички жанрове. И всички сериозни алтернативни групи са изключително повлияни предимно от авангарда /The Velvet Underground, Pink Floyd, David Bowie, Can, Frank Zappa, King Crimson/.

Quote

Тоест, банди като...
Radiohead, Muse, Oasis, Incubus, Red Hot Chili Peppers, Coldplay, etc...

От изброените банди, намирам място в тази тема единствено за Radiohead. Останалите не са ми толкова интересни.
Radiohead нямат място под един похлупак с Coldplay, Red Hot Chili Peppers и прочие.

Говорим за изстрадана музика. Написана в компанията на сенки. Под тежестта на прерязани вени. Удавена в хероин и бликаща артериална кръв. Окъпана в цигарен дим и светлина от свещи. Изпята от продрано гърло и изстискана капка по капка от душата.
А не за подскоци, пози и чупки в кръста.

Някой от моите любими алтернативни банди/артисти са:

Depeche Mode
Nick Cave & The Bad Seeds
The Cure
Radiohead
Dead Can Dance
Pearl Jam
Alice In Chains
Nine Inch Nails
Faith No More
U2 /до Zooropa, включително/
R.E.M.
Sisters Of Mercy
Tuxedomoon
Bjork
Deftones
Tool
Filter
Bauhaus
Portishead
Jane`s Addiction
A Perfect Circle
Massive Attack

Напоследък много се кефя на сливания между алтернативен, прогресивен и дуум подход към метъла и рока. В последните години, банди като Pain Of Salvation, Anathema, Porcupine Tree, Katatonia, Riverside, направо ми скриха топката. Във възторг съм просто.

[wiktory]

невъобразимо удоволствие е да те чете човек, Валейтъре
след твой постинг трудно намирам какво да споделя по някоя тема....
всичко онова, което съм си подреждала мислено някога, някъде, за да кажа
си го направил
и изброил
точно любимите и за мен групи
подкрепям предложението ти за темата

Edited by wiktory, 01 August 2007 - 09:14 AM.

[marillion]

Аз разглеждам нещата по малко по-различен начин. Отново повтарям, според мен е добре да се въздържаме от стилови определения, когато навлизаме в диапазона на посочените по-горе групи. По-скоро е уместно да се говори за влияния и последователност. Все пак нищо не става от само себе си, а е предопределено от предишни събития.

Ето, например една сюжетна нишка в хронологична порядък...

The Velvet Underground
(средата на шестдесетте години)
- началото на всички начала; завряни в едно нюйоркско мазе притежавано от Анди Уорхол, Лу Рийд и компания преобръщат представата за музика и за първи път предлагат разглеждането й не самостоятелно, а като част от едно общо изкуство.

David Bowie
(края на шестдесетте и началота на седемдесетте години)
- човекът утвърдил глама в пуританска Англия всъщност се възхищава и вдъхновява от своя близък приятел Лу Рийд

Steve Harley & Cockney Rebel
(средата на седемдесетте години)
- създадена с цел да осмее новобогаташката прослойка от Челси, говореща на своя неразбираем кокни, скоро групата се оказва в центъра на вниманието на критика и публика с простичките си послания поднесени по един твърде оригинален начин

Suede
(началото на деветдесетте години)
- петнадесет години след бума на Кокни, отново в Лондон, едно момче с неопределена сексуалност дава интервю. Интервюиращият го пита дали харесва Тъмната страна на Луната на Флойд, а Брет Андерсън отговаря: Не съм го слушал. Наистина ли този албум е добър, колкото нещата на Steve Harley & Cockney Rebel?

Radiohead
(началото и средата на деветдесетте години)
- те започнаха бурно, точно както подобава за една бунтарска група, а Том Йорк крещеше като обезумял "I wanna be Jim Morrison"; малко по-късно нещата се промениха към по-сериозно отношение, но за мен всичко свърши след OK Computer

Kula Shaker
(средата на деветдесетте години)
- те смесиха толкова разнообразна музика, че скоро след това се удавиха в получената смес, но двата албума които оставиха след себе си продължават да бъдат еталон за мнозина

The Verve
(средата и краят на деветдесетте години)
- не смятам, че групата остана в историята единствено и само с онзи голям джагъров хит Bitter Sweet Symphony. Richard Ashcroft е безспорно име в родината си и сега се очаква с огромен интерес новият албум на The Verve след изненадващия реюнион тази година, така че може би те са живи...

Coldplay
(новата ера)
- обичам ги, какво да правя; за някои лигави, за други меланхолични, все пак те съществуват и светът на музиката се съобразява с тях

Muse
(новата ера)
- на този етап аз не виждам тяхна алтернатива; брит сцената имаше нужда от нов месия и го получи в лицето на Матю Белами, а за него ще се говори тепърва...


И така, какво мислите за тази хронологична линия?
Има ли нещо вярно в нея или всичко е плод на моя болен мозък?

Edited by marillion, 01 August 2007 - 10:33 AM.

[Mor-Rioghain]

Аз да споделя един свой проблем, тогава. Все си повтарям, че така нареченият "alternative" е сред стиловете, които слушам най-много, но досега никой не ми е дал убедително обяснение каква е тази алтернативност, на какво е алтернатива, и дали изобщо съществува такъв жанр в музиката.
От вашите списъци си отбелязвам повечето групи, като, примерно, обожавам Gothic/New Wave (Paradise Lost, The Cult, The Sisters Of Mercy, Bauhaus) и подобни депресии (Nick Cave & The Bad Seeds). U2 според мен обективно са най-великата група, но нали са комерсиален поп? А R. E. M. ги смятам за техен американски еквивалент, доколкото такъв е възможно да има.
Muse ги нахвалих още в стария форум, но не ми приличат чак толкова на Radiohead или Mars Volta, които никак не успявам да възприема. Red Hot Chili Peppers бяха първото име, което щях да спомена, понеже с по-голям или по-малък успех са страхотна забава (подозирам, че съм някакво зомби, но Otherside така и не спира да ми нарушава логичните процеси).
За грънджа като алтърнатив явно положението е по-ясно, за мен той е Голямата Сиатълска Троица + останалите в стила. Дуумът ми е много на сърце, в каквито и форми да мутира, значи трябва да броим тук и Katatonia.
И, разбира се, думите на Violator ми се струват съвсем на място.

[ШureЯ]

marillion, on Aug 1 2007, 11:30 AM, said:

И така, какво мислите за тази хронологична линия?
Има ли нещо вярно в нея или всичко е плод на моя болен мозък?

защо в тази хронологична линия 80-те години ги няма, няма ли тогава алтернативен рок?

[marillion]

ШureЯ, on Aug 1 2007, 11:42 AM, said:

защо в тази хронологична линия 80-те години ги няма, няма ли тогава алтернативен рок?

За осемдесетте си имам друга линия. Наистина, струва ми се съвсем отделна сюжетната линия представена ни от U2, Depeche Mode, The Cure, Sisters Of Mercy, The The, R.E.M.... Нещо не ги виждам в посочената от мен по-горе хронология. Те са нещо друго, много интересно, но друго и започнато може би от Talking Heads...

Може би, това е идея за нова хронология?

[ШureЯ]

marillion, on Aug 1 2007, 11:47 AM, said:

За осемдесетте си имам друга линия. Наистина, струва ми се съвсем отделна сюжетната линия представена ни от U2, Depeche Mode, The Cure, Sisters Of Mercy, The The, R.E.M.... Нещо не ги виждам в посочената от мен по-горе хронология. Те са нещо друго, много интересно, но друго и започнато може би от Talking Heads...

Може би, това е идея за нова хронология?

Според мене пък, тези които си изброил са просто една обособена част на алтернативния рок.Каквито са и бащици като Токинг Хедс, Браян Ино и Дево. След Велвет Ъндърграунд, алтернативните банди правят точно това - обособяват се. Както правят и прогресарите след In The Court Of The Crimson King.Ако използваме любимата ми марксистка терминология, те са получили базата и са тръгнали да я надстрояват.

Но какво да правим със Sonic Youth, Bauhaus, Killing Joke, първите 2 албума на The Cult, Adam & The Ants...

[marillion]

ШureЯ, on Aug 1 2007, 12:04 PM, said:

Но какво да правим със Sonic Youth, Bauhaus, Killing Joke, първите 2 албума на The Cult, Adam & The Ants...

Така е, винаги ще има забравени в редицата. И на мен ми идват наум още няколко имена. Затова, аз се опитах да подредя хронологично групи/артисти повлияни пряко от предшестващите в редицата. Разбира се това е моето усещане за нещата, не представителна извадка и не бих ангажирал никой с това мнение. Въпросът според мен е да не се хвърлят безразборно имена, без аргументи за присъствието им в темата. Иначе става малко безинтересно, не мислиш ли?

[ШureЯ]

marillion, on Aug 1 2007, 12:12 PM, said:

Така е, винаги ще има забравени в редицата. И на мен ми идват наум още няколко имена. Затова, аз се опитах да подредя хронологично групи/артисти повлияни пряко от предшестващите в редицата. Разбира се това е моето усещане за нещата, не представителна извадка и не бих ангажирал никой с това мнение. Въпросът според мен е да не се хвърлят безразборно имена, без аргументи за присъствието им в темата. Иначе става малко безинтересно, не мислиш ли?

имената които съм "нахвърлил" съвсем не са безразборни, Соник Ют, Баухаус и Килинг Джоук имат неимоверно по-голямо влияние в последващите поколения от едни Ю2 да речем, които са просто едни стадионни гладиатори...какво ги различава Ю2 от Форинър и Стикс, да речем? различава ги само Ди Едж...турни им един кофражен рок-китарист и си стават чист АОР

Edited by ШureЯ, 01 August 2007 - 11:23 AM.

[violator]

Mor-Rioghain, on Aug 1 2007, 11:30 AM, said:

Аз да споделя един свой проблем, тогава. Все си повтарям, че така нареченият "alternative" е сред стиловете, които слушам най-много, но досега никой не ми е дал убедително обяснение каква е тази алтернативност, на какво е алтернатива, и дали изобщо съществува такъв жанр в музиката.

Ами, нали точно това се опитах да кажа по-горе. Че "алтернатив" не е жанр, а е подход към жанровете и стиловете. Било блус, било рок, метъл..., а защо не и джаз. Подход, формиран от светоусещането на дадения музикант и определящ се най-вече от изразните средства, които се използват, за да се интерпретира музиката.

Ще го кажа и по друг начин, използвайки следния пример:

Рок музикант си и ти се е избистрила някаква мелодична линия, нейната постройка и текст /най-основните компоненти на всяко рок парче/. Според това, като как ти се струва най-подходящо да оформиш тези компоненти в завършената песен, зависи нейното звучене. А то може да е различно от земята до небето:

1. Ако го спретнеш в забързан ритъм, влезеш с едно дълбоко мощно интро на орган, по-нататък наблъскаш дисторшни рифови подложки, удължиш го с едно-две пищни сола, изревеш текста мощно и епично..., ето ти хард /екстремен, метъл/ подход.
- Ако е хубаво и оригинално, ще го хареса метъл настроената публика.

2. Но ако забавиш темпото и вместо препускащо, то стане провлачено или някакъв трескав трип-хоп с индъстриъл думтежи. Ако замениш рифовете със семпла и отвлечена меланхолична китарна линия, а вместо остро-дисторшната подложката сложиш провлачено-клавирна. Ако махнеш солата и вместо тях украсиш мелодиката с някои друг електронен ефект в същата тоналност, вкараш няколко семпъла от време на време, а вокалите ги прекараш през вокодер и ги изпееш някак небрежно и неангажиращо....., ето ти алтернативен подход. НЕТИПИЧЕН в сравнение с общоприетата представа за звученето на рок музиката към даден момент! Различен.
- И този път, ако парчето е станало хубаво и оригинално, ако са спазени всички пропорции, ще го хареса публиката с особено мнение, която си пада по по-необикновени и провокативни неща.

Напомням, че и в двата случая имаме една и съща мелодична линия, една и съща нейна последователност и еднакъв текст.

Всичко е въпрос на изразни средства, това ми беше мисълта. Те колят и те бесят. Особено в музиката след средата на 80-те, когато вече всичко беше измислено, техниката много се разви и пазарът се пренасити! Именно и затова по-горе вързах "алтернатива" с "авангарда", определяйки го като негово естествено продължение. Просто защото алтернативният подход не е качествено ново явление.

И още нещо в допълнение - личното ми мнение е, че човек не трябва да робува на изразните средства, ако иска да разбира и усеща музиката в цялост и в повече нейни измерения. Не са толкова важни самите те, а това, като как се използват. Качествено ли са подбрани и спазени ли са пропорциите, които определят степента на тяхната адекватност.

[marillion]

ШureЯ, on Aug 1 2007, 12:22 PM, said:

...какво ги различава Ю2 от Форинър и Стикс, да речем? различава ги само Ди Едж...турни им един кофражен рок-китарист и си стават чист АОР

Аааааааа, не съм съгласен с теб, щот няма кой да замести Ино и Ланоа...

Сериозно погледнато U2 станаха стадионни гладиатор, както ти казваш едва след като получиха голямото признание. Това на фенове и критика през 80-те. Моята връзка с тази група е, как да кажа много романтична и в същото време много далечна... Това се случи през лятото на 1985, когато бях на гости при родителите ми в Алжир. Баща ми работеше тем, а аз ходех всяко лято да ги видя през лятото за по месец, повече не издържах. Както и да е. През това лято аз запомних две неща. Уимбълдън с невероятната Крис Евърт и Live Aid на Боб Гелдоф. Истината е, че гледах двете събития на живо по телевизията в Алжир и това ме порази. Тогава в БГ бе немислимо да ги излъчат по националната......

От Live Aid запомних две неща. Първо - трансатлантическия полет на Phil Collins, който участва на Wembley и няколко часа по-късно във Филаделфия заби с останките от Led Zeppelin... Феноменално!! Второто обаче, по-значимото, бяха U2. Никога няма да забравя, колко плакати с изписани две букви U2 държаха феновете на стадиона от самото начало на концерта. Тъй като аз не бях чувал за съществуването на тази група преди това за мен бе много странен този надпис. После, когато те излязоха и стадиона изригна, разбрах......

U2 за мен загубиха митологичния си статус за онези, истинските им фенове от стадион Уембли през далечната 1985, веднага след падането на берлинската стена. От група свиреща покъртителен рок енд рол с уклон към класическата музика, те се превърнаха в поредния успешен продукт на шоубизнеса. За което вина има и Ино разбира се. Затова и днес продължавам да съм фен на албумите на U2 до Achtung Baby, а любимия ми е и ще си остане вовеки Unforgetable Fire с пепреходната Bad.

Така, че нито една лоша дума за пожарникаря Боно и ко. пред мен...

[ШureЯ]

marillion, on Aug 1 2007, 01:23 PM, said:

Така, че нито една лоша дума за пожарникаря Боно и ко. пред мен...

мен Боно ми прилича на манекенка - убеден съм че ако го попитат какви жени харесва, ще каже "Умни и с чувство за хумор!"

а за благотворителните каузи на Ю2 не ми се и говори - повръща ми се!

[marillion]

ШureЯ, on Aug 1 2007, 01:53 PM, said:

мен Боно ми прилича на манекенка - убеден съм че ако го попитат какви жени харесва, ще каже "Умни и с чувство за хумор!"

Не бе, аз нарочно го нарекох пожарникар, защото публична тайна е, че има малко странни представи за интимност. Често, казват, обичал да кара жена си вечер да легне в леглото в една от спалните на втория етаж, а той преоблечен като пожарникар да се покатервал по стълбата, за да я спасява от пожара...

[Pecado]

@Шурея

U2, толкова много са повлияли на цялата инди сцена, че заеби тва принизяване... Неадекватно е.

[ШureЯ]

Pecado, on Aug 2 2007, 12:27 AM, said:

@Шурея

U2, толкова много са повлияли на цялата инди сцена, че заеби тва принизяване... Неадекватно е.

и на кое точно са повлияли? на ЕМО-пънкарите Интерпол ли?