Многостилни и многодуши, двамата мистични чародеи са оставили трайна следа в душата на не един меломан. Независимо в кой период на ухото си си се докоснал до изкуството им, до тъмните рамки на техния забулен в мистерии скрипт, ако душата ти го иска ти си вътре. В Kарнавала на Призраците?
Брендън Пери и Лиза Джерард – двама човека, двама артиста, бивши любовници и настоящи мъдреци. Може би най-ценното при тези два луди диаманта е, че те са (бяха) едни от последните представители на вида homo jigsaw. Никой никога, независимо дали професор психолог, спиритичен медиум, нито дори самият Йехова не можеше да познае:
Какво точно се случва в главите на Брендън и Лиза.
Нито в душите им, нито в сърцата или другаде, където двамата складират тайнствените си вдъхновения.
Вглъбеният, винаги забулен в собствен облак от математически формули и етенселични руни Брендън Пери, който закупи стара ирландска църква и я направи свой дом и студио – собственият храм, отвън и отвътре.
Също нежната сирена Лиза, чиито глас извираше едновременно от свещените дълбини на земната кора, отвъд протегнатите корени на дървото на живота, от езерото, което пази паметта на земята, а същевременно звучеше иностранно, извънземно, сякаш загребан от безкрайното черно езеро на космоса.
Кои бяха те, кои са и какви ще бъдат – това знаят само те.
Едни от последните стожери на истинското, неподправено изкуство, които можеха да превръщат тялото си в жив проводник на истината и красотата. Която е мрак. Те знаеха да са Артисти и никога не се продадоха на никого. Поне не на никого от плът и кръв.
Да де, но от моя гледна точка.
От тяхна – те сигурно чувстват себе си като човешки същества, които просто комуникират.
Хванати за ръце...
Светът се промени, и това неминуемо доведе и до тяхната промяна и разпад на дуото.
Според Брендън,
„...човечеството наруши баланса в природата, граден стотици векове. Превърнахме се в изпусната машина, която се спуска по пътя и няма да спре скоро, защото сме забравили сами на себе си да монтираме спирачките... И ще унищожаваме всичко свято по пътя си.”
Да, но всеки е намерил по нещо в албумите на Dead Can dance. Всеки е намерил черно цвете за откъсване и се е навел като въжеиграч, разклащайки идеалния баланс на съществуването, за да вдиша макабричния му аромат.
Така де. Да вляза във фактологичната част от заданието на тази тема:
Харесвате ли Dead Can Dance. Имате ли любими албуми? Любими пиеси? Любимец от двамата?
Ако обичате групата, с какво ви вдъхновява тяхната музика? С какво я олицетворявате? И други такива досадни лексиконни въпроси.
Всъщност извинявам се. Не ви питам това. Моля ви.
Да си пуснете Anywhere out of this world и да затворите за миг очи...
Приятно пътуване!
Edited by duende, 16 ноември 2007 - 14:36 .