0
Въпреки че отдавна не съм писал (но чета често), сега ще си позволя да споделя мнение, първо защото Manowar са ми сред най-любимите банди, второ - заради техническите спорове около звука (тонрежисьор съм...професионално изкривяване)
Та...Manowar имат албуми и песни които са достигнали много висок връх и надминаването им е да не кажа невъзможно, но все пак трудно. Въпреки това не мога да си кривя душата - за мен новия албум е много хващащ - слушам го често и не мога да спра, повечето песни са ми влезли под кожата, което ми е трудно да кажа за предния Thunder in the sky например - там някакси липсваше дух.
Всичко това си е субективна оценка де - един харесва едно, друг друго - всеки оценява музиката според собствените си предпочитания и няма как всички да харесват абсолютно едно и също (пък и тогава форумът щеше да е доста скучен, хаха) , така че нямам намерение да обяснявам на хората че албума е супер як, нито виждам смисъл да влизам в спор с хора, които не го харесват.
По отношение на звука...за мен меко казано баса е странен - не очаквам този звук на бас, в тази група, но явно Joey е решил пак да експериментира в странни посоки. Барабаните в Battle Hymns 2010 звучаха доста по-яко. И понеже имаше спор за барабаните - електронни,програмирани и т.н. искам да направя едно уточнение - занимавам се професионално със звукозапис, смесване и концертно озвучаване на групи, освен това съм си говорил с хора от техническия екип зад Manowar (и аз съм член на официалния форум, присъствал съм на международни форумни сбирки, на които е имало хора от екипа и групата). Това което знам (и което си личи много за хората които умеят да слушат), е че Manowar използват тригерирани барабани във всички студийни албуми от Fighting the world насам, а също и по концерти от много време (не знам точно от кога). За незапознатите с тригерите, технологията е следната - барабаниста свири на истински нормален комплект барабани. За разлика от традиционния начин за озвучаване и записване на барабани, тук не се използват куп микрофони на всички барабанчета, а специални датчици, залепени по кожите и корпуса на всяко отделно барабанче. Тези датчици са свързани към семплер, който може да е отделно устройство или пък софтуер в компютъра. Датчиците предават сигнали към семплера в зависимост от това кое барабанче как е ударено (с каква сила и т.н.) Семплера генерира звукови сигнали, съответстващи на ударите. Тези звукови сигнали са същите които биха се получили ако направо програмирате барабаните в компютъра - не е естествен звук, а електронно генериран и имитиращ (по-добре или по-зле) истински барабани. За разлика от програмирането обаче (къде цъкаш с една мишка), тук свиренето е от жив човек и неговите несъвършенства (разминавания, по-силни или по-слаби удари и т.н.) също се отразяват на крайния запис.
Принципа е същия като при електронните барабани - имаш жив барабанист, но звука на барабаните не е естествен, а електронен. Сега, аз лично не съм фен на тази технология, макар че в студийни условия се налага да я ползвам понякога, но тя всъщност се налага все повече, особено по концертите, където е трудно да постигнеш чист, мощен и ясен звук с няколко микрофона, особено когато отстрани гърмят китарни апаратури, пиротехника, монитори и какво ли още не.
Та - в новия албум, барабаните са изсвирени от Дони Хамзик, но звука не е естествения акустичен звук на барабаните, а електронно генериран. Възможно е и да са смесили тригериран със естествен звук (това се прави често, а и чинели трудно се тригерират, така че обикновено се използват истински), но аз разбира се няма как да знам.
Според мен има какво да се иска от звука на Lord of steel, но винаги съм смятал че един музикант и продуцент трябва да гони собствените си виждания за звука, а не тези на феновете....така че харесва ни или не - това е звука който Joey е сметнал за най-подходящ в момента и май нямаме избор, освен да го приемем
