Jump to content

КИНОМАНИЯ 200702-29 ноември


49 replies to this topic

#1 Ясмина

    Тъмна земя

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 338 posts
  • Gender:Not Telling
  • Location:Will I always be here?

Posted 29 октомври 2007 - 20:10

най-после излезе датата за "КОНТРОЛ" на Антон Корбийн:

НДК
Зала 1
10.11.2007 г.
20:30 ч

ето и нещо като част от програма засега:

КИНОМАНИЯ 2007

и...споделяйте вчечатления - кой от каквото е успял да изгледа :ninja:
...и покапаха жълти капки...

#2 Ясмина

    Тъмна земя

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 338 posts
  • Gender:Not Telling
  • Location:Will I always be here?

Posted 02 ноември 2007 - 18:00

пълната ПРОГРАМА НА Киномания 2007

..и специален поглед към музикалните и документалните филми
...и покапаха жълти капки...

#3 cadaurus

    мелоФройд

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 494 posts
  • Location:A Sceptic's Universe

Posted 03 ноември 2007 - 02:41

Първа вечер и вече съм повече от доволен.

"Всекиму своето кино" надмина сериозно очакванията ми. Когато преди време гледах сходния експеримент "Люмиер и компания" (40 известни режисьори снимат 70-секундни филмчета с оригиналния кинематограф на братя Люмиер), си набелязах 3-4 бисера и останалото ми се стори пълнеж. Е, "Всекиму своето кино" беше далеч по-класен. Явно колкото по-голямо е времетраенето, толкова по-лесно се прави добър клип. Пък и всеобщото обяснение в любов към Н.В. Киното ме трогна дълбоко.

Най-голеиите попадения:

Иняриту - болезнен портрет за смисъла на киното. Внимание: филмчето се развива около гениалния, неповторимия, вечния шедьовър "Презрението" на Жан-Люк Годар. Още щом чух познатата мелодия на Жорж Делерю, първо се облещих, а после бях готов да ревна. А финалните думи? Финалните думи...

братя Дарден - отново много чувствително и отново знак на уважение към класиката - този път чрез "Наслука, Балтазар" на Робер Бресон. Като Дарденовци други няма - хем реалисти до мозъка на костите, хем пипат нежно душата.

Асаяс - много добре навързано и с изненадващ край.

Ангелополус - малко рехав монолог на Жана Моро, свит от "Нощта" на Антониони, но самотният мизансцен в началото и финалната реплика осмислят гледането.

Разочарованията бяха Джейн Кемпиън, Абас Киаростами и Вим Вендерс. Иначе празник на/за киното.

После гледах и "Смъртта на президента". Постмодерен квази-трилър в стилистиката на JFK, който разсъждава върху последиците от евентуално убийство на Джордж Дабълю Хитл... ъ, Буш. Ами много иновативно и - най-вече - неангажирано политически. Нищо общо с агит-притурките на Майкъл Мур, нищо общо с въпроса дали Буш заслужава или не да бъде гръмнат. Само хипотетичен анализ, който намесва де що има актуална тема. Провокация към ума и въображението, поднесена в строго документална форма. Бравост.
violator: Моите категории са абсолютно обективни. Това е факт.

#4 Suffer Me

    Passenger

  • Енориаши
  • PipPip
  • 80 posts
  • Location:Бургас/София

Posted 07 ноември 2007 - 22:47

Филмът от "Всекиму своето кино" който ме просълзи - безспорно "Анна". Иняриту е прекрасен.

Клипът на Полански "Cinema Erotique" ме разсмя до сълзи. :angry3:

#5 cadaurus

    мелоФройд

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 494 posts
  • Location:A Sceptic's Universe

Posted 08 ноември 2007 - 12:50

View PostSuffer Me, on Nov 7 2007, 22:47, said:

Филмът от "Всекиму своето кино" който ме просълзи - безспорно "Анна". Иняриту е прекрасен.

"Цветен ли беше филмът?" :)

На Полански клипчето беше забавно, но предвидимо.

Пък аз гледах продължението на легендарния "Дневна красавица", режисиран от вечния Маноел де Оливейра - столетник, снимал по времето на нямото кино и снимащ все още по два филма на година.

Проблемът при такъв тип филми е, че ги гледаш с толкова големи очаквания, че трудно може да си кажеш: "Въй, туй как ме удари по глъ'ътъ". И все пак, без да съм изненадан, останах силно впечатлен от интерпретацията на Оливейра. Подчертано камерен и минималистичен (дълъг само един час), филмът предаде загадъчното послание и стил на дон Луис Бунюел. Когато накрая от нищото се появи някакъв петел, не ми остана нищо друго, освен да се поклоня пред сюрреалистичния нюх на португалеца. А загадката на наш'та героиня си остана все така тайна. Много фин и изчистен филм, в който всеки детайл е изпипан перфектно.
violator: Моите категории са абсолютно обективни. Това е факт.

#6 violator

    Malloy

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 2234 posts
  • Gender:Male
  • Location:Brickleberry

Posted 11 ноември 2007 - 15:15

Най-накрая! Дочаках!

Снощи гледах "Контрол" на премиерата му за България. Дебютът в пълнометражното кино на легендарния холандски фотограф, арт-дизайнер, сценограф и режисьор на видеоклипове - Anton Corbijn.

От много години следя работата на Корбийн. Попил съм с любов всичко, до което се е докоснал този Властелин на визията...и въпреки че никога не съм бил разочарован от изкуството му, трябва да призная, че имах леки опасения по отношение на гмурването му в дълбоките води на голямото сериозно кино.
Това не е като да правиш снимки и видеоклипове..., това е работа далеч по комплексна, сложна и тежка. Още повече пък когато става въпрос за биографичен филм, описващ истински случки и събития от живота легендарна в попрището си личност - Йън Къртис.

Дори след като наградиха "Контрол" на фестивала в Кан, опасенията ми не се изпариха. Винаги съм бил на принципа - око да види, ръка да пипне. Не вярвам на нищо, освен на себе си..., а собствените ми критерии са единствените, които никога не са ме подвеждали. Особено пък съм предирчив по отношение на неща, които приемам лично.

Та, едва ли има смисъл да обяснявам, какава наслада изпитах снощи и колко щастлив се почувствах, когато все още зашеметен от филма, пред очите ми светна първият от финалните надписи - "Director: Anton Corbijn" :yes:
A сравнително малкото, но качествена публика в Зала 1 започна да ръкопляска. Вълнуващо!

Антон е направил шедьовър! И то толкова майсторски, сякаш цял живот се е занимавал все с пълнометражно кино. Визуално пиршество, в което всеки кадър си струва да бъде разчленен, описан и обсъден поотделно.
По уникален начин е пресъздал атмосферата на събитията и местата, за които разказва във филма си. Образът на Йън Къртис е изграден внимателно и е наблегнато най-вече на реалистичността му. Като най-силно впечатление ми направи това, че не е идеализиран в ни най-малка степен, както често се получава при биографичните филми. Напротив даже. Творческият двигател на легендарните Joy Division е показан точно такъв, какъвто е бил в действителност - крехък, объркан, лабилен и несигурен в себе си и околните талантлив млад човек.
Изцяло черно-бялата визия е обилно подправена с авангарден пост-пънк звук и щедро ухае на упадъчен опушено-панелен реализъм.
Освен всичко друго, филмът е порядъчно минималистичен, праволинеен и последователен. Няма грам излишъци. Има изобилие от хладна качествена адекватност!

Някога да съм споменавал, че Антон Корбийн е гений? А? Да съм го казвал това? :yes:
-----------------------------------------
Слушай силно!

#7 dave

    Not Knowing

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 505 posts
  • Location:Babylonian Tower
  • Interests:watching different roads and wonder where my own is rolling<br />waiting all day long for a change and it's showing

Posted 11 ноември 2007 - 20:06

View Postviolator, on Nov 11 2007, 15:15, said:

Някога да съм споменавал, че Антон Корбийн е гений? А? Да съм го казвал това? <_<

Ми...
Казвал си го, ама досега с право.
Вчера гледах Контрол.
Блестяща визия, блестящи кадри, блестяща игра (тая жена дето игра съпругата на Ян беше невероятна).
И ... нищо повече.
Просто филмът не стигна до мен. Не усетих това, което трябваше. Ако ми бяха пуснали Джой Дивижън, щях да усетя. Тук се игубих. Тръгна добре, вървеше добре...
В един момент, когато нещата се концентрираха върху "злободневните" проблеми на Ян, някак се разми и се игуби. Ама съвсем се игуби.
Честно, поне половин час преди края, единственото ми желание беше филмът просто да свърши.
Next One Is Real

#8 violator

    Malloy

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 2234 posts
  • Gender:Male
  • Location:Brickleberry

Posted 11 ноември 2007 - 21:18

View Postdave, on Nov 11 2007, 20:06, said:

В един момент, когато нещата се концентрираха върху "злободневните" проблеми на Ян

Написах:
"Образът на Йън Къртис е изграден внимателно и е наблегнато най-вече на реалистичността му."

Приветствам факта, че за Йън Къртис бе разказано като за един обикновен лабилен тип.

Който иска бляскавини и идеализации, да ходи да гледа филми за Лайза Минели! Който иска драма и пиадестализации, да зяпа хилавия филм за Джони Кеш, а който иска повече музика - да си пусне мюзикъл. В случая имаме ценителско кино. Студено. Прямо. Истинско.

Йън Къртис се е обесил неприлично млад на шибания си дрешник, защото не е знаел какво иска. Бил е един колеблив гъз. И това беше показано по най-перфектния начин.
Именно битовизмът, който толкова те е изнервил, е нещото, което е убило Йън. Беше задължително Корбийн да ни го натърти това. И той го направи по перфектен начин. :yes:

Постарах се да гледам на филма повече като фен на киното, отколкото като фен на Joy Division. Ти очевидно си подходил по обратния начин. Логично не си въодушевен. Почти не беше обърнато внимание върху това, което тази група представлява по отношение на рок музиката. Беше само доволно загатнато. Пестеливо..., асоциативно. Типично по корбийновски. Това не е музикален филм. Това е игрална биографична пълнонетражна лента. На който му се гледа музиката на Joy Division - ето, Кобрин отдавна се е погрижил! В случая имаме филм!

Присъстваха детайли, които бяха адски фини. Аник го пита:

- Кой ти е любимият цвят!?

Уж поетът-авангардист простодушно отговаря:

- Синьото на Манчестер Сити.

Дете! <_<
-----------------------------------------
Слушай силно!

#9 dave

    Not Knowing

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 505 posts
  • Location:Babylonian Tower
  • Interests:watching different roads and wonder where my own is rolling<br />waiting all day long for a change and it's showing

Posted 11 ноември 2007 - 21:29

View Postviolator, on Nov 11 2007, 21:18, said:

Който иска бляскавини и идеализации, да ходи да гледа филми за Лайза Минели! Който иска драма и пиадестализации, да зяпа филма за Джони Кеш, а който иска повече музика - да си пусне мюзикъл. В случая имаме ценителско кино. Студено. Прямо. Истинско.
Дрън, дрън...
Аз съм последният човек, който можеш да заподозреш в мераци за "бляскавини и идеализации".
Когато гледам филм, го гледам единствено като гледащ. И фен на киното не съм.
Когато нещо ми хареса, си го казвам.
Когато не ми хареса, също.
Този филм не ставаше.
Дори момента, който цитираш (с ман сити) беше представен по-скоро откъслечно, отколкото в контекста на сюжета.
И няколко лаишки заключения:
1. Клип се прави по един начин, филм по друг.
2. Красивият кадър допринася за филма, но не го прави.
3. Независимо от играта на актьорите и от усета за визуално съвършенство, за един филм си трябва и качествен режисьор.

едит: Не съм сигурен, чии са мераците за "бляскавини и идеализации"

Edited by dave, 11 ноември 2007 - 21:34 .

Next One Is Real

#10 violator

    Malloy

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 2234 posts
  • Gender:Male
  • Location:Brickleberry

Posted 11 ноември 2007 - 21:47

View Postdave, on Nov 11 2007, 21:29, said:

Аз съм последният човек, който можеш да заподозреш в мераци за "бляскавини и идеализации".

Щом съм те заподозрял, значи не си последният! :yes: В написаното по-горе прозират хилави доводи, че ти е липсвала музика.
"Ако ми бяха пуснали Джой Дивижън щях да го усетя"...
Когато искаш да ти пуснат Joy Division - отиваш на клуб! Пускат ти ги и усещаш.

В кинозалата се прожектират филми. Не се пуска музика! Когато филмът е за музикант - режисьорът преценява кога и колко музика да вкара и всичко е в зависимост от контекста. В Контрол музиката беше предостатъчно. Имаше поне 4-5 цели парчета и още толкова фрагмента. Като фон, живи изяви или репетиции. Предостатъчно е. Особено за група, която има всичко на всичко двайсетина песни.

Quote

И фен на киното не съм.

Аз не съм фен на Sodom и Destruction и не се изказвам за тях. Взимай пример от мен! <_<
-----------------------------------------
Слушай силно!

#11 dave

    Not Knowing

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 505 posts
  • Location:Babylonian Tower
  • Interests:watching different roads and wonder where my own is rolling<br />waiting all day long for a change and it's showing

Posted 11 ноември 2007 - 22:11

View Postviolator, on Nov 11 2007, 21:47, said:

В Контрол музиката беше предостатъчно.
Не съм твърдяло обратното.
Което по никакъв повод не променя мнението ми, именно защото "В кинозалата се прожектират филми".

"Аз не съм фен на Sodom и Destruction и не се изказвам за тях." - Напротив - изказвал си се нееднократно <_< .
И да те попитам, ти слушаш ли Содом?
Щото аз може и да не съм голям фен на киното, но филми гледам. И когато гледам нещо, би трябвало да имам право да си кажа мнението. Мнението ми е съвсем непредубедено и се базира единствено на усещанията ми и на емоциите ми. Каквото и би трябвало да бъде всяко мнение свързано с изкуството.
Пък и нали знаеш - не понасям пантелейзаревщината...

Едит: Айде да изчакаме и да чуем и други мнения. Сигурно и други са гледали филма, а?

Edited by dave, 11 ноември 2007 - 22:20 .

Next One Is Real

#12 violator

    Malloy

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 2234 posts
  • Gender:Male
  • Location:Brickleberry

Posted 12 ноември 2007 - 09:22

View Postdave, on Nov 11 2007, 22:11, said:

И да те попитам, ти слушаш ли Содом?

Слушал съм Sodom с години. Не съм запознат само с новите им неща, ако изобщо имат такива, де. Ако реша, мога да им спретна блестящ и свръхподробен пантелейзаревски анализ. Но няма да е в положителен аспект, затова и не го правя.
Но ако все пак го сторя, ще се обоснова със сто и петдесет довода. Няма просто да кажа "Sodom смучат, защото не ги усещам".


Quote

Мнението ми е съвсем непредубедено и се базира единствено на усещанията ми и на емоциите ми.

Това е чудесно. И ако не го беше насочил към мен, а просто неутрално го беше написал, изобщо нямаше да го коментирам. Аз не съм адвокат на Корбийн, а и съм напълно наясно, че всеки си има право на мнение. Всеки и си избира до каква степен ще се обоснове. А който не го е гледал - също сам си избира на кого да вярва.

Quote

Айде да изчакаме и да чуем и други мнения. Сигурно и други са гледали филма, а?

Ми, хайде! <_<
-----------------------------------------
Слушай силно!

#13 dave

    Not Knowing

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 505 posts
  • Location:Babylonian Tower
  • Interests:watching different roads and wonder where my own is rolling<br />waiting all day long for a change and it's showing

Posted 12 ноември 2007 - 10:14

View Postviolator, on Nov 12 2007, 09:22, said:

Слушал съм Sodom с години. Не съм запознат само с новите им неща, ако изобщо имат такива, де. Ако реша, мога да им спретна блестящ и свръхподробен пантелейзаревски анализ. Но няма да е в положителен аспект, затова и не го правя.
Ми ето там е разликата.
Това, че не съм киноман, не значи, че априори не понасям киното и каквото и да кажа ще бъде отрицателно. Напротив. Сещам се за няколко филма, който отговарят на определението "игрална биографична пълнонетражна лента" и който са ми любими.
В конкретния случай пък става въпрос за мои любимци и на двата фронта - от една страна Антон, от другата - Джой Дивижън.
И ся кво, да си мълча ли? Или да обяснявам за типологическото своеобразие на използваните от твореца средства, за да антономацизира :rolleyes: лирическия герой с индивидуално своеобразие на епохата, в която битува?!?

Изобщо не мислих да се обръщам към тебе - просто беше пуснал мнение за Контрол, преди мен.

Edited by dave, 12 ноември 2007 - 10:25 .

Next One Is Real

#14 mabon

    от Клана Морна <TYPE O PUROGATIV>

  • Отлъчени
  • PipPip
  • 139 posts

Posted 12 ноември 2007 - 10:52

АААААААААААААААААААААААААА, НЕЕЕЕЕЕЕЕЕ, ЧАКАЙ МАЛКО....

Quote

Tа, едва ли има смисъл да обяснявам, какава наслада изпитах снощи и колко щастлив се почувствах, когато все още зашеметен от филма, пред очите ми светна първият от финалните надписи - "Director: Anton Corbijn"

И АЗ, И АЗ... :rolleyes:
Толкова бях щастлив, че филмът най-сетне приключи, че от наслада рипнах и хунах навън.
Веднага се постарах да забравя последната една трета от филма.

Толкова рядко съм на едно мнение с Петьо (нищо не разбира горкото ни от кино, ни от музика) - че не може да не дойда да го отбележа тук (за да ми го напомня после постоянно).


Аз съм донякъде съгласен с Violator, но си мисля, че (очаквано) като огромнейш фен на Антон малко е пристъпил отвъд границите на обективността в хвалебствията си.

Ако се концентрираме върху работата Корбинова - ще кажа, че в кой да е свой клип (примерно NEVER LET ME DOWN, или кой да е друг клип, който е правил на U 2, Metallica или R.E.M.) той ми разказва много повече отколкото в този над 2-часов филм. Една трета от филма е напълно излишна и не носи нищо, абсолютно нищо - говоря за частите, в които Йън влиза в някоя стая, стои и гледа като прегазена медуза, и после излиза... само за да влезе пак в друга стая и да направи същото. Или безкрайно съдържателни разговори по телефона, в които две минути си разменят Хай, Хай, Хай... Или диалозите между Аник и Йън - ами аз по-безсмислени и фалшиви диалози не съм виждал във филм отдавна. В същото време слушаш стиховете на този човек, който с един ред ти казва повече от половин час идиотски брътвения... И онова за Манчестър Сити не беше даже забавно - беше някак, никакво. И понеже - подозирам как ше ми кажеш че е реалистично и затова... Ами НЕ, нямаше ЖИВОТ в диалозите им.

Не мисля, че вината е на Корбийн, обаче. Просто историята я няма. Последната третина от филма не е и драматична, тя е просто... никаква. И обяснението за това (и всеки трябва да го има наум като гледа този филм) е, че филма е направен (ще го напиша с главни букви) по АВТОБИОГРАФИЧНАТА КНИГА НА ДЕБОРА КЪРТИС "Touching from a Distance". Тя даже е и съпродуцент на филма...
Не че я обвинявам в пълна необективност или изопачаване на събитията, но не мисля, че гледната точка на измамената съпруга е най-обективната по принцип. Това обяснява защо половината филм имах усещането, че главния герой е Дебора- светицата-майка, а не Йън, и защо всичко беше описано по един такъв, никакъв начин. Банално, тъпо и очаквано. Такова клише, че чак ти накъртва.... Не обвинявам за това Антон, обвинявам Дебора. Защо ли???

Ами защото за мен Йън Къртис е нещо далеч, далеч повече, от безчувствен, меланхоличен епилептик, който мами жена си със своя фенка. Това ми липсваше в този филм - този Йън, който е написал тези песни - него не го видях. Именно затова тези 4-5 песни (не бяха целите, но поне това, което беше), поставени много точно от Антон на точно определени места във филма, ми разказаха мноооооооооого повече за Йън Къртис, отколкото всичко друго между тях. Даже само четейки текста - го разбирах далеч по-добре, отколкото всичко друго във филма. Ако Антон бе само подредил песни от концертно изпълнение на Джой Дивижън - щеше да е разказал много повече, отколкото този филм.

Тозии филм е точно НЕВДЪХНОВЕН. Защото е ИСТОРИЯТА НА ДЕБОРА. Но защо Антон е решил да използва точно тази книга като основа, не знам...

Представи си, че това не бе филм за известна култова личност, а за някой друг - обикновен човек - щеше да е абсолютна тъпня, нали??? Половината филм се питах - ЗАЩО го гледам този филм??? - и единствената причина беше, защото е за Йън.

Ааааа, и много ми е интересно какво мислят Бърнард, Питър, Джилиън и Стивън за този филм - та те в него бяха представени не като мизансцен, ами като някакви пълни идиоти от Сириус, които по погрешка са се оказали ей-тъй неволно на една сцена с Йън Къртис. Оооопс, Джилиън даже я няма до последната сцена от филма.

И пак ще кажа - не знам ти доколко си фен на Къртис и на Joy Division. И може би аз говоря пристрастно като луд фен. Но аз от музиката знам и съм научил много повече за ЧОВЕКА ЙЪН КЪРТИС, отколкото от този филм. И онзи Йън тук ми липсваше.

И пак обвинявам за това Дебора, жена му. Йън е представен половинчат (ако не и четвъртичат), но Аник е представена пък съвсем никак - някаква шматка, която цъфва от нейде, разменя три лафа с Къртис и той лапва и зарязва жена си с детето... По едно време след незнамколко месеца - тя както си седи на пода се сеща да го пита за любимия му филм и любимия му цвят, все едно току ще я забрал от Околовръстното. Направо апогея на откриването и споделянето между двама човека. Такава интимност, такава любов... Ами хубаво, ама само не ми казвай, че това е РЕАЛНОСТТА, не вярвам да си толкова наивен...

Иначе визията на Корбийн е ВЕЛИКА, решението за черно-бяла визия е страхотно, играта на актьорите (доколкото сценария позволява) е велика. Сцените от Манчестър през 70-те са прекрасни.

Но на мен СЪРЦЕТО МИ СЕ КЪСА, като си мисля, колко по-невероятно прекрасен можеше да е този филм, колко по-запомнящ се и сграбчващ... ако не беше плитката и посредствена история.
Шансът е пропуснат... за съжаление. Втората половина от филма е ужасна, ужасна... банална и безсмислена.

Предпочитам да забравя този филм и да си пусна Isolation и Dead Souls.


П.С.: Violator, не се конфронтирам с мнението ти, нито очаквам да те убедя - напротив с голям интерес прочетох това, което си написал. Просто мисля, че от фенство към Корбийн си про пуснал другото.

Ако моят тавариш Сатир не е разбрал пак нещо от горенаписаното - съм готов да му преведа отново всичко на турски, унгарски, гръцки или синдарин. Но поне очаквам, ако реши пак да трие, да ми прати бележка... може и на китайски.
nemo me impune lacessit

#15 violator

    Malloy

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 2234 posts
  • Gender:Male
  • Location:Brickleberry

Posted 12 ноември 2007 - 11:52

Вие с Дейв май работите в екип. :harhar: Очаквах с нетърпение да се появиш. Специално за случая. :rolleyes:
Говорихме още на място и бяхте единствените, които не харесаха филма. Остава сега аз да проагитирам да се изтърсят тук няколко човека, които бяха сред въодушевените и да направим панаира. Да си ги попремерим, както си му е реда, нали!
Прозяв! :blink:

View Postmabon, on Nov 12 2007, 10:52, said:

Но на мен СЪРЦЕТО МИ СЕ КЪСА, като си мисля, колко по-невероятно прекрасен можеше да е този филм, колко по-запомнящ се и сграбчващ... ако не беше плитката и посредствена история.

Да се обесиш на 23 години, в разцвета на силите си, ненаписал песните си, невидял детето си порастнало, само защото не можеш да избереш, коя измежду две пачи обичаш повече..., е именно плитко и посредствено. :D

Разбирам че не е лесно да приемеш, как човек, който си приел като идол, е бил посредствена личност.

Пак казвам - тук не говорим за твореца. Говорим за личността.

Едно от най-ценните достойнства на филма е това, което определяш като недостатък. А то е, че Антон е казал всичко в прав текст. Без да идеализира. Какво да идеализираш в едно 23 годишно лабилно момче с недоразвит талант на поет?

И това го написах и по-горе..., не знам защо се налага да го повтарям.
-----------------------------------------
Слушай силно!

#16 dave

    Not Knowing

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 505 posts
  • Location:Babylonian Tower
  • Interests:watching different roads and wonder where my own is rolling<br />waiting all day long for a change and it's showing

Posted 12 ноември 2007 - 12:08

View Postviolator, on Nov 12 2007, 11:52, said:

Вие с Дейв май работите в екип. :D Очаквах с нетърпение да се появиш. Специално за случая. :rolleyes:
Говорихме още на място и бяхте единствените, които не харесаха филма. Остава сега аз да проагитирам да се изтърсят тук няколко човека, които бяха сред въодушевените и да направим панаира. Да си ги попремерим, както си му е реда, нали!
Прозяв! :blink:
Мухахахахха :pardon:
Последното нещо, което ще тръгна да правя е, да агитирам такъв ахмак като Мабонски да ми помага за нещо.
Нито пък съм предполагал, че ще си вдигне задника, за да си пише безценните думички тук.

На място не сме говорили :harhar: , защото не сме се виждали след филма.
...
Next One Is Real

#17 violator

    Malloy

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 2234 posts
  • Gender:Male
  • Location:Brickleberry

Posted 12 ноември 2007 - 12:13

View Postdave, on Nov 12 2007, 12:08, said:

Мухахахахха :blink:

Винаги ми е било много любопитно, с какво "Мухахах", е по-въздействащо от семплото "Хахаха"!? :rolleyes:
-----------------------------------------
Слушай силно!

#18 dave

    Not Knowing

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 505 posts
  • Location:Babylonian Tower
  • Interests:watching different roads and wonder where my own is rolling<br />waiting all day long for a change and it's showing

Posted 12 ноември 2007 - 12:16

View Postviolator, on Nov 12 2007, 12:13, said:

Винаги ми е било много любопитно, с какво "Мухахах", е по-въздействащо от семплото "Хахаха"!? :rolleyes:
Не ми ли отива повече на телешката физиономия?!? :blink:
Next One Is Real

#19 mabon

    от Клана Морна <TYPE O PUROGATIV>

  • Отлъчени
  • PipPip
  • 139 posts

Posted 12 ноември 2007 - 12:25

Quote

А то е, че Антон е казал всичко в прав текст. Без да идеализира. Какво да идеализираш в едно 23 годишно лабилно момче с недоразвит талант на поет?

Явно не си ме разбрал.
Антон е казал това, което Дебора е написала. В прав текст. За мъжа си. И колко височайша е нейната саможертва. Банално, безсмислено...
Не става въпрос за "идеализиране" - става въпрос за история и сценарий. Творчески може да представиш и прогнозата за времето, но това не я прави нещо повече от прогноза за времето.

На теб филмът явно ти е казал - ей, го Йън, който е "23 годишно лабилно момче с недоразвит талант на поет"... И??? Какво от това? Че това можеше да ти го каже и кой да е посредствен музикален жунралист, който хал-хабер си няма от Джой Дивижън и Йън Къртис.
Какво ново разбра за Йън?? Разбра ли как е мислил, как е усещал?? Или по-скоро разбра как жена му си го е представяла, докато е седяла в къщи с бебето си.

Аз даже и това "23 годишно лабилно момче с недоразвит талант на поет", за което говориш, не видях всъщност. Видях някакъв опит за нещо подобно, което се изгуби в безсмислени диалози и липса на каквато и да е дълбочина или разбиране.
Филм, който дотам я е докарал, че да показва как Йън Къртис ОБЯСНЯВА с банални изречения защо и как се чувства така, за мен е нелеп.

Съжалявам - баналното си е банално. Не е "без да идеализира". Идеализирането в момента го правиш ти, с възхвалите на филма... За мен филма е слаб. Корбийн е гений, но е направил абсолютно банален филм.
А живота на Къртис е всичко друго, но не банален. И филмът няма нужда от идеализация. Има нужда от живот.
nemo me impune lacessit

#20 mabon

    от Клана Морна <TYPE O PUROGATIV>

  • Отлъчени
  • PipPip
  • 139 posts

Posted 12 ноември 2007 - 12:27

още нещо...

Мнението на който и да е - не е нещо, което ме интересува в случая.
И целия китайски народ да ми докараш да го хвали - няма да ми докаже нищо друго, освен, че сам не си убеден в собственото си мнение и имаш нужда от нечие потвърждаване, че то е вярно и обективно.

Е, мисля, че не е.
Това не е лошо, и не го казвам като обвинение. Просто мисля, че не си обективен. Имаш право да не си.

Quote

Пак казвам - тук не говорим за твореца. Говорим за личността.

Да, на мен явно точно "твореца" ми липсва във филма - прав си.
За мен той е също толкова част (ако не и повече) от певеца на Джой Дивижън от образа му на неверния съпруг, измъчван от угризения.

Edited by mabon, 12 ноември 2007 - 12:31 .

nemo me impune lacessit





1 user(s) are reading this topic

0 members, 1 guests, 0 anonymous users