67 replies to this topic

[marillion]

fantucho_, on Oct 28 2008, 21:30, said:

По принцип човъркането в психиката ми е интересно.

Забелязвам и толерирам тази ти склонност. И то не само в тази тема...

fantucho_, on Oct 28 2008, 21:30, said:

Но не ми е интересен начинът, по който се прави в училище...

Това е целта. Ако ти беше интересен, нямаше да те го има горното с човъркането. Това което човек научава в училище, обикновено остава скрито за него самия, до момента в който животът не му поднася случай да си припомни наученото, дори и само на подсъзнателно ниво...

[fantucho_]

Между другото се замислям, че не е лошо да се защитава личната свобода, но наистина ако нечията сбода е в ощърб на моята?... Т.е. до къде се простира личностната свобода и от къде вече започва свободията и може ли тя да се разглежда само на индивидуално ниво или трябва да се съпостави със заобикалящото общество?

Иначе за спора за Супертрамп мисля да спра тук. Повече доказателства за тезата ми не мога да изкарам, но ми беше супер приятно като за първа дискусия, която водя във форума.

[marillion]

Димо, on Oct 28 2008, 21:20, said:

Има ли някакво значение дали е луузър или не? Факт е, че Александър Супертрамп бяга от заобикалящия го прозаичен свят, за да се бори със себе си, да намери себе си. В пътуването към заветната цел Аляска (Смъртта), той се изправя срещу двете най-големи фобии - страха от смъртта и страха от самотата. Накрая бива победен и от двете, следователно е луузър, но какво от това. За мен е по-важна самата борба и търсенето от крайния резултат.

Абсолютната свобода е химера и това се вижда в целия филм. Дори да си в най-дивата гора, заобиколен от секвои и храсти, все ще се намери някой самолет, за да ти напомни, че човечеството е навсякъде, и по земята, и в небето. Да се скриеш е невъзможно, да избягаш тоже. Може ли самоубийството да бъде бягство? Не знам.

Както и да е. "Into the wild" е един рядък бисер в киното. Изобилстващ от красиви картини, романтичен сюжет, прекрасна музика. Само то – киното - е способно да даде всичко това накуп. 148 минути оргазъм за сетивата.

Според мен.

Ето, това е вече друго нещо.

Браво, Димо! Филмът "Into the wild", представен по горния начин, вече ми говори с истински послания, а не с кухи идеалистични фрази...
(даже твоето мнение ще ме накара да го изгледам още веднъж, този път от по-различен ракурс )

Дето се вика след подобен кратък, но изключително точен анализ, на човек не му остава нищо друго освен да извика едно мощно:

SLAYEEEEERRRRRR!!!

[wiktory]

боравим с понятия. свобода и слободия. не знам точна до момента дефиниция.
не вярвам и някой да има такава. тъй че едва ли ще намерим конкретни отговори....

(а честно да ти призная, до скоро си мислех, че големите сме конкретни, а децата са толкова абстрактни, уви... хахахаха)
мисля си, че този хъс ми е познат от лекции по "социално дело", където материите са толкова широкообхватни и объркани, м?
Софийският ли?
успех


и на мен

[Pinky]

В момента слушам един бисер от новият Гейбриълов проект. Нямам време да правя дълъг коментар, защото много скоро вече ще закъснея, даже нямах време да прочета последните мнения. КАто се прибера може би ще напиша нещо по така, ако намеря, че има нужда.
Но, драги! По дяволите! Важно е самото пътуване, не пристигането

Съгласявам се с violator-а на почти 100 про.
Защо навсякъде вече се търси смисъл, прагматизъм. Ще ме извиняваш мерилиън, ама едното нещо към което може би се стремя, е когато съм на по сериозна възраст, е да не възприемам света по този начин. Критика на практическия разум !!!

Казах твърде много. Който ме разбрал - разбрал, който не, кфо да се прави Но че коментарите на голяма част ме възмутиха, е факт. Не заради харесал ми-не ми харесал. Както и да е. Като начало и заключение : Важно е самото пътуване, не пристигането.

[Димо]

Pinky, on Oct 29 2008, 07:38, said:

Важно е самото пътуване, не пристигането.

Право думаш, Айнщайн. Някъде по-горе бях написал: "За мен е по-важна самата борба и търсенето от крайния резултат. "

Снощи, отново в малките часове, изгледах препоръчания ми от Жорж "Иваново детство". Филмът ме порази. Лентата е чернобял разказ за загубата на детството в екстремните условия на войната. Отличителните за Тарковски (успях да гледам и още 3-4 филма) природни картини отново присъстват, контрастиращи на военните машини, бункерите и окопите. Силно впечателние ми направиха и кадрите от първо лице. За миг успяваш да се пренесеш там, в техните глави, да преживяваш всичко, което се случва, все едно ти си главното действащото лице. Ако харесвате подобен похват задължително пробвайте "Скафандърът и пеперудата" на Джулиан Шнабел. Отплеснах се малко...

Та, всичко, което исках да кажа е: който си го може, си го може. Браво на Андрей Тарковски.

[Undertow]

Е след тия спойлери е ясно, че няма да гледам филма

[wiktory]

Undertow, on Oct 29 2008, 12:01, said:

Е след тия спойлери е ясно, че няма да гледам филма

задължително си го свали... силен, въздействащ, акцентиращ на най-болната тема в световен мащаб - Отчуждението....
във филма има доста картини за вдишване, а като имам представа от музикалните ти пристрастия, то саундракът гарантирано ще те заинтересува : )
разбира се, да подчертая, че това е според мен

[the beer hunter]

Кхъм, ще прощавате, но аз се намесвам по другия въпрос, защото смятам, че е Екзистенциален.

duende, on Oct 28 2008, 17:30, said:

Полковник Курц е най-големия лузър от всички, защото въпреки своята могъща личност се е отказал да печели. Той приветства своя убиец, сякаш търси смъртта.

Моето мнение е малко по-различно от твоето, бакьо Дуендя.

Да, полковникът е лузър... и то от най-злочестите.
Защо?
Защото е роден и закърмен с вярата, че е Уинър - да, с главна буква. Но някъде по пътя се е случило нещо. Полковникът е Узнал!
Какво?
Че колкото по-добри карти изтеглиш от Голямата колода, толкова по-грандиозно губиш Играта.
Когато си роден Уинър, такова познание тежи. Много.

Курц не е просто спиноф.
Той е последната спирка. Той е сърцето на мрака. Той е онзи, който знае... защото се e взирал в бездната.
The horror... the horror...

Edited by the beer hunter, 29 октомври 2008 - 15:40 .

[little'circle]

fantucho_, on Oct 28 2008, 21:30, said:

Може би, но често пъти ми е старнно цялото това "търсене под вола теле", което в повечето случаи се прави. "Ботев решил да изобрази смъртта на бунтовника в планината, за да може по-добре да опише висшите му идеали". Едва ли Ботев си е мислел за това, когато е писал "На прощаване". Или това, че са ми казвали, че всички велики битки са в планината ("Опълченците на Шипка") пак защото са се сражавали на високо.
По принцип човъркането в психиката ми е интересно. Но не ми е интересен начинът, по който се прави в училище...

Честно да ти кажа не ми е много приятен начинът по който марилиънски е коментирал това (и на тебе надявам се, подозирам че сме от по-близки поколения отколкото с него). Както и да е, пак казвам, много е важно как врабчето ще си извърти главата, за да види каквото иска.
Аз много се забавлявам да вкарвам пълен нихилизъм в анализите на.. каквото и да било. Не че съм нихилист по принцип. Просто си завъртам главата накъдето е интересно.

@wiktory Усмихв. Днес съм неадекватна, мога да извлека два смисъла на написаното - избирам си позитивния за мене. Затова - усмихв. Пак си извъртам главата...

И като никога и днес мога да напиша нещо по темата. "Дзифт". Твърдо не ми харесва. Не харесвам филм ноар по принцип. Не харесвам модела високо екзистенциален и интелигентен бивш/настоящ затворник , който се пропагандира насам и натам по ред причини. Не харесвам излишната натуралистичност, която всъщност само... причислява филма към категория "Препоръчителен родителски контрол". И за завършек, не харесвам тенденцията българските филми да се въртят около Девети - и нито десетилетие по-напред.

[marillion]

little'circle, on Oct 29 2008, 17:40, said:

Честно да ти кажа не ми е много приятен начинът по който марилиънски е коментирал това (и на тебе надявам се, подозирам че сме от по-близки поколения отколкото с него). Както и да е, пак казвам, много е важно как врабчето ще си извърти главата, за да види каквото иска.

А сега, най-учтиво ще те помоля да обясниш какво имаш предвид, защото в противен случай, ето това:

little'circle, on Oct 29 2008, 17:40, said:

Днес съм неадекватна, мога да извлека два смисъла на написаното - избирам си позитивния за мене. Затова - усмихв. Пак си извъртам главата...

Ще бъде валидно само по отношение на първата част от първото изречение...

[little'circle]

marillion, on Oct 29 2008, 18:07, said:

А сега, най-учтиво ще те помоля да обясниш какво имаш предвид, защото в противен случай, ето това:

Ще бъде валидно само по отношение на първата част от първото изречение...

Ще реагирам кротко на тази директна заплаха в името на мира.

Първо, мисля че имам право да харесвам и да не харесва разни мнения на разни хора. Пък били те и самият ти.
Второ, конкретното нещо което не харесах е даскалското "Ще разбереш, когато порастнеш". Мисля, че не е учудващо, че не ми се нрави: фразата е стара като света, както и ответната реакция. Не мисля, че трябва да се чувстваш засегнат, тъй като това определено не е най-оригиналната ти мисъл.
Тийнейджърска реакция на нравоучителността на възрастен.

Edited by little'circle, 29 октомври 2008 - 18:59 .

[rodd1ck]

Най-хубавото нещо във филма е тя!

[foreigner]

violator, on Oct 28 2008, 16:13, said:

Не може да бъде губещ човек, който благодари на ябълката си, че е толкова вкусна и който изгаря парите си, за да се почувства по-естествен.

хммм, а защо вместо това не вземе да благодари на майка си, че се е мъчила n на брой часа да го роди и после още 20 и кусур години, за да го отгледа? Вместо това той си скита по разни пущинаци, благодари на ябълки, души треви и си говори с дървета, а семейството му се притеснява за него. Ако това е свобода и светът някога се напълни със свободни хора, аз няма да искам да живея в него.

Quote

Ако не друго, поне това би трябвало да разясни и на най-проветрените неразбрали доста неща по същината на историята. А именно - че е и-с-т-и-н-с-к-а до мозъка на костите!

Не е толкова истинска, просто романтична интерпретация на случилото се. В интервюта с певачката (ама оригиналната) се оказва, че изобщо не е била певачка, че не е била толкова невинно прелестна и че не е го е виждала в такава романтична светлина, а просто го е смятала за ненормален.

Колкото до филма-да, хубав е. Малко поразкрасен и оцветен в розово на места, но те американците си го обичат това . Аз обаче си се дразня на героя

[Pinky]

Ролята на родителя не е само да спомогне за "отварянето на процепката ти" и да се пръкнеш на тоя свят. Не защитавам героя, напротив. Но ако беше споделил на семейството си намеренията си, щеше ли изобщо да замине ? Не се ли стреми той да скъса всички вериги ? Защото връзките с хора са точно такова нещо. Той иска да е сам, да е сред природата, да прави това, което му се иска. Точка. Че егоизмът му в случая е голям, спор няма.
А светът сега по-хубав ли е ? O_o

Историята е истинска. И романтична. Не може фактите да се припокроват на 100 %, поне аз така мисля. Никой не претендира за историческа истинност до последния кадър във филма, или аз нещо съм пропуснала ? А това за певачката ... Нали знаеш, че когато нечии начини ти се струват абсурдни, го обявяваш за хахо. Пример мога да дам със себе си Преди няколко дни например един съученик дойде при мен, абсолютно сериозен и ме пита какво и много ли друсам Дори за по-близките ми хора, не съм съвсем в ред, камоли за външни лица. И такива ми ти работи

[Ясмина]

ами ако филмът не беше по истински случай, щеше ли толкова много да ви хареса?

[violator]

foreigner, on Oct 30 2008, 03:51, said:

хммм, а защо вместо това не вземе да благодари на майка си, че се е мъчила n на брой часа да го роди и после още 20 и кусур години, за да го отгледа? Вместо това той си скита по разни пущинаци, благодари на ябълки, души треви и си говори с дървета, а семейството му се притеснява за него. Ако това е свобода и светът някога се напълни със свободни хора, аз няма да искам да живея в него.

А може би после трябва да отговоря защо Чикатило е предпочитал да овкусява жертвите си с праз, вместо с обикновен чесън...., защо "Зодиак" така и не е бил разкрит или защо Салиери е ликвидирал психически и физически Моцарт.

Откъде да знам!?

Нямам абсолютно никаква идея, защо наистина Кристофър Макендълс е претърпял метаморфозата Супертрамп. Мога само да предполагам. Но едно знам със сигурност. Този човек е съществувал. Ето го:




И на мен Супертрамп ми е доста далеч като поведение и философия. Обаче не бих могъл дори и да допусна, как това може да кореспондира с отношението ми към филма и да влияе на оценката ми. Че чак и да тръгна да го съдя, да го обявявам за лузър и прочие.
Грам не си падам природолюбител, още по-малко екстремен естественик, но това не ми пречи да се насладя на историята за един необикновен човек, особено ако е разказана добре. Толкова е простичко!

Ако ми се налагаше да наблягам само на филми, чиито герои покриват собствените ми критерии за светоусещане, бих чувствал кръгозора си адски ограничен. Представяш ли си - Майкъл Корлеоне е братоубиец. Това е ужасно, не мога да го приема. Защо вместо да убие Фредо, той не благодари на майка си, че му е родила братче. "Кръстникът" не струва!

Не звучи добре, нали?

Шон Пен ме накара да се опитам да разбера индивид, който е много различен от средностатистическата съвремена единица, включително и от мен самия. Този филм замисля. Оставя хубав вкус в устата, пълни очите с доброта. Това изглежда ми е било достатъчно да го харесам. Изобщо не ми е най-любимият филм, но когато има проблясък в съвременното холивудско кино, не е лошо да му се порадваме, вместо да тръгнем да му търсим нелогични кусури.

[little'circle]

Ясмина, on Oct 30 2008, 10:23, said:

ами ако филмът не беше по истински случай, щеше ли толкова много да ви хареса?

Усещането за истинност сякаш е основна част от чара на филма. Ако не беше по истински случай нямаше да звучи толкова убедително. Според мен.

@wiktory Не мисля, че си струва да реагираш на "тънката" забележка. Не мисля и че има засегнати от твоите постове.
Дуенде трябва да позволи на възрастните да изразяват мнението си както желаят, включвайки (превдо)интелектуален цинизъм, ако желаят. Съгласна съм, че биде малко злоупотребено с оф-топика и личните разговори, та нещата се поразводниха. И накрая излезе, че "големите" са виновни.
После - още.

[wiktory]

little'circle, on Oct 30 2008, 11:10, said:

@wiktory

Литъл, не реагирам на участвалите в разменените ни тук реплики (фантун, ти, и пинки), с които правилно се разбрахме. или поне смятам да е така.
реагирам на тези, които не пожелаха да ми отговорят в отправения към тях пост, относно моето виждане по темата, прескочиха куп други, в които изказвам сърдечното си отношение към филма, достойнствата на режисьора, музиката, дори го препоръчвам, вмениха ми някаква комбинация с друг участник и роля, с която "възпитавам", "морализирам" и т.н., иронизираха ме със собствената ми самоирония и накъдриха някакви "натворени" неща....
на някой да не му замириса?
и това човек, на който безпрекословно съм се възхищавала и ценяла.
обидно е.


не смятам да продължавам офтопика, но бях длъжна да отговоря. само и защото мой беше призивът по-горе
ведрост по темата
а колкото до "големите" и "малките" никога не злоупотребявам с темата. поради една малка, но много съществена подробност - майка съм. и най-добрият приятел в същото време. силна и неразривна връзка, рядко е да знам. не мога да кажа дали повече живея в техния свят или те в моят.... но знам, че между двата няма граница. и никога не е имало

Edited by wiktory, 30 октомври 2008 - 11:35 .

[Димо]

Ясмина, on Oct 30 2008, 10:23, said:

ами ако филмът не беше по истински случай, щеше ли толкова много да ви хареса?

Да.

Като го гледах не знаех, че е по действителен случай. Едва накрая разбрах, когато вече лигите ми се изливаха по килима от видяното.

От цялата дискусия апетитът ми за скиторене в планината се покачи неимоверно. Добре, че уикенда наближава...