46 replies to this topic

[georid]

Quote

саморефлексията при Костов/Фрип

Саморефлексията при Костов/Фрип е сама по себе си ултимативно култова саморефлексия!

Quote

И може би наистина народът е тъп, щом вместо да анализира позициите на ДСБ...

Не прибързвай със заключението колко тъп народ сме
Кой е този народ, който е седнал да анализира позициите на която и да е политическа сила, където и да е по света?

Quote

Политиката е И прагматизъм

Политиката е и визия, и умение да внушаваш.
Тя е публичност.

Вечно правило No1 в маркетинга:
вафлата я продава опаковката й.

Това е положението. Ако вафлата е и вкусна – още по-добре. Две чудесни условия за дълготраен успех на вафлата на пазара!

Дълготрайно успешният политик е онзи, който е и прагматик, и умее да внушава. Путин е прагматик, безскрупулен инженер на олигархизмa (нещо, което виждат, разбират и анализират 4-5%). Путин е и ”образът Путин”: мъжкарят, който умее да внушава (нещо, което виждат всички и е поднесено така, че да го разберат всички).

”Демокрация” означава ”управление на народа”. За да те делегира народът да управляваш, ти излизаш пред народа, представяш му се и заявяваш намерение. Смисълът на всяка предизборна кампания може да бъде събран в три изречения:

”Добър ден, това съм аз. Искам да управлявам. Изберете ме, защото това съм аз”.

Успешна предизборна кампания е тази, която разбираемо разработва частта ”това съм аз”. Печели онзи, който събере най-много гласове. Възвишеният естет-енциклопедист член-кор.проф.д-р Стаматов е 1 (един) глас. Кухата леля Стойка от Бърдовци е 1 (един) глас. Как ще разработиш посланието ”това съм аз” си е твоя работа, но трябва да събереш много гласове – независимо дали са на естет-енциклопедисти или на кухи лелки.

Ако системата не те устройва, тогава отхвърляш ”демокрация” и минаваш към режим ”автокрация”. Казваш си: твърде много политически партии, твърде много неориентиран народ. Това не е хубаво. Държавата не върви на добре. Трябва да направя нещо. В новата ни история има един човек, който е хем елитарен естет-енциклопедист, хем хладнокръвен прагматик. Кой е той?

Кимон Георгиев.

Edited by georid, 09 November 2007 - 12:27 PM.

[marillion]

georid, on Nov 9 2007, 11:33, said:

Ако системата не те устройва, тогава отхвърляш ”демокрация” и преминаваш към режим ”автокрация”. Казваш си: твърде много политически партии, твърде много неориентиран народ. Това не е хубаво. Държавата не върви на добре. Трябва да направя нещо. В новата ни история има един човек, който е хем елитарен естет-енциклопедист, хем ултимативен прагматик. Кой е той?

Кимон Георгиев.

Има и още един. Ахмед Доган. Само дано и той не реши да прави преврати. Иначе останалото, което е сторил Кимон и Ахмед вече го е правил. Навремето имаше едно детско "Пчеличката Мая", ама така и не ми стана интересно. Може обаче на други да им е било интересно. Кой знае...

[cadaurus]

georid, on Nov 9 2007, 11:33, said:

Кой е този народ, който е седнал да анализира позициите на която и да е политическа сила, където и да е по света?

Коефициентът на интелигентност на тълпата е равен на коефициента на интелигентност на най-тъпия член на тълпата, разделен на броя на членовете на тълпата. Ясно. И все пак, у нас рационалното гласуване е критично нищожно. Не става дума да е мнозинство, каквото не е никъде. Но при нас е критично. И тука вината е поделена между политици, народ и краят на историята. Краят на историята, при който гласуването се обезсмисля. Превръща се в риалити шоу или меркантилизъм.

Quote

Политиката е и визия, и умение да внушаваш.
Тя е публичност.

За да имаш успешна публичност, трябва да имаш привлекатални лица около себе си. Лица, които внушават респект. Е откъде да ги вземем, че да можем ние, умните, красиви и изкъпани, да управляме тъпата тълпа? Та ние десакрализирахме уж най-святия образ в новата ни история: царя. Царят стана също маскара. Същият онзи, който събираше хиляди по улиците, когато дойде преди десетина години. Та какво остава за нас?

Каква опаковка да ни свърши работа? Консервативната опаковка на ДСБ е празна според избирателите. Хората, които априорно се погнусяват от политиката, са толкова много, че можем да разчитаме на един ограничен плаващ електорат, който се разцепва все повече с появата на толкова много месии. Ми то дори и големецът Бойко не събра някаква особена подкрепа. 200 хилки в двумилионен град и при положение, че голяма част от тия 200 хилки не са електорат на Бойко, ами разни, които искаха да няма балотаж, нямаха време и желание да си избират алтернатива и тем подобни. И това е образ, който едно, че е масово фаворизиран от медиите, второ, че импонира на народния вкус, трето, че има основа, върху която да гради допълнителен електорат. И т.н. Та какво остава за нас?

В крайна сметка ние като фенове на рока не бива да мислим стратегии за политически успех. Защото бидейки рок фенове сме малцинство, което няма жив поглед над масите.

[Satyr]

marillion, on Nov 9 2007, 11:46, said:

Навремето имаше едно детско "Пчеличката Мая", ама така и не ми стана интересно. Може обаче на други да им е било интересно. Кой знае...

Това беше изключително филмче. На практика - анимационно и за деца, но на теория - научно-популярно. Всичко, изложено там за животинския свят, се основава на научни факти и е самата истина, няма почти никаква художествена измислица (така характерна за "детските"), освен това че животните говорят.
Вероятно по тази причина не ти е харесало

[Svil]

Satyr, on Nov 9 2007, 13:19, said:

Това беше изключително филмче. На практика - анимационно и за деца, но на теория - научно-популярно. Всичко, изложено там за животинския свят, се основава на научни факти и е самата истина, няма почти никаква художествена измислица (така характерна за "детските"), освен това че животните говорят.
Вероятно по тази причина не ти е харесало

На мен ми беше любимо

[marillion]

Satyr, on Nov 9 2007, 13:19, said:

Това беше изключително филмче. На практика - анимационно и за деца, но на теория - научно-популярно. Всичко, изложено там за животинския свят, се основава на научни факти и е самата истина, няма почти никаква художествена измислица (така характерна за "детските"), освен това че животните говорят.
Вероятно по тази причина не ти е харесало

Е ти какво очакваш от един прогресар? Как ще ми хареса нещо, в което художествената измислица е сведена до санитарния минимум, а всичко останало почива на сухи научни факти...

Друго си беше "Джейми и вълшебното фенерче", но най-любимо си ми остава и до днес "Семейството на татко Барба". В това филмче имаше толкова много Роджър Дийн заемки, че ум да ти зайде. Ти помниш ли го?

[Харпалике]

marillion, on Nov 9 2007, 13:51, said:

...

Виж ти детските филмчета формирали музикалните предпочитания . Обяснявам си чак сега защо "Пинко розовата пантера" ми било фаворит . Да мисля отсега, ако се обебешим по някое време, с какво да облъчвам отрочето, освен директно с музика, де .

По темата: споделям вижданията на cadaurus донякъде, надявам се да мога тези дни да се обоснова.