62 replies to this topic

[marillion]

Веднага искам да уточня, темата не е инспирирана конкретно от форумски взаимоотношения тук и няма за цел да поставя подсъзнателни гатанки на който и да е било от този форум. Това е тема за човешките взаимоотношения. Това е тема за различията и еднаквостите. Това е тема за честността в отношенията и трудния път към взаимността. Така че, без задни мисли, моля...

До късно снощи водих един твърде интересен разговор за живота, вселената и всичко останало... В този разговор от само себе си бяха засегнати въпроси, дълго време напиращи за отговор у мен. За да Ви въведа в материята ще трябва да кажа малко думи за себе си. Освен, че съм меломан, нещо което предполагам вече знаете, аз съм посветил свободното си време на своето хоби. А то е, без да влизам в излишни подробности, популяризиране на музиката която харесвам. По една или друга причина доскоро аз се изявявах във виртуалното пространство единствено в чужди форуми. Макар и с недобър английски, по свой специфичен начин винаги съм успявал да комуникирам с различни хора за общата ни любов - музиката. Какво ме накара да потърся съмишленици там, а не тук в българското интернет пространство? Отговорите са много, но обобщителният е един - толерантността. Тя е онази добродетел, която те кара да се извисиш над плиткоумието, надмеността и ревността, чувства все присъщи на всеки човек. Тази същата ревност, която не ти позволява да приемеш, че някой друг също мисли като теб. Че някой друг също харесва тази музика, че дори може да я съприживие с теб. Да, хората възприемат изкуството в частност музиката по различен начин. Та нали това е смисълът на самия арт. Въпросът е да се опиташ да разбереш какво мисли другия, да сравниш възприятията със своите и изразиш мнение. Изразяването на мнение сякаш е най-трудното нещо на земята за нас. То във всички случаи е по-смело, тогава когато в същността си е отрицание на казаното от човека преди теб. Така, скрит зад компютъра ти се извисяваш над нещата, казваш си той ли ще ми каже на мен, а като цяло потъваш още по-дълбоко в своята самота, да не кажа комплексарщина. А, ако нещеш ли човекът преди теб, по една или друга причина /възраст, горделивост, самонадеяност, липса на опит/ е казал нещо очевидно невярно, о-ооо, тогава идва звездният ти час, защото докато ти пишеш гневен отговор вече друг го е пуснал преди теб. Инерцията те повлича и се включваш в масата, та нали там е по-уютно, някак защитено...

Та въпросът ми към Вас е, толкова ли е трудно да бъдем толерантни? Какво ни пречи да зачитаме чуждото мнение, да търсим диалог и взаимност? Нещо повече, да насърчаваме човекът във форума да изразява свободно мисълта си. Да не разрязва със скалпел всяко изречение, което пише, за да не остане неразбран. Да не редактира постовете си в разстояние на тридесет минути по няколко пъти с цел да намери най-точната дума или да смекчи обидните квалификации. Да потиснем гнева и потърсим диалога. Не е ли това по-лекият път към духовно извисяване или както искате там го наречете? Начинът да намерим себе си. Въпроси... Задавам ги на Вас, защото тук има хора от всякаква възрастова категория, а за мен е важно да чуя всяко едно мнение.

Е, Вие сте на ход. С какво сте съгласни и с какво не? Ще добавите ли нещо или просто ще следите темата с интерес отстрани? Има ли въобще смисъл от подобна дискусия или тя в основата си е уродлива или поставена неправилно? Какво да сторим...

[Code187]

Аз, защото съм на всяко гърне мирудия, ще кажа една две думи (100-200) след като изтрих едно вече написано мнение от мен по невнимание (най-вече защото съм голям тъпак).

Не е лесно! Най-ясния и точен отговор на основния въпрос. Не е лесно да си толерантен. Ако беше лесно всички щяхме да сме духовно извисени и да хвърчим като пеперуди по цветята и дървеата .
Хората са различни. Толерантността, не е присъща на никой народ като обща ценност. Това да си толерантен към хората на улицата, автобуса, в колите около теб, е трудно. Избиват ми балансите когато някой прави очевидни тъпотий. Зверска тъпотия цари на някой места. На някой хора им е трудно да мислят. Понякога просто се смея. Опитвам се да съм толерантен понякога успявам и често се провалям.
Но за толерантността по форумите е малко по различно. Имаш време да прочетеш мнението ,да обмислиш, да видиш все пак дали има някаква истина за теб и тогава да напишеш своя отговор. Хората с комплекси пред компютрите и тези които пишат просто за да се заяждат, какво да кажа, тъпотия. Но има много редовни хора, които пишат нормални мнениея с вложена мисъл в тях и доводи, но в един момент и на тях им избива нещо, и стават нетолерантни. Доводите ти да потърсиш съмишленици в чуждестранни форуми са малко странни за мен. Сигурно е много трудно да убеждаваш закоравели (ние българите си мислим ,че знаем много, и щом имаме висше образование никой, не може да ни каже нищо, а и да нямаме пак. Трудно слушаме и много говорим) хора, че музиката която харесваш и слушаш е ценна и си заслужава да се чуе. Лесно е когато хората, които искаш да убедиш в твоята истина, се съгласяват с всичко и слушат това което ти им предложиш (много често е лъжливо). И в България, както по света хората харесват да имат съмишленици, да си обменят мнения, да знаят, че някой прилича на тях и има горе долу едно и съшо мнение. Трудно е наистина, да убеждаваш някой в собственото си противоположно мнение. И точно тук идва толерантността на помощ. Тя, не те прави по-извисен или нещо повече от другите, а ти дава възможност да вникнеш в мислите на другия, да го рабереш по-добре и с точните доводи, да го разколебаеш, и да вникнеш в съзнанието му, и нещо в него да се промени поне малко, по този начин вземаш нещо положително и за себе си. Много от хората се хващат за мнение което са прочели от горе отгоре, и което не им харесва го плюят, или се заяждат. После като видят, че не минава тяхна се хващат да прочетат по-внимателно и мнението им се променя постепенно. Толерантността е свързана с търпението, да прочетеш или да чуеш нечие мнение, да поразсъждаваш малко през своята призма на мисли, и да кажеш(напишеш) това което мислиш без заяждания обиди и противопоставяне, или поне без първите две . На много хора им писва да четат толкова дълги мнения и си викат, заеби, тоя писал писал тъпотий, че се забравил. Извинямвам се за което!


P.S. Толерантността е трудно нещо и е свързано малко, или много с промяна на мисленето. Някой хора, не мислят, други са инати и си знаят своето убедени, че са прави. Лесно е когато се спори за факти, но за чувства (с каквито е свързана музиката и спорт-фенщината) е трудно. Споровете за политика, футбол и др. са смешни, защото там голяма част от фактите са скрити и започват разсъждения на свободна тема(написано във вестници, чуто по радито, телевизията или в кварталното магазинче), при което противопоставянето, хуленето, обидите и другите атрибути са налице 100%.

Edited by Code187, 08 August 2007 - 13:17 PM.

[Blacky]

Code187, on Aug 8 2007, 14:14, said:

Не е лесно! Най-ясния и точен отговор на основния въпрос. Не е лесно да си толерантен.
......
Толерантността е трудно нещо и е свързано малко, или много с промяна на мисленето.

Всички сме различни и точно това ни прави уникални и интересни. За съжаление, някой са "по-различни" и действат без замисляне, някой правят това пък само в момент на голям афект, трети пък - никога. Аз мисля да се причисля към вторите
Човек с времето се научава на толерантност, въпреки че познавам младежи с доста добре развито мислене в тази насока, които повече слушат, отколкото говорят, но болшинството са твърде забързани да се покажат на света, че съществуват. Въпрос на възпитание предполагам.
Пък и ако всички бяхме толкова толерантни...с кого щяха да воюват "добрите"? Светът щеше да залинее и стане скучен (лична философия, не ангажирам никого с нея - понякога ме дразнят подобни хора, понякога ми забавляват...според настроенето, предполагам).
И все пак - искам да поздравя хората в ТОЗИ форум - тук съм срещнал повече толерантност за последните 3 години и половина, отколкото извън него. Предполагам, че се дължи на общите интереси и свързаността, която сплотява метълите, ако се чувстват заплашени от "външен враг".
И да им благодаря за което

[marillion]

Blacky, on Aug 8 2007, 15:58, said:

Пък и ако всички бяхме толкова толерантни...с кого щяха да воюват "добрите"? Светът щеше да залинее и стане скучен (лична философия, не ангажирам никого с нея - понякога ме дразнят подобни хора, понякога ми забавляват...според настроенето, предполагам).

Позволи ми да не се съглася с теб. Да бъдеш толерантен съвсем не означава да се съгласяваш с всяко едно мнение. Да бъдеш толерантен в този случай означава да зачиташ мнението на другия. Може да не се съгласиш с него, но да го зачиташ. Да се опиташ да разбереш подбудите му и най-важното да имаш куража да дискутираш различията. Много е лесно да отричаш, по-трудно /но повярвай далеч по-сладко/ е да изложиш своите аргументи така, че хем да не обидиш човека отстреща, хем успоредно с това да отстоиш по безспорен начин тезата си. Междувпрочем един от нашите съфорумци наскоро постигна това по много специфичен начин, за което аз искрено го поздравявам...

[marillion]

Code187, on Aug 8 2007, 14:14, said:

Не е лесно! Най-ясния и точен отговор на основния въпрос. Не е лесно да си толерантен. Ако беше лесно всички щяхме да сме духовно извисени и да хвърчим като пеперуди по цветята и дървеата .

Така е, но в умерени граници всеки може да го стори или поне да се стреми към това състояние на нещата...

Code187, on Aug 8 2007, 14:14, said:

Доводите ти да потърсиш съмишленици в чуждестранни форуми са малко странни за мен. Сигурно е много трудно да убеждаваш закоравели (ние българите си мислим ,че знаем много, и щом имаме висше образование никой, не може да ни каже нищо, а и да нямаме пак. Трудно слушаме и много говорим) хора, че музиката която харесваш и слушаш е ценна и си заслужава да се чуе.

Не, не си ме разбрал правилно. Доводите ми да общувам повече в чуждестранните форуми са съвсем други. Там никой не убеждава другия в нещо, защото всички са обединени около общата идея. И така се получава, че дори и емоционално написаното и явно пристрастно мнение се приема от положителната му страна, а не като поза или псевдоинтелектуалщина. Въпросът е, да се научиш да възприемаш чуждото мнение за толкова меродавно, колкото е и твоето...

А защо аз реших след десет години във виртуалното пространство посветено на моето хоби да започна да пиша и в български форум е наистина интересен, но съвсем отделен въпрос.

[Code187]

marillion, on Aug 8 2007, 16:24, said:

Не, не си ме разбрал правилно. Доводите ми да общувам повече в чуждестранните форуми са съвсем други. Там никой не убеждава другия в нещо, защото всички са обединени около общата идея. И така се получава, че дори и емоционално написаното и явно пристрастно мнение се приема от положителната му страна, а не като поза или псевдоинтелектуалщина. Въпросът е, да се научиш да възприемаш чуждото мнение за толкова меродавно, колкото е и твоето...

А защо аз реших след десет години във виртуалното пространство посветено на моето хоби да започна да пиша и в български форум е наистина интересен, но съвсем отделен въпрос.

Правилно съм те разбрал . Там нямаш нуждата от обяснения и убеждение на когото и да е. Мнението ти се приема за миродавно и правилно, и общата идея и интереси води до това съгласие с чуждото мнение. Обаче във форума на про-рок има много хора с различни интереси и най-вече слушащи различни стилове и различни вкусове и това май е разковничето . Но това прави разговора и беседването донякъде конструктивни. В спора се ражда истината(не в боя). И там се проявява тази доза толерантност, с която да приемеш чуждото мнение и до някъде да се съгласиш с него, или да го поправиш в някакви рамки. Като цяло про-рок-форумците са толерантни.

[Geddy]

marillion, темата ти всъщност засяга доста болен въпрос за българското общество, а именно толерантността. Според мен форумите в България общо взето отразяват действителността, а каква е тя? Живеем в трудно време, с много проблеми които по един или друг начин ни комплексират, натоварват психически и т.н. и това по някакъв начин се отразява и на начина на общуване между хората. Като цяло последните години в българското общество се наблюдава едно постоянно противопоставяне...всъщност, вероятно и преди го е имало, но не мога да говоря за период от време за който нямам лични впечатления (аз съм на 31 години). Хората сякаш само си търсят някого срещу когото да плюят, дали за разтоварване, дали за да си избият комплексите, дали щото си надуват егото така...и така наблюдаваме как хората почват яко да се делят на нещо си-примерно по партийна линия или пък по любим отбор или пък любима музика и т.н....в това самото разбира се няма лошо, проблема е в неуважението към човека до теб споделящ друга музика, религия, политическа принадлежност и т.н. Масово изчезва толерантността и често възникват конфликти, които варират от плюене по форумите до побоища (вкл със сериозни телесни повреди или смърт). Та...за да не се отплесвам много - според мен във форумите има 2 вида хора-такива които се интересуват от мнението на другите или поне проявяват толерантност към мнение което не споделят или направо ги дразни. Другия тип хора са такива които обичат да налагат мнението си, въобразили са се че трябва да превъзпитат опонента и да го убедят с всички средства че не е прав, и когато някой им опонира започват да се дразнят и да стават нетърпими което води до разгорещяване на спора, а в някои случаи и до намеса на админите. Проблема е че по-толерантните хора също губят търпение понякога, когато някой им се качи на главата с приказките си и също стават раздразнителни. Форумите обаче имат още една особеност - анонимност (освен ако потребителите не се познават и от живи срещи), заради което някои хора си позволяват да се репчат много повече на другите, чувствайки се защитени в интернет пространството и смятайки че наживо никой няма да ги накара да носят отговорност за думите си (в които се срещат и заплахи)...е, хубаво че админите могат да проследят потребителя и при сериозни заплахи да уведомят съответните органи, но това не променя освновния факт-не сме толерантни-забелязвам го и тук и в други български форуми...за съжаление. В малкото чужди форуми в които се вясвам просто не забелязвам такова противопоставяне-ок, има си спорове за определени неща, но без разгаряне на страстите, а и обикновено хората не се бутат много във форуми и теми дето не ги засягат. Аз пък сега ще засегна мнозина в този форум и моля да не се обиждат-така аз виждам нещата. Няма да споменавам теми и потребители, но доколкото следя има доста хора на които им прави кеф или са решили че това е мисията на живота им да влизат в теми за групи които не харесват само за да плюят и да обясняват на феновете на тези групи колко са зле. Ок, аз нямам нищо против интелигентен спор, ама тяхното е все едно аз да вляза примерно в тема за Металика (не ги слушам от години) и да почна да обяснявам колко са зле и колко са заблудени феновете им...ами никога няма да го направя-Металика просто не ме интересуват, а щом някой ги харесва-уважавам вкуса и мнението му-нека си ги слуша и да се кефи, както аз си слушам други неща и толкова.

Edited by Geddy, 08 August 2007 - 17:42 PM.

[marillion]

Geddy по чудесен начин продължаваш мислите ми. Тук не става въпрос да се оплакваме или да търсим непремено онзи подсмисъл в казаните думи, които човекът преди нас в темата е премълчал защото се прави на интересен, използва заучени фрази и т.н. глупости избълвани нахаос. Не е въпросът дали сме надговорили опонента си, защото истината е че не бива да го считаме за опонент в буквалния смисъл на думата. Той е човекът с друго, по-различно мнение от нашето, но не и враг. Както казваш ти, живеем във време в което сякаш търсенето на интрига, скандал, злепоставяне се превръща в национален спорт. Е, аз не мога да не роптая срещу това!! Знам, че не съм сам в мислите си. Българинът е горд човек, не разбирам как се приспособи толкова бързо към одеждите на анонимността с главен дизайнер интернет...

[Geddy]

marillion, on Aug 8 2007, 19:46, said:

Българинът е горд човек, не разбирам как се приспособи толкова бързо към одеждите на анонимността с главен дизайнер интернет...

Може би и гордостта помогна донякъде-превърна се в криворазбрана гордост тип "аз знам че съм най-прав, кой си ти че ше ми казваш бре, я си глей работата", а относителната анонимност на форумите допълнително подсили ефекта...всъщност тук може да се повдигне и една тема за и против форумите-накратко казано форумите и интернет убиха в някаква степен живото общуване, от друга страна дадоха възможност за контакт между хора с общи интереси, които иначе никога не биха се срещнали - примерно щото живеят в различни градове/държави или щото се движат в съвсем различни среди без допирни точки помежду си...знам ли аз дали онзи случаен минувач на улицата не е фен на Ръш като мен...ама вместо да спра да го питам продължавам забързан по ангажиментите си...а ако го спра "слушате ли Ръш?" може да има "кво, кво?" или "къф си ти ве, я ми се махай от главата"...хора всякакви...и понякога е трудно да ги прецениш на поглед

[mabon]

Малко оффффф ....

Quote

...ама тяхното е все едно аз да вляза примерно в тема за Металика (не ги слушам от години) и да почна да обяснявам колко са зле и колко са заблудени феновете им...ами никога няма да го направя-Металика просто не ме интересуват, а щом някой ги харесва-уважавам вкуса и мнението му-нека си ги слуша и да се кефи, както аз си слушам други неща и толкова.

Саше, като се има впредвид, че напоследък във всеки втори пост ,който ти чета, споменаваш Металика, направо се чудя да не те е хванала някаква Металико-фобия.
Хайде, по-спокойно.
Всички разбраха колко много не те интересуват. Но не е хубаво да се определяш само с туй, що не ти се нрави. По-добре се определяй с туй що най-ти се нрави.

Айде, остави ги на мира и стига с тези примери.
Има далеч по-подходящи примери, ако се огледаш - ама лошото е, че направо си се фиксирал в мисълта "аз не се интересувам от Металика".

Твоята гледна точка вече ми е абсолютно ясна, но няма нужда да обясняваш какво никак не те интересува. Крайно време е хората да говорят за това, което им харесва, а не да търсят все кусури, където им падне и да си губят времето само с това.

И понеже знам, че ще решиш, че ти оспорвам правото какво да харесвш и какво - не. предварително да ти кажа, че НЯМА абсолютно нищо такова. Точно напротив. Нямаше да се намеся, но с горния пасаж сам си противоречиш с всичко, което си писал преди това, и което е абсолютно вярно.

ОК, здраве да е!

[Geddy]

Мани, Металиката просто я дадох като пример в темата, можеш спокойно да я замениш с каквото искаш, да речем Мерилин Менсън (за него можеш да си сигурен че не съм го харесвал)
обаче не мога да разбера що така си се заял за проклетата металика...всъщност знам защо - защото както ти казах и в онази тема аз съм един тъпак който си противоречи и толкоз и колкото повече се опитвам да споря с тебе, толкова повече се оплитам с глупости. Впрочем онази тема не беше за Металика че да ме обвиняваш, там всичко беше за майтапа, ама после ...както и да е-приеми че се водя по модата и че никога, ама никога не съм ги харесвал, толкоз

а ако искаш приеми и че съм лицемер който по горе говори глупости...както и да е, явно тез дни по някакви причини си ме заял яко с идеята да доказваш колко си противореча, колко съм елементарен и колко глупости говоря...go ahead...

Edited by Geddy, 08 August 2007 - 22:38 PM.

[Satyr]

Толерантността е неметълска и антиеволюционна

[Blacky]

marillion, on Aug 8 2007, 16:11, said:

Позволи ми да не се съглася с теб. Да бъдеш толерантен съвсем не означава да се съгласяваш с всяко едно мнение.

Аз дори и не намеквам за съгласяване, а точно за уважаване...и в този дух на уважаване на чуждото мнение, не остават "лоши". Получава се нещо като "добрия" отрицателен герой, който хем не е на твоя акъл, хем ти е адски симпатичен с доброто си държане и възпитание.
Но това, разбира се, го написах в кръга на шегата, принципно съм абсолютно съгласен с теб, с Geddy, с Code...просто нямам чак толкова дар-слово, че да успея да го изразя достатъчно ясно

[Hard rock fan]

Blacky, on Aug 9 2007, 09:47, said:

Аз дори и не намеквам за съгласяване, а точно за уважаване...

Точно това е и моето разбиране за приятна форумна среда. Уважение. ВЗАИМНО. И с уговорката, че уважение е понятие доста по-обхватно от елементарната учтивост.
Уважение във форумното пространство е човек да попрочете малко (ако е нов), преди да пише, най- малкото...понеже има вероятност да насвятка 4-5 теми, обсъждани оня ден.
Или да, речем, тема "Уважаеми приятели, чували ли сте за група X и имате ли понятие от стил Y" са проява на тотално неуважение към събеседниците, независимо колко любезен е бил тонът.
Или да речем разясняването как еди-кой си стил бил адската възвишеност, пък бил интелигентната музика, пък не знам какво - еми също е проява на неуважение. И т.н.
И колкото и толерантен да е човек, като как да уважава мнения, които му демонстрират неуважение?

btw...Някой екшън от време на време си требе , иначе пък става скучно.

[Mekong Delta]

Hard rock fan, on Aug 9 2007, 13:25, said:

Точно това е и моето разбиране за приятна форумна среда. Уважение. ВЗАИМНО. И с уговорката, че уважение е понятие доста по-обхватно от елементарната учтивост.
Уважение във форумното пространство е човек да попрочете малко (ако е нов), преди да пише, най- малкото...понеже има вероятност да насвятка 4-5 теми, обсъждани оня ден.
Или да, речем, тема "Уважаеми приятели, чували ли сте за група X и имате ли понятие от стил Y" са проява на тотално неуважение към събеседниците, независимо колко любезен е бил тонът.
Или да речем разясняването как еди-кой си стил бил адската възвишеност, пък бил интелигентната музика, пък не знам какво - еми също е проява на неуважение. И т.н.
И колкото и толерантен да е човек, като как да уважава мнения, които му демонстрират неуважение?

целият ти пост концентрира всичко,което мисля по въпроса...

Quote

Някой екшън от време на време си требе , иначе пък става скучно.

Иначе наличието на емотки като тези: щеше да се обезсмисли

[Нещото което вие в нощта]

marillion, on Aug 8 2007, 12:33, said:

Веднага искам да уточня, темата не е инспирирана конкретно от форумски взаимоотношения тук и няма за цел да поставя подсъзнателни гатанки на който и да е било от този форум. Това е тема за човешките взаимоотношения. Това е тема за различията и еднаквостите. Това е тема за честността в отношенията и трудния път към взаимността. Така че, без задни мисли, моля...

До късно снощи водих един твърде интересен разговор за живота, вселената и всичко останало... В този разговор от само себе си бяха засегнати въпроси, дълго време напиращи за отговор у мен. За да Ви въведа в материята ще трябва да кажа малко думи за себе си. Освен, че съм меломан, нещо което предполагам вече знаете, аз съм посветил свободното си време на своето хоби. А то е, без да влизам в излишни подробности, популяризиране на музиката която харесвам. По една или друга причина доскоро аз се изявявах във виртуалното пространство единствено в чужди форуми. Макар и с недобър английски, по свой специфичен начин винаги съм успявал да комуникирам с различни хора за общата ни любов - музиката. Какво ме накара да потърся съмишленици там, а не тук в българското интернет пространство? Отговорите са много, но обобщителният е един - толерантността. Тя е онази добродетел, която те кара да се извисиш над плиткоумието, надмеността и ревността, чувства все присъщи на всеки човек. Тази същата ревност, която не ти позволява да приемеш, че някой друг също мисли като теб. Че някой друг също харесва тази музика, че дори може да я съприживие с теб. Да, хората възприемат изкуството в частност музиката по различен начин. Та нали това е смисълът на самия арт. Въпросът е да се опиташ да разбереш какво мисли другия, да сравниш възприятията със своите и изразиш мнение. Изразяването на мнение сякаш е най-трудното нещо на земята за нас. То във всички случаи е по-смело, тогава когато в същността си е отрицание на казаното от човека преди теб. Така, скрит зад компютъра ти се извисяваш над нещата, казваш си той ли ще ми каже на мен, а като цяло потъваш още по-дълбоко в своята самота, да не кажа комплексарщина. А, ако нещеш ли човекът преди теб, по една или друга причина /възраст, горделивост, самонадеяност, липса на опит/ е казал нещо очевидно невярно, о-ооо, тогава идва звездният ти час, защото докато ти пишеш гневен отговор вече друг го е пуснал преди теб. Инерцията те повлича и се включваш в масата, та нали там е по-уютно, някак защитено...

Та въпросът ми към Вас е, толкова ли е трудно да бъдем толерантни? Какво ни пречи да зачитаме чуждото мнение, да търсим диалог и взаимност? Нещо повече, да насърчаваме човекът във форума да изразява свободно мисълта си. Да не разрязва със скалпел всяко изречение, което пише, за да не остане неразбран. Да не редактира постовете си в разстояние на тридесет минути по няколко пъти с цел да намери най-точната дума или да смекчи обидните квалификации. Да потиснем гнева и потърсим диалога. Не е ли това по-лекият път към духовно извисяване или както искате там го наречете? Начинът да намерим себе си. Въпроси... Задавам ги на Вас, защото тук има хора от всякаква възрастова категория, а за мен е важно да чуя всяко едно мнение.

Е, Вие сте на ход. С какво сте съгласни и с какво не? Ще добавите ли нещо или просто ще следите темата с интерес отстрани? Има ли въобще смисъл от подобна дискусия или тя в основата си е уродлива или поставена неправилно? Какво да сторим...

Не мога напълно да се съглася с написаното от теб.
Първо, по отношение на форумното общуване. Да си толерантен във форума на "ПроРок" не е никак трудно. Хората, които пишат тук са изключително приятни, а и повечето са със сходни интереси по отношение на музика, литература, кино... Когато в 2-3 теми си открил, че с някого имате допирни точки, дори и в следващата да сте на напълно противополжни мнение е много лесно да "приемеш" неговите възгледи. За съжаление обаче, нещата не стоят така в другите форуми. По-активно съм писал единствено във форума на all.bg и твърдо мога да кажа, че има толкова дразнещи хора, че или въобще не трябва да влизаш в теми, където те се подвизават или да полагаш неимоверни усилия, за да бъдеш "толерантен" към тях. Е, това разбира се не винаги се получава и според мен е съвсем нормално понякога да излезеш извън рамките на добрия тон. Тук не става въпрос за някакво самоцелно заяждане, а за съвсем резонна ответна реакция, която в определени моменти е много по уместна например от едно демонстративно пренебрежително подминаване на даден коментар.
Второ, по отношение на "живия живот". Как човек може да бъде "толерантен" към циганите, чалгата и простаците от всякакъв вид? Според характера си, един може да притаи чувствата в себе си, а друг да ги демонстрира открито, но мисля, че никой нормален човек не може да бъде безразличен към тези "явления". Както пееше Кембъла(ако не се лъжа): "Толеранс, толеранс - НУЛА".

[Satyr]

Quote

По-активно съм писал единствено във форума на all.bg и твърдо мога да кажа, че има толкова дразнещи хора, че или въобще не трябва да влизаш в теми, където те се подвизават или да полагаш неимоверни усилия, за да бъдеш "толерантен" към тях. .

Както можеш да се досетиш - тук такива хора не биха могли да виреят

Zero Tolerance

[drivanov2003]

Satyr, on Aug 10 2007, 10:39, said:

Zero Tolerance

Защото

Quote

Толерантността е неметълска и антиеволюционна

П.П. Шегувам се.

Edited by drivanov2003, 10 August 2007 - 10:52 AM.

[Satyr]

Аз не

[Rebel]

Quote

Второ, по отношение на "живия живот". Как човек може да бъде "толерантен" към циганите, чалгата и простаците от всякакъв вид? Според характера си, един може да притаи чувствата в себе си, а друг да ги демонстрира открито, но мисля, че никой нормален човек не може да бъде безразличен към тези "явления". Както пееше Кембъла(ако не се лъжа): "Толеранс, толеранс - НУЛА".

Абсолютно!
А иначе в този форум наистина взаимоотношенията са на доста по-високо ниво, отколкото другаде, където виреят споменатите в цитата