Jump to content

Концертът на Ian Anderson в Пловдив01.09.2007, Панаирно градче - палата 14


20 replies to this topic

#1 Ozzy

    All England Lawn Tennis Club Single Handed Champion of the World

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 9471 posts
  • Gender:Male

Posted 02 септември 2007 - 15:41

Нека върнем традицията от стария форум и след изминал концерт, да затваряме темата в която сме го обсъждали като предстоящ и да отваряме нова, в която да пишем своите впечатления. И така:

Ian Anderson
Live In Plovdiv, Bulgaria
01.09.2007


I. Part 1:
1. Living In The Past (LWTP version)
2. Donkey And The Green
3. Life Is A Long Song
4. Pastime In Good Company
5. Pavane
6. Mother Goose
7. Wond'ring Aloud
8. Mo'z Art (Porno Jazz)
9. Sweet Dream
10. Griminelli's Lament
11. Bouree
II. Part 2:
12. Thick As A Brick
13. Aqualung
14. America
15. Flo Inst
15. My God
16. Budapest
III. Encore:
17. Locomotive Breath

Edited by Ozzy, 03 септември 2007 - 10:20 .

I don't know how I managed it...

#2 feather

    пер(к)о

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 272 posts

Posted 02 септември 2007 - 16:10

Страхотен концерт. Наистина невероятно представяне и учудващо добър звук за място, което въобще не е предвидено за подобни мероприятия. Голямо БРАВО на хората от екипа! :metal:

Такъв порой никога не ме е валял! :metal: И музикален, и съвсем обикновен, пловдивски. :shok:
Наложи се да стоя боса и мокра по време на концерта, но времето, в което дънките ми изсъхнаха върху мен, бе изпълнено с толкова прекрасни изпълнения, че нямат значение неудобствата. Възхищавам се на музиканти като Ian Anderson. Не съм имала честта да гледам Jethro Tull предния път и сега наистина съм омагьосана. :)

Аплодисменти! :D
What you feel is what you are.
And what you are is beautiful.

#3 cadaurus

    мелоФройд

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 494 posts
  • Location:A Sceptic's Universe

Posted 02 септември 2007 - 16:18

Почти съвършен концерт, който ми хареса далеч повече от онзи на Джетро преди три години. Хем тогава чисто емоционалният елемент беше много по-силно застъпен при мен. Просто сега не бяхме свидетели на концерт, а на събитие от интимен и приглушен характер. Събитие, което няма как да бъде изпитано, слушайки качествено изсвирено живо изпълнение на Джетро без особени импровизации и при това с много по-рехав сетлист. Вчерашното събитие беше нещо далеч по-авангардно и лично. От всеки жест на този елфически диамант си личеше пълното му отдаване на публиката. Всяка крачка, всеки акорд, всяка дума. Магия. Оттук нататък всяко обяснение е безсмислено. Има хора, които бълват магия със самото си присъствие. За това говорим.

Вулгарно технически, концертът беше на неочаквано високо ниво. Всеки инструмент се чуваше отчетливо, нямаше нищо размазано. Можеше малко по-добра акустика, но можеше и изобщо да няма концерт, така че без излишни претенции. Лека забележка: гласът на Йън е позаглъхнал, но той така или иначе не е бил нещо особено като вокал (а и гласът му е нисък все пак). В началото показа към пулта, че иска да увеличат силата на микрофона, което сякаш оказа положително влияние. В този ред на мисли, много удачен избор на изпълнение за повечето песни - с дълги инструментални пасажи, които скриваха слабите вокали на Йън. За организацията няма какво да кажа, отървах дъжда. Във всеки случай похвално усилие на организаторите, задето намериха сносна зала и се справиха с концерта. Публиката - не особено оживена (изключая моя милост и един субект в черно :metal:), но не вярвам някой да е останал с негативно впечатление накрая. Това беше празник едновременно за почитатели на прогресива, фолклора, класическата музика и Slayer (заради Sweet Dream най-малкото). :)

Сетлистът също беше изненада (нормално, щом дори Бащицата на сетлистите не успя да открие нищо предварително :metal:). Така както гледам, този сетлист е уникален за цялото турне на Йън, освен ако не го изпълни на следващата дата, където свири самостоятелно. Двете богоугодни решения бяха, разбира се, включването на огромна част от Aqualung и цели десет минутки от абсолютния шедевър "Thick as a Brick". Всъщност това, което си пуснал, не е съвсем коректно, тъй като две от песните бяха аквалънг медлита: Mother Goose беше предшествана от Cheap Day Return, а когато стигнахме до Aqualung, чухме началните акорди на Cross-Eyed Mary. Гениална идея да се въведе с флейта една от малкото песни на Джетро без флейта (и то именно легендарния риф тъ-дъ-тъ-дъ тъъ-дъъ). Аранжиментите на почти всички песни ги направиха неузнаваеми и така им дадоха втори живот. Което беше голямото предимство на този концерт пред Джетро'04. Така например Pavane звучеше като фламенко джаз, а Budapest беше украсена с дълбокия синтетичен звук на Джон О'Хара. Колкото се прекланяш пред тези бисери, толкова се изненадваш от различното им изпълнение. Магия. Поведението на дедо Йън? Напълно адекватно. Освен обичайните лафове и стойки, видяхме как коментира българския фолклор и изговаря безпогрешно имената на музикантите от оркестъра. Е, разбира се, голям недостатък е това, че не чухме колко красиви за българските жени и колко потентни - българските мъже...

Това е. В заключение: Магия. Още по-в заключение: SLAYER!
violator: Моите категории са абсолютно обективни. Това е факт.

#4 marillion

    I'm a Marquee veteran...

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 6135 posts
  • Gender:Male
  • Interests:Progressive Rock

Posted 02 септември 2007 - 16:39

Да започна с най-важното. Според мен това бе един от най-качествените концерти правени досега у нас. Говоря за качество на музиката, изпълнение, сценично присъствие, сет лист, организация на мероприятието. И да продължа с последната - хвала на организатора, че овреме послуша Любка Локумчева и намери резервен вариант на Античния театър. Да, Палата № 14 не притежава нужната акустика, но поне видяхме и чухме концерта за който бяхме се стекли в Пловдив от цяла България. Самата акустика или по-скоро липса на акустика, накара човек от екипа на "дедо" Иън да дойде в антракта между двете части, за да попита как се чува и да се извини за недотам добрия звук. Някой от Вас да помни подобно нещо с български озвучител?

И сега две думи за концерта. Бях споделил, че очаквах точно това представление на Андерсън и Оркестър с много по-голяма тръпка от онзи концерт в НДК преди три години. Не ме разбирайте погрешно, аз обожавам Джетро в пълния си състав начело с великия Мартин Бар. Но точно тази музика е изключително податлива на оркестрация, а удоволствието да я слушаш в този вариант е неописуемо. Втората част ме просълзи без преувеличение. Не съм и мечтал да чуя част от музикалната история на една от любимите си групи, смятах че Иън не би посмял да експериментира с "тухлата" изсвирена с оркестър. Той ме опроверга напълно, а с Америка и невероятната концертна версия на Будапеща /променена и удължена до неузнаваемост/, съчетана с емблематичния енкор Иън ме довърши...

Изключително!
Благодаря ти, маестро!!

П.С.: Прикаченият файл е сет листа от снощи.

Attached Files


18.06.2017 - Phil Collins
19.06.2017 - Phil Collins
15.07.2017 - U2
13.10.2017 - marillion

#5 Satyr

    Администратор

  • Велики Магистри
  • PipPipPipPipPip
  • 7521 posts

Posted 02 септември 2007 - 16:56

Към 60 снимки от концерта тук :P

Другата седмица да дойде пак за същото шоу и пак да е в Пловдив, пак ще отида да го гледам. Дедо Ийън управлява :blush:
WeRock.bg - сайт за Праведна музика

#6 Geddy

    Спасителя в RUSH-та

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1053 posts
  • Gender:Male
  • Interests:Progressive Rock, Progressive Metal, Heavy Metal, Hard Rock, Jazz, Jazz-Rock, Prog-Folk, Folk-Rock...

Posted 02 септември 2007 - 17:08

накарахте ме да завиждам зверски :blush:

View PostHeathenHeart, on 28 януари 2013 - 13:29 , said:

Бира, водка и прогресив са вредни за здравето. В най-добрия случай водят до тенис. :harhar:

#7 Джуджето_GIMLY

    анонимен човеколюбец

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1378 posts
  • Gender:Male

Posted 02 септември 2007 - 22:10

View PostДжуджето_GIMLY, on Sep 1 2007, 23:39, said:

Концертът беше един от най-добрите правени някога у нас. Гусин Андерсън беше както и предния път перфектен :D Направо се чудя откъде има толкова енергия в това старче :P
Песните бяха изпълнени перфектно, а групата се беше сработила много добре с оркестъра на Класик ФМ :metal:
Звука беше невероятно добър. Всичко се чуваше много добре макар, че предния концерт в НДК бешще с по-добър звук :blush:
,Засега толкова. В момента не мога да кажа нищо повече :D
Който е бил там е видял и усетил, а който не... е има за какво да съжалява ;)

Кироо, бегай оттука, оти че те изпапурчим с копачо!

#8 violator

    Malloy

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 2234 posts
  • Gender:Male
  • Location:Brickleberry

Posted 03 септември 2007 - 10:45

Ех, какъв вълшебен ден изживяхме!

Ако навремето анонсирах концерта на Jethro Tull в София с думите "Hot night in Sofia", заигравайки се с припева на любимата ми "Budapest", сега би трябвало да напиша:

"Hotter night in Plovdiv"!!!

Хем бях седнал през повечето време, а толкова енергия не помня да съм изразходвал на концерт от този тип – със седящи места. Всяко едно парче беше емоционална центрофуга за мен. Излязох от халето изцеден като парцал. :D

Пловдив е одухотворено място, идеално за концерти. Там и пиенето върви по-добре, дявол да го вземе! :ok: В момента, в който всички гледахме чистото небе и ругаехме организаторите, че концертът все пак не е в прекрасния и пренаселен с древни духове Античен театър, както и че тази прекалена предпазливост само ще ни развали удоволствието, се изля такъв як дъжд, че вместо поредното такси пред залата, очкавах да доплува ноевият ковчег. :huh:
Няколко човека - първите ентусиасти, изсипали се под спасителната козирка пред залата още преди да започне бурята, успяхме да чуем част от саундчека, както и някакъв гръмовен токов удар, след който всичко утихна за десетина минути. Признавам - в този момент си помислих, че концерт няма да има. Поне бях чул любимата си "Pavane", с това се успокоявах, хъхъхъ.

Очакванията ми бяха огромни, защото, освен че ми е сред най-любимите музиканти, съм го гледал и знам какво представлява дедо Йън. Наясно съм, като как не прави никакви компромиси, когато става въпрос за раздаване, звук и изпълнение...и не на последно място, защото много ме радват симбиози между класическо и рок музициране. За щастие, тези ми очаквания бяха не само оправдани, ами и надминати в пълна степен. Съвършен пърформънс. Едно от най-красивите неща, които съм видял през тази година. А и изобщо.
Този концерт не късаше глави. Не мачкаше, не удряше шамари, както повечето, които сме свикнали да обяваваме за велики събития.
Той галеше душата с изумителната си красота. Топлият звук на класическите инструменти сгряваше и изпълваше до пръскване сърцата на хората. А като се прибави и това, че в този топъл и многопластов звук бяха облечени именно непреходните класики на Jethro Tull, картинката ставаше още по-впечатляваща.

Вече казах - всяка пиеса беше като някаква своеобразна кулминация, но в момента, в който чух първите акорди на историческата "Thick as a brick", литнах в небесата. Честно да си кажа - изобщо не я очаквах, имайки предвид, че не присъства в dvd-то "Orchestral Jethro Tull". А чухме сравнително голяма част - около десетина минути. Точно колкото и разтеглиха класиката "Aqualung". Нея пък я затрупаха с инструментални класически импровизации в началото. Около 5-6 минути. Само леки акценти от мелодията и текста припомняха, какво точно звучи. И тъкмо когато реших че я приключват, бандата си я отпочна отначало и я изсвириха и изпяха /и/ в оригинал.
Друг извънредно силен момент, лично за мен, беше изпълнението на разтапящата, сърцеразтупващата и размекващата коленете "Pavane". Нея, както вече споменах, имах щастието да я чуя два пъти. Един път на саундчека и после - същинското изпълнение – пред публика.
Като изключим присъствието на ”Thick as a brick”, сетлистът не беше изненадващ. Повечето хора останаха с впечатление, че е по-разнообразен от този на концерта преди години, но реално не беше така. Тук просто имаше огромни дози заигравки и импровизации, а тогава, през 2004-та, разходката из дебрите на популярните албуми на Jethro Tull беше доста по-всеобхватна.
В случая беше наблегнато на парчета, които търпят оркестрация – застъпени бяха повечко от произведенията на класически автори, които произведения Йън е обезчестил с флейтата и характерния си шеговит и разчупен подход към музиката. Преправената в ”порно джаз” пиеса на Моцарт, ведро усмихна цялата зала. Включително и музикантите от оркестъра. Те също искрено се забавляваха на хумористичния поглед на Властелина на флейтата върху великолепния моцартов шедьовър. Лично на мен, единствено ”Америка” ми се стори излишна. Не че не харесвам целия чудесен мюзикъл ”Уестсайдска история”, но предпочитах вместо тази приятна скоклива частушка, да чуя още някоя Jethro Tull класика. ”Cold Wind To Valhalla”, ”Wind Up” или ”Roots to branches”, да речем.

Йън Андерсън пее така, сякаш разказва омайни древни приказки и реди мистични притчи за феи и горски духове. Толкова симпатично застъпва и провлачва фразите, че прави от дефекта /вече не е млад, има операции на гласните струни/ - ефект. Колкото до свиренето му..., ох! Няма такава игра с инструмента. Едва ли не - на осморка го извива. Извлича от флейтата абсолютно всякакви звуци. От насечено ръмжене и гърлено хриптне, до нежни трели и болезнени стонове. Флейтата принципно е фин и инструмент с чувствителна бленда. Но в ръцете на този чуден човек звукът й може да стане рязък и агресивен. Може да чурулика разчупено, да експлоадира в остри тонални взривове, а може и ефирно да рее тона, подлагайки го върху останалите инструменти, лек като перце.
Легендарният музикант и фронтмен, който е вече на сериозна възраст, изсвирваше всеки тон и с тяло, и поглед. Цялата му същност участваше в магията, която се случваше на сцената. Не се спря на едно място. Обикаляше по сцената постоянно, ръководеше групата и оркестъра. Коронният номер със свиренето на един крак беше най-малкото, което направи. Това вживяване, цялата тази емоция, която разхвърля из залата, на моменти граничеше с някакво свръхестествено състояние на транс. Често се вторачваше в хора от публиката с безумен поглед и се пробваше да ги зашемети с поредния нарочен писък на флейтата. Със сигурност успяваше. Всеки път.

Както и в София преди години, на доста места Йън посвири на онази симпатична дребна акустична китарка, която отново бе озвучена по някакъв невъобразим начин. Очевидно човекът си има озвучители, които си знаят работата и дори в това бетонно хале могат да направят така, че звукът да е на високо ниво. Особено пък в случая, когато имаш екстремни обстоятелства, а на сцената не са както обикновено 3-4 инструмента за озвучаване, а 20-30!
И наистина, останах като гръмнат, когато в паузата дойде саунд инженерът при нас - в публиката и почна да ни пита, дали Едикоиси колкони пред нас звучат добре. :puke: Дали звукът е твърде силен, дали ниските честоти се чуват добре и прочие. Това никога досега не ми се е случвало. Да мине някой от екипа на бандата и да търси мнението на слушателите за подобни дребни детайли.

Оркестърът на радио ”Класик ФМ” се справи със задачата си повече от отлично. Прекрасните млади хора видимо се наслаждаваха на това, което свирят, а ръководителят им – първата цигулка, на моменти дори си куфееше ухилен. Нищо чудно да е фен. :yes:
В атракция се превърна една красива флейтистка, която свири соло с Йън Андерсън в ”Griminelli's Lament”. При появата на това красиво същество, мъжката част от залата видимо потрепери. :P Шегата настрана, момичето беше респектирано от великото присъствие до себе си, но въпреки притеснението даде всичко от себе си и двете флейти изсвириха красивото соло като една.

Класическите музикантите бяха умело дирижирани от пианиста на Йън Андерсън. Човекът свиреше от време на време и на акордеон и очевидно е автор на тези разкошни оркестрации, на които се насладихме. Останалите от групата също си свършиха работата перфектно. Симпатичният млад китарист подкрепяше Йън в повечето от солата, басистът яко шредваше от време на време на великолепния си шестструнен инструмент, а барабанистът, за който бях чул някъде, че е син на легендарния фронтмен на Джетро, изглеждаше доста атрактивно и блъскаше с върл ентусиазъм.

Радостно бе, че видях залата пълна. Отпред дори имаше насядали по земята хора. И никой не остана безразличен към спектакъла. И как да останеш спокоен пред това великолепие.
На подобни събития обичам да виждам предимно хора, които знаят защо са там. А в случая беше точно така. Една жена до мен, с която се запознахме докато чакахме, беше помъкнала малкото си дете от Варна с влака, единствено и само за концерта. Респект!!! :puke:

Както и се зарекох, бях на първия ред и на моменти с кеф си оглеждах мутрата в бляскавата флейта на Йън Андерсън. Дарявах във всеки един удобен момент с аплодисменти и крясъци този велик човек, музикант и най-вдъхновяващ фрийк, защото той го заслужава! :puke:

Edited by violator, 03 септември 2007 - 11:17 .

-----------------------------------------
Слушай силно!

#9 Lord Vickeron

    кюре

  • Енориаши
  • PipPip
  • 58 posts

Posted 03 септември 2007 - 11:10

Яко беше, дори и на мен ми хареса. Единственото тъпо беше, че не можахме да сцепим тепетата заради гадния дъжд, а и в залата нямаше бира......а с пресъхнало гърло Slayer се не вика!

#10 Харпалике

    вълчица

  • Енориаши
  • PipPip
  • 127 posts

Posted 03 септември 2007 - 11:29

Концертът беше разкошен! Без да съм особен почитател на Джетро Тъл и разочарована от акустиката на залата (след второто парче спрях да обръщам внимание, обаче), бях пленена от спектакъла. Йън Андерсън е изключително изразителен и енергичен артист. На този концерт го видях като много добър интерпретатор - смело и умело съчетаващ прогресив, класика, джаз :ok:. Полусериозно (но без претенции), полушеговито (но без да "обижда" първоизточниците).
Because my duty
Was always to beauty
And that was my crime

#11 wiktory

    empathy

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1079 posts

Posted 03 септември 2007 - 11:31

View Postviolator, on Sep 3 2007, 11:45, said:

..........................
Този концерт не късаше глави. Не мачкаше, не удряше шамари, както повечето, които сме свикнали да обявяваме за велики събития.
Той галеше душата с изумителната си красота.
...........................


а това, което написа, Вайли, за пореден път ме накара да метна химикалката, да разхвърлям напосоки претрупаното си бюро, да заредя Будапеща в компютъра и отново да се опитам, да преживея поне малка част вълшебството, случило ни се в Пловдив с Йън....
Респект!

такава красота, и толкова магнетична и омайваща, не може да се опише....
не искам и да го правя, не мога и да разсъждавам, не искам да мисля,
очите ми още са там, ушите, сърцето
единствено неспокойният шум от колите навън ме подсеща, че съм тук, че е делник

Edited by wiktory, 03 септември 2007 - 12:27 .


#12 duende

    кардинал

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1149 posts
  • Gender:Male

Posted 03 септември 2007 - 13:51

Разкошен концерт. На няколко пъти се задъхах от красота, особено на това "Griminelli`s lament". Както обичам рок с оркестрации, концертът ми влезе като многогодишно уиски.

Освен това борбата със стихията ни беше впечатляваща, почувствах се като Ной, докато слаломирах из центъра на Пловдив през пелена от дъжд и падащи клони и дървета. бях като истински Индиана Джоунс.
Добре, че поне после паркирах досами входа на халето.

Дайър Стрейтсовата "Будапеща" ме размаза от удоволствие.

Edited by duende, 03 септември 2007 - 14:15 .


#13 Hard rock fan

    Self Portrait

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1036 posts
  • Location:The land of no tomorrow

Posted 03 септември 2007 - 19:37

Като ви чета отзивите, горест ме разяжда, задето не можах да дойда. ;)
За него необходимото и достатъчно доказателство за съществуването на Бог беше музиката.

#14 marillion

    I'm a Marquee veteran...

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 6135 posts
  • Gender:Male
  • Interests:Progressive Rock

Posted 03 септември 2007 - 19:51

View Postduende, on Sep 3 2007, 14:51, said:


Дайър Стрейтсовата "Будапеща" ме размаза от удоволствие.

Я, още един дето мисли, че Crest Of A Knave е чиста проба Dire Straits албум... ;)
Щото един приятел, с който бяхме на концерта и е може би най-заклетия Джетро фен който аз познавам, когато след финала му казах същото той отново ми заяви познатото: Жорж, колко пъти да ти казвам, че Dire Straits звучат като Crest Of A Knave, а не обратното? :blink:

EDIT: @Фенке, трябваше да дойдеш - не че те дразня, ама това не беше за изпускане... :D

Edited by marillion, 03 септември 2007 - 19:53 .

18.06.2017 - Phil Collins
19.06.2017 - Phil Collins
15.07.2017 - U2
13.10.2017 - marillion

#15 Suffer Me

    Passenger

  • Енориаши
  • PipPip
  • 80 posts

Posted 04 септември 2007 - 12:43

За мен беше повече от привилегия да гледам Иън Андерсън на живо със симфоничен оркестър.
Не съм била на концерт на Джетро, защото скоро гри прослушах (всъщност, разкрита съм - Devon Graves ми обърна вниманието към Иън, именно заради тази страстна флейта, вдъхновила Вдъхновителите... <_<)

Както беше споменато, този лайв галеше душата, не шибаше шамари. А знаем, че дори флейтата може яко да шиба шамари!! :harhar: Определено трубадурските изпълнения на "горския дух с флейтата", в комбинация с психиделичното осветление, тотално ме отнесоха от ламаринената зала в една музикална приказка.

Осветлението успешно замаскира неуюта на помещението. Бяха осветявани стените от двете страни на сцената така, че преливащите цветове да обгръщат взора на зрителя, докато слуша. Звукът ми се стори повече от приличен, и Андерсън просто ми отвя мократа плитка! :metal:

Сега ми иде да застана на един крак в негова чест... Подари ни симфоничен концерт, но не съвсем; рок концерт, но не съвсем - the best of both worlds, на седалка! :)

Posted Image

Пп. Ей, страхотни снимки има тук, благодарение на Satyr, значи! B)

#16 proGGer

    послушник

  • Енориаши
  • Pip
  • 5 posts

Posted 04 септември 2007 - 19:33

Quote

В атракция се превърна една красива флейтистка, която свири соло с Йън Андерсън в ”Griminelli's Lament”. При появата на това красиво същество, мъжката част от залата видимо потрепери. :harhar: Шегата настрана, момичето беше респектирано от великото присъствие до себе си, но въпреки притеснението даде всичко от себе си и двете флейти изсвириха красивото соло като една.

Преди 2 дни случайно попаднах на интервю с въпросната очарователна лейди по радио Classic FM. Разказваше за вечерта, разговорите с Иън. Сподели, че в момента, в който е чула, че ще се състои подобен концерт, се е замислила сериозно колко билета да вземе, дори се била уплашила, че могат да се свършат. Скоро след това й съобщили, че самата тя ще участва на въпросния концерт...

Edited by proGGer, 04 септември 2007 - 19:35 .


#17 marillion

    I'm a Marquee veteran...

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 6135 posts
  • Gender:Male
  • Interests:Progressive Rock

Posted 04 септември 2007 - 19:43

View PostproGGer, on Sep 4 2007, 20:33, said:

Преди 2 дни случайно попаднах на интервю с въпросната очарователна лейди по радио Classic FM. Разказваше за вечерта, разговорите с Иън. Сподели, че в момента, в който е чула, че ще се състои подобен концерт, се е замислила сериозно колко билета да вземе, дори се била уплашила, че могат да се свършат. Скоро след това й съобщили, че самата тя ще участва на въпросния концерт...

Ето на това аз му казвам deja vu. :harhar:
18.06.2017 - Phil Collins
19.06.2017 - Phil Collins
15.07.2017 - U2
13.10.2017 - marillion

#18 Satyr

    Администратор

  • Велики Магистри
  • PipPipPipPipPip
  • 7521 posts

Posted 04 септември 2007 - 20:37

View Postmarillion, on Sep 4 2007, 20:43, said:

Ето на това аз му казвам deja vu. :harhar:
А аз на това - зазяпване :harhar:
WeRock.bg - сайт за Праведна музика

#19 marillion

    I'm a Marquee veteran...

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 6135 posts
  • Gender:Male
  • Interests:Progressive Rock

Posted 04 септември 2007 - 20:48

View PostSatyr, on Sep 4 2007, 21:37, said:

А аз на това - зазяпване :harhar:

Ти пък, единственото което прави дедо на тази снимка е да следи партньорката - в смисъл музикално да я следи, иначе другото вече го не може той, а ти мръсникът какво си помисли... :harhar:
18.06.2017 - Phil Collins
19.06.2017 - Phil Collins
15.07.2017 - U2
13.10.2017 - marillion

#20 Ozzy

    All England Lawn Tennis Club Single Handed Champion of the World

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 9471 posts
  • Gender:Male

Posted 04 септември 2007 - 20:57

View PostSatyr, on Sep 4 2007, 20:37, said:

А аз на това - зазяпване :harhar:
Палавник е дедо ти Йън :P И само виж къде е сложил вентилатора - трябвало е само някой да го включи и това автоматично щеше да се превърне в концерта на годината! Ама сигурно или се е напил или е заспал този, който е отговарял за копчето :harhar:
I don't know how I managed it...





1 user(s) are reading this topic

0 members, 1 guests, 0 anonymous users