Jump to content

Стихове 2


44 replies to this topic

#1 Kristin

    (баш) философ

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 628 posts

Posted 21 ноември 2008 - 10:15

Искам да летя

Искам да летя.
Няма да спра.
Бягам, бързо, шир, поле.
Пътят е дълъг, но ще полетя.
Търся нощта, търся деня.

В гъста мъгла тъне света.
Не виждащи очи взират се в материалното,
мъчно прозират, не живеят в реалното.
Свободата им тъжно отнета,
защитават име проклето,
разума повърхностен, потопен в наслада,
всяка стъпка е по-ниско в земята,
обгърната от чумав ехтеж.
Всяка ръка протяга се,
всяко същество нуждае се,
но слепи остават, в мрак.
Слепи до смърт, блудни пак.

Искам да летя.
Няма да спра.
Бягам бързо, шир, тъмнина.
Пътят е дълъг, но ще полетя.
Търся деня, търся светлина.
Искам да полетя.

от моите словоизлеяния, които са твърде стереотипно, но все пак...
Aз конструирам всеобщото като избирам себе си!

#2 Нещото което вие в нощта

    Принц

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 689 posts
  • Gender:Male

Posted 23 ноември 2008 - 11:20

И няма нищо страшно в свободния летеж.
Досег никакъв, усещам вкуса на въздуха само.
Виждам земята под себе си така далечна,
както далечно е небето, когато го гледаш отдолу.
Всичко се губи и чезне,
а притеглянето е като игра с пясък.

Една от първите песни на Пилето. :metal:
Ние ще влезем в забравата
с поредния номер и код.

#3 Kristin

    (баш) философ

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 628 posts

Posted 25 ноември 2008 - 09:47

Позволи ми да мисля за тебе...

Позволи ми да мисля за тебе.
Да си спомня за тебе.
Отново
да се влюбя във тебе.
Бъди ми
и жена, и сестра.
Аз не мога.
И не зная защо, но не мога
да приема, че всичко е просто
акробатика някаква в тъмни
и самотни квартири. Самотна
и звънтяща възбуда, с която
ме измамва коняка... Лъжа е
и оркестъра, който засвирва,
и ръката, която ме търси,
и жената, с която аз станах
и танцувах туист... Аз не мога
да живея без кратките срещи
по крайбрежните улици. Просто
да потъна в дълбоката сянка
на дървото, което се вслушва
в гласовете ни... Колко е смешно.
А е страшно, когато те няма
под дървото, което забрави
гласовете ни, смешните думи
и прекрасните думи, които
ти отнесе със себе си... Мила.
Позволи ми да мисля за тебе.
Да се влюбя във тебе.
Отново
да повярвам във тебе.
Бъди ми
и жена, и сестра.
Съществувай!
Неизвестно с кого -
съществувай!

И си спомняй за мене понякога.


Е, никога няма да спра да го обичам този Фотев... ;)
Aз конструирам всеобщото като избирам себе си!

#4 reader

    s'duh

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 226 posts

Posted 27 ноември 2008 - 11:41

Трябваше да го обмисля по-добре,
а не да те оставям да си тръгнеш...
Сега не мога да се справя, насаме
с чувствата, които вдъхват ужас.
Откривам нощем, че пилея времето
в очакване да ме събуди твоят глас.
А как да бъда искрена със теб,
че нужен си ми? Точно в този час
притисната съм плътно до стената
и чакам да ме навестиш,
да влееш сили в крехкото ми тяло,
за да продължа сама напред. Дали

до мен ще си,

когато любовта ми се събуди
и се протегне като хищник озверял?
За лов готова ще е тя, макар прокудена
из спомените, оковани във печал.
Неспирно ме преследва мисъл,
че съм минавала по този път преди,
но чак сега открих как само ти си
ме дарил със ключ към хиляди врати.
И пак се питам – ще те видя ли отново?
Koe ли все към тебе ме завлича…
Може би поредната илюзия,
която болката не смее да отрича.
Someone's gonna love me...

#5 Kristin

    (баш) философ

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 628 posts

Posted 05 декември 2008 - 10:04

Луна зад облаците


Свободни електрони, стъпки изминаващи тъмния асфалт,
земя, която никога не се връща, влак, който заминава,
загубено време. Завинаги, оставена врата отворена,
свободни молекули, сливащи се снежинки.

Лунна обвивка през решетка на стената,
вместо прозорец пълен със светлина.
Голи стени обсипани с дупки от самота,
хартиени животинки надничащи през пролуки,
обвиняват характерно с нисък тон, за грешки,

за сполуки, за щастие. Ключове няма.
Зад стената света върти се, няма и думи.
В тишината заглъхва куршума на сребърния подарък,
в тъмнината отеква спомена за малкото листче,
с надпис, че е било не само сън, а псевдо-реалност.

В облак се загубва лъча светлина на тъмната вечност,
през решетката, ярка заблуда на звезди говори за
бурните ветрове на сърцето, хининовите нощи в безпощадност,
самосъжаление и отегченост, бързи решения и ранни утрини.

Под краката тъмния асфалт се слива с мокрия въздух,
нажежената обстановка променя падащата вода от дърветата,
във въздуха витае злокоба, проклятие, спомен.
Няма страх, само надежда, че утре няма да го има.

Всичко е само сън. Добре е, че си навън.
Зад решетката остава писъка на параноика, търсещ своето листче,
на което с кървави букви е изписано твоето име.
Свободни атоми се удрят в стената, забравят имената
и времето.


пак... мои такива... работи. :metal:
Aз конструирам всеобщото като избирам себе си!

#6 Pinky

    a pig

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 365 posts
  • Gender:Female

Posted 06 декември 2008 - 15:55

View PostKristin, on Dec 5 2008, 10:04, said:

Луна зад облаците

Kristin... :) :)
walk into the jaws of hell.

#7 Pinky

    a pig

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 365 posts
  • Gender:Female

Posted 09 декември 2008 - 14:50

Здравей, самота!

Здравей, мила моя! Пак при теб ме завари денят.
Тая нощ се опитах от теб да избягам - прости ми!
Всяко бягство от теб се заплаща жестоко до смърт.
Всеки опит да тръгна нанейде без теб немислим е.

Знаеш колко години само с теб насаме съм била -
стана пулсът ми слаб, сетивата - съвсем непотребни...
Очилата на скуката имаха цветни стъкла
и през тях ми се стори, че сивото става вълшебно.

Приюти ме зад тежките порти от гордост и страх.
Заключи ме в самотната крепост на моите книги:
бях навън - там е мрачно, там болка, измама и прах...
Здравей, Самота! Аз съм твоя.
Сега и завинаги.

Венета Вълева
walk into the jaws of hell.

#8 Ясмина

    Тъмна земя

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 338 posts
  • Gender:Not Telling
  • Location:Will I always be here?

Posted 15 декември 2008 - 21:29

открих днес:

СНИМКА НА БЕЗВРЕМИЕТО В СЪБОТА ВЕЧЕР

спомних си

на снимката те

са двама

дишат заедно

говорят в един глас

пият часовете си с кафява захар и

на малки глътки (парят)

вървят по улицата, хванати едновременно

за ръце и под ръка

по-сигурно е

Няма нищо сигурно - мисли си тя...

...освен това -добавя той на ум.

от време на време спират, за да се целунат

от време на време

градът спира

(изгася светлините

прибира минувачите)

за да се целунат

после

оглеждат се, изумени

като деца

това ли бил светът

толкова светъл

така вкусен



***

После безвремието си допива чая и затваря албума със снимките.



......
Автор: eleni
/http://eleni.blog.bg/viewpost.php?id=263380/


...и музиката към нея идва внезапно, сякаш я търси:

Edited by Ясмина, 15 декември 2008 - 21:39 .

...и покапаха жълти капки...

#9 Kristin

    (баш) философ

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 628 posts

Posted 18 декември 2008 - 18:37

Малко вземам да досаждам в тази тема, но ще прощавате!


Предпремиерно

Мокър е целият свят
в плач, в тъга, в разочарование.
Ниско се стелят души замръзнали
като облаци спускат надолу влага от болка.

Камбаната бие за шести път
в мрачната утрин, там до дъбът
две дечица усмихнати бродят,
а зад кулисите мрачна сянка подтиска
няколко крехки души. Няколко усмивки пробягват,
но и те са неподвижни, застинали.
Вън е зима, но празно е. Няма сняг.
И всяка вечер замръзва по едно сърце.

Времето вътре е. Мъгла през щорите промъква се.
Но времето около нас върви, а ние статично го чакаме.
И всеки ден е като вчерашния, а всяка нощ е в очакване
за утрешния.
Може и децата да се откажат да търсят,
може и сянката да си замине. Може любовта да ни напусне,
и усмивки да няма, и радост.
Но шоуто трябва да продължи.

На сцената ходим на пръсти, а в сърцата буря
ни обединява. Зад кулисите мракът цари,
а под прожекторите все едно слънце огрява.
Времето идва!
Децата се раждат, а това е нашият звезден миг!
Единствен, неповторим, когато души сливаме
и крещим! РАЖДАМ СЕ!
Шоуто трябва да продължи.

Тази сутрин камбаната бие осем пъти.
Вече ги няма децата, няма я сянката, няма го мрака.
Всичко е просто тъмнина. Но не навън.
Там вътре, където е съкровеното, вселила се
в душите ни, викаща „край!”
Но шоуто трябва да продължи.

В навечерието на премиерата си, тази сутрин, изобщо не знаех дали ще има премиера...
Aз конструирам всеобщото като избирам себе си!

#10 reader

    s'duh

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 226 posts

Posted 30 декември 2008 - 00:04

****
И името ти в мен се укроти,
притихна - мъртво - чувството за тебе.
В кандилото звездата се стопи
и болката зачена от неверие.

За да не богохулствам, разкървих
от хапане нетърпеливите си устни:
Изповедта, че те обичам, ти спестих
докато - жертвено - докрай не я заслужих.

Как те обичах - и наяве, и насън!
За теб живях и разпнах миг и мисъл,
без колебания на всеки кръстопът
загърбил себе си, на тебе се орисвах.

Понякога ми беше много страшно,
но носех караулите пред прага ти.
Понякога замръзвах, но те галех
и криех зад приспивна песен крясъка.

Отблъснах толкова усмивки и ръце,
самия Бог отблъснах, и живота,
и аз, и ти обичахме все теб,
а си висях - забравен - на Голгота.

Самовнушената взаимност оцеля
тъй дълго - храних я със вяра.
Прощавах, тихо чаках чудеса,
отхвърлил и горчилка, и познание.

Но някак тя - душата - прегоря
неприласкана, и сама, и неразбрана.
Ще си отида, най-накрая осъзнал:
Любов е кратка форма на омразата.

Автор: Flagumdei
Someone's gonna love me...

#11 SteelGod

    кюре

  • Енориаши
  • PipPip
  • 66 posts

Posted 14 януари 2009 - 09:13

Ето две от мойте:

HEAVY METAL GODS

The Earth tonight is shaking,
the gods of steel are together again.
Their music's like weapon -
they'll fight to the end.

Raise your hands to the heavens,
hear the call of the metal gods.
We will never surrender
and we'll never stop to rock.

Our hearts will burn forever
in the flames of metal sound.
And the music of the mighty gods
will forever shake the ground.



И едно на родния език:

СПОМЕН

Бавно догаряща свещ,
в празната чаша спомени много.
На прозореца тъничък лед,
а в сърцето му черна отрова.

Къде отлетяха толкова дни
от този живот като лист прелистен.
Времето на никой не успя да прости
и от всички той остана единствен.

Дните му липсваха с приятели верни
и нощите на изгаряща страст.
Останаха само спомени светли
и старите снимки, потънали в прах.

Затвори очи и в песента се заслуша,
и сякаш за миг се върна пак там.
От мъка и старост му беше до гуша,
усили докрай и пак си наля.

Песента го пренесе години назад,
в нощта, в която я срещна.
Всичко започна в един мъничък град,
във вечер тъй страстна и грешна.

Беше отново с приятели стари,
и пееха пак до зори.
И до ден днешен не успя да забрави
красотата на онези очи.

Стоеше замислен, загледан навън,
и във всяка снежинка виждаше нея.
Докосва я нежно във всеки свой сън,
копнееше пак в едно да се слеят.

И потънал в спомени разни,
дори не усети дъха на смъртта.
Тя го застигна с мелодия стара,
усмихнат и с чаша в ръка...

#12 SteelGod

    кюре

  • Енориаши
  • PipPip
  • 66 posts

Posted 09 февруари 2009 - 13:37

И още няколко:

ДОРИ СЛЕД КРАЯ...

Куршуми летят в небесата,
кръвта оцветява нощта.
Пламъкът дълбоко в душата
превръща се в гняв и тъга.

И падат един подир друг
воини смели, жадни за мъст.
Животът им стига дотук.
Кръвта им попива в студената пръст.

И бият се заедно приятели двама.
Мечтата им се сбъдва тук и сега -
бият се смело рамо до рамо,
гледат в очите безстрашно смъртта.

Оплискани с братската кръв,
потънали в локви и кал.
Надпреварват се кой пръв
ще убие враг след поредния залп.

Но съдбовен вражески куршум
реши да разбие мечтата.
И падна единия от тях на тоз славен друм
в ръцете на своя приятел.

Идва време да се разделят,
да си обещаят да се срещнат пак във рая.
Да стиснат здраво на един друг ръка,
да продължи приятелството им дори след края...


ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА

Следи в прахта от изгубен живот,
губещи се там в хоризонта...
Беше й буквално верен до гроб,
а отиде си толкоз самотен.

Години наред лъжа след лъжа,
обещания сиви и празни...
А щом настъпи часа на нощта,
тя излизаше с приятели разни.

А някога беше почти като в сън,
мечтата бе станала сякаш реалност...
Ръка за ръка всяка вечер навън,
и се будеше сутрин до нейното рамо.

И сякаш гледаше в рая
през онези нейни красиви очи...
И тайно си мислеше - "Тя е,
момичето до края на моите дни."

И онези жадувани, нежни целувки,
онази нестихваща огнена страст...
И тогава ли всичко били са преструвки
би я попитал, но от отговор беше го страх.

И така раздели се със своята мечта,
с момичето нарекъл своя любима,
с човека донесъл му толкоз тъга,
с жената, която обича.

Всяка нощ ставаше все по-студена,
и всеки път се будеше сам.
Всичко наоколо бе толкова бледо,
нямаше щастие, нямаше плам...

И след толкова много лъжи
той, че я мрази всеки ден се зарича...
Ала някога с нея бе сбъднал всички мечти
и дори след смъртта, той пак я обича.


CONAN THE BARBARIAN

A great power ahead,
leaving fire and death.
The barbarian is rising again.
High in the mountains he's born.
Approaching like storm,
leaving only ruins and pain

Holding his sword,
he was ready for war.
The cold steel in his iron fist.
Blue eyes full of rage and fire,
heart, chased by a deadly desire.
With great power he was blessed.

Conan, The Great,
so strong and so brave,
waited the gods for a sign.
"Oh, mighty Crom,
to kill I am born,
the glory tonight will be mine"

#13 Kristin

    (баш) философ

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 628 posts

Posted 10 февруари 2009 - 21:51

В ранните утрини


Кръв мъртвешка.
Кръв човешка.
Синьо лице в бледа луна се явява.
Знак за мръсно небе – стопява-
ни стон, ни звук – мисъл.

В тъмна стая се прокрадва
остра светлина – дневна луна.
В сянката на своя сън се покривам,
учудени клепки стоят отворени.
Очите се пълнят с тази гръмка красота.

През главата на убийствени удари
минават тежки стоманени пулсове,
канализацията бушува с ярък тътнеж.
Усещане за смелост и мирис на изгоряло дърво,
задушаваща песен
или просто стена, тихо мъртвило?

Това ли, това ли е здравето?
Да успяваш да дишаш спокойно
върху ледена постеля,
погледи каменни стрелят.
И усещането за ободряващ въздух,
а отвътре е празно и мръсно…

По улицата никой няма.
Само тази празна луна отегчава
няколко безсънни очи
в януарските мрачни утрини,
когато боли да си жив,
но радост неизменна носи това.

Edited by Kristin, 10 февруари 2009 - 21:52 .

Aз конструирам всеобщото като избирам себе си!

#14 little'circle

    Bacchante

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 252 posts
  • Location:in the most vicious part of a human mind

Posted 11 февруари 2009 - 19:04

Тих поход за една
свещ
през дъжда
Вървим един до друг
Единствен звук са стъпките размити във калта
В търсене на светлина вървим в дъжда
почти непознати,
но потеглили
по пътя
през дъжда

Почти непознати - щом се приберем
ще разделим отново и свещите и светлината
В свойта крива стая ще се
отделим
и ще
заспим
в
дъжда

Само светлината ни събра.



#15 reader

    s'duh

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 226 posts

Posted 21 март 2009 - 10:36

БЯГ

Сбогом, сбогом... Аз бързах! Автостради. Мочури. Пустини.
Сполучливо живях. Според други: живях неизгодно.
Но дотичах. И трябва незабавно от вас да замина.
В някой свят. В някой век. В преизподнята.

Скоростта на нещата от стъпките тежко нараства.
Възрастта ни разпръсква: безпогрешно, обмислено, рязко.
Само вярност горчи под кората на смешните бягства.
И сълзата дълбае бетона на нашите маски.

Есента има нужда от пътник. А също и зимата.
И на сън ни боде на секундата острият лакът.
Сбогом, сбогом! Поезията е излечима
само толкова, коллкото е излечим ракът.

А над всяка раздяла размахват кометите бичове.
Парят всички шосета, посипани щедро със въглен.
И дори да се срещнем, то ще бъде защото сме тичали,
без да знаем, че земята е толкова кръгла.

Калин Донков
Someone's gonna love me...

#16 Pinky

    a pig

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 365 posts
  • Gender:Female

Posted 06 май 2009 - 00:40

Нещо, писано преди известно време. Със (нарочни) залитания към някои (не)познати неща :)

This morning I woke up only to see that everything's a drab,
And the things I thought would last until tomorrow
were gone like a rolling stone.
You asked me, I recall, would it matter if I knew...
I believe it does. 'Cause I'm looking now and the things I saw the day before are there no more.

This evening came with a feeling, unknown.
The world is not the same, my former friend...
Cause the bleeding thoughts I had before were nothing more than a child's toy.
Now I see through different eyes. Now I find it strange to cry.
Now in nothing I believe. And now I see it black and white - as it simply is.

Black and white I said ? Grey I meant...
And I feel, it's the most real I've ever known.

Oddly, oddly you would say. I comprehend.
Nothing there to state, nothing to defend.
And the road I'm walking on fades away, fades to grey.
How and when will this end, time will show. Panta rei, my friend, panta rei...

(No one I will greet)

Goodbye, my formal friend, think I've said much more than I've ever meant.

walk into the jaws of hell.

#17 little'circle

    Bacchante

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 252 posts
  • Location:in the most vicious part of a human mind

Posted 12 май 2009 - 22:14

Въведение в поезията

Моля ги да вземат едно стихотворение
И да го погледнат срещу светлината
Като негатив на снимка
Или да притиснат ухо о стените му.
Казвам им да пуснат вътре мишка
И да я гледат как дири път навън
Или как се лута
И търси пипнешком ключа на лампата.
Искам да карат водни ски по повърхността му
И да помахат на автора на брега.
А те единствено искат
Да завържат за стол стихотворението
И да му изтръгнат някакво признание.
С камшик започват да бият,
За да го разберат!

Били Колинс, мой си превод :D

Edited by little'circle, 12 май 2009 - 22:14 .


#18 cliffburton

    Високо в небесата

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 534 posts
  • Gender:Male

Posted 17 май 2009 - 14:13

Ето една моя товрба,не е нищо особено,ама все пак. :harhar:
Черна гробница е мойто сърце,
безутешно в мрака се топи,
няма кой да стопли моето сърце,
всичко в мен се руши.

Черни облаци скриват небето
и навяват тъга на сърцето,
самотата е вечен мой спътник
и душата ми се скита като пътник.

Черна гробница е мойто сърце,
всички мечти са погребани,
мракът поглъща ме изцяло,
безжизнено остава мойто тяло.

Зимата отново е дошла,
сипе своя мраз навред,
душата ми се превръща в лед,
любовта отдавна си е отишла.
Когато си на дъното на пъкъла,когато си най-тъжен и най-злочест от парещите въглени на мъката
си направи стълба и излез.
САМО ЛЕВСКИ, ОБИЧАМЕ ТЕ!



#19 Ясмина

    Тъмна земя

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 338 posts
  • Gender:Not Telling
  • Location:Will I always be here?

Posted 28 август 2009 - 12:25

искам
да те целуна
в центъра на света


Ясен Атанасов, "Свят за изпиване"
...и покапаха жълти капки...

#20 Kristin

    (баш) философ

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 628 posts

Posted 21 септември 2009 - 15:50

Може ли да подновя темата? Отдавна не сте писали :)

Безмер

Тихозвън
от камбанария
в дъното на чаша
лее се
безспир,
от църква малка вън.
Черно е.
Казвам,
че е черно.
В дъното
на неговият
смях
крие се
самото
щастие.
Между два
съвсем различни
свята
на реки
от време
стои
само една,
една едничка
слаба,
тъничка,
подвижна
тръстика
сред вода.
Лястовиче
я обича
безусловно
и след нея
тихичко
прелита,
пее и се смее.
Песнопойно
лее се звънът
на една
малка църква
вън.
Aз конструирам всеобщото като избирам себе си!





2 user(s) are reading this topic

0 members, 2 guests, 0 anonymous users