292 replies to this topic

[wiktory]

violator, on Oct 5 2007, 09:01, said:

[b]Вълче време
...............

жесток!
направо убива всички сантиментални залпове дъждовни.

ФСБ, Диана Експрес....
каква златна кошница с български гроздове имаме само
ами това -

И колкото да гледам и да се взирам

пустинното небе тежи над мен,

като безплодна лира.


Не че небето в мен е празно,

не че реките в мен са мъртви,

не че градовете в мен са неотзивчиви

и като пустинни вихри

улиците ме въртят из тях.

А защото не предвидих Сушата...

А защото хвърлях камъни

по всички изворни места...

И на вред се разпилявах

И на дребно се раздавах

без да се пестя...

Дъжд!
Дъжд няма да вали.

Не ти се вярва? Не ти се вярва?

За капчица сърцето те боли.

Но дъждът го няма,

няма го цветът на Любовта.


Но вече е време,

вече е крайно време да завали.

Само някакъв си час,

някаква си минута само

от Големия Дъжд ме дели.


Затова е този вик към облаците,

и това проклятие, и този страх.

Облаци, мечти от дъжд или от прах,

проклинам ви и ви обичам като първи грях.

Дъжд!

[clear]

Ти отмина
Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд,
сякаш пролет и есен, и зима...
Твойта сянка над младата ръж се изви
като кърпа синя.
Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда.
И една ароматна тъга почна лекичко
да те възражда.
Аз се спрях,аз се спрях и затворих очи,
вероятно да те преживея.
А душата виновно, виновно мълчи
само сянката мина през нея.
Само вятърът, вятърът вейна едва,
пиле някакво изписука.
Ах каква,ах каква синева сме забравили
някога тука.
Синева, синева...

Павел Матев, от кошницата на wikty

[wiktory]

тази кошница тежи и с Дебелянов, Гео Милев, Яворов, Смирненски, Дамян Дамянов и, и...
нелека е и тази с Виванко, Джон Пентън, Джорджия Скот, Жак Превер, Ан Секстън, Емили Дикинсън,
Брайън Хауел, Карън Гудуин, Борис Виан, Буковски... много са

това, с което ме привлече Ясмина - да шепнем думички
харесва ми и така. в две, три стъпки, с отмерена символичност
дъх, тик или так в нечий свой/чужд миг
сега или някога

хайку за теб днес -


Пеперудата,
кацнала върху камбаната на храма,
спи.

Бусон

[Rebel]

Quote

Траянов!

И на мен ми е любим! А от мен:
Не питай
Не питай защо потъмняха
лъчите на светла любов,
защо сме по-бледни и плахи
от нощем подгонений лов,

защо ни луната поглежда
с печал като болни деца
и буди неверни надежди
в залюбени смъртно сърца,

а тихо запей за болежки,
що дебнат след всяка мечта,
запей ми за розите тежки,
що сее в душата смъртта.

Осъдени
Нощта допива свойта чаша, чезне
надменната усмивка в леден лик:
на мълния потъналий светлик
залутан плува над заспали бездни.

Сълза неземна, бледна капка кръв,
над нас отронват странни небосклони,
душите ни надгробен вихър гони
към сенките на смърт и дива стръв.

Нощта допива свойта чаша, чезне
без отглас у душите всеки звук!
Кога, отгде и как дошли сме тук?
Кой сложи ни оковите железни?

Клепалото на ужаса зове
и стъпките на съдник ням отмерва!
И в тоя миг кой може да поверва,
че в полунощ сме били богове?

[wiktory]

и пак от Румяна, импресии в края на седмицата

китайско синьо

портокал

и облак
с форма на ветрило

следобед
край море заспал

блуждаещо
само хвърчило

момче
говорещо с енот

дърво
израснало накриво

стъкла
от нечий чужд живот
рисувам
с цветните моливи

***

Денят е хубав.
С чувство за безкрайност,
часовникът направи пирует.

[Mermaid]

Чудесни сте, пъстри и сладкодумни

В случай, че някой не знае, както тук днес се оказа едни колеги , на Робърт Бърнс са следните стихове, които знаем от Тоника най-вече

превод: В. Свинтила

Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?

За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

Със тебе пихме от дъха
на тия равнини.
И с тебе двама към върха
вървяхме дълги дни.

Преминахме ний длан във длан
реки и планини.
И раздели ни океан
след тия златни дни.

Но пак сме днес със теб ведно.
Ръката ми хвани.
Налей от старото вино
за миналите дни.

Налей и чашите не брой.
Догоре ги пълни.
Да пием с тебе, друже мой,
за миналите дни.

За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!


И още нещо любимо от Ф. Г. Лорка:

Пейзаж

превод: Ал. Муратов, Ат. Далчев

Полето
със маслините
се разтваря
и затваря
като ветрило.
А над маслините -
небе склонено
и тъмна рамка
от звезди студени.
По бреговете на реката
треперят сенки и тръстика.
Куршумена се къдри маранята.
Маслините
от викове
са натежали.
Едно немирно ято
от пленени птици
опашки дълги и грамадни
поклаща в сенките прохладни.

[Ясмина]

...намиг за лека нощ към всички дами:


мъж с червена роза и бутилка вино
пред кафенето на ъгъла.
чака мен.


Тони Енева

[Hard rock fan]

wiktory, on Oct 5 2007, 10:12, said:

кис

поезията следва първата ми страст. музикалната
обичаш ли трубадурите? онези, по венециански нежните...

подарявам ти това от Г. Господинов
От жената съчинен е трубадурът
Мога да повторя пак

Тя е съчинила съчинителя
Гаустин от Арл, XІІ в.

Време и аз да се измисля,

защото кой ще ме измисли някога.

Смъртта на циганките, дето ще ме хвалят,

и други приказки ме карат да побързам.

Измисли си, казват, някаква жена,

другото, мъжът, е женска работа.
И ето я, тя вече съчинява

според страстта си мъжкото ми тяло,

тя съчинява двете ми ръце

опипващи и тежки,

тя съчинява белия ми дроб

и всяка алвеола поотделно,

и учестения ми дъх,

тя съчинява онова огромното
(така го съчинява тя - огромно).

Какъв замах! Тя съчинява!

И ето ме измислен, съчленен

красив по своему, в една

приятна възраст, съблазнителен,

преди да съм измислил края.

А краят трябва да е тъжен

и да е хубав същевременно.
И аз измислям своя край:

дали да свърша между пръстите

на най-добрата ученичка,

тъй както ме преписва, небрежна в правописа,

дали да свърша сам,

или изобщо да не свършвам,

защото кой ще ме измисли след това.

Викти толкова е хубаво, че ме остави без думи! Благодарности!

Страхотно!!!!!!

[wiktory]

Ясмина, on Oct 5 2007, 22:31, said:

...намиг за лека нощ към всички дами:
мъж с червена роза и бутилка вино
пред кафенето на ъгъла.
чака мен.
Тони Енева

о-о)))

червено

рози, карамфили, ягоди...


млякото обича ягоди,
ягодите - захар.
и пижамите след лягане
ягоди беряха.

станаха червени, алени,
млечни, захаросани.
после, паднали сред банята,
смееха се боси.

после там ги изоставиха.
и под душа
двайсет пръстчета удавени
никого не слушат.


и утрото пак по Николай Милчев


Девойката със шал прикрива
осмуканата своя гушка.
Под шала диша теменужка
и тайната им е красива.

А по-надолу - под вратлето,
поляната е нацъфтяла
с цветя, с които и полето
не се е още запознало.



@ Фенке, миси
да се посмеем заедно отново с Георги Господинов


Там, дето мислиш, че сте само ти и твойта роза,
наднича градинар...



Гаустин



Светът се сурва всеки ден със милиметри,

но случката от днешния следобед летен



го е засилила към урвата, не ще и дума.

Да го направи тя със градинаря, чума,



сред рози и бодли, дали се е одрала,

и ако днес не бях видял, а



смятай колко есени, лета

били са заедно сред рози и листа,



и хладината й от толкова години,

добре, че го отпращах зиме,



та аз й подарявах рози всеки път, о дар -

проклятие, зад който се е хилел градинар.



Да го направи с него, богове, та мигар

не е за други векове, за гнусни книги,



нима не трябва вкус и в изневярата? -

да го направи с градинаря тя,



а подир час да се усмихва утолено,

да ме закача по носа, след туй смирено



да пита искам ли да ми долее чай...

От рози ли, ще кажа и ще кресна:

Край!

[clear]

wiktory, on Oct 5 2007, 12:29, said:

хайку за теб днес -
Пеперудата,
кацнала върху камбаната на храма,
спи.

Бусон

препредавам натам с бисерче от Шурея !))

Нявга, в далечна и незнайна страна, притихнала в плен на съня, в най-високата
и мрачна кула на един омагьосан замък,скрит в незапомнена гора,
будувал един магьосник...

******
Остани вечно спяща, разкошна,
озаряваща моите дни,
невидяна от друг, недокосната,
скрита в най-тилилейски гори.

Остани тъй заспала и няма,
в туй легло с балдахин украсено;
Още имаш таз мъничка рана
причинена от мойто вретено...

Остани! Знаех аз - няма смисъл
ни надежда да те имам будна,
затова съм те черно орисал:
спи навеки, красавице чудна!

Остани там, сред мухъла в мрака,
в замък стар сън заспала без нужда,
с устни алени, румена, чакаща
своя принц за целувка събуждаща.

Чакай ти... Но не ще го дочакаш!
Трудно замъка той ще достигне:
сто проклятия пращам му в мрака
барем едно ще го стигне.

Съюзил съм се с най-злия демон,
омагьосал съм вълк кръвожаден,
и будителя бъдещ твой дебнем...
Ако дойде - уви! - ще го хванем!

Бдя над теб, мила моя красавице!
Само тъй-спяща! - аз те обичам.
Във съня ти с теб вдигам наздравица...
Или моя ще си, или ничия!


какъв талант сме си имали тукаааа-))

[marillion]

clear, on Oct 6 2007, 14:16, said:

какъв талант сме си имали тукаааа-))

Веднага си личи музикалната ориентация тука...

clear, on Oct 6 2007, 14:16, said:

Бдя над теб, мила моя красавице!
Само тъй-спяща! - аз те обичам.
Във съня ти с теб вдигам наздравица...
Или моя ще си, или ничия!

А този стих сякаш издава любящият егоизъм на лирическия герой, продиктуван от неразбиращата душевните му терзания героиня. Последната строфа пък поставя нещата на мястото им - или некомерсиална музика, или чалга...

Браво Шуре, наистина е много добро! Надявам се не се сърдиш за закачката ми...

[clear]

marillion, on Oct 6 2007, 16:27, said:

Веднага си личи музикалната ориентация тука...
А този стих сякаш издава любящият егоизъм на лирическия герой, продиктуван от неразбиращата душевните му терзания героиня. Последната строфа пък поставя нещата на мястото им - или некомерсиална музика, или чалга...

Браво Шуре, наистина е много добро! Надявам се не се сърдиш за закачката ми...

коментара прочете ли? - "бъди красива и ...мълчи!"
със сълзи се смея
)))


ух, че магьосник.. коварен.
затова го няма по срещите, прог ви. аха.)


сериозно по темата - талант си е Калоян.
и все повече го харесвам, и все повече се радвам.)

[Ясмина]

дълго рових. но го открих. ..написано от reader, мое любимо:

Май отново си тъжна, Любов...
От какво са сълзите в очите?
Твоя поглед - и странен, и нов
в мен събуди отново мечти.
Но защо е тъгата, кажи?
Аз при теб може пак да се върна,
уморена от прашни следи
на душата ти в моите сънища.
Свои стъпки оставила там
по места, дето никой не стъпва,
ще поемеш ли пак към света
на сърцето ми - каменна буря?
Там въпроси очакват те, свили
в свойте пазви по някой кинжал.
Лека смърт не престават да дирят
те за теб и за твоя свят бял.
Я кажи, ще успееш ли пак
вътре в мен ти подслон да откриеш?
Ще почакам отново аз знак,
ще те чакам чрез мен да засвириш.
И недей да тъгуваш така,
непогребана тлееш ти, жизнена -
ту поточе, ту мътна река
оцелялала от моите изстрели.

[wiktory]

clear, on Oct 6 2007, 15:58, said:

затова го няма по срещите, прог ви. аха.)

дам. а други, заради техно нам кво си отразяване....?!

чаровница

днес си нямам стих. заравям се в тези на Калоян.
прекрасни са

[Mermaid]

А аз имам и дано простите, че не е в унисон със сезона, но автора е ВЕЛИКАН, любим:

ВАЛЕРИ ПЕТРОВ

Така веднъж във снежната алея

Така веднъж във снежната алея
видях следи: "той" бе минал с "нея".
Аз тръгнах по следите и узнах
какво се бе развило между тях:
как тук над нея той бе тръснал клона,
как там си бе изула тя шушона,
за да изтърси влезлия и сняг,
и как я бе придържал той, и как,
използвайки таз полуизмама,
стояли бяха дълго време двама,
трептящи от любов, един до друг,
в гората без движение и звук
освен почукванетто на кълвача.
И продължавайки след тях да карача,
представих си аз нежната игра
на двамата във снежната гора
и видях как на дългата и клепка
звездата на една снежинка трепка
и как разтапя топлия и дъх
скрежеца върху мекичкия мъх
на шала му. А той не е кротувал
а той , разбира се, я е целувал,
мошеникът с мошеник, виж го ти!
Вървях и се ядосвах аз почти
и още с тая ревност във гърдите
в миг гледам: отделиха се следите
и без да спрат, на първия завой,
тя тръгна вляво, а във дясно той.
Какво бе станало? Нима раздяла?
Озадачен, сред тишината бяла
с ръце в джобовете си аз стоях.
И изведнъж засмях се с тъжен смях:
наистина те бяха тук вървели
на таз алея в белите тунели,
но не в прегръдка, както мислех аз,
а поотделно, с разлика от час,
и не любовна двойка бяха, значи,
а двойка най-случайни минувачи,
един за друг незнаещи дори
Как тъжни са тез букови гори!
И аз стоях, обзет от болка тиха
по всички тез неща, които биха
могли да бъдат, но - уви! - не са
подобно тази среща във леса...


Така увлекателно, с такова майсторство рисува със стихове...! Много, много го обичам!

[reader]

Ясмина, on Oct 6 2007, 22:10, said:

от reader, мое любимо

От reader - за тебе специално, Ясмина, нали помниш!

Сега ми позволи да напиша един стих, доста популярен, но който ми е легнал на сърцето отново тия дни

СБОГУВАНЕ
Х. Л. Борхес

Между моята любов и мен ще се възправят
триста нощи, сякаш триста зида,
и морето между нас - като магия.

Само спомени ще има.
О, заслужили страданието вечери,
нощи, скътали надежда да те видя,
равнини на моя път, небесен свод,
който виждам и полека губя...
Окончателно, като изваяно от мрамор,
твоето отсъствие ще натъжава други вечери.

[Ясмина]

reader, on Oct 9 2007, 22:05, said:

СБОГУВАНЕ
Х. Л. Борхес

Между моята любов и мен ще се възправят
триста нощи, сякаш триста зида,
и морето между нас - като магия.

Само спомени ще има.
О, заслужили страданието вечери,
нощи, скътали надежда да те видя,
равнини на моя път, небесен свод,
който виждам и полека губя...
Окончателно, като изваяно от мрамор,
твоето отсъствие ще натъжава други вечери.

много е тъжно това...няколко различни цвята тъга извика в мен

[Mermaid]

reader, on Oct 9 2007, 22:05, said:

...който ми е легнал на сърцето отново тия дни

СБОГУВАНЕ
Х. Л. Борхес

Между моята любов и мен ще се възправят
триста нощи, сякаш триста зида,
и морето между нас - като магия.

Само спомени ще има.
О, заслужили страданието вечери,
нощи, скътали надежда да те видя,
равнини на моя път, небесен свод,
който виждам и полека губя...
Окончателно, като изваяно от мрамор,
твоето отсъствие ще натъжава други вечери.

Простете, че се намесвам, но освен, че Борхес ми е сред най-любимите автори, този стих също ми е твърде присърце! Благодаря, че сподели!

[wiktory]

красиви стихове
прибавям и - нежно - на Бояна Петкова

колебая се,
преди да се обадя -
може би даже няколко дена,
не защото
няма да те открия,
не защото
няма да ме очакваш,
а защото:
ще звънне.
ще поговорим
за умората,
за парите,
за музиката,
за това, че си липсваме -
между другото -
но на мен ще ми се мълчи
а на теб няма
да ти се говори
и ще поискаш
да ме изтеглиш по жицата,
с дъх да ме съблечеш
и да ме гледаш,
сякаш ме виждаш
за първи път.
а на мен ми се иска да ми пееш...
затова се колебая,
преди да се обадя,
по цяла седмица -
защото:
ще кажем:
обичам те много.
и аз.
и ще затворим.
и от звука
ще ни заболи сърцето


*а ми е грипаво днес, мокро, никакво, приспивно, по средата на седмицата едно такова... *ких*

[Ясмина]

wiktory, on Oct 10 2007, 12:56, said:

прибавям и - нежно - на Бояна Петкова

...днес сте особено облачни всички прекрасно е това "нежно"..!!

и изобщо - Яна е изключителен човек. пак надзърнах в страничката й и си взех нещо за днес:

"...У дома да е винаги там, където отивам."

да.