Digger, on Apr 5 2009, 16:55, said:
Харесвам си страната. Харесвам си и историята.
Но... не, все по-трудно ми става да живея на място, където диващината и простотията, лъжата и наглостта - в ежедневието, общуването, политиката, са издигнати на пиедестал...
А ние - откъде сме сигурни, че "диващината и простотията, лъжата и наглостта" са явления, присъщи на съвременността и неприсъщи на миналото?
Обикновено винаги се прави разграничението "история" и "настояще", като всичките поводи за гордост се отправят към историята. "Горд съм с миналото ни, обаче днес..."
Живеем днес, а не в историята. За "днес" разполагаме с директни сведения - в срещи от първи вид с живота като такъв, а за "историята" - от учебници, книжки, редактирани хроники, романизирани биографии, филми и други посреднически материали от романтично естество.