Posted 03 октомври 2007 - 18:40
ЖИВОТЪТ ПРИЛИЧА НА ЗЪБ
Животът прилича на зъб -
Изобщо не мислиш за него.
Доволен си – дъвчеш добре...
Но внезапно той се разваля.
Боли те. Но щом ти е нужен,
За него се грижиш...
А за да бъдеш съвсем излекуван,
Трябва да го изтръгнат от теб.
**************************************
КОМПЛЕКС КЪМ ПЪСТЪРВИ
Тя беше млада и невинна,
Излизаше от манастир.
Едва шестнадесетгодишна
разби душевния ми мир.
Четвъртък беше ден за гости,
тя често идваше у нас.
Тогаз “Пъстървата” от Шуберт
ни пееше със нежен глас.
Ала веднъж изви се буря
и тя остана да преспи.
Не можехме да я оставим
във нощ такава да върви.
Тя бе доволна. За отплата
всред грохота на буря зла
тя пя “Пъстървата” от Шуберт.
Тя часове подред ни пя.
Отстъпихме й мойта стая,
Останах във салона аз,
Ала предчувствах, че ще дойде
И я очаквах във захлас.
И вярно, тя се върна бързо
И боса в ледения мраз
Тя пак “Пъстървата” от Шуберт
Изпя за мен със сладък глас.
Пригласях й, и бе чудесно!
Солфеж-фантазия, мечта!
Докато пеехме, и нежно
към мене се притисна тя.
В един миг всичко се обърка,
във плам любовен тръпнех аз,
но тя “Пъстървата” от Шуберт
подсвиркваше си в този час.
Тогаз й казах: “Габриела,
но моля! Аз съм огорчен!
На едного бъдете вярна!
Решете: Шуберт или мен!
Смразен, аз отговор очаквах...
Видях го в нейните очи.
Тя най-спокойно се обърна,
и пак да пее продължи.
Измина половин година.
Оказа се внезапно, че
налага се да се венчаем.
От мен тя чакаше дете.
Стояхме двама пред олтара.
На попа тя не каза: “Да”,
ами “Пъстървата” от Шуберт
невъзмутимо му изпя.
Измина време. И една нощ
всред буря моята жена
роди в леглото ми пъстърва,
и Шуберт я нарече тя.
Сега живея сам-самичък,
във жилището си седя.
А Габриела си замина -
във крайна сметка полудя.
Седя със часове и мисля
втрещен, унесен, замечтан,
и наблюдавам малка рибка
как плува във един буркан.
И моята готвачка стара
предупреждавам с поглед вял:
“Не ми поднасяйте пъстърва,
от нея се изривам цял”.
****************************
ПОЛИЛЕЯТ НА САТАНАТА
И тая нощ, разкаян демон,
аз почвах странен монолог,
осмислювах закона земен,
отричах своя сън жесток,
но мъдро сатаната лъстен
запали своя полилей -
Сатурн, с магическия пръстен,
и синкавия Водолей.
И с монотонен мрачен шепот
настъпи оня тежък сплин,
де всички думи сякаш клепат:
живей ненужен и самин!
Ти слушаш, че те е проклела
на сфинкса нямата уста,
че черна нишка е запрела
за теб самата красота:
да бъдеш туй, що смъртно мразиш,
да любиш лик - що сам не си,
живота, дар велик, да пазиш,
но с дар смъртта да те спаси;
в сърцето с херувимска лира
да величаеш всеки грях,
разгатнал тайни на всемира,
пред себе си да тръпнеш в страх;
да любиш Приснодева скритом,
обвързан с някой зъл вампир,
в света на страст, хашиш и ритъм -
да търсиш за душата мир;
създал за всеки рай божествен,
изгонен в пъкъла да спиш,
възхвалил бога в химн тържествен,
с най-грозен дявол да дружиш;
да кръстиш сам цветя на злото
молитвите на свойта кръв,
живял с великото в доброто,
лика му да осмееш пръв;
на бран поискал да погинеш,
да мреш на одър прикован,
в света за пария да минеш,
в смъртта - за маг и великан;
да шъпне всеки бронз и мрамор,
що носи твоите черти:
"Оплюйте тоз певец безсрамен,
отровил всичките мечти!"
И дигнат в цар от тез, що идат,
да плачеш просек прокълнат:
"Дано, о господи, не видят,
че съм най-нищият им брат!"
********************************
ПРИЗРАКЪТ
Като ангел с поглед див отново
ще се вмъкна аз при теб - в алкова,
смесил се със сенките и аз
ще се плъзна в полунощен час;
ще ти донеса целувка - синя,
по студена и от месечина,
и милувки на змия, с любов,
виеща се покрай пресен ров.
И когато дойде утрин бледа,
празно мойто място ще съгледа;
там до вечерта ще лъха мраз.
Както други с нежности познати -
над живота твой, над младостта ти
искам с ужаса да властвам аз !
* * *
Какво ще кажеш тая нощ, душа ти моя бедна;
какво ще кажеш ти, сърце, що вехнеш в спомен скъп
на твърде хубавата, нежната и ненагледна,
която с ясния си поглед ни спаси от скръб.
- О, химн за нея ще запей в нас гордостта смирена!
Как всичко в миг засенчва тя с всесилна добрина,
че като ангел има плът тя одухотворена
и взорът й облива ни с пречиста светлина.
Било сред късна, тъмна нощ, в дълбока самота
или на улицата вън, сред гмежа на сганта,
видението й лети - светлик - към небосклона!
- Аз съм прекрасна и затуй - тъй повелява тя -
обичай от любов към мен едната красота!
Аз съм пазител, ангел твой, и муза, и мадона.
*****************************************
ПРОДАЖНАТА МУЗА
О, музо на дворците любовница бе ти !
Но щом Боренте развърже януари,
сред черната печал на нощните кошмари
къде ще стоплиш сини безчувствени пети ?
И мраморният гръб - нима ще го опари
лъчът среднощен, който през щорите трепти ?
С кесия празна, с празен стомах нима в мечти
жълтици ще береш от небесата стари ?
Ти всеки ден за хляба, до късно през нощта,
като момче от хор в мъглата на тамяна -
без вяра вече ! - ще повтаряш все Осанна :
или пък - акробатка - разголвай красота
и своя смях в сълзи обляна :
дано развесели се и трогне се гмежта.
...But grey is still black...
0
This topic is locked
