Posted 20 май 2011 - 13:20
Мразя:
-денс и кажи-речи всякакъв съвременен поп, с прекалено малко изключения, че да имат някакво значение;
-рап;
-пънк;
-ню-метъл и стилове, в чието заглавие се среща сричката "кор";
-гръндж.
---
Директно казано, в мен уважение към музиканти, творящи в тези стилове, просто не може да има. Или поне е много трудно за постигане. Колкото ще да са добри, колкото ще да са качествени, колкото ще да са влиятелни, просто не мога да ги понасям и чуя ли нещо от тях, ми иде да убия някого. Затова и гледам да не попадам в разговори за подобни музиканти. Моля никой да не се чувства обиден от тези ми думи, просто това ми е мнението.
---
Не харесвам:
-екстремен метъл, с някакви малки изключения;
-джаз, отново с някакви малки изключения;
-прогресив метъл, отново с малки изключения;
-откровени имитации на групи, които харесвам;
-хумористични/пародийни групи.
---
Тук е малко по-различно, понеже във всяка от тези категории, евентуално с изключение на предпоследната, всъщност има достатъчно кадърни музиканти, които уважавам адски много. С екстремния метъл проблемът ми е, че просто не мога да го слушам. Мога да чуя музика, кадърна музика, качествена музика и т.н., но имам проблеми с врещящите вокали, набичения на макс дисторжън и т.н. неща, които просто ми пречат да възприема музиката. И да, знам, че вероятно звуча повърхностно, но просто съм такъв. Дразня се, когато някой трашър, примерно, започне да ми изтъква тежестта и агресията на музиката, която харесва, като положителни качества - сами по себе си те просто не са такива. Всеки може да свири тежко и агресивно, въпросът е да го прави както трябва.
С джаза и прогресив метъла проблемът ми идва до голяма степен от позьорщината на феновете на тези жанрове. Имам една много силна непоносимост към определен тип снобизъм, който обикновено идва с тотално непознаване на музиката и липса на желание от страна на сноба да разбере позицията на човека отсреща. Мисля, че който ме чете, ще се сети за какво говоря. Когато заявя на някой "елитарист", че не харесвам джаз, примерно, обикновено в отговор получавам вариация на "Ама как? Джаз??? Интсрументално майсторство??? Импровизация??? Как може бе? Т`ва все едно да не харесваш живота, долен плебей!" Не се шегувам и не преувеличавам. Да, наясно съм, че далеч не всички фенове на тези жанрове са такива, затова отново моля почитателите им да не се засягат. Другото, и по-важното, всъщност, е, че просто не са мой тип музика.
По отношение на предпоследното тире - мисля, че е ясно. Освен че си предпочитам оригиналите, другият проблем е, че обикновено имитаторите са прекалено, ама прекалено бледо копие на истината. Намерете си клипове на Metalforce и ги сравнете с тези на Manowar. Че то основната разлика е в това, че певецът на Metalforce не може да пее... Иначе облекло, сценично поведение и т.н. е почти същото. Музиката и тя... Тук не говоря за кавър-групите, между другото.
Що се отнася до последното... Когато заявих на един колега, че не харесвам Nanowar of Steel, той ми отговори, че това било, защото пародирали любимата ми група. Нищо не беше по-далеч от истината. Свалих си един техен албум именно защото пародират Manowar и защото исках да чуя нещо забавно на техен гръб. Не е като аз самият да не съм се шегувал с идеите, текстовете и поведението им. Само че хуморът на Nanowar ми дойде прекалено дебелашки, прекалено лишен от чувство за хумор и прекалено глупав като цяло. Не ми беше никак смешен, това ми е мисълта. Подобно е и положението с практически всичките хумористични групи, които съм чувал. Оставам с впечатлението, че една голяма част от тях разчитат именно на претенцията да са забавни и изобщо не им пука как ще си поднесат "забавността". В случая, естествено, говоря за рок и метъл-групи, не за изпълнители от рода на "Замунда Банана Бенд".
---
Сега ще спомена няколко конкретни групи. Изобщо не претендирам за изчерпателност, т.е. съществува вероятност по-нататък да допълня списъка.
-Iron Maiden - харесвам им около десетина песни. Плюс-минус три максимум. В практически всичко останало гласът на певеца - който и да е - просто ми звучи смехотворно. Не говоря за някаква обективност, говоря напълно субективно.
-Judas Priest - същото.
-Nirvana - не мога да ги понасям, а и, честно казано, мисля, че ако Кобейн не се беше гръмнал, сега нямаше да са и наполовина толкова известни. Фактът, че редовно въпросният се появява по челни места в класации за велики китаристи, ме вбесява.
-Kiss - ужким харесвам хардрок, падам си и по зрелищно шоу, обаче... Бият ми твърде много на изключително скъпа пошлотия, макар и да им харесвам няколко песни.
-Whitesnake - обожавам гласа на Ковърдейл в Deep Purple, но неговата група просто не ми въздейства. Хич даже.
-Ингви Малмстийн - тук е добре да спомена, че работата му с Джо Лин Търнър е нещо, което обичам адски много. Някои песни с Дъги Уайт - също. Останалото... Имам чувството, че човекът вместо да свири, демонстрира техника. Вместо да прави музика, ми показва колко е бърз. Издържам му около две песни и просто го спирам и си пускам нещо на Джо Стамп - не знам защо, обаче на него, при все че е почти същият, просто... му се получава.
-Pink Floyd - не е като да не ги уважавам, но просто не мога да ги слушам. Претенциозниченето на някои от феновете им ме дразни.
-Muse - вече съм писал по този въпрос.
---
Стига толкоз, че се поуморих.