103 replies to this topic

[marillion]

foreigner, on Mar 9 2008, 19:54, said:

остава да им се намери и подгряваща група, например формацията тип супергрупа на Клиф Бъртън, Джим Морисън, Бонзо и Стив Кларк, чувам, че добре са се сработили, даже имат нов албум на име "Hell Ain't a Bad Place to be"...

Знам ги тези, обаче нищо не става от тях. Особено след, като изгониха Елвис, за да угодят на тая наркоманизирана превземка, която освен да се кълчи пред мацките друго не може да прави...

[Jimmy Pop]

foreigner, on Feb 25 2008, 23:09, said:

Ето една снимка, с която се гордея ужасно много, направо като за обложка на Цепелин, добре че си бях взела фотоапарата!

Невероятна снимка! Чак сега я виждам. Наистина страхотно попадение. Там някъде горе в пилотската кабина на този цепелин би трябвало да седи Бонзо...

[Pinky]

Ето това е една от най-любимите ми снимки, които съм правила, а стана съвсем спонтанно, докато бяхме седнали да запиваме и да си чакаме влака във морската градина във Варна

http://picbg.net/pic...6USVIf&i=120558

[foreigner]

Pinky, on Mar 28 2008, 06:34, said:

Ето това е една от най-любимите ми снимки, които съм правила, а стана съвсем спонтанно, докато бяхме седнали да запиваме и да си чакаме влака във морската градина във Варна

http://picbg.net/pic...6USVIf&i=120558

интересно раницата кърти отвсякъде!

[Pinky]

Така си е... Ех, ако можех да му я гепя мама му стара

Ето го и моя единствен любим от мъжки пол, толкова добре си се разбираме.
Няма такава глезотия...
http://picbg.net/pic...6USVIf&i=124557
http://picbg.net/pic...6USVIf&i=124558

[MartinOwaR]

Снощи по Цариградско:

 IMG_0032.jpg   118.07K   69 downloads

[Нещото което вие в нощта]

Белый лебедь, ты на небе, а я на земле.
Это письма из далёка прилетели ко мне,
Это снег идёт из мохнатой тьмы,
Я не знал, что так далёко до весны.

Attached Files

•  SP_A0250.jpg   143.55K   78 downloads

[foreigner]

Абе вчера в Ловеч след УАСП май съм снимала призраци...Качваме се пеша по горските пътеки към Стратеш, пълен мрак, защото няма лампи и аз си снимам дървета в мрака и си пея Murders in the New Morgue, днес изсветлявам нощните снимки и гледам много подозрителен кадър на "Черния паметник" (там са убити 4-ма руски войници при Втората битка при Ловеч от Руско-турската война). Нямаше мъгла, а не са облаци, защото в такъв случай кръстът на паметника щеше да се вижда. Може би е свръх-въображение, но повече пеша след ловешки концерт няма да се прибирам.

 DSCI4299.JPG   942.63K   106 downloads

[wiktory]

foreigner, on May 12 2008, 17:31, said:

Абе вчера в Ловеч след УАСП май съм снимала призраци...Качваме се пеша по горските пътеки към Стратеш, пълен мрак, защото няма лампи и аз си снимам дървета в мрака и си пея Murders in the New Morgue, днес изсветлявам нощните снимки и гледам много подозрителен кадър на "Черния паметник" (там са убити 4-ма руски войници при Втората битка при Ловеч от Руско-турската война). Нямаше мъгла, а не са облаци, защото в такъв случай кръстът на паметника щеше да се вижда. Може би е свръх-въображение, но повече пеша след ловешки концерт няма да се прибирам.

attachment

а аз се чудех от кога "онези" следят наш Ози



днес си припомних тази океанска ивица в Малта, за която в стария екзотичен мит се твърди, че е брега на Калипсо





и нейната пещера



а как ми се приснимаха мидички, вълни и... чайки.
морско ми е този уикенд. пък и са само 400 км....

[foreigner]

Уф, гадните горещини продължават, затова смятам да поразхладя малко темата с няколко снимки на сладоледена тема (мдам, в Швеция, ако не друго, се разпрах да ям сладолед )

 P6020189.JPG   239.21K   50 downloads

на това корабче продаваха най-страшния сладолед в Сьолвесборг  P6020221.JPG   263.52K   31 downloads

а ето и най-оригиналната реклама, която аз лично съм виждала-потънала! Ако се загледате, ще видите, че е на сладолед, беше потопена между кея и корабчето  P6020222.JPG   249.9K   43 downloads

тази особа беше решила, че ще я храним (личи по устрема), но не позна  P6020305.JPG   154.51K   28 downloads  P6020251.JPG   202.06K   23 downloads

 P6020271.JPG   134.15K   52 downloads

Както си лежах на един камък и се размазвах от мързел, някой дойде да се запознаем Снимала съм без светкавица, за да не го уплаша
 P6080251.JPG   367.76K   42 downloads

имах и близки срещи от третия вид с един лебед, когото веднага кръстих Пърси (справки Удхаус )  P6080209.JPG   274.97K   22 downloads

по-нататък, ако не ме мързи, ще постна още

@wiktory, искам да съм там, жестоки снимки!

Edited by foreigner, 29 June 2008 - 13:50 PM.

[MartinOwaR]

Тази със слънцето ме разби

От мен една "сладоледена" пързалка:

 IMG_0636.jpg   388.63K   51 downloads

[wiktory]

MartinOwaR, on Jun 29 2008, 16:04, said:

Тази със слънцето ме разби

и мен

наместо замислените морски красоти в снимките на минувача пускам едно трънско селце под вр. Руй - Горочевци, в близост до сръбската граница, попаднало ми случайно в списъка на местенца за скитане през почивните дни



кацнали на един от склоновете на едноименната планина Руй, със скупчени тук-там стари къщи, изградени от гредоред и глина, дървени плевни, до тях каруци впрегнати с волове или крави, овчарници, с огради сковани от преплетени дървени пръти или натрупани стволове от изсъхнали дървета, на фона на безкрайния за погледа горски масив обрамчен в нежната, синьо небесна ефирност, махалите са някак особено живописни и по своему романтични.
заедно с още няколко, разпръснати по околните склонове на планината, те образуват едно от тези малки селца, забравени от бога и държавата ни, в които допреди години е кипял живот и ехтяла детска глъч. особено през лятото, когато всяка къща била препълнена с роднини и гости. в своеобразния център на това селище има нещо като площад, запустялата постройка на някогашното основно училище, един смесен магазин, селската кръчма, люпещ се камък, някога представлявал паметник с петолъчка и встрани една отдавна ръждясала и крива табелка пред накуцваща, подобно на стара и болна жена - автобусна спирка, облепена цялата с некролози.
иначе хората там са гостоприемни, добродушни, отзивчиви, широко скроени, усмихнати, поздравяват, без значение дали те познават. малко е труден трънският диалект по този край.... една стара жена, която срещнахме на пътя през смях ни обясни цял куп неразпознаваеми за нас думички като мачка, поганци, како се отвърствал чилику и тн..) много работни и скромни хора. основният им поминък е бил животновъдството (крави, кози, овци, кокошки и тн.), ловуването на глигани, сърни, дори мечки из дивата местност наоколо, земеделието (почвата е суха и камениста, поради което неплодородна и твърде тежка за обработване. местните казват „ че и с трън да се завъртиш няма какво да закачиш”), дърводобива (от многото гори опасали склона върху, който е сгушена махалата идва и името й. изсичането им в момента е със заплашителни размери за екологията в района....) и най-вече гурбетчийството. повечето мъже отивали наемни работници и строители по други краища на страната и в чужбина, а жените по цяло лято събирали сено, билки, гъби и от ранни зори били на нивите и градините покрай реката. като част от дъга се извива тя покрай левия склон на махаличката. някога бързоструйна, игрива и пълноводна. през пролетта - буйна, непокорна отнасяла складираните дърва, от време на време и част от добитъка, заливала обработваемите площи, била пълна с рибари… сега е – кротък, полу пресъхнал ленив поток, монотонно клокочещ надолу измежду запустени и буренясали градини и ниви.



разказват, че тази пролет много вълци придошли от сръбските планини, което организирало местното население в отделни ловуващи дружинки. покрай един от тези разговори се отбихме по покана на приветливите домакини за чаша домашна ракия, пъстра салата и барбекю, на софра с трикраки столчета в една от малкото оцеляващи глинени къщи. точно – „бяла и спретната”, с грижлива глинена мазилка отвън, избелена с вар, отвътре изрядно преметена, чистичка, с нежни перденца над ококорените прозорци към върха и множество запазени съдинки от бита в миналото на семейството. в „ужака” или както го наричат още "ужо"– нещо като предверие с голяма камина, в средата с меден котел за вода и зидана пещ встрани от огнеупорни камъни, измазана с глина, усещането при влизане е за жив огън, мирис на тлеещи съчки, препечен хляб, дъхава чубрица, горски мед, квасено мляко върху лавицата и.... някакво странно спокойствие.
опияняваща тишина навред, която само гугутките, врабците, някой наблизо кълвач, проскръцването на запазената отвън дървена люлка, под сушината на навеса или подвикване от съседна къща единствено нарушава от време на време.
на вдишване въздухът е кристално чист и свеж, примесен леко с вълшебния аромат от цъфналите, засмяни на слънцето жасмини, макове, маргарити, теменужки, ружи и други още няколко вида непознати за мен растения в градината.









много цветна и много красива… (което ми извика наум някъде срещнат стиха - „… със дни тревата бе толкова щастлива, че толкова финес и красота при себе си е приютила ... "О да, прекрасна бе таз градина!") и някак борбена, смела за нейния кратък летен живот върху неуютната, ветровито изложена, суха и камениста почва

[Ясмина]

 jtree3.jpg   76.66K   86 downloads
минавайки през Долината на Смъртта в Калифорния, запечатвам самотно Joshua tree край пътя. поздрави на всички от другия край на света и лека нощ

[wiktory]

от снимките на стопаните

едномесечните бебета на 4 годишния ни банан (храна за маймунките в офиса: )))














(отгледан между двата прозореца срещу СУ, сякаш напук на всички академични тези за неговото оцеляване

сравнението >>> с бразилския роднина ( респективно вид и размери : ))

Edited by wiktory, 11 July 2008 - 21:40 PM.

[Digger]

wiktory, on Jul 1 2008, 17:50, said:

и мен

наместо замислените морски красоти в снимките на минувача пускам едно трънско селце под вр. Руй - Горочевци, в близост до сръбската граница, попаднало ми случайно в списъка на местенца за скитане през почивните дни

attachment

кацнали на един от склоновете на едноименната планина Руй, със скупчени тук-там стари къщи, изградени от гредоред и глина, дървени плевни, до тях каруци впрегнати с волове или крави, овчарници, с огради сковани от преплетени дървени пръти или натрупани стволове от изсъхнали дървета, на фона на безкрайния за погледа горски масив обрамчен в нежната, синьо небесна ефирност, махалите са някак особено живописни и по своему романтични.
заедно с още няколко, разпръснати по околните склонове на планината, те образуват едно от тези малки селца, забравени от бога и държавата ни, в които допреди години е кипял живот и ехтяла детска глъч. особено през лятото, когато всяка къща била препълнена с роднини и гости. в своеобразния център на това селище има нещо като площад, запустялата постройка на някогашното основно училище, един смесен магазин, селската кръчма, люпещ се камък, някога представлявал паметник с петолъчка и встрани една отдавна ръждясала и крива табелка пред накуцваща, подобно на стара и болна жена - автобусна спирка, облепена цялата с некролози.
иначе хората там са гостоприемни, добродушни, отзивчиви, широко скроени, усмихнати, поздравяват, без значение дали те познават. малко е труден трънският диалект по този край.... една стара жена, която срещнахме на пътя през смях ни обясни цял куп неразпознаваеми за нас думички като мачка, поганци, како се отвърствал чилику и тн..) много работни и скромни хора. основният им поминък е бил животновъдството (крави, кози, овци, кокошки и тн.), ловуването на глигани, сърни, дори мечки из дивата местност наоколо, земеделието (почвата е суха и камениста, поради което неплодородна и твърде тежка за обработване. местните казват „ че и с трън да се завъртиш няма какво да закачиш”), дърводобива (от многото гори опасали склона върху, който е сгушена махалата идва и името й. изсичането им в момента е със заплашителни размери за екологията в района....) и най-вече гурбетчийството. повечето мъже отивали наемни работници и строители по други краища на страната и в чужбина, а жените по цяло лято събирали сено, билки, гъби и от ранни зори били на нивите и градините покрай реката. като част от дъга се извива тя покрай левия склон на махаличката. някога бързоструйна, игрива и пълноводна. през пролетта - буйна, непокорна отнасяла складираните дърва, от време на време и част от добитъка, заливала обработваемите площи, била пълна с рибари… сега е – кротък, полу пресъхнал ленив поток, монотонно клокочещ надолу измежду запустени и буренясали градини и ниви.

attachment

разказват, че тази пролет много вълци придошли от сръбските планини, което организирало местното население в отделни ловуващи дружинки. покрай един от тези разговори се отбихме по покана на приветливите домакини за чаша домашна ракия, пъстра салата и барбекю, на софра с трикраки столчета в една от малкото оцеляващи глинени къщи. точно – „бяла и спретната”, с грижлива глинена мазилка отвън, избелена с вар, отвътре изрядно преметена, чистичка, с нежни перденца над ококорените прозорци към върха и множество запазени съдинки от бита в миналото на семейството. в „ужака” или както го наричат още "ужо"– нещо като предверие с голяма камина, в средата с меден котел за вода и зидана пещ встрани от огнеупорни камъни, измазана с глина, усещането при влизане е за жив огън, мирис на тлеещи съчки, препечен хляб, дъхава чубрица, горски мед, квасено мляко върху лавицата и.... някакво странно спокойствие.
опияняваща тишина навред, която само гугутките, врабците, някой наблизо кълвач, проскръцването на запазената отвън дървена люлка, под сушината на навеса или подвикване от съседна къща единствено нарушава от време на време.
на вдишване въздухът е кристално чист и свеж, примесен леко с вълшебния аромат от цъфналите, засмяни на слънцето жасмини, макове, маргарити, теменужки, ружи и други още няколко вида непознати за мен растения в градината.

attachment

attachment

attachment

attachment

много цветна и много красива… (което ми извика наум някъде срещнат стиха - „… със дни тревата бе толкова щастлива, че толкова финес и красота при себе си е приютила ... "О да, прекрасна бе таз градина!") и някак борбена, смела за нейния кратък летен живот върху неуютната, ветровито изложена, суха и камениста почва

Отдавна се каня да го напиша, след като прочетох това отгоре - ИИИИИИИИИИИИСКАААААААААААААААААААААААААААМ ТАААААААААААААААААААААААМ........

[wiktory]

Digger, on Jul 23 2008, 10:17, said:

Отдавна се каня да го напиша, след като прочетох това отгоре - ИИИИИИИИИИИИСКАААААААААААААААААААААААААААМ ТАААААААААААААААААААААААМ........

нощем е много студено, дори и през лятото. но небето е ясно. сгушен в градината, на хамака, с две одеала под блещукащият зезден лампион, виждаш луната сякаш сочно отрязано парче пъпеш... толкова вкусна, само да протегнеш ръка...: )

[Digger]

wiktory, on Jul 23 2008, 14:15, said:

нощем е много студено, дори и през лятото. но небето е ясно. сгушен в градината, на хамака, с две одеала под блещукащият зезден лампион, виждаш луната сякаш сочно отрязано парче пъпеш... толкова вкусна, само да протегнеш ръка...: )

НЕ МЕ УБИВАЙ ПОВЕЧЕ........................
моля..............

[Нещото което вие в нощта]

[Ясмина]

един Осел целува друг. в рамката на някой следващ живот.



/снимката намерих във фото-форум. автор - xaerial/

Edited by Ясмина, 04 October 2008 - 21:40 PM.