Jump to content

Коя книга прочетохте последно?да видим кой какво чете (и защо?)


630 replies to this topic

#601 Тигър

    кардинал

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 1959 posts
  • Gender:Male

Posted 26 септември 2011 - 13:17

Чел съм "Мъртвата зона", "Сияние" и "Очите на дракона", както и няколко разказа. До момента всичко прочетено ми е допадало много. Хвърлил съм око и на "Тъмната кула", обаче нея ще я чета по-късно.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „Green Book“/“Зелената книга“

#602 Double-D

    послушник

  • Енориаши
  • Pip
  • 44 posts
  • Gender:Male

Posted 26 септември 2011 - 16:34

За мен едно от най-добрите неща на Кинг е Тъмната половина. Горещо я препоръчвам на тези, които не са я чели.

#603 Flagellum_Dei

    послушник

  • Енориаши
  • Pip
  • 13 posts
  • Gender:Male
  • Location:Добрич/София
  • Interests:футбол,история,музика,литература

Posted 25 ноември 2011 - 17:35

Буковски-"Всичко на масата".Drink a beer for the man ...
Аз ще ви кажа какво общо има олиото - намеси се изведнъж Бездомни, явно решил да обяви на неканения събеседник война. - Не ви ли се е, случвало, гражднино да влизате в лудница?

#604 Jimmy Pop

    пишман-естет

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1122 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ловеч
  • Interests:МУЗИКА, футбол, литература, ромче с кола...

Posted 22 декември 2011 - 05:03

Първо искам да изразя огромното си съжаление, че постовете в раздела "Култура и изкуство" толкова много се разредиха. Преди няколко години с огромно удоволствие четях с часове натрупалите се мнения в "Кино" и "Литература" и черпех много полезна информация от тях. За жалост много от сладкодумните съфорумци, ценящи истинското изкуство и отделящи от времето си да споделят поредното си увлечение с нас, или напуснаха форума, или пишат все по-рядко. Предполагам всеки от тях си има своята причина за това, но определено на мен онзи тогавашен живец по тези форумни ширини много ми липсва...

Та, както и да е.

От много време исках да спомена нещо за новото си литературно откритие, още откакто го открих през септември, но подходящите думи така и не ми изникнаха в съзнанието и разбрах, че няма такова нещо като "подходящи думи", за да изразиш възхитата си от произведение на изкуството. Или казваш нещо струващо си казването, или не казваш нищо. В случая ще направя второто, но с лек бразилски финт: Ще спомена само две заглавия.

Естествен роман

И други истории

#605 Тигър

    кардинал

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 1959 posts
  • Gender:Male

Posted 23 декември 2011 - 21:39

Не знам...
Аз напоследък чета като ненормален, обаче доста ме мързи да споделям. Не знам защо е така...
Само да кажа. Прочетете "Една нощ през самотния октомври" на Зелазни. Сериозно.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „Green Book“/“Зелената книга“

#606 nousha

    вещичка

  • Тамплиери
  • PipPipPip
  • 425 posts
  • Gender:Female

Posted 24 декември 2011 - 02:58

View PostТигър, on Dec 23 2011, 21:39, said:

Само да кажа. Прочетете "Една нощ през самотния октомври" на Зелазни. Сериозно.

Чели сме я <_< Няколко пъти.
On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

#607 reader

    s'duh

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 226 posts

Posted 24 декември 2011 - 14:01

View PostJimmy Pop, on Dec 22 2011, 05:03, said:

Естествен роман

И други истории
Виж и "Физика на тъгата", наскоро излезе.
Someone's gonna love me...

#608 Jimmy Pop

    пишман-естет

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1122 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ловеч
  • Interests:МУЗИКА, футбол, литература, ромче с кола...

Posted 24 декември 2011 - 14:12

View Postreader, on Dec 24 2011, 14:01, said:

Виж и "Физика на тъгата", наскоро излезе.

Видял съм я аз (още преди да излезе), а вече и физически я видях, остава само да я купя. <_< Приятна изненада е за мен огромното увеличение на обема спрямо "Естествен роман", дано да е пълна и с подобно качество.

#609 Jurisprudent

    Joydivisionist.

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 2374 posts
  • Gender:Male
  • Location:The Land of Bittersweet Symphonies
  • Interests:- progressive rock, hardrock, heavy metal, thrash&death metal, alternative, wave/darkwave, gothic, post-punk, industrial, jazz, jazz rock, fusion, blues

Posted 28 декември 2011 - 02:34

Книгата се казва "Информаторите", авторът Хуан Габриел Васкес. Ако някой си пада по латиноамериканския тип проза, нека пробва, добра книга е.
Plus Ultra.

"This world is totally fugazi."

"We will always be so much more human than we wish to be."

"From the Stars back to our Cities"


Jazz fusion audio centre

1001 albums online

#610 Dimi

    послушник

  • Енориаши
  • Pip
  • 47 posts
  • Gender:Male
  • Location:Pernik

Posted 01 февруари 2012 - 20:44

Романът е "Шепнещите", автор:Джон Конъли.

#611 Jimmy Pop

    пишман-естет

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1122 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ловеч
  • Interests:МУЗИКА, футбол, литература, ромче с кола...

Posted 05 юни 2012 - 15:06

Отдавна не съм писъл тук, а не е като да не съм чел.

Да видим какво съм прочел и какво ме е впечатлило от предния ми пост насам...

"Захвърлен в природата" на Милен Русков.
Много интересна книжка... всъщност цяло книжище. Чрез нея открих още един добър български автор. Много увлекателно написана, действието се развива в късносредновековна Испания и разказва за откриването на тютюна като универсалното лекарство за всякакви болести и използването му по това предназначение от двама лекари. За големите надежди и разочарования на човечеството и за мощта на природата, сред която сме захвърлени да се оправяме кой както може. Личи си, че Русков е много добре подготвен по историческата част и познава в дълбочина нравите на местните и историческите събития в Испания през XVI век, което вдъхва достоверност на книгата и у читателя. Винаги ми е доставяло удоволствие да чета добре написана художествена литература, изпълнена с умело вплетени късове история и народопсихология.

"Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" - Робърт Пърсиг.
Най-сетне и на нея й дойде редът (всъщност дойде й в края на декември миналата година). Не помня от кога не ми се беше случвало да чета една книга цяла седмица, при положение, че чета всеки ден от нея, без да пропускам. Не мога да твърдя и, че разбрах всичко, но определено се забавлявах с много от нещата в нея. Под "забавлявах" имам предвид, разбира се, онзи гъдел, който кара мозъчните ти клетки да се разшават, да обединят усилия, да се напънат и да дадат всичко от себе си, за да проумеят написаното и да избълват купища хаотични разсъждения, предизвикани от него. Не бих препоръчал книгата да се чете на плажа за отмора или за убиване на време. Определено за да се вникне в нея, трябва да се чете много внимателно и в никакъв случай да не се търси сюжетна увлекателност. За любителите на главозамайващите сюжети, покъртителни обрати и парещи любовни драми "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" ще бъде изключително скучна книга. Тя затвърди и едно мое наблюдение, което изкристализира и като личен извод, до който стигнах емпирично: Когато се опитваме да се фокусираме върху сюжета, забравяме какво всъщност искаме да кажем. Поне за такъв тип книги това важи с пълна сила и е като Първия закон на физиката. Истинска модерна философия и настолна енцикопедия за Истините в живота.

"Аз живях социализма" - подборка на истински човешки истории от тъмните социалистически времена, осъществена чрез специално създаден за целта през 2004 г. сайт от Георги Господинов, в съдействие с още няколко наши автори и специалисти. Много ценна книга, която разкрива истинските чувства и емоции, владяли изживелите този позорен за всяка цивилизация режим. Докато я четях, в мен бушуваха коренно противоположни емоционални вихрушки, вариращи от истеричен смях до изумителна покруса и отвращение - може би така би могъл най-точно да се опише комунизмът.

"Hash Oil" - Момчил Николов.
Стряскащо циничното и наркотично начало, с някои дребни елементи на свеж хумор, но и с много от похватите, които ме дразнят в съвременната литература, без малко щеше да ме откаже от четенето на тази книга, която си купих "на сляпо" (обичам да правя така понякога). След като посвикнах с псувните във всяко трето изречение и с полу-махленския и "фешънски" език, всъщност книгата ме грабна и я прочетох на един дъх. Доста увлекателно написана като цяло, историята се развива по бърз и интересен начин, и макар никъде да не навлизаше в каквито и да било дълбочини на мисълта, изпитах удоволствие от самия разказ. В никакъв случай това не е моят тип литература и е далеч от най-добрите неща, които съм чел, но все пак едно приятно четиво за убиване на време през уикенда.

"Цензурираните класици", подбрани от Михаил Неделчев.
Интересна подборка на най-цензурираните произведения на класиците на българската литература по време на комунистическия режим. Някои от произведенията дори виждат за пръв път бял свят в тази книга. Други - като някои от военните стихотворения на Иван Вазов по време на Сръбско-Българската и Междусъюжническата война - са спестени на читателите поради различни съображения и преди социалистите да вземат властта. Много интересни и обширни коментари и репортажи на някои от авторите по Македонския въпрос, с една прилика - всички са много обнадеждени и позитивни за бъдещето на тази част от България и бойкото й и национално гордо население. Уви - всички те днес са напълно опровергани... Силно впечатление ми направи материалът на Пенчо Славейков за Христо Ботев, в който няма кой знае колко ласкави думи за революционера, а на места откровено бива оплют. Въобще всички статии и междуличностни нападки в тези извънредно интересни времена са прелюбопитни. Стилът на писане също. Набелязах си и някои автори, на които до сега не бях обръщал никакво внимание, но пропускът ще бъде поправен. Препоръчително четиво за всички влюбени в литературата, българската история и любопитни за дребни пикантерии около тях.

"Календар с разкази" на Александър Шпатов.
Очаквах малко повече от това, което прочетох, виждайки на корицата "Най-обещаващият млад български автор". Повечето разкази, въпреки свежия и увлекателен стил на писане, на края оставяха у мен горчивото чувство на някаква непълнота. Може би защото съм свикнал да откривам някакъв по-дълбок смисъл и поука в края при късите разкази по принцип, а тук в общия случай май не е писано с такава цел. Особено в януарския и септемврийския не намерих абсолютно никакъв смисъл, камоли дълбок. Все пак си харесах, и то много, двата финални разказа - Великденския и Коледния. Наистина любопитни хрумвания, ако в този дух беше цялата книжка, оценката ми щеше да бъде много по-висока. Shortcut-ът към морето също бих отличил в известна степен сред останалите, но има още какво да се желае. Въпреки всичко не съжалявам нито за секунда, че купих (без да се замислям) и прочетох книгата. Ако не друго, то поне увлекателнст не й липсваше. Пеочетох я на един дъх, без да се замислям да я оставям настрана. Горещо приветствам всякакви предоставени на младите автори полета за изява и с радост бих се превръщал в пеитежател на още такива произведения в бъдеще. Специално Александър Шпатов загатва, че би могъл да се превърне в нещо наистина свежо и интересно на българския пазар, стига да се отърси малко от типичните модернистични "градско-младежки" похвати, които дори и да звучат свежо, нямат много общо с висококачествената сериозна литература. Или ако имат - то в точните санитарни дози.

"Майка нощ" - Кърт Вонегът.
Каквото и да кажа за Вонегът, все ще е малко. Титан на разчупената мисъл и човещината в един не ососбено дружелюбен свят. Тази книга е от по-ранните му призведения и се концентрира върху военната тематика, описваща вълнуващата и тъжна съдба на един американец - внедрен сред нацистите шпионин, театрален драматург и радио водещ - когото след войната мразят и преследват и американци, и германци и евреи. Трактат по темата за това, че всеки от нас е това, на което се преструва, че е. Независимо дали го прави по собствено желание, или под натиска на външни сили и интереси. За това, колко относителни са понятията "добър" и "лош" и как те нямат никакво значение в един свят, осмислен от борбата за власт и влияние над останалите.

"Докато простосмъртните спят" - Кърт Вонегът.
Излезе миналият месец. Поредната порция свеж ранен вонегътизъм, изпълнена с искреност и съзерцание на човешката душа във всичките й проявления. Всеки разказ носи в себе си нещо типично Вонегътско, макар самите разкази да не са типични Вонегътски. И всеки ме грабна със своята простота на изказа и същевременно детайлно вглеждане в същността на живота. Не най-доброто, на което Вонегът е способен, но достатъчно добро. Особено впечатление ми направиха разказите за "бъбеците" и последният за художниците. Задължително четиво за всички фенове на Вонегът, а и за всички любители на непретенциозната, но жива литература.

"Българите" - Пламен Петков.
Удивително е колко много хора по света твърдят, че са потомци на прабългарите и са горди с това, и колко малко хора в България изпитват същите емоции и преклонение пред родовата памет... Страхотно увлекателно написан пътепис-изследване на нашата прародина, който освен че разкрива много интересни факти за места и народи, за които не съм и подозирал, дава и много неща, върху които един българин (а и човек въобще) да се замисли и дори да преосмисли. Бегло загатва какво е значела думата "родина" и "род" хилядолетия наред за човешката цивилизация - понятия, които в днешния глобалистичен свят все повече се пренебрегват и омаловажават. А човек, все пак, е предимно това, което родната му страна, култура, нрави и ценности е оформила, и едва след това всичко останало. Силно препоръчвам тази книга на хората, интересуващи се от история, и на тези, които се интересуват от човешката душевност като цяло. Дори и да сте гледали документалната поредица - книгата е пространно и богато допълнение, а не просто друг формат на същото нещо.

"Разходката на пан Броучек из XV столетие" - Сватоплук Чех.
Типичен приключенски роман със сай-фай подложка, старовремски хумор и историческа плънка от XIX век. Историята разказва как пан Броучек, собственик на жилища под наем, попада при странни обстоятеслтва в XV век, насред средновековна Прага и историческите битки между кръстоносците (начело с цар Сигизмунд) и хуситите. Върл поддръжник на тезата, че през Средновековието хората са живяли много по-добре, отколкото в неговия съвременен век, пътеките на времето му предоставят уникалната възможност да се убеди в своята неправота... или пък не съвсем. Написана в типичния разказвачески стил за деветнайсети век, книгата може да се стори тривиална и не толкова оригинална на съвременните читатели, но за времето си със сигурност е представлявала много иновативно и интригуващо четиво. На мен лично ми достави удоволствие четенето й, макар и да съм сигурен, че за един чех тя би била тройно по-интересена, имайки предвид детайлните описания на средновековна прага и историческите събития, случили се в нея през това столетие.

"До Чикаго и назад - сто години по-късно" - Георги Данаилов.
Увлекателен пътепис с много размисли, общовалидни за всички нас. Много приятна книга. Препоръчвам!

Edited by Jimmy Pop, 05 юни 2012 - 15:12 .


#612 Roy

    архиепископ

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 705 posts
  • Gender:Male

Posted 07 юни 2012 - 11:06

Хубаво е когато има раздвижване в тази тема. : )

Рано тази сутрин успях да дочета "Цар Плъх" от Джеймс Клавел. Купих си я преди няколко дни от Пролетния панаир на книгата в София. Хубаво издание с твърди корици и стилна обложка. Това е една от книгите за които навсякъде съм чувал или чел положителни отзиви. И има защо.

Действието се развива в японски военнопленически лагер в Сингапур по време на Втората световна война. Сред пленените американски, британски, австралийски и холандски войници изпъква един млад американец, когото всички наричат "Царя". Царят се отличава със своя безупречен външен вид, с многото си пари и стоки от първа необходимост, а също и със славата на ловък бизнесмен който върти незаконен бизнес с продаване и купуване на разни неща. Както може да се предположи, Клавел ни прави съпричастни към ежедневието на Царя, но в същото време и към живота във военнопленическия лагер, в какъвто е бил и самият той по време на войната.

Царят е представен като противоречива личност - въпреки съмнителния си образ на мошеник, той се слави и като човек на думата. Макар да използва хората, той се отнася добре с тях и им заплаща с пари или в натура. В основата на сюжета е и сприятеляването на Царя с един от пленените английски пилоти и разликите в ценностните им системи. Засяга се и темата за властта (същност, изисквания и символи). Разгледан е въпроса за честта - за различното тълкуване между японците и европейците и до колко се запазва в екстремални условия. Към края на книгата тематиката започва да се фокусира върху ресоциализацията в обществото. Краят ми напомни леко за "Хиляда дузини" на Джек Лондон и "Чумата" на Албер Камю.

Като цяло, Клавел има увлекателен и лек стил за четене, а сюжетът е интересен и със силен финал.
By and large, jazz has always been like the kind of a man you wouldn't want your daughter to associate with.

Duke Ellington

#613 Jimmy Pop

    пишман-естет

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1122 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ловеч
  • Interests:МУЗИКА, футбол, литература, ромче с кола...

Posted 18 август 2012 - 15:06

Posted Image

"Аз, българинът от Македония" - Здравко Здравески

Покъртителна - ужасяваща и очарователна - история на един жител на Македония с открито българско самосъзнание, борещ се за свободата на своята родина и своя народ. Тази книга трябва да се прочете от всеки един от нас, които нямаме никакви проблеми с това да се наречем българи, приемаме го за даденост и не му обръщаме особено вниемание. Здравко Здравески решава да не крие българския си произход в една страна, която и до днес е под тоталитарно про-сръбско Юго-носталгично ръководсктво, което всячески цели да изкорени българското самосъзнание от народа си - с цената на беззаконие, бой и дори хладнокръвни убийства. Съдбата на Здравко и преживяванята му са все едно извадени от особено кървав екшън, само че са напълно реални и потресаващи за европейска страна през XXI век. Рискувал живота си в борбата срещу албанските терористи (като част от спецотряда "Лъвовете"), след смяната на правителствата Здравко бързо се превръща от национален герой във враг номер едно на държавата - арстуван е като антидържавен елемент (заради българското си съзнание), както и за притежание на антидържавна литература - книги на Ботев, Талев и т.н.! Осъден е за "измама" на две години затвор, а излежава без причина и обяснения близо четири години в Прилеп, където е зверски бит и обиждан на "българско куче" и подобни почти всеки ден. Каквото и да спомена още, все ще е малко. Просто прочетете книгата и се замислете на какво са способни човешките същества, при това срещу братята си. И трябва ли българското правителство да продължава да стои безучастно.

Наскоро четох още:

"Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света" - сборник с разкази на Уилиям Сароян. Първи прочит на този автор. Не ме грабнаха чак толкова разказите му, някак ми стояха незавършени. Един разкъс все пак много ме впечатли - "Тигърът на Трейси". Страхотна метафора, визуализирана по превъзходен начин в писмена форма.

"Упражнение по стил" на Реймон Кьоно. Всъщност подхванах книгата още през 2008 г., откогато съм неин притежател, но тогава не бях в подходящото настроение и чак сега й дойде редът за изчитане. Много интересна идея и добра реализация на места, но и прекалено много ненужен пълнеж, който определено дотяга. Не смятам, че писането на текст, в който изпускаш първата, средна или последната буква, или пък започваш всички думи с ж или ш, или пишеш думите наобратно, може да се нарече стил. Иначе свежи попадения има, дори много, но заради останалата плява оценката ми е по-скоро ниска.

"Капитан Петко Войвода" от Николай Хайтов. Прекалено хиперболизирана, но увлекателна и интересна биография на великия българин.

"Кратка история на почти всичко" от Бил Брайсън. Увлекателно и (почти) достъпно за всеки научно четиво за историята на Земята и живота на нея. С много (академичен) хумор и интересни, разбираеми сравнения на сложните химични, физични, биологични, геологични и всякакви други процеси, върху които е изградено съществуването ни.

#614 Roy

    архиепископ

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 705 posts
  • Gender:Male

Posted 19 август 2012 - 13:22

И аз не харесах особено "Нещо като цвете...". Напомня ми на кръстоска между Камю и Буковски, но без да е толкова проникновен или циничен. На мен най-много ми хареса разказа за зимните лозари. Акцента там е в размишленията за това какво означава да си богат, но Сароян засяга и темата за качествените изменения в ценностите, породени от натрупването на финансови капитали. Докато четях този сборник си мислех за "Изгнанието и царството" на Камю - горещо ти препоръчвам тази книга, ако не си я чел, да я прочетеш.

View PostJimmy Pop, on 18 август 2012 - 15:06 , said:

"Кратка история на почти всичко" от Бил Брайсън. Увлекателно и (почти) достъпно за всеки научно четиво за историята на Земята и живота на нея. С много (академичен) хумор и интересни, разбираеми сравнения на сложните химични, физични, биологични, геологични и всякакви други процеси, върху които е изградено съществуването ни.

Същото бих написал и за "Анти-Дюринг" на Фридрих Енгелс. :D

Аз пък последно прочетох "За джаза, накратко" от Саймън Адамс. Продаваше се на символична цена и реших да я купя. Книжката е в джобен формат и се чете на един дъх. Кратка история на джаза - развитие, основни течения и главни действащи лица. Хубавото е, че за (почти) всеки музикант са препоръчани и конкретни албуми. Разбира се, невъзможно е в рамките на толкова малка книжка да се спомене достатъчно много за всички големи джаз музиканти, но поне една прилична част от най-важните са споменати. Прекрасно четиво за всеки желаещ да обогати музикалния си хоризонт.
By and large, jazz has always been like the kind of a man you wouldn't want your daughter to associate with.

Duke Ellington

#615 nousha

    вещичка

  • Тамплиери
  • PipPipPip
  • 425 posts
  • Gender:Female

Posted 20 август 2012 - 18:03

По принцип най-силният разказ в "Нещо като нож..." си е Тигърът. Сароян пише прекрасно, в духа на американските автори от времето си, със свой собствен привкус, разбира се; на мен лично - не знам защо - този стил доста ми допада. Чел ли си Уилям Уортън?
Иначе за Кьоно е хубаво като се чете, да се има предвид, че човекът е бил част от Улипо.
On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

#616 wolfy

    кардинал

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1086 posts
  • Gender:Male
  • Interests:Mother Nature

Posted 28 август 2012 - 23:08

Posted Image

Не мога да се съглася с мистър Марс по някои точки, но общо взето е напипал нишката :D
Non Nobis Domine, Non Nobis... Sed Nomini Tuo Da Gloriam!

#617 Jimmy Pop

    пишман-естет

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1122 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ловеч
  • Interests:МУЗИКА, футбол, литература, ромче с кола...

Posted 18 януари 2013 - 16:19

От няколко дена се ровя из форума и препрочитам интересни теми, спомням си хубави времена и... истински се натъжавам. Преди време този форум ми беше основният източник на информация за свежи заглавия в света на литературата (и киното), а сега гледам и не вярвам на очите си, че последният пост в темата "Коя книга прочетохте последно?" е от преди половин година, а за цялата минала година има само седем поста. :unsure: Наистина ли вече нямаме време/желание да четем и споделяме емоциите си от прочетеното, или всичко се дължи на (както вече спомена Ози в една друга тема) постепенно затихващите функции на форумите като социален формат изобщо? Тук се подвизават/ха хора с много широк спектър на вкусовете си за изкуство и ще е наистина жалко ако те не намират вече смисъл и мотивация да разкриват нови парченца светове, които са събрали от страниците на това странно и магическо нещо, наречено книга.

Май това вече го написах веднъж преди около година. Нищо - повторението е майка на знанието... и баща на досадителността. :)

Та, по същество.

Аз започнах годината със завършването на Оруелския шедьовър "1984", който притежавам от срамно много време, без се възползвам от това. Може би изчаквах подходящ момент, защото бях сигурен, че това ще е запомняща се книга и не ми се искаше да я подхвана в период, когато не бих бил способен да й се отдам изцяло.

Какво мога да кажа за творба, за която е изписано толкова много? Като почитател на този вид литература (антиутопии, особено от първата половина на двадесети век), останах много доволен - прекрасна детайлизация на техниките и способите за контрол върху съзнанието на гражданите и интригуващ, изкусно изграден сюжет. Идеята за владеенето на историята чрез нейното постоянно коригиране просто ме потресе! Не, че самата идея е нещо ново и никога не ми е хрумвала, но начинът, по който Оруел я обрисува и поставя в контекст, е удивително грациозен - чак започваш да симпатизираш на "лошите" по едно време и да се чудиш как така все още не сме стигнали до тази крайна фаза, след като е толкова проста и ефективна. Много елементи напомнят на "Ние" на Евгений Замятин, но са разработени по достатъчно различен начин, за да не се получават дразнещи дежавюта. Брутална книга, отвсякъде! Само чисто физическата бруталност, която стоварва Министерството на любовта върху Уинстън Смит (главния герой), е достойна да влезе в някой от филмите на Тарантино. За психологическата такава въобще няма смисъл да отварям тема.

Между другото, на места направо имах чувството, че чета книга за съвременна Македония! :D То това не е за смях, ама...

#618 Roy

    архиепископ

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 705 posts
  • Gender:Male

Posted 18 януари 2013 - 18:05

"1984" бих я определил като настолна книга. Много ми харесва образът и ролята на Емануел Голдщайн, новговор и, разбира се, великото уравнение: 2 + 2 = 5. Иначе оригиналността на романа не е особено автентична с оглед на годината в която е писан и действащия тогава режим на Сталин. Един познат я определя като "поръчков роман на капитализма".

Въпреки мрачната атмосфера в "1984", "Прекрасният нов свят" определено ми изглежда по-зловеща алтернатива, именно заради ведрите си цветове и нагледно щастлива атмосфера. Отделно, че е и по-прозорлива в социално-психологически план.

Впрочем, струва ми се, че Кърт Вонегът заимства донякъде Емануел Голдщайн в "Котешка люлка" във взаимоотношенията между Ъръл МакКейб и Лайънъл Джонсън "Боконо".
By and large, jazz has always been like the kind of a man you wouldn't want your daughter to associate with.

Duke Ellington

#619 Тигър

    кардинал

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 1959 posts
  • Gender:Male

Posted 06 май 2013 - 20:45

Скот Линч - "Лъжите на Локи Ламора". Интересна книга. Изпиратствах я и я прочетох в оригинал, след което си я купих на български в деня, в който ми излезе заплатата, за да я прочета и така. После си купих и продължението, "Червени морета под червени небета", и за около три дена прочетох малко повече от триста страници...
Тъй, значи. Линч е един от най-иновативните фентъзи-писатели, които са ми попадали, ама изобщо. А фентъзи чета адски много от почти двайсет години, ако това има значение. Не знам как точно да я похваля тая книга, а си заслужава. Бая. Понеже всичките й близо седемстотин страници крещят "Свежест!", четат се на един дъх и оставят читателя жаден за още и още, и още... Самият сетинг, напомнящ повече на Венеция, отколкото на каквото и да било фентъзи, с което бях свикнал... Героите, които са горе-долу това, което създателите на "Бандата на Оушън" са си мислели, че правят, но така и не са постигнали... Езикът, жив и стегнат, и доволно разнообразен - от всичките превзетости и етикетности на благородническото възпитание до наистина бруталните на моменти псувни, използвани от престъпниците... Хумор, където е необходим и колкото е необходим... Заплетена история, разказана неособено линейно, с поставени на правилните места интерлюдии, описващи детството на главните герои... Жестокост и свирепост колкото ти душа иска - честно казано, нямам спомен кога за последно прочетох фентъзи-роман, в който да мога буквално физически да почувствам опасността, в която са поставени главните герои - когато ядат бой, ядат много бой, когато ги заплашва смърт, това не е просто поредното препятствие към щастливия финал, а реална заплаха, често са притиснати от обстоятелствата... Някои сцени директно хващат читателя за гърлото. Други извикват широка усмивка. Трети...
Уф. Просто не виждам как може човек да си пада по криминалета, гангстерски истории или фентъзи - особено по първите две, честно казано - и да не си падне по "Лъжите на Локи Ламора" - колкото и да се опитвам, не мога да се сетя за истински минус на тази книга.

Продължението също е яко, поне до там, докъдето съм стигнал.

Edited by Тигър, 06 май 2013 - 22:19 .

Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „Green Book“/“Зелената книга“

#620 Carlsberg

    епископ

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 219 posts
  • Gender:Male
  • Location:София,България

Posted 08 май 2013 - 15:39

Последния месец прочетох едно 20+ книги.Последната беше "Омерта" На Марио Пузо.Напоследък съм на така вълна...





1 user(s) are reading this topic

0 members, 1 guests, 0 anonymous users