Змей Горянин, on Apr 22 2008, 16:38, said:
1. Блекът не е най-екстремния стил от рок/метъла, има накъде да става по-екстремен
"Екстремност" в изкуството (и в частност в музиката) е относително понятие. Всеки го чува според вкуса си. Но да, като "тежест" на звука, блекът може и да не е точно "най". Гор-овете и грайнд-овете също са тресня и чудо. Но затова съм пояснил -
"като обща съвкупност от тематика, идеология и изразни средства". Идеологията при блек метъла е неразделна част от музиката и е по-праволинейна и
неотменима от тази на всеки друг стил, не ли?
А и не мога да си представя, как трябва да зазвучи една ортодоксална блек метъл банда, за да е по-екстремна. Може би вокалът трябва да повърне гръкляна си от врещене по време на записите, за да се знае, че туй са му били предсмъртните стенания.
Quote
2. Случаите при които една група втежнява звука си се броят на пръсти, така че едната посока май си е изключена по подразбиране
А, втежняването/омекотяването не са функции на стила, а по-скоро на растежа. Най-общото развитие при повечето класически рок/метъл банди от края на 60-те насам е следното:
- прощъпулник --> простовато, ведро и леко,
- пубертет --> втежняване,
- съзряване --> опрогресивяване (къде повече, къде по-малко, къде едва доловимо),
- старост --> омекотяване;