630 replies to this topic

[moonlit knight]

"За свободата" на Стефан Дичев .. не ми хареса стила ( писана е през погледа на комунистическата призма )

[Jurisprudent]

moonlit knight, on 22 юни 2013 - 12:07 , said:

"За свободата" на Стефан Дичев .. не ми хареса стила ( писана е през погледа на комунистическата призма )

по времето, когато е писана, не може да бъде през друга призма, дори и авторът да му се иска ( а на Стефан Дичев, бъди убеден, със сигурност му се е искало)...Ето, и Б. Райнов да иска да създаде един Джеймс Бонд, трябва да е агент на комунистическите служби....няма как...така че, за да оцениш и възприемеш такава литература, просто се абстрахирай от подобни неща. Неминуемо е за времето, когато са писани. А Дичев е добър исторически писател.

[rodd1ck]

избрани романи на Греъм Грийн - "Същността на нещата", "Краят на любовната история", "Тихият американец", "Нашият човек в Хавана". католическото е досадно на моменти и макар в първите две да е най-силно застъпено, точно те се отличават.

[Jurisprudent]

Прочети още и "Комедиантите" и "Човешкия фактор" на Г. Грийн. Много любим писател, за мен лично.

[Dimitresko]

Послдната книга която прочетох беше "Естествен роман" от Г. Господинов. Не съм очаровам, не очаквах точно това. Сега за оправяне на настроението захващам Чудомир.

[Тигър]

Прочетох "Ритматистът" на Брандън Сандерсън. Много яка книжка, всъщност. Поздравления на "Artline Studios" за чудесното издание, бтв - твърди корици, илюстрации, прекрасно оформена подвързия с релефни надписи, да не говорим, че на български излезе, преди да се появи по англоезичните пазари. Рядко се вижда такова, хм, отношение към чисто комерсиално фентъзи в България. На "Бард" книгите твърде бързо заприличват на мекици в ръцете ми, а за Пратчетките, издадени от "Вузев", направо не ми се говори - в момента колекцията ми истории за Диска изглежда все едно съм я извадил наскоро от пералнята. Браво на "Artline Studios", значи.
Ако сте чели "Мъглороден", може и да имате някаква представа какво да очаквате - а именно нещо непретенциозно, но завладяващо написано, с уникална магия и следващите от нея зрелищни битки, и така нататък. Няма го епичния, светопроменящ мащаб на "Мъглороден", а и книгата е доста по-детска, но пък читателят гълта всичките триста и шейсет страници за три-четири часа и после иска още. В действителност ми е малко трудно да опиша книгата както трябва. Новата магическа система този път е ритматиката - изкуството, използвано от ритматистите, да чертаят тебеширени линии и да им вдъхват живот, с помощта на което те се очаква да се пазят от и да защитят останалия свят от дивите тебеширчета в Небраск, срещу които до преди появяването на това изкуство единственото оръжие е била кофа киселина... Светът е интересен, макар да нямаме почти никакъв поглед върху него. Вместо САЩ имаме Съединени Американски Острови, Мексико все още е под владението на ацтеките, а Европа е колонизирана от азиатската империя ДжоСеун... Има стиймпънк-елементи, например механични коне, и дори влаковете се задвижват от мощни пружини. Зъбните колелца и часовниковите механизми са навсякъде, дори в монетите, които хората използват.
Някои от най-добрите ученици ритматисти на колежа "Армедиус" изчезват и в центъра на търсенето се озовават Джоел, който знае всичко, което един тийнейджър може да знае за ритматиката, и владее чертаенето на сложни защитни и нападателни линии до съвършенство, но не е ритматист и не може да им вдъхне живот, и Мелъди, която пък е ритматист, но заради пълния си провал като такъв бива наказана с, както сама я нарича, слугинска работа. Готиното е, че този път, макар действието да се развива в училище, авторът изобщо не се е опитвал да ни отегчава с истории за училищни побойници, а класовите разделения не са повод за тормоз - всички са най-малкото вежливи един към друг, макар ритматистите да се движат общо взето отделно от останалите, а богатите ученици в колежа още от тийнейджърската възраст да се стараят да си изградят контакти със себеподобни, които да са им полезни в бъдеще. Няма и любовни лиготии, което е прекрасно. Детективската история е увличаща и интересна, и не е особено клиширана. Финалът е отворен за продължение, но няма да се чувствате предадени от него. На ритматиката е отделено адски много внимание, а битките, свързани с нея, са точно това, което човек би очаквал от автора - зрелище и още зрелище. Главните герои не са нещо изключително, но са достатъчно симпатични и поддържащи интереса...
Като минус бих споменал факта, че от света ни е показано твърде малко, въпреки че има заявка за нещо изключително. Има и някаква схематичност в писането на Сандерсън и, в крайна сметка, стилът му с нищо не се запомня - което, всъщност, не е непременно лошо, но вие си решете.

На мен книгата ми хареса много и когато излезе продължението, ще го прочета с удоволствие.

[rodd1ck]

Jurisprudent, on 01 юли 2013 - 21:04 , said:

Прочети още и "Комедиантите" и "Човешкия фактор" на Г. Грийн. Много любим писател, за мен лично.

"Човешкият фактор" го прочетох преди време и ми се стори муден, но достатъчно добре написан, че да прочета още от автора, а някои моменти са ми се запечатили и съвсем ясно ги свързвам с романа.

[Jurisprudent]

rodd1ck, on 03 юли 2013 - 17:04 , said:

"Човешкият фактор" го прочетох преди време и ми се стори муден, но достатъчно добре написан, че да прочета още от автора, а някои моменти са ми се запечатили и съвсем ясно ги свързвам с романа.

Не изпускай и "Силата и славата" (ако не си я чел)...

[Тигър]

Я да вдигнем темата...

Прочетох наскоро "Създания от светлина и мрак" на Роджър Зелазни. Беше си усилие, всъщност. За доста хора това е най-добрият му роман. За мен... Знам ли? Върза ми мозъка на фльонга. Припомних си онази твърде неприятна сутрин от преди повече от десет години, когато заради най-ужасяващия зъбобол, който човек може да си представи, се нагълтах с обезболяващи до такава степен, че виждах звуци и чувах миризми. През цялото време имах чувството, че Зелазни е писал тази книга под въздействието на халюциногенни гъби. Трябваше доста често да се връщам назад, за да съм сигурен, че съм прочел каквото съм прочел правилно.
Харесах книгата, и то много, но не съм сигурен дали съм я разбрал.

[Тигър]

Ричард Кадри - "Sandman Slim".
При все че си падам фентъзи гийк, ърбан фентъзито ми е тотално непозната територия - преди тази книга от жанра бях чел май само "Буреносен фронт" - първата книга за Хари Дрезден. (Много приятна книжка, между другото.)
Та...
"Sandman Slim" кърти, мачка, чисти, извозва и каквото там се сетите. Деветнайсетгодишният магьосник Старк бива продаден от магьосническата си група на дяволите в Ада. Единайсет години по-късно се връща на Земята, за да си отмъсти... И идва просто безумен екшън, хумор, магия и, разбира се, задължителната за такава история гавра с религията... Доста е яко.

[Тигър]

Нийл Геймън - "Скандинавска митология". Много яко нещо, впрочем. Историите са разказани като приказки и, макар че могат да бъдат четени от деца, на моменти с много грубо чувство за хумор, а описанието на Рагнарьок накрая е - без майтап - едно от най-епичните неща, които съм чел в последно време.