32 replies to this topic

[Svil]

От известно време се каня да пусна тази тема, но се оказа, че съм си затрил някъде повечето преводи. Е те не са толкова много, но все пак.
Аз разбира се нямам претенции за професионално ниво на това, което ще постна. А и не това е целта. Повече е да споделим виждането си за това, как трябва да звучат на родния ни език любимите ни парчета. Също така и с удоволствие бих видял други преводи на това, което аз ще пусна.
Ще започна с едно парче на Iluvatar, което ми е много любимо. Едно от малкото, които са ме разплаквали и според мен е една от най-нежните песни въобще.

Iluvatar - Given Away

You should have known when all was done,
She'd have your mother's eyes.
Pushing her through to get things done,
Did you stop to realize she's your little one?
So you fight another one...
Rushing memories of how it felt,
When you turned your thoughts
Towards a window to hide the pain.
They took your soul.
Forcing a smile, you turned to the sun.
Empty inside.
See she's somewhere searching herself,
And wondering what could have been.
Walking the line of innocence and guilt,
Are you fine with circumstance?
(May I have this dance?)
Mother Goose and fairy tales lost along the way.
A silky corner from her blanket was all she saved.
See she's somewhere searching herself,
And wondering what could have been.
Walking the line of innocence and guilt,
Are you fine with circumstance?
(May I have this dance?)
(Yes I'm out there twisting and weaving
the threads of life. Will you let me in?
If I had only walked the road with you...
I was born unto the right.
Will you grant me this dance?)

Подарен

Ти би трябвало да знаеш кога приключи всичко това
Тя имаше очите на майка ти
Помагайки и да постигне всичко
Не спря ли да я приемаш като твоето мъниче?
Така се преборваш със следващият...
Връхлитащи спомени, о как ли се е чувствала
Когато ти изхвърли своите мисли
през порозореца, за да скриеш болката
Те отнесоха твоята душа.
С изкривена усмивка се обръщаш към слънцето.
Празен...

Погледни, тя е някъде там, търсейки себе си
Чудейки се какво би могло да бъде.
Вървейки по ръба между невинност и грях,
Наясно ли си с обстоятелствата?
(Може ли този танц?)

Мама Гъска и всички приказки, изгубени по пътя.
Копринено ъгълче от нейното одеало е всичко, което запази.

Погледни, тя е някъде там, търсейки себе си
Чудейки се какво би могло да бъде.
Вървейки по ръба между невинност и грях,
Наясно ли си с обстоятелствата?
(Може ли този танц?)

(Да, аз съм навън промъквайки се по пътеките на живота.
Ще ме пуснеш ли да вляза?
Ако можех само да извървя пътя с теб...
бях роден за справедливостта.
Ще ми подариш ли този танц?)

Edited by Svil, 20 юни 2008 - 21:52 .

[reader]

Хубава тема.

И чакам с нетърпение появата на Duende.

[duende]

Svil, on Jun 20 2008, 22:51, said:

Iluvatar - Given Away

Аз пък искам да подаря на всички това прекрасно парче, една от най-любимите ми балади в нео-прога. Жалко, че тази прекрасна банда замлъкна напоследък.

Потопете се в очарователната магия на тази интимна песен и си помечтайте малко. Понякога помага.
Iluvatar - Given Away

[reader]

Ами айде да го захващаме отнякъде тогава. Принципно ужасно мразя да пускам стари неща, но тази песенчица беше писана в много неподходящ момент преди повече от година и почти не видя бял свят. Обичам я, защото ми е специална. Пък може и някой друг да докосне трактовката, знам ли...

БАЩА И СИН

Нима това съсипано човече,
потънало на греховете в пороя,
недоспало, мърляво и зле облечено
ТИ имаш смелост да наричаш „сине мой”?
Това изчадие, от болка онемяло,
което никого не може да спаси
от хаоса на този свят, създаден
под твоите ръце? То е детето ти??
Обгърната от низки страсти,
във похот изгоря душата ми,
нощем гърча се в мъки адски,
а всеки ден сънувам рая.
Злините, с имената ми подписани,
всяка грозна мисъл, всеки злобен вик
показват ми, че пак сгрешил си
и аз не съм ти нужен никак.
Напомняш ми при всяка глътка въздух,
че тук съм аз по твоя воля
и дулото, в главата ми насочено,
убива ме, щом дума изговоря.
Но знаеш, че не съм Избраният.
За да заспиш безгрижно - мен измисли.
Не си ме питал искам ли и мога ли
да купя със смъртта си твойта истина.

О, Татко, знаеш ли какво ми причини?
09.01.2007


Barrel of a Gun

Do you mean this horny creep
Set upon weary feet
Who looks in need of sleep
That doesn't come
This twisted, tortured mess
This bed of sinfulness
Who's longing for some rest
And feeling numb

What do you expect to be?
What is it you want?
Whatever you've planned for me
I'm not the one

A vicious appetite
It visits me each night
And won't be satisfied
Won't be denied
An unbearable pain
A beating in my brain
That leaves the mark of cain
Right here inside

What am I supposed to do?
When everything that I've done
Is leading me to conclude
I'm not the one

Whatever I've done
I've been staring down the barrel of a gun

Is there something you need from me?
Are you having your fun?
I never agreed to be
Your Holy One

Whatever I've done
I've been staring down the barrel of a gun

[Змей Горянин]

Бих казал, че ако това е превод на долупосочената песен, то той е дооста свободен. Съвсем различно усещане създава в мен българския и английския вариант.

[violator]

Змей Горянин, on Jun 24 2008, 11:43, said:

Бих казал, че ако това е превод на долупосочената песен, то той е дооста свободен. Съвсем различно усещане създава в мен българския и английския вариант.

За да потвърдим многоликостта на поезията на другаря Гор, прилагам моята трактовка на "Barrel Of A Gun":

На прицел

Това ли слузесто влечуго,
отчаяно и вечно уморено,
което не познава нищо друго,
освен безсъние студено?

Тази изтерзана твар,
загниваща в греховното си ложе,
която някакъв зловещ товар
от плещите си да свали не може?

Предвиждахме го даже и тогава,
докато още дишахме един чрез друг,
че няма как, каквото и да става,
единствен да остана тук!

Негаснеща, неутолима жажда,
на пост застава всяка нощ над мен,
с кошмарите ми се спогажда,
да пазят ме във вечен плен.

А мозъкът ми трескаво пулсира,
позната болка го прорязва,
жигосва злобно, без да спира,
и в костите ми грозен знак изрязва.

Очаквах ли, че ще се скрия,
зад грешките си аз ако застана?
Но ето истината, приеми я -
тук няма как единствен да остана.

На прицел някой ме е хванал,
под мушката му точна криволича.
Мишена лесна пак съм станал,
кой този път зад спусъка наднича!?...

”Ненужен”, бе последната присъда,
отекна с нея и смехът ни мним,
отново никога не искам аз да бъда,
единствен твой,...незаменим.

Ето за онагледяване и самата песен. Ужасно любима!

[marillion]

Змей Горянин, on Jun 24 2008, 11:43, said:

Бих казал, че ако това е превод на долупосочената песен, то той е дооста свободен. Съвсем различно усещане създава в мен българския и английския вариант.

Аз лично останах с впечатлението, че reader споделя с нас своя собствена трактовка по произведението, а не ни представя негов точен превод. И това аз намирам за очарователно. Дори ми напомня за някои мои далечни опити да интерпретирам поезията на Фиш, но мисля да се огранича дотук в изказа...

@Вайли, както винаги право в десятката!!

[Svil]

Може би собствената интерпретация в случая е доста по-удачна. Моя опит за "точен" превод доста осакатява лириката откъм въздействие. За съжаление аз очевидно не съм чак толкова поетична душа и подобен род интерпретации не ми се отдават...

[marillion]

Темата ми е безкрайно интересна. Винаги съм се интересувал от текстовете. Лириката за мен е неразривно свързана с музиката и познавайки текста имаш възможност да нагласиш правилно сетивата си към музикалната форма. Обичам да чета интепретации към любими свои музикални произведения. За жалост има поети, чието перо е толкова символично, че всеки един превод колкото и да е добър подвежда читателя. Затова понякога и прозата казва много. С риск, моят приятел Свил да ми се поразсърди малко, но с огромното желание да дам нов тласък на тази чудесна тема, ще ви предложа малко проза написана от едно двадесет и една годишно момче и представляваща нещо като увод към композоция озаглавена "Музикална кутийка". Предполагам повечето от вас знаят за кого говоря, но да не досаждам...

"Веднъж, когато Хенри Хамилтън Смит младши (8-годишен) играеше на крикет с 9-годишната Синтия Джейн де Блез-Уилиам, чаровната Синтия вдигна твърде високо стика си и грациозно отсече главата на Хенри. Две седмици по-късно Синтия откри в стаята на Хенри музикалната кутийка, която той ревниво пазеше. Отвори я и когато прозвуча "Old King Cole", се появи малък дух. Хенри се бе завърнал, но за жалост не за дълго. Когато застана в средата на стаята, тялото му с детската си душа изведнъж порасна. Романтичните му желания бликнаха и той се опита да ги осъществи със Синтия, но, привлечена от шума, в стаята се втурна Нени, възпитателката, вихрено грабна кутийката, смачка я и по този начин унищожи и нея, и брадатото дете."

[duende]

„Краят на Карнавала”

Навън….

Дъждовни облаци се сбират,

Над булеварда плуват като грозд лилави сълзи .
Цветята ги следят с печални гугли -
Сякаш крехките стъблета ще прекършат,
Ще се протегнат и небето ще целунат,
Прошепвайки му сетния копнеж.

Какъв ли порив цветовете обзема?
Дали ще ни обземе нас?
Уви, невидима е тяхната поема,
Глухи сме за нежния им глас.

Но ето, някой ни зове!
Бяхме деца.

Спомних си – ти в парка ми хвана ръката
и силно тогаз ми туптеше сърцето.
Някак по-цветна ни стана играта,
Когато Циркът пристигна в градчето.

Виж, ето ги!

Пъстрата карнавална трупа
Търкулна се в дъждовна панорама
Парадът отмина, глъчката стихна
Великите Клоуни вече ги няма.

Какъв ли порив ги обзема?
Каква ли страст и теб е превзела?
Невидима е черно-бялата поема
Щом дойде краят на Карнавала….

Прегърнах те, приветствахме
Луната -
Тънка сребърна усмивка, прерязана в нощта

За първи и за сетен
път изгряла в нас...




Dead Can Dance - The Carnival is Over



Outside
The storm clouds gathering,
Moved silently along the dusty boulevard.
Where flowers turning crane their fragile necks
So they can in turn
Reach up and kiss the sky.

They are driven by a strange desire
Unseen by the human eye
Someone is calling.

I remember when you held my hand
In the park we would play when the circus came to town.
Look! over here.

Outside
The circus gathering
Moved silently along the rainswept boulevard.
The procession moved on the shouting is over
The fabulous freaks are leaving town.

They are driven by a strange desire
Unseen by the human eye.
The carinval is over.

We sat and watched
As the moon rose again
For the very first time.

[Sailing Ships]

Ария - "Изгубеният Рай" ...
http://www.zazz.bg/play:188abb63

От край до край,
Небето изгаря в огън
И в него изчезват
Всички надежди и мечти.

Но ти заспиваш
И ангел долита при теб,
Ще избърше сълзите ти,
За да се смееш насън.

Припев:
Заспивай,
На ръцете ми заспи,
Заспивай под пеенето на дъжда

Далеч,
Там, където небето свършва,
Ти ще откриеш изгубения рай.

В съня хитър демон
Може да мине през стената
Диханието на спящите
Той умее да похищава.

Не трябва да се боиш,
Душата ми ще бъде до теб,
За да пази до изгрева
Твоите съновидения.

Припев:
Заспивай,
На ръцете ми заспи,
Заспивай под пеенето на дъжда.

Далеч,
Там, където небето свършва,
Ти ще откриеш изгубения рай.

Ще поставя дланите си
Напълни ги с твоята болка,
Напълни ги с печал,
Със страх от глуха тъмнина

И ти няма да узнаеш
Как небето изгаря в огъня
Как животът разбива
Всички надежди и мечти.

Припев:

Заспивай,
На ръцете ми заспи,
Заспивай под пеенето на дъжда.

Далеч,
Там, където небето свършва,
Ти ще откриеш изгубения рай.

[reader]

@ marillion

И на мен. Обожавам разнообразието.
Някой ден искам да направя или видя превод на песен изцяло в проза.

Edited by reader, 25 юни 2008 - 10:31 .

[reader]

НИЧИЕ МОМИЧЕ

Свещените писания прерових неуморно,
мистериите Му опитах да повторя,
четох толкова поети и мислители,
човешкото сърце да разберат опитали.

На шир и длъж вселената пребродих
и търсих отговор, но той не ме споходи.
Не проумявах как така се случи,
че тя сама посреща свойта участ.

Обичах я и още я обичам,
по кожата ми тя пълзи и във кръвта ми диша.
Лицето й ми се явява, щом ме лъхне вятъра,
с очи метални и коса развяла както някога.

Студените й устни с цвят на стъклен скреж
ме режат. Още помня силния копнеж,
когато лятото в очите й напираше
жаждата неутолима да засити.

Но любовта не позволява някои неща,
държах ръката й тогава, а сега...
Не знам и нямам никаква идея как
сама тя обитава онзи мрак.

А роклята от всичко най-обичах,
онази - с извезаните теменуги по гърдите й.
Писмата ми до нея, колко страст събрали,
накрая в кофата боклук се бяха озовали.

Жесток бях с нея, зъл и злобен.
И колкото да исках призрака й да положа в гроба,
през мен минава той, на нея ми прилича.
Защо и как тя още може да е ничие момиче?

**************
NOBODY'S BABY NOW

I've searched the holy books
I tried to unravel the mystery of
Jesus Christ, the saviour
I've read the poets and the analysts
Searched through the books on human behaviour
I travelled this world around
For an answer that refused to be found
I don't know why and I don't know how
But she's nobody's baby now
I loved her then and I guess I love her still
Hers is the face I see when a certain mood moves in
She lives in my blood and skin
Her wild feral stare, her dark hair
Her winter lips as cold as stone
Yeah, I was her man
But there are some things love won't allow
I held her hand but I don't hold it now
I don't know why and I don't know how
But she's nobody's baby now
This is her dress that I loved best
With the blue quilted violets across the breast
And these are my many letters
Torn to pieces by her long-fingered hand
I was her cruel-hearted man
And though I've tried to lay her ghost down
She's moving through me, even now
I don't know why and I don't know how
But she's nobody's baby now
She's nobody's baby now
Nobody's baby now
She's nobody's baby now

NICK CAVE & THE BAD SEEDS

[marillion]

ПИТЪР ГЕЙБРИЪЛ
"Кръвта на Рая"

Видях своето отражение,
видях го в прозореца,
видях мрака в своето сърце,
мидях знаците на своето несъвършенство.
Те са били там от самото начало
и мракът има още работа за вършене.
Завързаният акорд се разплита,
горещ и свят.
О, те седят нависоко,
толкова сигурни в това, което купуват.

В кръвта на Рая,
лежат жената и мъжът,
с мъжа в жената
и жената в мъжа,
в кръвта на Рая,
лежат жената и мъжът.
Ние искахме това единство
на жената и мъжа.

Хватката ми постепенно отслабва,
мисля, че загубих своята воля,
да, мисля, че я пропилях.
Вече не съм сигурен,
а на кредит не приемат,
приемат само злато.
Нож или разпятие аз виждам,
да държиш в ръцете си тъй здраво.
Разстоянието между теб и мен постоянно расте,
аз просто не разбирам.

В кръвта на Рая,
лежат жената и мъжът,
с мъжа в жената
и жената в мъжа,
в кръвта на Рая,
лежат жената и мъжът.
Ние искахме това единство
на жената и мъжа.

Когато те помоля, ти пускаш ме да вляза,
сред тази нежност аз отплавам,
никаква сигурност, нищо на което да разчиташ.
Спирам и замирам за момент,
о, какъв момент,
момент на забрава,
момент на блаженство.

Чувам далечен гръм
от милиони неизслушани души,
виж как всяка търси покой,
за да запълни своята дупка.

В кръвта на Рая,
лежат жената и мъжът,
с мъжа в жената
и жената в мъжа,
в кръвта на Рая,
лежат жената и мъжът.
Ние искахме това единство
на жената и мъжа.

Направихме всичко, което можахме,
в кръвта на Рая.
Приключихме там, където започнахме -
с мъжът и жената,
и жената в мъжа.
И всичко бе заради
единството на жената и мъжа.


PETER GABRIEL
"Blood Of Eden"

I caught sight of my reflection
I caught it in the window
I saw the darkness in my heart
I saw the signs of my undoing
They had been there from the start
And the darkness still has work to do
The knotted chord's untying
They're heated and they're holy
Oh they're sitting there on high
So secure with everything they're buying

[Chorus:]
In the blood of Eden
Lie the woman and the man
With the man in the woman
And the woman in the man
In the blood of Eden
Lie the woman and the man
We wanted the union
Oh the union of the woman
The woman and the man

My grip is surely slipping
I think I've lost my hold
Yes, I think I've lost my hold
I cannot get insurance anymore
They don't take credit, only gold
Is that a dagger or a crucifix I see
You hold so tightly in your hand
And all the while the distance grows between you and me
I do not understand

[Chorus]

At my request, you take me in
In that tenderness, I am floating away
No certainty, nothing to rely on
Holding still for a moment
What a moment this is
Oh for a moment of forgetting, a moment of bliss
Heyyyyyyyyyyyyyyyyy

I can hear the distant thunder
Of a million unheard souls
Of a million unheard souls
Watch each one reach for creature comfort
For the filling of their holes

In the blood of Eden
Lie the woman and the man
With the man in the woman
And the woman in the man
In the blood of Eden
We wanted the union
Of the woman and the man

In the blood of Eden
Lie the woman and the man
I feel the man in the woman
And the woman in the man

In the blood of Eden
Lie the woman and the man
I feel the man in the woman
And the woman in the man

In the blood of Eden
We've done everything we can
In the blood of Eden
Saw the end as we began
With the man in the woman
And the woman in the man
It was all for the union
Oh, the union of the woman, the woman and the man.

[wolfy]

Една доста безлична песен, но с много любим текст и на любима група. Преводът е от немски.

БУНТАР

1.Бях бунтар във войната за свободата
на Шотландия, с Уилям Уолъс от победа
към победа, на самият стол на мъченията
не изчезна моята смелост, аз бях един
бунтар - за свободата течеше моята кръв!

2. Бях сержант при генерал Лий,
в сивата кавалерия на Юга, в блатата
на Луизиана изгарян от треска,
аз бях един бунтар - за свободата течеше
моята кръв!

3. Бях върколак на сянка подобен, през
последните дни на великия Райх -
ей вие, с белите знамена, бъдете
нащрек, идва бунтарят и ще потече
вашата кръв!

4. Бях въстанник в Украйна, гонехме
Червената армия, бесни от омраза и
замайваща ярост, аз бях един бунтар -
за свободата течеше моята кръв!

5. Бях на 17 юни там срещу съветските
танкове и народната милиция, коктейлите
"Молотов" горяха така хубаво... аз
бях един бунтар - за свободата течеше
моята кръв!

6. Аз съм бунтар и такъв ще си остана
никой няма да ме изгони от страната ми,
председателската сган да върви в ада!
Аз съм бунтар - моята кръв ври за свободата,
да аз съм бунтар, за свободата кипи моята кръв,
аз съм бунтар – за свободата тече моята кръв!

[Svil]

wolfy, on Jun 28 2008, 00:04, said:

Една доста безлична песен, но с много любим текст и на любима група. Преводът е от немски.

Така като гледам текста, хич не е безлична песента, даже е доста съдържателна

[Rebel]

Svil, on Jun 28 2008, 08:57, said:

Така като гледам текста, хич не е безлична песента, даже е доста съдържателна

Wolfy я нарича безлична според мен, защото е акустична и няма кой знае каква мелодия, но наистина текстът компенсира останалото
Хубав превод впрочем, обаче в оригинал е по-въздействащо

[wolfy]

Svil, on Jun 28 2008, 08:57, said:

Така като гледам текста, хич не е безлична песента, даже е доста съдържателна

Текстът си е съдържателен, но в музикално отношение песента е Само началото и е хубаво.

Rebel, on Jun 28 2008, 10:57, said:

Wolfy я нарича безлична според мен, защото е акустична и няма кой знае каква мелодия, но наистина текстът компенсира останалото

[cadaurus]

НАТЮРМОРТ

Крепостта носи ехото на хиляди безмълвни гласове:
"В какво се превърнахме?"
"Какви избрахме да бъдем?"
...
Сега, когато сричките в името изчерпват живота,
когато Боговете на прага ни чакат,
нищо вече няма да е същото.
Помниш ли, когато животът ти беше в краката?
Помниш ли, когато липсваше заплахата смъртна?
Скоро ти разбра, че силата живителна
е скуката, която смяташе за вредна.
А думи като воля и спасение не значат нищо,
погълнати от вещата инерция.

Мисля си, от всичко съм свободен -
от възраст, страх и смърт.
Но защо ли се преструвам?
Същността ни изпари се.
Познатите ни вкусове са изцедени,
заменени от стерилна чистота.
Така живееш през милионите години -
кръговрат на сълзи и на смях,
така живееш, свеждайки живота
до дишане, хранa, изхождане и пиене,
съвокупление, повръщане, спане,
потъване надолу и надолу,
докато убиеш цялото си време,
обезсмислено веднъж завинаги.

Махнем ли страха си от смъртта,
остават само купища преструвки.
Подведем ли всеки муден дъх под строй,
отегчени от екстаза нескончаем,
ще се целим жадно в годежния пръстен,
ще гоним онази, що вечност ни дава.
Каква налудничава идея!
Жаждата обаче все така ще изгаря.

Коя е онази най-тъпа от всички болки?
Толкова тъпа, че не затварям очите си без да я усетя?
Кое мизерно отчаяние би срутило безкрая из основи?
Как да платим за онова, което сме придобили?
Как да разберем какво сме спазарили и какво - изгубили?
И от какво сме отстъпили без да знаем, че изобщо съществува?

Останаха ли сили да довършим борбата,
борбата срещу времето и смъртта?
Всичко, което имахме, е отлетяло.
Усилията ни да надмогнем собствения си бит
разкриват кухия кънтеж на фалша:
надежди, хвърлени напразно,
илюзии за избавление.

Но ето, постлано е брачното ложе,
зестрата вече платена е.
Беззъба, мършавата вечност приветства ме,
в чаршафите на ложето сгушена .
Обвързвам се с вехнещото тяло на жена ми,
и оставам неин завинаги,
неин завинаги,
неин завинаги,
затворен във натюрморт.

Still Life
Van der Graaf Generator

Citadel reverberates to a thousand voices, now
dumb:
What have we become?
What have we chosen to be?
Now, all history is reduced to the syllables of
our name-
nothing can ever be the same:
now the Immortals are here.
At the time it seemed a reasonable course
to harness all the force
of life without the threat of death,
but soon we found that boredom and inertia
are not negative, but all the law we know,
and dead are will and words like survival.

Arrival at immunity from all age, all fear and
all end...
why do I pretend?
Our essence is distilled
and all familiar taste is now drained,
and though purity is maintained
it leaves us sterile,
living through the millions of years,
a laugh as close as any tear;
living, if you claim that all
that entails is breathing, eating, defecating,
screwing, drinking,
spewing, sleeping, sinking ever down and down
and ultimately passing away time
which no longer has any meaning.

Take away the threat of death and all you're
left with is a round of make-believe.
Marshal every sullen breath and though you're
ultimately bored by endless ecstasy
it's still the ring by which you hope to be
engaged
to marry the girl who will give you forever-
it's crazy, and plainly
that simply is not enough.

What is the dullest and bluntest of pains,
such that my eyes never close without feeling it
there?
What abject despair demands an end
to all things of infinity?
If we have gained, how do we now meet the
cost?
What have we bargained, and what have we
lost?
What have we relinquished, never even knowing it
was there?

What chance now of holding fast the line,
defying death and time?
Everything we had is gone,
everything we laboured for and favoured more
than earthly things reveals the hollow ring
of false hope and false deliverance.

But now the nuptial bed is made,
the dowry has been paid:
the toothless, haggard features of eternity
now welcome me between the sheets
to couple with her withered body - my wife.
Hers forever,
hers forever,
hers forever
in still life.

[duende]

Бегълци

Северът далеч остана, но остави
В гърдите хорски леденото си сърце
Югът вдъхна топла жар в утробата на
Пепелна земя и я забрави
А аз се скитах без посока, уморен
Нейде между севера и юга…

Когато те намерих…

На нощта неверна
Зората заличи кошмарните следи
И слънцето – на златото владетел
С огнена целувка мрака победи

На пръсти ветровете стъпиха в света
И се родиха твърде много разуми в една глава

Лятото прегърна, стопли,
Нашите преплетени тела
И презрели тежък августовски упрек
Ние танцувахме,
Усмихнати приветсвахме света

И пътят дълъг на преплетените ни ръце
По който носим кръста си присъден
На границата между пясък и море
Разбрахме колко хубаво е заедно да бъдем
И че никой никога не ще ни спре

Прегърнахме се и заминахме на запад
Към онзи запад там – на края на света…

Където всички дни ще свършат своя път
И цветовете сиви в златно ще се претопят
Приятелите верни ще ни носят на ръце
Ще ваем облаци от огън
Из приказно небе…
Ще заминем с теб накрай света
Там…там ще намерим любовта

Там ще прекараме последните си дни
Разказали историите си на кой ли не
Поне опитахме, нали?
Светът така и никога не ни прие.

Но отворихме врати и пуснахме сред дим
Слънцето в сърцата ни да влезе
Щастливи сме, но извинение дължим,
На другите - затворници
На всички тези
Които нивга пътя не успяха да открият

Не ни корете, че сме бегълци
От живота който ни изхрани
Заедно сме – вече не боли
Тъй късно е да търсим
причини разпиляни
като камъчета по трънливия обратен път…

Бездомници сме
Носим всичко свое
В окъсани кесии
Нямаме какво да кажем
Нито кимаме с глава
На доводите ви
Но знаем щастие какво е –

Сами сме…
Но сами сме сме двама.

Refugees
Van Der Graaf Generator

North was somewhere years ago and cold:
Ice locked the people's hearts and made them old.
South was birth to pleasant lands, but dry...
I walked the waters' depths and played my mind.

East was dawn, coming alive in the golden sun:
the winds came gently, several heads became one
in the summertime, though august people sneered;
we were at peace, and we cheered.

We walked along, sometimes hand in hand,
between the thin lines marking sea and sand;
smiling very peacefully,
we began to notice that we could be free,
and we moved together to the West.

West is where all days will someday end,
where the colours turn from grey to gold,
and you can be with the friends.
And light flakes the golden clouds above;
West is Mike and Susie,
West is where I love.

There we shall spend our final days of our lives,
tell the same old stories... yeah well, at least we tried.
So into the West, smiles on our faces, we'll go;
oh, yes, and our apologies to those
who'll never really know the way.

We're refugees, walking away from the life
that we've known and loved;
nothing to do nor say, nowhere to stay;
now we are alone.
We're refugees, carrying all we own
in brown bags, tied up with string;
nothing to think, it doesn't mean a thing,
but we can be happy on our own.
West is Mike and Susie,
West is Mike and Susie.
West is where I love,
West is refugees' home.