АААААААААААААААААААААААААА, НЕЕЕЕЕЕЕЕЕ, ЧАКАЙ МАЛКО....
Quote
Tа, едва ли има смисъл да обяснявам, какава наслада изпитах снощи и колко щастлив се почувствах, когато все още зашеметен от филма, пред очите ми светна първият от финалните надписи - "Director: Anton Corbijn"
И АЗ, И АЗ...
![:rolleyes:](http://forums.katehizis.com/public/style_emoticons/default/smile.png)
Толкова бях щастлив, че филмът най-сетне приключи, че от наслада рипнах и хунах навън.
Веднага се постарах да забравя последната една трета от филма.
Толкова рядко съм на едно мнение с Петьо (нищо не разбира горкото ни от кино, ни от музика) - че не може да не дойда да го отбележа тук (за да ми го напомня после постоянно).
Аз съм донякъде съгласен с Violator, но си мисля, че (очаквано) като огромнейш фен на Антон малко е пристъпил отвъд границите на обективността в хвалебствията си.
Ако се концентрираме върху работата Корбинова - ще кажа, че в кой да е свой клип (примерно NEVER LET ME DOWN, или кой да е друг клип, който е правил на U 2, Metallica или R.E.M.) той ми разказва много повече отколкото в този над 2-часов филм. Една трета от филма е напълно излишна и не носи нищо, абсолютно нищо - говоря за частите, в които Йън влиза в някоя стая, стои и гледа като прегазена медуза, и после излиза... само за да влезе пак в друга стая и да направи същото. Или безкрайно съдържателни разговори по телефона, в които две минути си разменят Хай, Хай, Хай... Или диалозите между Аник и Йън - ами аз по-безсмислени и фалшиви диалози не съм виждал във филм отдавна. В същото време слушаш стиховете на този човек, който с един ред ти казва повече от половин час идиотски брътвения... И онова за Манчестър Сити не беше даже забавно - беше някак, никакво. И понеже - подозирам как ше ми кажеш че е реалистично и затова... Ами НЕ, нямаше ЖИВОТ в диалозите им.
Не мисля, че вината е на Корбийн, обаче. Просто историята я няма. Последната третина от филма не е и драматична, тя е просто... никаква. И обяснението за това (и всеки трябва да го има наум като гледа този филм) е, че филма е направен (ще го напиша с главни букви) по АВТОБИОГРАФИЧНАТА КНИГА НА ДЕБОРА КЪРТИС "Touching from a Distance". Тя даже е и съпродуцент на филма...
Не че я обвинявам в пълна необективност или изопачаване на събитията, но не мисля, че гледната точка на измамената съпруга е най-обективната по принцип. Това обяснява защо половината филм имах усещането, че главния герой е Дебора- светицата-майка, а не Йън, и защо всичко беше описано по един такъв, никакъв начин. Банално, тъпо и очаквано. Такова клише, че чак ти накъртва.... Не обвинявам за това Антон, обвинявам Дебора. Защо ли???
Ами защото за мен Йън Къртис е нещо далеч, далеч повече, от безчувствен, меланхоличен епилептик, който мами жена си със своя фенка. Това ми липсваше в този филм - този Йън, който е написал тези песни - него не го видях. Именно затова тези 4-5 песни (не бяха целите, но поне това, което беше), поставени много точно от Антон на точно определени места във филма, ми разказаха мноооооооооого повече за Йън Къртис, отколкото всичко друго между тях. Даже само четейки текста - го разбирах далеч по-добре, отколкото всичко друго във филма. Ако Антон бе само подредил песни от концертно изпълнение на Джой Дивижън - щеше да е разказал много повече, отколкото този филм.
Тозии филм е точно НЕВДЪХНОВЕН. Защото е ИСТОРИЯТА НА ДЕБОРА. Но защо Антон е решил да използва точно тази книга като основа, не знам...
Представи си, че това не бе филм за известна култова личност, а за някой друг - обикновен човек - щеше да е абсолютна тъпня, нали??? Половината филм се питах - ЗАЩО го гледам този филм??? - и единствената причина беше, защото е за Йън.
Ааааа, и много ми е интересно какво мислят Бърнард, Питър, Джилиън и Стивън за този филм - та те в него бяха представени не като мизансцен, ами като някакви пълни идиоти от Сириус, които по погрешка са се оказали ей-тъй неволно на една сцена с Йън Къртис. Оооопс, Джилиън даже я няма до последната сцена от филма.
И пак ще кажа - не знам ти доколко си фен на Къртис и на Joy Division. И може би аз говоря пристрастно като луд фен. Но аз от музиката знам и съм научил много повече за ЧОВЕКА ЙЪН КЪРТИС, отколкото от този филм. И онзи Йън тук ми липсваше.
И пак обвинявам за това Дебора, жена му. Йън е представен половинчат (ако не и четвъртичат), но Аник е представена пък съвсем никак - някаква шматка, която цъфва от нейде, разменя три лафа с Къртис и той лапва и зарязва жена си с детето... По едно време след незнамколко месеца - тя както си седи на пода се сеща да го пита за любимия му филм и любимия му цвят, все едно току ще я забрал от Околовръстното. Направо апогея на откриването и споделянето между двама човека. Такава интимност, такава любов... Ами хубаво, ама само не ми казвай, че това е РЕАЛНОСТТА, не вярвам да си толкова наивен...
Иначе визията на Корбийн е ВЕЛИКА, решението за черно-бяла визия е страхотно, играта на актьорите (доколкото сценария позволява) е велика. Сцените от Манчестър през 70-те са прекрасни.
Но на мен СЪРЦЕТО МИ СЕ КЪСА, като си мисля, колко по-невероятно прекрасен можеше да е този филм, колко по-запомнящ се и сграбчващ... ако не беше плитката и посредствена история.
Шансът е пропуснат... за съжаление. Втората половина от филма е ужасна, ужасна... банална и безсмислена.
Предпочитам да забравя този филм и да си пусна Isolation и Dead Souls.
П.С.: Violator, не се конфронтирам с мнението ти, нито очаквам да те убедя - напротив с голям интерес прочетох това, което си написал. Просто мисля, че от фенство към Корбийн си про пуснал другото.
Ако моят тавариш Сатир не е разбрал пак нещо от горенаписаното - съм готов да му преведа отново всичко на турски, унгарски, гръцки или синдарин. Но поне очаквам, ако реши пак да трие, да ми прати бележка... може и на китайски.