67 replies to this topic

[duende]

georid, on Oct 28 2008, 17:04, said:

Е ли полковник Курц лузър? - въпросът, който изниква.

Ще си позволя да отговоря, намесвайки се без да питам като съседката Леля Сийка в задълбочения спор.

Полковник Курц е най-големия лузър от всички, защото въпреки своята могъща личност се е отказал да печели. Той приветства своя убиец, сякаш търси смъртта.

Малко уточнение:
Но полковника е най-вече спинофф. Той е образ, преправен според актуалното тогава Виетнамско послание (дали съвременният Курц носи тюрбан?)
В новелата на Джоузеф Конрад "Сърцето на Мрака" Курц е просто луд. Един малък човек, изправил се пред неумолимото древно същество на преплетени лиани и тежки дъждолюбиви растения - джунглата.
Колкото повече навлизаш в джунглата (плашещата неизвестност) толкова повече тя навлиза в теб. И ако не намериш Звяра, намираш лудостта.

Докато при Супертрамп е различно. Той не навлиза в джунглата, подтикван от алчност или любопитство. Той бяга в уютна зелена пустиня, където да остане сам съсм себе си. В дивото.

[Undertow]

Пийпъл, защо не пуснете отделна тема за филмчето

[the beer hunter]

Quote

Е ли полковник Курц лузър?

Хе, интересен въпрос!
Е ли?

Isn't it judgement that defeats us?

[marillion]

duende, on Oct 28 2008, 17:17, said:

В момента, в който филма се възприеме като импресия и като дзен-путъване към себе си, всичко е ясно.

Започвам да разбирам защо този филм не успя да ме грабне. Така и не ги научих тези работи с дзен-пътуванията към себе си...

duende, on Oct 28 2008, 17:17, said:

Супертрамп не се интересува от света и възприятията му - той бяга от тях.

Съвършено вярно...

duende, on Oct 28 2008, 17:17, said:

В стремежа си да намери себе си.

Аз бих нарекъл това стремеж към абсолютната безхарактерност...

duende, on Oct 28 2008, 17:17, said:

Шон Пен е решил да придаде романтичен облик, красив нюанс на едно самоубийство.

Съвършено вярно...

Изводът?

Няма нищо романтично в това човек да наблюдава как друг човек се самоубива от безхарактерност...

[wiktory]

duende, on Oct 28 2008, 17:30, said:

Ще си позволя да отговоря, намесвайки се без да питам като съседката Леля Сийка в задълбочения спор.

Полковник Курц е най-големия лузър от всички, защото въпреки своята могъща личност се е отказал да печели. Той приветства своя убиец, сякаш търси смъртта.

героят от "В Дивото" търси - абсолютната свобода.
такава няма.
той бяга от "джунглата" в себе си. но не търси Звярът вътре.
"Звярът" е обстоятелство. отвън неговия свят.
там, където намира топъл прием и човешка подкрепа вместо Звяр, имаме като поведение - неспособност за себеутвърждаване и социална адаптация.
а това си е бягство.
в природата. или по точно там, където не стъпва човешки крак.
или мястото, на което е неуязвим.

Quote

Малко уточнение:
Но полковника е най-вече спинофф. Той е образ, преправен според актуалното тогава Виетнамско послание (дали съвременният Курц носи тюрбан?)
В новелата на Джоузеф Конрад "Сърцето на Мрака" Курц е просто луд. Един малък човек, изправил се пред неумолимото древно същество на преплетени лиани и тежки дъждолюбиви растения - джунглата.
Колкото повече навлизаш в джунглата (плашещата неизвестност) толкова повече тя навлиза в теб. И ако не намериш Звяра, намираш лудостта.

Докато при Супертрамп е различно. Той не навлиза в джунглата, подтикван от алчност или любопитство. Той бяга в уютна зелена пустиня, където да остане сам съсм себе си. В дивото.

то не е "уютна зелена пустиня, където...."
това е неговата пещера. в която никой не му избира битките. в която никой не му чисти издраните колене, но и в която никой не изправи раменето му...

за да завърши в крайна сметка с прозрението, че каквото и щастие да преследваш и да спечелиш, то не е щастие, ако не бъде споделено.

според мен.
иначе страшно харесах филма. за първи път го гледах извън бг, без субтитри и т.н.
впоследствие късно свалих и саундтрака....
много добър филм на Шон, много добър.

[duende]

Вий, уважаеми, като не намирате нищо романтично в това, не гледайте таквиз филми.
Явно сте съвсем ампутиран от настроенията и емоциите, интересуващи гусина Шон Пен и мен (ний често ги бистрим на чашка).

Странно ми е само, че наричаш пътуването към себе си безхарактерност, а същевременно харесваш "Пилето" на Уортън и Паркър

[marillion]

duende, on Oct 28 2008, 19:29, said:

Странно ми е само, че наричаш пътуването към себе си безхарактерност, а същевременно харесваш "Пилето" на Уортън и Паркър

Ха-ха, не устоя на провокацията, нали?

Грешен пример даде, приятелю Дуенде. Много грешен и по всяка вероятност си даваш сметка затова. А, може би и ти като мен, се опитваш да ме провокираш към анализ и съпоставка на творчеството паркърово с повествованието шон-пеново? А това боя се, е немислимо. Най-малкото защото последното е основано върху действителни събития, а героят на Паркър има своята основателна причина да бъде различен?

Не! Не бих тръгнал да сравнявам напълно несравними възприятия.

Да се върнем към дискутирания Into the Wild, там струва ми се, е някак по-уместно да търсим "нещата от живота".

Как уважаеми, би могъл да оправдаеш пътуването на Супертрамп към себе си, ако това пътуване предварително е обречено на неуспех? Как? И задавам този въпрос в чисто житейски план, все пак говорим за действителен случай.

Какво би могло да те накара да оправдаеш алексовото бягство от действителността, скрито под романтичния девиз "свобода на мисълта"? И не е ли цялата тази шумотевица около този филм предизвикана от точно две неща - дъбър саундтрак и вендерсово роуд мууви повествование?

[wiktory]

в човешката ни природа е заложено. няма как да знаеш предварително дали е обречено на неуспех.
още по-малко от кого?!

оцеляване е думата, Жорж

и тук Шон се е справил префектно. просто е отцепил - "стадния" инстинкт, априори.

нима в обществото ни няма такива случаи.....
познати са ми като деликуентни, деликвантни, асоциативни и прочее....
това са нещата от живота.
останалото е наистина страхотна музика

Edited by wiktory, 28 October 2008 - 20:08 PM.

[fantucho_]

...а на мен просто ми се ходеше в планината...

Одобрено или не, филмът си ми хареса - не знам защо. Дали защото Лондон ми е любим писател, дали защото харесвам природата или просто защото така съм го почувствал (може и без причина).
Но филмът ми хареса.
А това дали Супертрамп е умрял свободен или не - той си знае.
Поел е пътуване към абсолютната свобода, макар и тя да е невъзможна. Но за един миг той се е почувствал щастлив там, където е. Почувствал се е свободен. Миг, който определя целия филм.
Сега ще се почне спора какво е свобода, който е супер субективен и безсмислен... Но щом той се почувствал свободен (даже и за миг) има ли право някой да му каже дали това е свобода или безхаберие?

[rodd1ck]

Че той накрая не се чувства особено свободен, агонизирайки самотен, когато самоубийството малко по малко се осъществява, благодарение на егоизма му, на обременеността, че даже и глупостта.
Въобще филмът има някои качества, които влияят силно на едни, но за други не са достатъчни. А личното ми мнение е, че Шон Пен не е особено блестящ в тоя си опит.

[fantucho_]

Не казах, че той умира свободен. Казах, че в един малък миг той се е почувствал свободен. А щом той даже и за малко е открил истинската свобода за себе си, то никой не може да му я отнеме, колкото и доказателства да има. Свободата е нещо лично и различно за всеки.

За това се ядосвам на часовете по етика и право. Защото ни учат на неща, които са индивидуални.

[wiktory]

fantucho_, on Oct 28 2008, 20:49, said:

Не казах, че той умира свободен. Казах, че в един малък миг той се е почувствал свободен. А щом той даже и за малко е открил истинската свобода за себе си, то никой не може да му я отнеме, колкото и доказателства да има. Свободата е нещо лично и различно за всеки.

За това се ядосвам на часовете по етика и право. Защото ни учат на неща, които са индивидуални.

и трябва да се ядосваш!
еле пък да знаеш какво става в часовете по психология.....


това, което каза е - "Казах, че в един малък миг той се е почувствал свободен.."
" Поел е пътуване към абсолютната свобода, макар и тя да е невъзможна. Но за един миг той се е почувствал щастлив там, където е. Почувствал се е свободен. Миг, който определя целия филм. "

а един живот определя ли този миг? ама айде сега сериозно, че вече се разплаках

[fantucho_]

wiktory, on Oct 28 2008, 20:52, said:

и трябва да се ядосваш!
еле пък да знаеш какво става в часовете по психология.....
това, което каза е - "Казах, че в един малък миг той се е почувствал свободен.."
" Поел е пътуване към абсолютната свобода, макар и тя да е невъзможна. Но за един миг той се е почувствал щастлив там, където е. Почувствал се е свободен. Миг, който определя целия филм. "

а един живот определя ли този миг? ама айде сега сериозно, че вече се разплаках

Ако абсолютната свобода е това, което той търси, то според мен не животът му определя този миг, а този миг определя живота му.
Сори за плача , но не мога да изказвам мнението си като вас (за което много ви се кефя), а си го казвам, както си го разбирам. По принцип не обичам анализите (да, и на часовете по литература се дразня) и си казвам нещата така, както си ги разибрам.

[marillion]

fantucho_, on Oct 28 2008, 20:56, said:

Сори за плача , но не мога да изказвам мнението си като вас (за което много ви се кефя), а си го казвам, както си го разбирам.

Което разбира се съвсем не е вярно.
Не ми вярваш?
Ето, виж сам:

fantucho_, on Oct 28 2008, 20:56, said:

Ако абсолютната свобода е това, което той търси, то според мен не животът му определя този миг, а този миг определя живота му.

Успял си да кажеш много с малко думи, а не като мен малко с много думи...
Браво!

[wiktory]

fantucho_, on Oct 28 2008, 20:56, said:

Ако абсолютната свобода е това, което той търси, то според мен не животът му определя този миг, а този миг определя живота му.
Сори за плача , но не мога да изказвам мнението си като вас (за което много ви се кефя), а си го казвам, както си го разбирам. По принцип не обичам анализите (да, и на часовете по литература се дразня) и си казвам нещата така, както си ги разибрам.

"Ако абсолютната свобода е това, което той търси"

свободата, пък била тя и абсолютна се измерва със същото - свобода.
килограмите се измерват с килограми, не с литри.
тоест, не "такава, каквато търси", а такава, каквато е.


"то според мен"
и според мен.
в последно време внимавам да го напиша под мненията си.

"не животът му определя този миг, а този миг определя живота му"
"за един миг той се е почувствал щастлив там, където е. Почувствал се е свободен. Миг, който определя целия филм"

той се е почувствал... ето, че пак се връщаме отначало. той се почувства, той се е почувствал, той искаше да почувства и т.н. глаголности не са релевантни на обстоятелството тук и в момента.
той е - част от хранителната верига - това определя мига. този миг определя живота му.
живота не му определи това. животът му бе изпъстрен с благосклонности....

"Миг, който определя целия филм"
филм = живот?!

[Димо]

Има ли някакво значение дали е луузър или не? Факт е, че Александър Супертрамп бяга от заобикалящия го прозаичен свят, за да се бори със себе си, да намери себе си. В пътуването към заветната цел Аляска (Смъртта), той се изправя срещу двете най-големи фобии - страха от смъртта и страха от самотата. Накрая бива победен и от двете, следователно е луузър, но какво от това. За мен е по-важна самата борба и търсенето от крайния резултат.

Абсолютната свобода е химера и това се вижда в целия филм. Дори да си в най-дивата гора, заобиколен от секвои и храсти, все ще се намери някой самолет, за да ти напомни, че човечеството е навсякъде, и по земята, и в небето. Да се скриеш е невъзможно, да избягаш тоже. Може ли самоубийството да бъде бягство? Не знам.

Както и да е. "Into the wild" е един рядък бисер в киното. Изобилстващ от красиви картини, романтичен сюжет, прекрасна музика. Само то – киното - е способно да даде всичко това накуп. 148 минути оргазъм за сетивата.

Според мен.

[little'circle]

Задълбали сте... Четири пъти исках да възразя, ама после се сетих, че четири е човешкото число, гршно и така-нататъка и се отказах.

Само на fantucho_ ще кажа, че ако погледне психологията, етиката и литературата не като налагане на мнение за лични неща, а като на възможност да надникне в главите на другите и да види те какво мислят за личните си неща, ще види че има е нещо забавно в цялата история.

А иначе аз последно гледах "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" .Български. Със актьори сърби и немци. Ибългари де. Много, много харесах дядото, много живи очи има, истински Актьор. Филмът като цяло ми хареса. Простичък и хубав.

Edited by little'circle, 28 October 2008 - 21:25 PM.

[fantucho_]

wiktory, on Oct 28 2008, 21:13, said:

"Ако абсолютната свобода е това, което той търси"

свободата, пък била тя и абсолютна се измерва със същото - свобода.
килограмите се измерват с килограми, не с литри.
тоест, не "такава, каквато търси", а такава, каквато е.
"то според мен"
и според мен.
в последно време внимавам да го напиша под мненията си.

"не животът му определя този миг, а този миг определя живота му"
"за един миг той се е почувствал щастлив там, където е. Почувствал се е свободен. Миг, който определя целия филм"

той се е почувствал... ето, че пак се връщаме отначало. той се почувства, той се е почувствал, той искаше да почувства и т.н. глаголности не са релевантни на обстоятелството тук и в момента.
той е - част от хранителната верига - това определя мига. този миг определя живота му.
живота не му определи това. животът му бе изпъстрен с благосклонности....

"Миг, който определя целия филм"
филм = живот?!

Свободата не е ли нещо различно за всекиго? Различни разбирания за нея и т.н. По какъв начин се измерва? Някак си усета за свобода не е точна наука.
Да, според мен е така. И аз не изпадам във възторг, когато някой си изказва мнение и най-накрая пише "Ама това си е лично мое мнение". Явно ми е станало паразитно.
И да, той се чувства свободен, намерил това, което търси, макар и веднага след това да го губи. Супертрамп не се задълбава в хранителната верига, не иска да знае мястото си в нея.
Просто иска да намери свободата си. Щом той я е усетил защо трябва да разпъваме идеалите му на кръст?
Използвах думата "филм", защото филмът отразява живота му. Но признавам, не я използвах много на място.........

[fantucho_]

little'circle, on Oct 28 2008, 21:25, said:

Само на fantucho_ ще кажа, че ако погледне психологията, етиката и литературата не като налагане на мнение за лични неща, а като на възможност да надникне в главите на другите и да види те какво мислят за личните си неща, ще види че има е нещо забавно в цялата история.

Може би, но често пъти ми е старнно цялото това "търсене под вола теле", което в повечето случаи се прави. "Ботев решил да изобрази смъртта на бунтовника в планината, за да може по-добре да опише висшите му идеали". Едва ли Ботев си е мислел за това, когато е писал "На прощаване". Или това, че са ми казвали, че всички велики битки са в планината ("Опълченците на Шипка") пак защото са се сражавали на високо.
По принцип човъркането в психиката ми е интересно. Но не ми е интересен начинът, по който се прави в училище...

Edited by fantucho_, 28 October 2008 - 21:31 PM.

[wiktory]

fantucho_, on Oct 28 2008, 21:26, said:

Свободата не е ли нещо различно за всекиго? Различни разбирания за нея и т.н. По какъв начин се измерва? Някак си усета за свобода не е точна наука.
Да, според мен е така. И аз не изпадам във възторг, когато някой си изказва мнение и най-накрая пише "Ама това си е лично мое мнение". Явно ми е станало паразитно.
И да, той се чувства свободен, намерил това, което търси, макар и веднага след това да го губи. Супертрамп не се задълбава в хранителната верига, не иска да знае мястото си в нея.
Просто иска да намери свободата си. Щом той я е усетил защо трябва да разпъваме идеалите му на кръст?
Използвах думата "филм", защото филмът отразява живота му. Но признавам, не я използвах много на място.........

различни са. според философските школи има поне петстотин....
някои я измерват така, до там, до където свършва моята свобода почва чуждата
и обратно. където свършва чуждата, там е моята. това ли е свободата на разисквания герой?!
не е разбира се. и няма как да бъде точна наука, след като всичко е относително. включително и природната относителност е относителна сама по себе си.

не се притеснявай за - според мен.
намирам го дори за уважително, когато се използва

още у Гавгамел заложено да я търси. тази абсолютност, над хаоса, над Бога, над света.... човешко е.

не разглеждам идеалите му. дори не ми е любопитно. любопитството е за чужда консумация. така смятам аз.

@ Litlle...
това дете адски ме кефи, няма нужда от защита.
и да , върно е, че "че ако погледне психологията, етиката и литературата не като налагане на мнение за лични неща, а като на възможност да надникне в главите на другите и да види те какво мислят за личните си неща, ще види че има е нещо забавно в цялата история. "
и мнения от този тип -
"Явно сте съвсем ампутиран от настроенията и емоциите, интересуващи гусина Шон Пен и мен (ний често ги бистрим на чашка)."
са най-малкото неуместни.