Преди да продължа с поста, искам да стане ясно, че, поне за момента, не виждам трите измерения като революция в технологичното развитие на киното - най-малкото под една или друга форма технологията съществува от повече от половин век и все още не е успяла да измести двуизмерните филми. Не отричам възможността и това да стане, а и надали ще имам много против, стига да се изнамери начин да бъде постигнато, без да ми създава главоболие или неудобство, както е в момента. Робърт Земекис, между другото, един от най-великите режисьори в историята на киното изобщо, прекара доста години в опити да развие технологията със своите филми "Коледна приказка", "Беоулф"(преведен от особено гениалния преводач като "Беулф", между другото) и "Полярен експрес", както и като продуцент на "Майло на Марс". Това докара фалит на студиото му. Така де... Той явно вижда нещо в това, което му харесва, в което има бъдеще и за което си заслужава да се поемат рискове. Дали пък не е прав? Не знам...
Сега ще се опитам да отговоря на последния пост на Джими Поп точка по точка.
Jimmy Pop, on 11 August 2013 - 22:15 PM, said:
1. Точно това искам да кажа. Без голямо значение за киното като изкуство. Със значение за киното като забавление/продукт/шоу. Просто аз правя разлика между двете.
2. Съдържание е това, което движи филмът напред. Предполагам, че всеки би могъл да тълкува това по свой си начин, но мисля че най-общо това е точната дефиниция.
3. Там е работата, че домашното насилие не е изкуство, но запълва някакви потребности , отговаря на някакъв начин на възприемане на нещата.
Следователно не можеш да твърдиш, че щом поп музиката прави горното за някого, то тя е изкуство точно колкото рок музиката.
4. Моята теза е, че поп музиката не е изкуство, а продукт, който се реализира с инструментите на изкуството, в чиито принципни рамки чисто технически се намира. Сурогатно изкуство.
5. Да, напълно никакво допълнително съдържание не ми носят и не обогатяват изживяването ми. Най-много да прецакат изживяването поради факта, че ми представят готови изображения, които са визия по въпроса на някой друг, а не моята собствена. Все едно да гледам филм по книга преди да прочета книгата.
1. Киното е шоу по дефиниция, независимо дали го прави Андрей Тарковски или Майкъл Бей. И в двата случая режисьорът трябва да прецени внимателно какво показва на зрителя, както и да си познава публиката. Отново ще дам за пример "Животът на Пи", който очевидно разчита на третото измерение, дори когато човек го гледа на 2D. Прочетохте ли статиите, към които дадох линк по-назад? Струват си. Там се споменават и други примери за това. В бъдеще тези филми може да стават повече. Дори това е вероятно.
2. Тази дефиниция е прекалено обща. Според нея филмите на Джеки Чан имат точно толкова съдържание, колкото тези на Ингмар Бергман. С което аз, впрочем, съм съгласен, обаче ти едва ли си искал да кажеш това.
3. Домашното насилие запълва нечии потребности да наранява хора. ИЗОБЩО не може да бъде сравнявано с каквато и било форма на изкуство, колкото и противна да е тя. Все едно да сравниш футболен мач с геноцид. Просто не се прави и толкоз.
4. Тук идва моментът да се каже, че и хора като Стинг и Сара Брайтман също правят поп музика... Не, сериозно, да се зачеркне цяла наджанрова категория с лека ръка по този начин е просто грешно... Пък и какво излиза? Че Адел, дето спечели напълно заслужен "Оскар" за песента си към "Координати: Скайфол", е сурогат, а Within Temptation, дето направиха рок-кавър на същата песен, не са? Сериозно? Не харесвам съвременния поп, а и на Адел освен за споменатата песен и още една-две не мога да се сетя, обаче тя е певица на изключително ниво. Не бих казал, че отстъпва много на Шарон Дел Аден... Има добра поп музика и лоша поп музика. Има добра рок музика и лоша поп музика. Ако ме беше питал преди половин година, щях да ти кажа, че метъл без чисти вокали не струва и две стотинки... А в последните два-три месеца цикля основно на Amon Amarth, при все че тази година излязоха прекрасни хеви метъл/хард рок албуми, а предстоят и още. Не знам това какво точно ви говори, ама да споделя, пък всеки сам да си прави изводите. Само един съвет - по-полека с категоричните определения на музика, която не познаваш и не желаеш да познаваш. Дори аз го надраснах това
Или поне се надявам.
5. Преди време споменах в литературната тема за романа на Брандън Сандерсън "Ритматистът". Книгата е пълна с илюстрации и, повярвай ми, без тях надали би била и половината от четивото, което е, особено предвид тематиката, която разглежда. Строго погледнато, разказваната история може да мине и без тях, а и Сандерсън има изключително кинематографичен стил на писане, поради което ще създаде жива картина дори в съзнанието на сляп човек, и все пак... Пробвай, ако щеш, "Ерик" на Пратчет, който беше посветен в рицарство заради литературните си постижения, без илюстрациите. Не носи и половината от очарованието си. Стилът на рисуване на Джош Кирби дотолкова се беше сраснал с цялата поредица за Диска, че без него просто не е същото - откак кориците ги пое Пол Кидби книгите носят различно усещане, при все че са все така страхотни. Могат да се извадят и други примери. Много примери.
А понякога книгата не е книга, а просто комикс - чудесна форма на изкуство с много възможности. Често подценявана от кого ли не.
Егати, два поста са се появили междувременно... Забавно.
Edited by Тигър, 11 August 2013 - 23:57 PM.