Нито за момент не съм се колебаел дали да посетя този евент от момента, в който разбрах за него. Нито за момент по време на концерта не съм се колебаел дали ми харесва. И нито за момент след това не съм съжалявал за всяка прекарана секунда в прекрасната зала AB. Някои ще кажат съвършенство. Трудно. Съвършенството е твърде студена и антифенска категория. А въпросното събитие по-скоро ме стопли сред кучия студ и умората от белгийските перипетии, докато фенското в мен се наслаждаваше на самия факт да гледам две свръхлюбими групи, за които се бях примирил, че съществуват някъде отвъд, където няма как да имам достъп. Но стига за мен.
Белгийската организация напълно заслужава групи като Opeth и Cynic. Абсолютна изрядност и точност до минутата. (Cynic даже подраниха с пет минути.) Уютна зала с размерите на Христо Ботев, но далеч по-компактна - седалки отстрани и фронтално срещу сцената и разбира се, достатъчно добра акустика. Не за хандбални мачове, а за метъл концерти. Ърбън атмосфера. Амон Тобин я бил нарекъл "най-добрата звукова система в Европа." Звукът не беше кристално-диамантен, но забележки може да се отправят само за прекаленото усилване на китарите на Opeth, от което загубиха вокалите на Микаел. Силното жужане просто прекърши и без туй крехкия му на живо глас.
Белгийската публика напълно не заслужава групи като Opeth и Cynic. Особено пък Cynic, за които ми стана тъжно как се наложи да се представят и обясняват кои са-откъде са. Абсолютна белгийска апатия по време на океаните и циниците и почти абсолютна апатия, щом дойде реда на Opeth. Колкото и пъти да се огледах сред колегите до решетката, толкова пъти срещах куфеещи към клатещи глава към скръстили ръце в съотношение 1:3:15 или нещо такова. Назад сигурно е било още по-зле. Явно, че става дума за пренасищане или просто за народопсихология на метъл общността в Белгия, но поне аз се почувствах обидно. Единствената по-мощна емоция дойде, когато Микаел се извиняваше за отсъствието си от Граспоп и гамените го освиркваха.
Малко за The Ocean. Тези дръпнаха ужасно много през изминалата година и както ги гледах на най-слабо посетения им концерт в историята (София, 30 души), така си ги представих и като идеална подгрявка за многохилядните тълпи на едни Mastodon. Личи си, че са събрали самочувствие и си вярват в изтрещялото изкуство, което създават. Музиканти, които изпадат в тремори, докато свирят, или пък изорават сцената, за да избълват послание за края на света, заслужават моите овации. Много математика, организиран хаос и предполагам, доста качествени амфети, защото това им е трета европейска обиколка само през тази година. А догодина им предстои ново турне, този път заедно с... Burst. Познайте кой е вече хедлайнерът. Изобщо не е изненада, че редом до Isis и Neurosis, журналята все повече пишат The Ocean като рекомендация за новоизлезли албуми в тресавището от напъпили пост-метъл записи.
Cynic са група, от която не можах да отлепя очи. Не желаех. Аз ги обичам. Аз съм готов човек да убия в името на делото им. Focus беше албумът, който разсея предразсъдъците ми относно метъла и неговата тясна кройка, а пък Cynic се превърнаха в парола за мислещо, но брутално изкуство. А съвсем наскоро издадоха албум, който нямаше как да е по-успешно продължение на дебюта им. Не съм се съмнявал, че това са сродни души още от момента, когато тръгнаха сами да си оправят техниката. Доста пренебрежително отношение на организаторите, които им оставиха 30 минути и дори не написаха името им на билетите за концерта. Както и да е. 30 минути хиперинтензивна емоция ми стигнаха напълно. Двете най-силни песни от Focus сами щяха да ми стигнат. Финалното соло на How Could I? само щеше да ми стигне. Не съм запознат с по-върховно абсорбиране на музиката от това да жадуваш за една-единствена фигура. Пол Масвидал се държеше като чудат и флегматичен тип, който не знае много на кой свят се намира, но затова пък запозна нас с преживяванията си от други светове, които е избран да посещава. Другите се оказаха не по-малко чудати и флегматични, когато ги заговорихме след концерта. Това е положението. Изкуството убива живота. И обратното.
Opeth са шведи, но не съвсем. Шведи, защото бачкат като изоглавени и всичко на сцената е безкрайно пресметнато. Ала не съвсем, защото се развиват с твърде бясни темпове извън типично шведския график на издаване на конвейер. Израснаха като композитори и изпълнители, а пресният Watershed ги потопи в най-дълбоките възможни води и май-май измъкване оттам не се очертава. Това не пречи на Микаел Окерфелд да се изявява като най-нелепия "ентъртейнър" в Северното полукълбо. През цялото време пускаше изнасилени лафове, които предизвикаха по-скоро симпатия, отколкото смях. "Не дойдох на Граспоп, защото се разболях от варицела, която засегна дори и... пениса ми. И топките." Или пък "Китаристът ходи до тоалетна точно ей сега, преди две минути." И т.н. Както спомена някой от компанията, Микаел просто иска да разсее клишето за студените дървени швеЦи, но си остава с потупване по рамото. Колкото до сетлиста - карма карашик. По една песен от всеки албум без необработените първи два и две песни единствено от актуалния. Всички без оголената балада Hope Leaves бяха разлати лабиринти - по 8-9 минути. Забравете за разните му цветчета крале, ето това е прогресивно. Уви, в Европа вечерният час не им позволява да свирят повече от час и 15-20 минути. Самите те признават, че се чувстват по-комфортно в рамките на два часа. Не че има значение. На биса така и така бяхме тотално амортизирали.
Ето
тук някой добър човек е качил запис от телефон на почти целия сет на Opeth. Липсва само финалът на Demon of the Fall и The Drapery Falls, тъй като батерията му паднала. Случва се. Като за запис от телефон качеството е приемливо. Фотоапарати не се допускаха. Някои си вкараха сапунерките и нашите пишман-фотографки злобяха при един нелеп опит за снимка. Похвално. На Heir Apparent отидете на 5:43, погледнете долу вляво и познайте кой е онзи, който си дири запрещение, вдигнал е ръце и мята юмруци досами сцената. \m/o.o\m/
0
) от средата на Ноември до средата на Декември:
Самолетните билети за отиване и връщане излизат около 123-130 BGN на човек, а билета за концерта е 20 EUR. Предстои да се интересувам за хостели, но предполагам ще излезе по 15-20 EUR за нощувка (мисля си две вечери да сме там).
беше изложена в Копенхаген по времето, когато и аз бях там, но просто не ми стигна времето за нея (видях плакатите чак последния ден, час преди да излетя)...получи се същото като с Кис и Дио... 
сега в цяла Будапеща имаше разлепени плакати за нея (и за Жан Мишел Жар 
), но бяха изцяло на унгарски (ебати изродския език!!!) и не можах да разбера дали в момента е изложена, а и пак не ми стигна времето! дано самата аз не се трупясам преди да имам възможността най-сетне да я видя!!!
