Scorpio, on Mar 19 2008, 13:47, said:
....последва 50 минутно забавяне, по време на което неколкократно от колоните можеха да се чуят Close My Eyes, Just Hate Me и Shut Your Mouth на шведската Industrial-Electronic metal група Pain, както и други неизвестни за мен изпълнители и песни.
Парчетата след Pain бяха на Dream Theater.
Овертюрата, с която започва втората част на "Six Degrees Of Inner Turbulence" и две песни от новия им албум. Баладичната "Forsaken" и най-ниският поклон на Theater към Metallica изобщо - "Constant Motion".
За концерта - забавно беше, но в някой моменти се чувствах се малко като на цирк. Трупа "Лазар - Добрич" с гостуваща звезда Стоянка Мутафова.
Шегувам се, разбира се, но наистина - чупките, клоунадата и маймунджалъците /наливане с ракия, жонглиране и акробатика с микрофони, пръскане с течности, пеене на вселенския хит "Can Lee"
, хаотичното притичване на Наско по сцената/...ми дойдоха малко в повече.
Но този тип "полу-кавър шоу" донякъде предполага всичко това, така че не се оплаквам - просто констатирам. Лично на мен ми се стори прекалено. Предпочитах да има повече музика и по-малко клоунада. И вместо да се хилим на куп излишни приказки и купонджийски етюди, да чуем едно-две акустични изпълнения, на които този гигантски глас да се отприщи и да разгърне красотата си в пълна степен.
Инак, дума да няма, бездънно гърло има Сото. Няма да преувелича, ако кажа, че е един от най-техничните и мощни вокалисти, които съм гледал /слушал/ на живо.
При него са съчетани накуп някой почти несъвместими "екстри" във вокално отношение - има сила, има огромен диапазон /еднакво плътно звучащ по цялата скала - и при най-ниските и при най-високите/, има гъвкава бленда /дрезгаво, нежно, фалцети, малцети - нищо не му се опира/, има съвършена техника, кове тона непоколебимо, има въздух да надуе дирижабъл.....изобщо - машина е!
Дори се чудя, като как успяваше да пробие тази плътна стена от адски силен шум. Озвучаването беше безумно! Отвратителен звук от китарите - излишно силен, небалансиран, омазан, който вокалите трябваше да преодоляват.
Микрофониите никнеха като гъби след дъжд. При липсата на клавир, който да омекотява звученето, тази ужасно усилена китара ми изпили мозъка.
Щом при такъв осран звук Сото си пееше непоколебимо и без никакво усилие - не знам какво прави в нормална обстановка.
Чарът на чудесния Tempestt-ов албум се изгуби в това адско боботене на колоните. От Сото чухме куп излишни кавъри, а нищо на Queen, при все че той неведнъж е показвал афинитета си към предизвикателството, наречено "пеене на Фреди Меркюри". И само една песен на мастодонта Journey, в която група той дори имаше честта да бъде наемен фронтмен за известно време. Пък и не е тайна, че Стив Пери е един от вокалните му герои.
Тъкмо си мислех че и Journey няма да чуя и огненото изпълнение на "Separate Ways", което направиха, погали изтерзаните ми ушаци за изпроводяк.